Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 / 27.02.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1106 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник Директор на ТД Митница Бургас, подадена чрез процесуален представител, против Решение №128 от 04.10.2022 г., постановено по АНД №515 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление №BG2022/1000-1188/НП от 04.07.2022г. на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас в частта, с която се отнема в полза на Държавата от „Bustrans International Ibra Srl“ с адрес Р., на основание чл.238в ал.2, във връзка с чл.238в ал.1 от Закон за митниците автобус „Setra“ с регистрационен № ******, шаси № *****************.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че действително по делото било установено и не било спорно, че автобусът „Setra“ с регистрационен №****** бил собственост на трето, различно от нарушителя лице, а именно на юридическото лице „Бустранс Интернешънъл Ибра Срл“ – Р.. Не било спорно, че „Бустранс Интернешънъл Ибра Срл“ – Р. упражнява дейност като международен автомобилен превозвач на пътници и като такова е собственик на процесния автобус, чрез който упражнява дейността си. Не било спорно и наличието на установени тайници в автобус „Setra“ с регистрационен № ******, а именно: тайник, представляващ метална кухина, облепена с микропореста гума и алуминиево фолио, с размери 53/23/80 см, намираща се в задната лява част на автобуса между задна гума и левия резервоар, зад преградната врата, с достъп през капак с триъгълна форма над задната гума и с размери 60/60/30 см, както и два броя тайници във въздухопроводите на тавана на автобуса, изградени чрез промяна на конструкцията и преграждането им с поцинкована ламарина, с размери, както следва: от лявата страна /от страната на водача/ с дължина 2 метра, а от дясната с дължина 4 метра и широчини – 40 см. Сочи се, че съгласно чл.4 от Регламент (ЕО) №1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006 международните автобусни превози на пътници се извършват при наличие на лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка на установяване. Съгласно чл.4 от Регламент (ЕО) №1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, всяко предприятие, което е лицензиран автомобилен превозвач трябва да има изрично определено лице ръководител на транспортната дейност, което да покрива изискванията за професионална компетентност. Ръководителите на транспортната дейност трябва да изпълняват условията за добра репутация и професионална компетентност, които са необходимо условие съгласно чл.3 параграф 1 б.“б“ и „г“ , за да бъде упражнявана дейността автомобилен превозвач. Съгласно чл.57 ал.6 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, превозвачът с лиценз на Общността извършва превозите на пътници само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, а съгласно ал.8 на същия чл.57 – предпътния преглед се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на техническото състояние, изправността и функционирането на превозното средство. Поради горното се сочи, че „Бустранс Интернешънъл Ибра Срл“ – Р., в качеството си на международен автомобилен превозвач на пътници, не следва да бъде разглеждано като „добросъвестно лице“ в настоящия случай. Дружеството следвало да бъде наясно с техническото състояние на собствения си автобус, включително и с направените интервенции. Участъците, в които били констатирани тайниците, а именно в близост до резервоар, както и самите въздуховоди, които били с променена конструкция, били части от превозното средство, които били лесно достъпни и представлявали части, които са важни за правилното му функциониране и експлоатация, поради което и същите подлежали на проверки за това – и годишен технически преглед, и предпътен преглед. От което следвал изводът, че нарушението било извършено със знанието и съгласието на собственика. Ако пък дружеството не било наясно с техническото състояние на собственото си превозно средство, чрез което упражнява високорисковата дейност по международен превоз на пътници, то явно същото не упражнило грижата на добър стопанин и добър търговец, тъй като тайниците можело да бъдат открити при обикновена проверка на техническото състояние на автобуса. От което следвал изводът, че ако собственикът полагал необходимата и дължима грижа за имуществото, с което осъществява търговската си дейност, извършването както на процесното нарушение, така и на предишните от същия вид, можело да бъде предотвратено. Поради което се сочи, че в процесния случай „Бустранс Интернешънъл Ибра Срл“ – Р. не следвало да бъде разглеждано и третирано като добросъвестно лице. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление в посочената част, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита подадената касационна жалба за основателна. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Свиленград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С Наказателно постановление №BG2022/1000-1188/НП от 04.07.2022г., издадено от Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, се налага на U. A. /Ю. А./, на основание чл.238в ал.1 от Закон за Митниците, административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лева (пункт I от НП) и се отнема в полза на Държавата от „Bustrans International Ibra Srl“ с адрес Р., на основание чл.238в ал.2, във връзка с чл.238в ал.1 от Закон за митниците автобус „Setra“ с регистрационен № ******, шаси № ***************** (пункт II от НП).
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград отменя Наказателно постановление №BG2022/1000-1188/НП от 04.07.2022г. на Заместник Директор на ТД Митница Бургас в частта, с която се отнема в полза на Държавата от „Bustrans International Ibra Srl“ с адрес Р., на основание чл.238в ал.2, във връзка с чл.238в ал.1 от Закон за митниците автобус „Setra“ с регистрационен № ******, шаси № *****************.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на нарушението по чл.238в ал.1 от ЗМ от страна на водача на процесното МПС, за което същият е бил наказан с налагане на административно наказание „глоба“. Приел е също, че спорна по делото е постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата“ на основание чл.238в ал.2 вр. с чл.238в ал.1 от ЗМ на превозното средство – автобус, собственост на дружеството-жалбоподател. Съдът е посочил, че репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата“ при повторно нарушение по ал.1 на чл.238в от ЗМ на превозното или преносното средство, независимо чия собственост е изрично предвидено в разпоредбата на чл.238в ал.2 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл.238в ал.1 от същия закон. Наред с горното е приел, че националният съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-393/19. Безспорно по делото било, че процесният автобус не е собственост на посочения в НП нарушител, а е собственост на дружеството-жалбоподател, видно от приобщения по делото надлежен превод на рег. талон на процесното МПС. При това положение (доколкото МПС не е собственост на нарушителя), следвало АНО при решаване на въпроса за отнемане на МПС да установи по безспорен и категоричен начин, че третото лице - собственик на вещта е недобросъвестно, но такива доказателства не се ангажирали в производството. При липса на каквито и да е доказателства, че третото лице (дружеството жалбоподател) било недобросъвестно, то обжалваното НП в тази му част се явявало неправилно, поради което следвало да бъде отменено. Съдът е счел, че предвиденото в чл.233 ал.8 от ЗМ, която разпоредба е сходна с разпоредбата на чл.238в ал.2 от ЗМ отнемане на МПС се явява в противоречие с цитираното Решение на Съда на ЕС и не следва да се прилага чл.238в ал.2 от ЗМ като норма, противоречаща на правото на ЕС. По тези съображения Съдът е счел, че в тази част, по пункт 2, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл. 238в, ал.1 от ЗМ предвижда налагане на административно наказание”Глоба” от 200 до 1000 лв. на всяко лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Според ал.2 на същата норма, при повторно нарушение по ал. 1, превозното или преносното средство се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.
Чл.238в, ал.2 от Закона за митниците , следователно предвижда репресивна мярка принудително отнемане в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на административното нарушение и чийто собственик би могъл да е и лице различно от нарушителя. Необходимо е да се посочи, че посочената разпоредба не дава възможност да бъде извършена преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта, вкл. отношението на собственика спрямо осъщественото съставомерно деяние.
Използваната законодателна формулировка на чл. 238в, ал.2 от ЗМ е с висока степен на сходство с тази на чл. 242, ал.8 от Наказателния кодекс, регламентираща случаите на отнемане на превозното или преносното средство използвано за осъществяване на квалифицирана контрабанда, и в случаите когато същото не е собственост на дееца. Общото и в двете хипотези е препятстването правото на собственост на трети лица чужди на административното нарушение/престъпление. В Решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело С-393/19 посочи, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз е прието, че член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, допуска налагането на ограничения на упражняването на признатите от нея права и свободи от които и правото на собственост закрепено в чл. 17 от хартата), но само при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. В унисон с това разбиране, в същото решение СЕС е възприел, че не е допустима национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.
Предвид сходството в хипотезите на чл. 242,ал.8
от НК и чл. 238в, ал.2 от ЗМ, както и в естеството и обема на засегнатите
права, то законосъобразно въззивният съд е приел, че цитираното Решение на СЕС,
което е задължително за всички държави членки, е изцяло приложимо и в
настоящата хипотеза. Макар цитираното решение на СЕС да е дадено
във връзка отнемане на превозните средства, послужили за извършване на
престъпление квалифицирана контрабанда по реда на НК, то същото излага принципно становище за
недопустимост на такава национална правна уредба, която да предвижда отнемане
на вещи, принадлежащи на трето неучастващо в наказателно производство,
добросъвестно лице.
В тази връзка, настоящият съдебен състав
съобрази и непосредствено приложимите норми на чл.17, ал.1, ал.3 и ал.5 от Конституцията на Република България и осъщественото задължително тълкуване на
същите в практиката на Конституционния съд на Република България. Необходимо да
се посочи, че трайно в практиката си същия съд приема(Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по к. д.
№ 12/1993 г. и Решение № 17 от 16 декември 1999 г. по к. д. № 14/1999 г.), че задължение на държавата е да
гарантира и защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на
частната собственост чрез закон, и че е недопустимо по законодателен път да се
посяга на тази неприкосновеност. В Решение № 12 от 30.09.2021г. на
Конституционният съд на Република България, постановено по к.д. № 10/2021г., с
което е обявена противоконституционността на разпоредби от Наказателния кодекс, изрично е посочено, че при съобразяване
на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и
установените в чл. 57, ал. 2 от Основния закон параметри за упражняване на
основните права, правото на собственост може да бъде ограничавано, но
само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на
конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на
застрашени конституционни ценности. Всяка намеса в мирното ползване на
собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и
защитата на правата на собственика. Основният закон допуска при определени
условия принудително отчуждаване на собственост, като критериите, при които е
конституционно допустимо имуществените права, принадлежащи на частни субекти,
да бъдат накърнявани до степен, включваща и отчуждаване от държавата са
закрепени в чл.17 от Конституцията на Република България. Според
конституционните съдии прогласеното в Конституцията задължение за защита на
частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се
съблюдава спазването на принципа на пропорционалност (съразмерност), изведен
като елемент на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразно този принцип,ограничението на правото на собственост
следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото
за нейното постигане. От принципа на пропорционалност произтича изискване
намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между
нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. Справедливият
баланс между преследваната от закона легитимна цел - борба с определен вид
престъпни посегателства и обхвата и интензитета на държавната намеса при
ограничаване на правата на гражданите в обществен интерес зависи от много
фактори, включително и от поведението на собственика на вещта или най-малко от
връзката между поведението му и престъплението. В същото решение е възприето също, че отнемането на вещта от трето лице, чуждо на
престъпната дейност води до санкциониране на лице, чието поведение не е
престъпно и затова се явява изцяло непропорционално и несъразмерно, при
което макар оспорените части на атакуваните разпоредби да не са изрично
формулирани като част от наказанието за извършеното престъпление (тъй като не
са насочени към осъдения), те не се различават по последици от
гражданскоправния ефект на наказанието конфискация, което съдът налага на
осъденото лице, и затова е приемливо да се поддържа тезата, че те имат сходен
санкционен характер по отношение на трето лице, нямащо процесуално качество в
конкретното наказателно производство, а санкцията, изразяваща се в отнемане на
конкретни движими вещи в полза на държавата, се налага служебно от
съда на това трето лице единствено и само защото последното е собственик на
вещта, която е била използвана при извършване на престъплението.
Необходимо е да се посочи, че обявените с цитираното решение за
противоконституционни норми от НК, отново имат висока степен на сходство с разглежданата
в настоящото производство норма на чл. 238в, ал.2 от ЗМ, доколкото отново касаят случаи на принудително отнемане
на вещи послужили за извършване на престъпление, от собственик нямащ отношение към осъщественото деяние.
С оглед
изложеното, а и още повече, доколкото процесното наказателно производство е с
административен характер, предвид което е налице по - ниска степен на обществена опасност на деянието,
представляващо административно нарушение от деянията - квалифицирани като престъпления, касационната инстанция намира
извода на районния съд, че Решение по
Дело С- 393/19 на СЕС следва да намери приложение и в хипотезата на чл.238в
ал.2 от ЗМ, за правилен и
законосъобразен.
Безспорно установен по делото факт е, че процесното м.п.с. е собственост на румънско дружество и че в автобуса е установено наличие на три тайника, подробно описани в Наказателно постановление № BG2022/1000-1188/НП от 04.07.2022г. При това положение и съобразявайки изложеното по-горе, административно наказващият орган е бил длъжен да установи дали собственикът на вещта, който не е осъществил нарушението по чл. 238в, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМ, описано в процесното НП е бил добросъвестен. Както правилно е посочил районният съд, в случая такива процесуална активност не е била предприета. Изводите на РС-Свиленград в тази връзка са пълни, точни и подробно обосновани, поради което не е необходимо да се преповтарят. Единствено в допълнение следва да се посочи, че по делото не са събрани дори доказателства, че осъществилото нарушението лице е служител на юридическото лице собственик на автобуса, нито от водача са снети обяснения целящи да установят по какъв начин му е предадено владението върху п.п.с., респ. достигнали са до знанието на собственика на вещта предходно издадените спрямо същия водач наказателни постановления, с които същия е санкциониран за деяния по чл. 238в, ал.1 от ЗМ.
Предвид изложеното, както е приел и районният съд, отнемането на процесното МПС се явява в противоречие с посоченото Решение на Съда на ЕС, респ. с правото на ЕС, поради това и правилно е отменено обжалваното наказателно постановление в частта му по пункт II.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно,
допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, следва да бъде
уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 400.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 04.10.2022г., постановено по АНД №515/2022г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ да заплати на „Бустранс Интернешънъл Ибра Срл“ („Bustrans International Ibra Srl“) – Република Р., разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.