Р Е Ш Е Н И Е
№260166/2.4.2021г. 02.04.2021
година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV граждански състав
На 30.03 2021
година
В публично
заседание в състав
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 1484 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от „Банка ДСК“АД против М.И.Д.
, с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 9 368, 05 лв., представляващи
сбор от незаплатена главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за кредит за текущо потребление от
04.03.2015 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между
наследодателите на ответника И. Д. и М.
М. и ищеца бил сключен договор за кредитна кредит за
текущо потребление от 04.03.2015 год., по силата на който банката предоставила
на кредитополучателите сумата от 10 000 лв. , при посочени индивидуални и
общи условия.Срокът за издължаване бил 120 месеца от усвояване на кредита.
Кредитът бил редовно погасяван до смъртта на наследодателите на ответника. Със заявление от 02.02.2018 год. ответникът
встъпил в дълга на своите наследодатели, като и подписал ДС към договора от
13.03.2018 год., към която дата му било предоставено копие от договора, ОУ и
друга информация. С ДС кредитът бил преструктуриран, като бил удължен крайния
падеж. Към датата на ИМ не били погасени 24 месечни вноски. Банката кредитор
направила опит да обяви на длъжника
настъпилата на осн. чл. 18.т.1 от ОУ към ДС предсрочна изискуемост, но всички
опити останали неуспешни. Евентуално се иска съдът да приеме, че длъжникът е
уведомен за настъпилата изискуемост с връчване на исковата молба. Претендира се
уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.На първо място
към исковата молба не били представени доказателства, че ответникът е наследник
на кредитополучателите. Освен това очевидно той не бил единствен техен
наследник, като според разпоредбите на ЗН, всеки от наследниците отговарял
съобразно дяловете, които получава. Ищцовата банка не била доказала останалите
наследници да са се отказали от наследство. Ето защо и ответникът не можел да
отговаря за целия дълг. Действително предявяването на исковата молба имало
характер на покана, но предсрочната изискуемост настъпвала 7 дни след датата на
получаване на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който
моли за уважаване на исковите претенции и претендира разноски.
Ответникът се представлява от
особен представител, чрез когото оспорва исковете.
Ямболският районен съд, като взе
предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2015 год. между И. Д.И. и М.
М. И., и ищецът, в качеството му на кредитодател е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите
кредит в размер на 10 000 лв. при посочен лихвен процент и ГПР и обща дължима
сума. С подписване на договора кредитополучателите са декларирали, че им е предоставена преддоговорна информация по
ЗПК, както и че са запознати и приемат ОУ, които са неразделна част от договора,
също приложени и приети.
Прието е заявление от 02.02.2018 год. от ответника М.И.Д.
, с което същият е заявил, че като
наследник приел наследството на починалите кредитополучатели И. И. и М. И.поема
издължаването на кредитните задължения при условията на договор за кредит за
текущо потребление от 04.03.2015 год.С подписване на заявлението ответникът е
декларирал, че е получил копие от договора, ДС, приложенията към договора и ДС.
Прието е и Удостоверение за наследници на И. Д.И.,
видно от което съшият е починал на 17.01.2018 год. и е оставил петима
наследници по закон – негови деца, включително ответника.
На 13.02.20218 год. между ищеца, в качеството н
кредитор и ответника, в качеството на
кредитополучател е сключено ДС , с което
като е взет предвид остатъка от дълга е уговорено удължаване на срока за издължаване на кредита да бъде удължен до
13.03.2028 год., определена е падежната дата за внасяне на дължимите вноски и
др. С подписване на ДС ответникът е декларирал, че е запознат и приема ОУ към
договора, тарифа за дължимите такси и комисионни, включително е представено
копие от ОУ, подписано на всяка страница от кредитополучателя, както и
погасителен план.
На ответника е изпратено уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което видно от приложеното копие от обратна
разписка не е получено , включително му е изпратена нотариална покана.
Прието е и извлечение от счетоводни книги на банката
за дълга на М.И.Д. от 08.07.2020 год.
От приетото заключение на назначената и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 04.02.2015 год. по
разплащателна сметка на И. Д.И. е постъпила сумата от 10 000 лв., в който
размер кредитът е усвоен.Извършените плащания са в размер на общо 5 462,
65 лв.До датата на исковата молба вноските с настъпил падеж са 24 .
Погасяването е окончателно преустановено на 27.07.2018 год. Определен е и
размерът на дължимите суми по договора към датата на исковата молба..
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
От представените в производството
писмени доказателства се установява, че на 04.03.2015 год. между наследодателя на ответника И. Д.
и М. И. – кредитополучатели и ищцовата банка- кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит,
при съответните индувидуални и общи условия , приети от кредитополучателите
посредством полагането на подпис под същите. На 17.01.2018 г. кредитополучателят И. Д. е починал, като е оставил петима законни наследници , включително ответника М.Д. - син. На 02.02.2018
год. М.Д. е входирал писмено заявление в „Банка ДСК“ АД да встъпи в
дълга на починалите си наследодатели по кредит за текущо
потребление от 04.03.2015 г., което според съда е било уважено от банката. Освен изложеното
страните са подписали ДС към процесния договор, с което ответникът в качеството
си на кредитополучател е поел задължението да заплати остатъка от кредита,
който е бил преструктуриран, посредством удължаване на крайният му падеж. С подписване на заявлението от 02.02 и ДС от
13.02.2018 год. ответникът е декларирал, че е получил копие от първоначалния
договор, приложенията към него,
включително е бил запознат с ОУ и новия
погасителен план, които е приел полагайки собственоръчно подписа си на всяка
страница.
Искът срещу Д. е предявен за
целия размер на вземането, а не само за частта, която е получена по наследство на починалите
кредитополучатели. Основното възражение на особения представител на ответника
касае разделната отговорност на наследниците, съобразно частта от наследството,
която получават по силата на закона.
В процесния случай съдът приема, че
претенцията на банката ищец не е насочена срещу ответника в качеството му на
наследник на починали кредитополучатели. Такова твърдение и искане липсва в
исковата молба. Исковата претенция, се основава на
това, че между страните по делото е сключено
споразумение в писмен вид, с поемане на задължение от страна на ответника,
което той е изпълнил частично, посредством извършвани плащания, а именно: допълнително споразумение от 13.02.2018
г. към договор за кредит от 04.03.2015 год. Банка ДСК ЕАД е предоговорила с
ответника дълга под формата на кредит за
текущо потребление, който кредит той е поел задължението да погасява по
погасителен план, неразделна част от споразумението. Това споразумение
представлява частен документ по смисъла на закона. Документът не е оспорен по
реда на чл.193 от ГПК, включително по делото не са ангажирани каквито е и да е
правогасяващи факти и обстоятелства.
Освен посоченото изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните платежи/което в процесния случай безспорно
се установява от приетата ССЕ/, не прави автоматично целия
кредит предсрочно изискуем, съобразно сключения договор за кредит и ДС, и действащото към този момент законодателство.
Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката- кредитор
трябва да упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит в
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право,
предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да бъде упражнено.
В случая съдът приема
за безспорно доказано, че банката е предявила предсрочната изискуемост
на кредита с връчване на
преписа от исковата молба. В този смисъл съдът съобразява
Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е възприето разрешение, че
исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по
иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Фактът на връчване на
исковата молба на назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47
ал. 6 от ГПК, не променя извода за обявената предсрочна изискуемост, тъй като
се касае за процесуално представителство по силата на закона с произтичащите от
това права за представителя в рамките на производството, включително да получи
исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални
срокове/така решение № 198/18.01.2019 г. по гр. дело №193/2018 год. на ВКС/.
Т.к.
обективният елемент на предсрочната изискуемост настъпва при определени с
договора условия, а именно – неплащане на падежирали погасителни месечни
вноски, то съдът приема за неоснователно възражението, че същата настъпва
обективно с изтичане на 7 – дневен срок от връчване на исковата молба. Както
беше посочено с връчване на исковата молба настъпилата вече предсрочна
изискуемост е обявена на длъжника.
Поради изложеното по-горе и при
липса на ангажирани доказателства за извършено пълно,
точно и навременно плащане по договора искове са основателни до предявените размери.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящата инстанция, в общ размер на 1499, 46 лв.-заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и за особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение, изчислено на минимума,
предвиден в НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН ********** да
заплати на „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
*** , сумата от 7 727, 17 лв., главница по ДС от 13.02.2018 год. към
договор за кредит за текущо потребление от 04.03.2015 год., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1559, 52 лв.– договорна лихва за периода 27.07.2018 – 07.07.2020 год. и сумата от 81, 36 лв.- обезщетение за
забава за периода 28.07.2018 – 07.07.2020 год.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** да
заплати на „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
***, сумата от 1499, 46 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: