Р Е Ш Е Н И Е
№ 771
Град Пловдив, 15.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 250 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Й.Ч. *** против решение № 260574 от 23.11.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 6534 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърден електронен фиш серия Г № 0020350 на ОДМВР Пловдив,
с който на Й.Ч.,***, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 КЗ.
Според касатора
решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички възражения на
жалбоподателя и е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се
отмяна на решението и на електронния фиш, както и присъждане на направените
разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя е установено с годно техническо
средство Multa Radar SD 580, със срок на годност до 08.12.2020 г., като от
представения снимков материал се установява автомобилът, с който е било
извършено нарушението, номерът на автомобила, а от справка за собственост се
установява, че този автомобил е собственост на жалбоподателя. От
справка на „Гаранционен фонд“ се установява, че към датата на нарушението е
липсвала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
автомобила. Според районния съд техническото средство е стационарно и не следва
да се изготвя протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., нито
снимка на техническото средство, поради което не е налице процесуално нарушение,
а нарушението се доказва по безспорен начин от всички писмени доказателства по
преписката, които съдът е кредитирал. Нарушението правилно е квалифицирано по
чл.483, ал.1, т.1 КЗ и правилно е посочена санкционната норма по чл.638, ал.4 КЗ, поради което неоснователни се явяват според районния съд наведените в
жалбата твърдения за неправилно определена санкционна норма. Като неоснователно
е преценено също възражението за липса на умисъл, защото представено копие от
застрахователна полица, сключена между жалбоподателя и ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“ АД, изрично е посочено, че жалбоподателят е уведомен, че при
непредоставяне на данни за български номера в срок до един месец и в срок до
един месец от начало на валидност на полицата същата се счита прекратена от
деня, следващ изтичането на този срок. Няма данни жалбоподателят да е изпълнил
това изискване, поради което съдът е приел, че застраховката се счита
прекратена, тъй като не са изпълнени условията на чл.263, ал.1 от КЗ, за което
жалбоподателят се е подписал, че е предупреден.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след обстойна преценка на всички
събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни
на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Макар и лаконично, обсъдени са
всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните
по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани. Т.е., не е налице такова съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да лишава съдебното решение от
мотиви и да прави невъзможна касационната проверка.
Противно на
възражението на касатора, както правилно е отбелязал това и районния съд в решението
си, в настоящия случай за установеното нарушение е приложима нормата на чл.189,
ал.4 ЗДвП, а издаденият електронен фиш съдържа всички реквизити, посочени като
задължително съдържание в изречение второ на чл.189, ал.4 ЗДвП. Правилно е
приложена санкционната норма на чл.638, ал.4 КЗ именно с оглед на
обстоятелството, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система,
приложим способ за процесното нарушение. В този смисъл изводът на районния съд,
че обжалваният електронен фиш е правилен и обоснован.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не
се дължат разноски. Затова и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260574
от 23.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 6534 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.