Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 293 по описа за 2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от синдика на „С.к.“ ЕАД В.Ц..
В нея се твърди, че споразумение за встъпване в дълг от 05.07.2008 г., подписано от страните по делото, с което
ищецът и ответниците „Д.6.“ ЕООД и Д.И.К. встъпват като съдлъжници на
кредитополучателя по договори за кредит № 645/10.04.2008 г.; № 645-І от
10.04.2008 г. и № 697/03.07.2008 г., сключени между „Т.б.Д“ АД и „Х.-Т.С.“ ООД,
е нищожно, тъй като липсва действително
основание за неговото сключване /основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД/ и
поради действие във вреда на представлявания. Поддържа, че ответникът К., е
действала във вреда на представляваното от нея дружество ищец „С.к.“ ЕАД, тъй
като го е задължила в непосилно за него задължение в размер на 2 612 500
евро и го е поставила в състояние на свръхзадълженост. Поддържа, че договорът е
сключен единствено с цел да се увредят кредиторите на дружеството ищец и е
антидатиран – реално е сключен през 2009 г., а не през 2008 г. Поддържа още, че
споразумението е нищожно и поради неспазване на предписаната от закона – чл.
171 от ЗЗД форма, тъй като задължението, в което е встъпило дружеството „С.к.“
ЕАД е обезпечено с ипотеки от страна на първоначалните длъжници Д. и О.К. и
длъжника „Х.-Т.С.“ ООД. Моли съда да прогласи нищожността на споразумението.
Ответникът „Т.б.Д“ АД излага доводи за недопустимост на
исковете поради липса на правен интерес, както и за неоснователност на
исковете. Оспорва факта, че подписвайки споразумението Д.К. е действала против
интересите на дружеството ищец, както и против интересите на неговите
кредитори. Поддържа, че споразумението е подписано на посочената в него
дата. Моли съда да отхвърли исковете,
като му присъди и юрисконсултско възнагараждение.
Ответникът Д.И.К. признава, че споразумението е подписано
в края на м. май 2009 г., а не на посочената в него дата. Оспорва да е
действала в ущърб на останалите кредитори на дружеството ищец. В хода на
производството поддържа, че е подписала споразумението под въздействие и
натиск.
Ответникът „Х.-Т.С.“ ООД признава, че споразумението е
подписано в края на м. май 2009 г., а не на посочената в него дата. Оспорва Д.И.К.
да е действала в ущърб на останалите кредитори на дружеството ищец.
Ответникът „Д.6.“ ЕООД признава, че споразумението е
подписано в края на м. май 2009 г., а не на посочената в него дата. Оспорва Д.И.К.
да е действала в ущърб на останалите кредитори на дружеството ищец.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 10.04.2008 г. между „Т.б.Д“ АД и „Х. – Т.С.“ ООД е
сключен договор за кредит №645/10.04.2008 г., с който банката предоставя на
кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 600 000
евро /чл. 1/. За обезпечаване задължението по кредита дружествата „Д.6.“ ЕООД и
„И.“ ЕООД, както и Д.К. и съпругът й О.К.учредяват в полза на банката договорни
ипотеки на собствени недвижими имоти /чл. 5/. На същата дата 10.04.2008 г.,
между страните по договор за кредит
№645/10.04.2008 г., е подписан втори договор, за инвестиционен кредит
№645-1/10.04.2008 г.. Банката предоставя кредит на кредитополучателя в размер
на максимум 1 732 500 евро
/чл. 1/. За обезпечаване на кредита дружествата „Д.6.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, както
и Д. К. и съпругът й О.К.учредяват в полза на банката договорни ипотеки на
собствени недвижими имоти /чл. 5/.
На 03.07.2008 г., между „Т.б.Д“ АД и „Х. – Т.С.“ ООД, е
сключен договор за кредит №697/03.07.2008 г., с който банката предоставя на
кредитополучателя кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на
максимум 300 000 евро /чл. 1/. За обезпечаване задължението по кредита „С.К.“
ЕАД, в качеството си на трето задължено лице, учредява в полза на банката
договорна ипотека в собствени на дружеството недвижими имоти.
На 05.07.2008 г. между „Т.б.Д“ АД, „Х. – Т.С.“ ООД, „Д.6.“ ЕООД, „С.К.“ ЕАД и Д.К.
е подписано споразумение за встъпване в дълг. Посочено е, че страните са
запознати с обстоятелството, че между банката и „Х. – Т.С.“ ООД са сключени
договори за кредит: № 645/10.04.2008 г., № 645-1/10.04.2008 г. и № 697/03.07.2008 г., които
договори са обезпечени с имоти собственост на „С.К.“ ЕАД, „Д.6.“ ЕООД, Д. К. и съпругът й О.К., за
което са съставени нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки. Със
споразумението дружествата „С.К.“ ЕАД и „Д.6.“ ЕООД и Д.К. встъпват като
съдлъжници изцяло във всички задължения на кредитополучателя по горепосочените
договори за банков кредит. Посочено е, че съдлъжниците отговарят спрямо банката
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договорите за кредит.
Отбелязано е, че банката одобрява встъпването на съдлъжниците.
С решение от 19.02.2009 г., СГС, ТК, VI-2 с-в, по т. д. № 1413/2008 г., е открито производство по несъстоятелност
на „С.К.“ ЕАД, а с решение от 11.02.2010 г., САС, ТО, 6 с-в, дело по
несъстоятелност № 878/2009 г., е отменено изцяло решението от 19.02.2009 г. и е
отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на осн. чл.
609 ТЗ спрямо дружеството „С.К.“ ЕАД.
С решение от 22.05.2012 г., СГС, ТО, VI-8 с-в по т. д. № 768/2011 г., обявява неплатежоспособността на „С.К.“ ЕАД,
определя начална дата на неплатежоспобността на дружеството 14.11.2005 г. и
открива производство по несъстоятелност на „С.К.“ ЕАД.
По делото са представени справки от ТР-АВ за дружествата
„Х. – Т.С.“ ООД, „С.К.“ ЕАД, „Д.6.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, от които се установява,
че управляващият и представляващ четирите дружества е Д.И.К..
По делото са представени изпълнителен лист от 16.07.2009
г., издаден от СРС, I ГО, 39 с-в по ч. гр. д. №35649/2009 г., изпълнителен лист от 17.08.2009 г.,
издаден от СРС, I ГО, 36 с-в по гр. д.
№35645/2009 г. и изпълнителен лист от 24.08.2009 г., издаден от СРС, I ГО, 40 с-в по гр. д.35648/2009 г., от които се установява, че длъжниците „Х.
– Т.С.“ ООД и „С.К.“ ЕАД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Т.б.Д“
АД, посочените в изпълнителните листа суми въз основа на договор за кредит № 645/10.04.2008
г., № 645-1/10.04.2008 г., № 697/03.07.2008 г. и споразумението за встъпване в
дълг от 05.07.2008 г.
По делото е представено постановление № 308 от 07.03.2011
г. на Апелативна прокуратура- София, с което се отменя постановление на СГП от
16.12.2010 г. по пр. пр. №13171/2010 г. по описа на СГГ и е разпоредено да се
извърши допълнителна проверка по преписката. Посочено е, че преписката е
образувана по твърдения на Д.К., че била притискана и заплашвана да подпише
документи с дата, несъответстваща на реалната и против волята й. Посочено е, че
по преписката няма достатъчно данни за извършено престъпно деяние, но
постановлението на СГП от 16.12.2010 г. за отказ да бъде образувано досъдебно
производство, се явява незаконосъобразно доколкото фактическата обстановка е
останала неизяснена.
Представено е заключение от 06.07.2010 г. за проведено
изследване с полиграф на Д.К. във връзка с въпроси, свързани с финансови
отношения с „Т.б.Д“ АД. Представена е също така служебна бележка от хотел
„Елмар“, гр. Китен, с която се удостоверява, че Д.К. е била гост на хотела в
периода 01.07.2008 г. - 06.07.2008 г.
По делото са представени протоколи от проведени съдебни
заседания по т.д. № 4847/2013 по описа на СГС, ТО, 1 състав, както и молби,
подавани по това дело. Тези доказателства обективират извършени по друго дело
процесуални действия, които действия не могат да бъдат ценени от настоящия
състав като доказателства в настоящето производство, тъй като не са събрани по
установения в ГПК ред за събиране на доказателства.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
за безспорно установено сключването на споразумение за встъпване в
дълг от 05.07.2008 г. между ответните
страни. Неоснователно остава твърдението на ищеца за недействителност на
договора за встъпване в дълг поради липса на основание - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Встъпването в дълг е предвидено в разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД, като съгласно
законовия текст, към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, а
отговорността на двамата длъжници е солидарна. Особеност на солидарната
отговорност е, че изпълнението от страна на всеки един от тях е на собствено
правно основание. Встъпването в дълг става по силата на сделка с кредитора или
длъжника като с кого е сключено съглашението има значение единствено за
възможността встъпилият едностранно да отмени или измени съглашението, като в
случай, че то е сключено с кредитора, длъжникът няма това право. Причината
/основанието, каузата/, поради която едно трето лице се съгласява да встъпи в
едно чуждо задължение е изцяло на плоскостта на вътрешните отношения между тези
две лица - те следва да се търсят в правоотношенията между кредитополучателя и
встъпващия в чужд дълг и не са относими към отношенията с банката, поради което
и спрямо нея е непротивопоставимо възражение на встъпващия за липсата на
каузалност при учредяването на встъпващото правоотношение. Ето защо по иск за
присъждане на определено вземане, предявен срещу третото лице, което е поело
дълга на длъжника, поемател на дълга,
има правото да противопостави на кредитора възраженията, които има длъжникът,
произтичащи от прехвърленото правоотношение, с изключение на строго личните
възражения на длъжника и на възраженията, които произтичат от вътрешните
отношения между встъпилия в дълг и длъжника, каквото е именно възражение за
липсата на основание при поемането на чуждото задължение. Както се посочи
по-горе, по-силата на договора за встъпване в дълг встъпилият става главен
длъжник, който отговоря за неизпълнението на задължението на кредитополучателя,
но на собствено правно основание, произтичащо от договора за встъпване в дълг.
Обемът на отговорността на двамата длъжници- първоначален и допълнително встъпил
си остава един и същ, независимо че тя произтича от различни правни основания.
Не намират опора в закона и твърденията на ищеца, че
споразумението за встъпване в дълг е нищожно поради неспазване на предписаната
от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, когато се прехвърлят
вземания или се встъпва във вземания, обезпечени с ипотека, договорът за цесия
трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да
се впише в имотния регистър. В настоящия случай не е налице такава хипотеза.
Ищецът напълно неоснователно и незаконосъобразно приема, че при встъпване в
дълг /задължение/ на трето лице
следва да бъде изпълнена процедурата предвидена в чл. 171 ЗЗД. Правната уредба
на встъпването в дълг се съдържа в чл. 101 ЗЗД. Договорът за встъпване в дълг е
съглашение, по силата на което едно трето лице се съгласява да поеме вече
съществуващо задължение като солидарен длъжник. Старият и новият длъжник
отговарят солидарно спрямо кредитора /чл. 101, изр. трето ЗЗД/, т. е. предметът
на договора за встъпване в дълг съвпада по съдържание и обем с предмета на
договора, по който се встъпва. Договорът за встъпване в дълг (и в двете си
разновидности) е сключен с постигане на съгласие между страните по него, което
не е необходимо да бъде облечено във форма за действителност. Установената в чл.
171 от ЗЗД особена форма за действителност на цесионния договор и на
споразумението за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД – писмена с нотариална
заверка на подписите и вписване в имотния регистър, е предвидена единствено с
оглед запазване действието на ипотеката като реално обезпечение на вземането по
отношение на цесионера- приобретател на обезпеченото вземане и на встъпилия
солидарен длъжник. Затова, неспазването на предписаната от чл. 171 форма не
обуславя недействителността на споразумението за встъпване в дълг от 05.07.2008
г., съответно претенцията за прогласяване на нищожността му на това основание е
неоснователна.
Не се установява нищожност на споразумението за встъпване
в дълг и на другото посочено от ищеца основание - като сключен при условията на
чл. 40 ЗЗД. На първо място, с аргумент от мотивите на т. 2 на ТР 3/2013 г. на
ОСГТК, а именно - че управителят на търговското дружество не е субект, различен
от представлявания, а е само негов волеизявяващ орган, поради което същият
прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление,
принадлежащо на юридическото лице и външно изразената воля от органния
представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД,
основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от
законовата компетентност на органите на юридическото лице - следва да се
приеме, че сделката, сключена от законния представител не би могла да е нищожна
на основание чл. 40 ЗЗД. Макар посоченото тълкувателно решение да е постановено
във връзка с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, то изложеното е относимо и към
хипотезата на чл. 40 ЗЗД по отношение тълкуването чия воля изразява органния
представител. Когато органният представител, управителят, действа във вреда на
дружеството, той носи отговорност към него за вреди, но сключената от него
сделка е действителна и обвързва дружеството.
Недоказано остава и твърдението на ищеца, че
споразумението за встъпване в дълг е сключено на дата, различна от посочената в
него. Това обстоятелство не се установява въпреки признанието на част на
ответниците. На първо място изследването с полиграф не е доказателствено
средство, регламентирано в ГПК и няма доказателствена стойност, съответно не
установява твърденията за антидатиране. От постановлението на прокуратурата по
пр. пр. №13171/10 г. не се установяват конкретни обстоятелства във връзка с
подписването на документа. На следващо място следва да бъде посочено, че
представената по делото служебна бележка от хотел „Елмар“ по никакъв начин не
доказва твърдяната от ответника К. невъзможност да подпише на посочената дата
споразумението. Дори да се приеме, че в действителност по това време К. е била
гост в хотела, то това обстоятелство не доказва обективната невъзможност същият
ден К. да подпише споразумението в гр. София. Следва да се отбележи още, че
издадената служебна бележка е частен свидетелстващ
документ, който се ползва единствено с признатата в ГПК
формална доказателствена сила, че съдържащото се в него
удостоверително изявление принадлежи на лицето, което го е подписало като издател. Правилото на чл. 181 от ГПК касае определянето на достоверна
дата на частния документ по отношение на трети лица, които не са участвали в съставянето му, но са носители на права,
конкуриращи с тези на някоя от страните по него, респ. такива, чието
съществуване е обусловено от възникването им преди датата на неговото
съставяне. В случая ответниците са страни по споразумението за встъпване в дълг, поради което са обвързани от посочената в него
дата на съставянето му. Като страни по споразумението оспорващите
датата ответници са могли да се снабдят с изходящи от
другата страна писмени доказателства, съдържащи нейно признание за евентуалното
му антидатиране, респ. с такива за действителната дата на съставянето му. Обстоятелстото, че датата
на подписване на споразумението - 05.07.2008 г., се пада като ден от седмицата събота, само по себе си не може да обуслови
изводза нищожност на
споразумението, тъй като подписването на конкретното споразумение не е
обвързано със задължение същото да бъде направено само и единствено в работно
време на банката.
С оглед гореизложеното предявените искове се явяват
изцяло неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът„Т.б.Д“
АД, който своевременно прави искане за тяхното присъждане и, на който следва да
се присъдят разноски в общ размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 4 НЗПП.
На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ ищцовата страна следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в
размер на 80 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „С.к.“ ЕАД
/н/, ЕИК ********искове за прогласяване нищожността на споразумението за
встъпване в дълг от 05.07.2008 г., сключено между „Т.б.Д“ АД, ЕИК ********, „Х.
– Т.С.“ ООД, ЕИК********, „Д.6.“ ЕООД, ЕИК ********, „С.К.“ ЕАД, ЕИК ********и Д.К.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********вх. 1, ет. ********, със съдебен
адрес:***, представлявано от синдика Т.Г., да заплати на „Т.б.Д“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***Ген. Тотлебен“ № 8, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски
по производството в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********вх. 1, ет. ********, със съдебен
адрес:***, представлявано от синдика Т.Г., на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: