Р Е Ш Е Н И Е
№…………
31.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ВТОРИ ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ……………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 655 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 1424/23.07.2019 г., П. ски районен съд по гр. дело № 1988/2019 г. по
описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ОД на
МВР-П. , гр.П. , ул.С.С. № 3 да заплати на И.М.И., ЕГН**********,*** сумата
1279,44 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 152,62 часа/след
превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от
01.06.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото /02.04.2019 год./ до окончателното
ѝ плащане.
Осъдил на основание чл.86 ЗЗД ОД на МВР-П. , гр.П. , ул.С.С. № 3 да заплати на И.М.И., ЕГН**********,*** сумата от 152,62 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1279,44 лв. за периода от 01.06.2016 год.
до 31.03.2019 год.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ОД на МВР-П. , гр.П. , ул.С.С. № 3 да заплати на И.М.И., ЕГН**********,*** сумата 490,00 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Осъдил
на основание чл.78, ал.6 ГПК ОД на МВР-П. , гр.П. , ул.С.С.
№ 3 да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса в размер на
101,18 лв.
Срещу така постановеното решение пред П. ски окръжен
съд е постъпила въззивна жалба от Областна
Дирекция на МВР - П. , в която се твърди, че
решението е неправилно – съдът е приел в противоречие със Закона липса на
нормативна уредба и по аналогия е приложил Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях
няма. Позовават се на чл.187 ал.9 ЗМВР, съгласно който редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. За
процесния период от 01.03. 2016г. до 01.03.2019г. твърдят, че са действали две
такива Наредби – от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР. Същите
са специални спрямо НСОРЗ и не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата
преди тях Наредба от 19.08.2014г. В чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Излагат съображения, че от заключението на в.л. И. се установява, че на ищеца ежемесечно е
изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за всеки час нощен
труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от тях Писмо от
29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да
се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените часове в
повече от превращането на нощните часове в дневни със сочения коефициент не са
извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не е работил извън
установеното му с график работно време за длъжността му. Съшо така се навеждат
доводи, че поради наличието на нормата на чл.9г от Наредба за работното време, почивките и
отпуските (ДВ, бр.41/2017 г.) за периода 01.01.2018 до
17.07.2018 г. извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни с какъвто и да било
коефициенти.
Претендират отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
Ответникът по въззивната жалба, чрез пълномощника адв. В. П. *** изразява
становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на атакуваното с нея първоинстанционно
решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е
процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че въззиваемият осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищеца е служител на ОД на
МВР - П. за периода 01.06.2016г.до
31.03.2019г. и е заемал длъжносттите: от 30.11.15-11.03.18г. „младши полицейски
инспектор в Първо РУ“ и от 12.03.18г. - „младши оперативен дежурен в Първо РУ“.
Спорни
са въпросите: полагал ли е въззиваемият
– ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се
заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер.
Основния
спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна
уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
За периода от
02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г. /.
Става ясно, че в
рамките на процесния период, от 01.06.2016 год.
до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия въззивен
състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта
на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето
защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно обаче
е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно приетото
от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за процесния
период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2016 г. - 131
часа, за 2017 г. – 584 часа, за 2018 г. – 526 часа и за първо тримесечие на
2019г. – 144 часа или общо за целия период ищецът е положил нощен труд от 1385 часа. За процесния период на ищеца е заплащано
възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. за всеки отработен час – или общо за
периода сумата от 346,25 лв. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 1583,05 часа труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество да се
приспадне положения през този период нощен труд от общо 270 часа или нощният
труд който следва да се приравнява е в общ размер на 1115часа и умножен с
коефициент 1.143 става 1274.45 часа. Разликата е от 159,45 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен.
Тъй като в
решението си районния съд неправилно е изчислил и е приел, че разликата между
1583.05 часа и 1385 часа е 152.62 часа, а тя е 198.05 часа, то присъдената сума
от 1279.44лв., като извънреден труд за тези 152.62 часа се явява изцяло дължима
и за 159.45 часа, колкото е разликата /изчислена по-горе/ - за извънредния
труд, представляващ преизчислен нощен труд с коеф. 1.143 за периодите 01.06.2016 год. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 31.03.2019
год.
Ето
защо и искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се явява доказан в
пълния си размер и следва да бъде уважен.
Също доказан е и искът с правно основание чл.86
от ЗЗД в пълния размер на сумата от 152.63лв., представляваща лихва за забава
върху неизплътеното възнаграждение за извънреден труд от 1279,44 лв. за периода от 01.06.2016 год. до 31.03.2019 год. Доколкото
размерът на главницата не се променя не следва да се променя и размера на
лихвата за забава.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на П. ски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено, като се отчитат изложените в настоящето
и в него мотиви.
При този изход на процеса следва ОД МВР
гр.П. да бъде осъдено да заплати на И.М.И.
сумата 200лв., представляваща деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл.272 от ГПК, П. ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1424/23.07.2019 г., постановено от П.
ски районен съд по гр. дело № 1988/2019г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П. , представлявана от
Директора К.В.Н. да заплати на И.М.И., ЕГН**********,*** сумата 200 лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: