РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110116685 по описа за 2021 година
Производството е образувано предявен от В. Г. В. , ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.Б. №1, ет.2, ап.6 срещу „Сити Кеш“ООД, ЕИК202531869 , със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска” № 29, ет.7 иск с правно основание
чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД за установяване нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от Договор за
паричен заем Кредирект № **********г. за заплащане на неустойка в размер на 407,06лева
поради противоречие с добрите нрави и в условията на евентуалност иск за установяване
нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем Кредирект №
************ от 30.09.2021г. за заплащане на неустойката, като неравноправна по смисъла
на чл.143, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните е сключен
Договор за паричен заем К.№********************* Съгласно чл.3 от договора ищцата
трябвало да върне сума по кредита в размер от 690,94лева, при получени 600лева, ГПР
48,41% и годишен лихвен % от 40,05%, при срок на кредита шест вноски. В чл.6, ал.2 от
договора било предвидено заплащане на неустойка в размер 407,06лева, разсрочена на шест
вноски, което формирало общо задължение по договора в размер на 1098лева. Ищцата
поддържа, че клаузата за неустойка по чл.6, ал.2 от процесния договор е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Включването на посочената клауза в договора, преценено в
съвкупност с всички клаузи на договора водело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение. В условията на евентуалност се
поддържа нищожност на неустоечната клауза като неравноправна по смисъла на чл.143,
ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като неустойката била необосновано
висока. От друга страна се твърди и че неравноправни клаузи били договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и въпреки изискването за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане
1
на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковете се оспорват, като неоснователни. Сочи, че на 28.09.2021г. ищцата е подала
заявление за скл. на договора за паричен заем чрез интернет – страницата на дружеството,
като е въвела идентификационните си данни. Приела е ОУ на дружеството, като е
декларирала това, посочила е ел.поща за кореспонденция и начин на получаване на заемната
сума – по банкова сметка. На посоченият от нея имейл ответникът е изпратил стандартен
европейски формуляр, договора за потребителски кредит, погасителен план и ОУ към него.
Изискването за предоставяне на обезпечение не изключвало или ограничавало правата на
потребителя, произтичащи по закон. Преценка за накърняване на добрите нрави се правела
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от
неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит
от обезпечението. Сочи, че клаузата за неустойка не е неравноправна, тъй като размерът й
бил посочен ясно за целия период на договора. Оспорва да е налице заобикаляне на закона.
Твърди, че размерът на неустойката не следва да се вкл. в ГПР. В тази връзка твърди, че не е
налице подвеждаща информация за потребителя. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява,
но с нарочна молба поддържа исковата си претенция.
Ответното дружество не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Представен по делото е договор за паричен заем К.№********************* по
силата на който кредитора „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищцата кредит в размер на
600лева при уговорен лихвен процент в размер на 40,05% годишно, който кредит следва да
бъде заплатен в срок до 30.03.2022г., като е уговорено разсрочено плащане на задължението
на 6бр. погасителни вноски. Съгласно чл.4 към договора е обективиран и погасителен план,
съобразно който общото задължение за главница възлиза на 600лева, за лихва в размер на
90,94лева, а за неустойка в размер на 407,06лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Хипотезата на чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД установява нищожност на клаузите в договорите,
които противоречат на добрите нрави. В тази връзка нищожна е клауза за неустойка по едно
облигационно правоотношение, в т.ч. и договор за потребителски кредит, когато същата
противоречи на добрите нрави в хипотезата когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, в който смисъл и задължителната
съдебна практика оформена в ТР №1/15.06.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Предмет на настоящия спор по предявения главен
иск е неустойка, която е уговорена като клауза в договор за потребителски кредит
№******г., по силата на който кредитора „Сити Кеш“ ООД е предоставил на
кредитополучателя – ищцата В. кредит в размер на 600 лева. Договорът е представен по
делото, като от съдържанието на същия в по-конкретно в разпоредбата на чл.6 т.1 от същия
е уговорено, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора и ако не стори това в чл.6.2. е предвидено, че той дължи неустойка в
2
размер на 407,06 лева, която е разсрочена за плащане съобразно погасителния план към
договора за кредит. От фактическите твърдения, изложени от ищеца и събраните по делото
писмени доказателства съдът приема, че процесната сума в размер на 407,06 лева произтича
от сключен договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК. Следователно длъжникът се
ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на
потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. Съобразно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната клауза
препраща към разпоредбата на чл. 6 от договора към договора за потребителски кредит,
който са приети към момента на възникване на облигационното правоотношение, в които е
регламентирано задължението на да бъде предоставено обезпечение във връзка с проучения
заем по договор за потребителски кредит, което може да бъде под формата на
поръчителство. Друга форма на обезпечение е предоставяне на банкова гаранция издадена
от търговска банка. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК предвижда императивно задължение на
кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за
кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен
срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством
поръчителство, съответно банкова гаранция от лицензирана търговска банка. Следователно
тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на
обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова,
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и
цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване в размер на процесната
сума от 407,06лева. Доколкото съдът прие, че процесната неустойка уговорена в чл.6.2 от
договора за потребителски кредит е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, то същата е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, което обосновава основателност на предявения главен установителен иск.
При изложените съображения следва бъде прогласена нищожността на клауза за неустойка
предвидена в чл.6.2 от договор за потребителски кредит №******г., съдържаща задължение
за плащане на сумата от 407,06лева, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал.1, пр.3-во ЗЗД.
Предвид основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по иска,
заявен в евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък съгласно който се претендират такива за заплатена ДТ от 50лева и
присъждане на разноски за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в размер на 600лева.
Направено е възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед на това размера на
възнаграждението на процесуална защита следва да се определи съобразно минимума по
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като се вземе в
предвид цената на иска и сложността на спора. В случай предмет на главния иск е
облигационен спор с цена на иска под 1000лева, като от друга страна производството по
делото не се отличава с висока правна и фактическа трудност. Същото приключи в едно
съдебно заседание, в което се осъществиха всички процесуални действия по събиране на
3
доказателствата. При изложените съображения следва да бъде определено минимално
възнаграждение за процесуално представителство от 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клауза за неустойка уговорена в разпоредбата на чл.6,
ал.2 от Договор за паричен заем Кредирект №****** от 30.09.2021г. сключен между В. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.Б. №1, ет.2, ап.6 и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Славянска №29, ет.7, съдържаща задължение
за плащане на сумата от 407,06лева, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал.1, пр.3- во ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 23 да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.Б. №1, ет.2, ап.6 сумата от 50лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 23 да заплати на адвокат М.В. М., Адвокатска колегия
Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б сумата от
300лева представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4