РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София,
19.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 938 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 230827 от 01.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 35645 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО, 120-ти състав, първоинстанционният
съд е уважил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на ищцата Н.С.П. и е
признал за установено, че същата не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.” АД
начислената по фактура № **********/15.05.2018 г. сума в размер на 2421,55 лева
за клиентски № 300055530714 и начислената по фактура № **********/15.05.2018 г.
сума в размер на 882,10 лева за клиентски № 300055531308. С постановеното
решение ответното дружество е било осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на ищцата сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 432,15 лева.
Първоинстанционното решение е
обжалвано в цялост с въззивна жалба, подадена от „Ч.Е.Б.” АД. В жалбата се
посочва, че крайният съдебен акт на СРС е неправилен, незаконосъобразен, необоснован,
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът
е стигнал до неправилните изводи, че в общите условия на дружеството не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите съобразно изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ, че дружеството-ответник няма правно основание за извършване на
корекция, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятстващо
отчитането, и че неправилно е възприел, че дружеството е трябвало да докаже за
какъв период техническите средства не са работили правилно. Поддържа се, че СРС
за пръв път чак в решението си е обявил, че в тежест на ответника е било да
докаже, че неправомерното въздействие върху процесните електромери е извършено
от страна на ищцата, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че в противоречие с материалния закон съдът е приел, че не
съществува законово основание дружеството едностранно да коригира сметките на
потребителите, без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя.
Моли се за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на
исковата претенция. Търсят се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Н.С.П., в който се поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Посочва се, че СРС правилно е приел, че не е
изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и не е налице ред за
уведомяване в общите условия на дружеството – въззивник. Поддържа се, че съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест с доклада си, а оплакването на
въззивника в тази насока е неоснователно. Сочи се, че не може да бъде
ангажирана договорна отговорност на потребителя, без да е доказано виновното му
поведение и че корекциите, извършени от ответника, са незаконосъобразни, понеже
към датата на извършването им не съществуват правила в ПИКЕЕ, уреждащи правила
за установяване случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Търсят се разноски.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата
твърди, че при проверка на текущите си задължения е установила, че са издадени Фактура
№ **********/15.05.2018 г. за сумата от 2421,55 лева за клиентски номер 300055530714
и Фактура № **********/15.05.2018 г. за сумата от 882,10 лева за клиентски
номер 300055531308,
като сумите са били начислени по констативни протоколи след извършени проверки.
Ищцата оспорва да е потребител на посочените стойности електроенергия и че
дължи заплащането на претендираните във фактурите суми. Същата поддържа, че с
Решение № 1500 от
06.02.2016 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС са били отменени всички норми
от ПИКЕЕ с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ и че към датата на съставяне
на констативните протоколи ответното дружество не е имало право да извършва
проверки по реда на ПИКЕЕ. Ищцата поддържа, че липсват правила за измерване,
обективирани в подзаконов нормативен акт по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, и че
дружеството е нямало право да извършва корекцията за максимално допустимия
срок, без да е доказало предходната извършена проверка.
По делото са представени констативен
протокол № 1020014/11.05.2018 г. и
констативен протокол № 1020011/11.05.2018 г. за извършени проверки на
електромерите както следва: електромер с фабричен № ********** за аб. №
********** и електромер с фабричен № ********** за аб. № **********. В първия
протокол е констатирано, че пломбата на капачката на клемния блок е нарушена и
е поставен допълнителен проводник (шунт), като е установена промяна в схемата
на свързване на измервателната система. С еталонен уред „ЕМСИСТ” с фабричен №
0204127 и свидетелство за калибриране Е-461 от 23.01.2017 г. е измерена грешка,
с която електромерът отчита преминаващата през него енергия в момента на
проверката. Грешката е „минус” 95,03 %. Въз основа на посочения протокол е
изготвено предложение за корекция на сметка от 14.05.2018 г., а именно – за
доначисляване на 4805 kWh.
Представена е и фактура № **********/15.05.2018 г. за начислена сума за
електрическа енергия в размер на 882,10 лева - дължима сума по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за обект, намиращ се в гр. София, ж.к. ******. С
писмо изх. № **********/16.05.2018 г., връчено на ищцата на 28.05.2018 г.,
ответникът е уведомил последната за съставния констативен протокол.
В констативен протокол № 1020011/11.05.2018
г. е обективирано, че пломбата на капачката на клемния блок на проверения
електромер е нарушена и е поставен допълнителен проводник (шунт) между входяща
и изходяща газови клеми, разпробит в клемния блок на електромера, като е
установена промяна в схемата на свързване на измервателната система. С еталонен
уред „ЕМСИСТ” с фабричен № 0204127 и свидетелство за калибриране Е-461 от
23.01.2017 г. е измерена грешка, с която електромерът отчита преминаващата през
него енергия в момента на проверката. Грешката е „минус” 94,29 %. Въз основа на
посочения протокол е изготвено предложение за корекция на сметка от 14.05.2018
г., а именно - за доначисляване на 13191 kWh. Представена е и фактура №
**********/15.05.2018 г. за начислена сума за електрическа енергия в размер на
2421,55 лева - дължима сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. ******. С писмо изх. №
**********/16.05.2018 г., връчено на 28.05.2018 г., ответникът е уведомил
ищцата за съставния констативен протокол.
Представени са и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, одобрени
с решение № ОУ-056/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010
г. на ДКЕВР.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че посоченото в констативните протоколи представлява осъществена
промяна в схемата на свързване на измервателната система чрез нерегламентиран
достъп, водещ до непълно отчитане на потребената енергия и от двата проверени
електромера. Количеството електрическа енергия е изчислена правилно. Преизчислението
на сметката е извършено по действащите за периода цени на енергия, утвърдени от
ДКЕВР. Не са извършвани проверки на СТИ в период 90 дни преди проверките
(11.05.2018 г.). Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, изцяло кредитира
представеното от вещото лице заключение, тъй като същото е аргументирано и
подробно изготвено от специалист в съответната сфера, запознал се обстойно с
материалите по делото.
По делото са разпитани свидетелите И.Й.П.и
С.Г.Г., възприели пряко и непосредствено фактите и обстоятелствата,
съпровождащи извършените проверки на процеснияте електромери, обективирани в
представените по делото констативни протоколи. В този смисъл съдът кредитира
показанията им като логични, последователни и изчерпателни. Не се откриват
противоречия в разказаното от двамата свидетели – и двамата еднозначно
заявяват, че са присъствали на проверките, били са констатирани нарушения на
пломбите на капачките на клемните блокове и на двата електромера, за което са
съставени съответните констативни протоколи. За съставянето на протоколите е
била потърсена ищцата, за да присъства на проверката в качеството ѝ на
потребител, но същата не е била намерена, като след установяването на нарушенията
същите са показани на органите на МВР.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцата
е потребител на електроенергия на адреса гр.София, ж.к. ******. Въззивният съд
се съгласява с този извод, като допълва, че страните по делото са в
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при
публично известни общи условия и за другия процесен адрес, а именно: гр. София,
ж.к. ******.
Предвид представените по делото
доказателства и релевираните от страните правни доводи въззивната инстанция се
съгласява с крайните изводи на първоинстанционния съд, че ответникът не е
изпълнил задължението си за приемане на общи условия или за изменение на действащите
такива съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като
в представените по делото общи условия не се съдържа клауза, с която да се
урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметката. Предвиден е само ред за уведомяване за вече извършена
корекция на сметката и сроковете за плащане.
С изменението на Закона за енергетиката
с ДВ бр. 54/2012 г. е предвидено законово основание за крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената енергия. С оглед разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ обаче правото за извършване на корекция на сметка
възниква за доставчика на електрическа енергия единствено при кумулативното
наличие на следните две предпоставки: 1. да е предвиден в общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и 2. да са налице правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Въззивникът, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ е приел нови общи условия или е изменил действащите преди това
такива, като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на
потребената енергия. Представените по делото общи условия не съдържат такава клауза.
Несъстоятелен е доводът на въззивника,
че е достатъчна уредбата на чл. 17, 18 и 49 от общите условия. Неоснователно се
явява и оплакването във въззивната жалба относно това, че районният съд не е
посочил подробно в решението си какво трябва да включва реда за уведомяване и
защо общите условия на дружеството не съдържат такъв. Красноречиво е уреденото
в чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ задължение на продавача на електрическа енергия да
предвиди в общите си условия процедура за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка, и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за
измерване на количеството електрическа енергия, закрепящи: принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, видно от което уредбата в чл. 17, 18
и 49 от общите условия не са достатъчни да запълнят тази празнота. В цитираните
разпоредби е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази
клауза не е регламентиран редът, по който да се извършва корекцията.
Въззивният съд не се съгласява с
твърдението на въззивника, че районният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила заради указване на ответника не при разпределяне
на доказателствена тежест, а чак с крайния съдебен акт, че последният следва да
докаже неправомерното въздействие на ищеца върху процесните електромери. Видно
от Определение № 127429/29.05.2019 първоинстанционният съд, макар и общо, е
указал на ответника, че следва да докаже възраженията си, от които черпи
изгода. Следователно именно върху ответника пада тежестта да установи настъпването
на всички факти, вследствие на които се поражда правото му да извърши
едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа
енергия, в т.ч. външната намеса върху електромера, обуславяща случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
С оглед гореизложеното, не може да се
приеме за установено, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ответното
дружество в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия да
коригира сметката на ищеца, поради което
за последния не е възникнало задължение да заплати цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период и предявеният иск е основателен.
Предвид изложеното, съдът счита за
безпредметно да обсъжда останалите възражения, направени във въззивната жалба. Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С оглед резултата от спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна се полагат разноски, сторени във
въззивното производство, а именно – за адвокатско възнаграждение. Дружеството-въззивник
е направило възражение за прекомерност досежно претендирания размер. С оглед
правната и фактическа сложност на
делото, процесуалната активност на страната и обстоятелството, че в
производството пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства,
възражението се явява основателно, а размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намален до минималния, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията
ѝ към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
(23.07.2020 г), а именно – 338,22 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230827 от
01.10.2019 г., постановено по гр. д. № 35645 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, I ГО,
120-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център, да заплати на Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 338,22 лева, представляващи сторени във въззивното производство
разноски.
Решението е постановено при участието на
„Ч.Р.Б.” АД като трето лице - помагач на страната на въззивника – „Ч.Е.Б.” АД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Таня Орешарова към решение по в.гр.дело №938/2020 год. по описа на
СГС, ГО, ІV Г с-в.
Не
съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав,
изразено в мотивите на решението, че предвид въведеното задължение по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
относно корекции на сметки на потребителите, в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и което следва да се
извърши само при предвиден в общите условия на договорите ред за уведомяване на
клиента за извършената корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия / за
което са приети ПИКЕЕ, влезли в сила на
16.11.2013год./ не е налице ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Такъв ред е налице с оглед на чл.17, чл.18, чл.49, ал.2 от
ОУ.
Няма
спор, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативните
протоколи от 11.05.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от
ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, но също така в случая към момента на
проверката и съответно извършването на корекцията са отменени чл.1-47 от ПИКЕЕ,
което е служебно известно, че е станало с
Решение № 1500 от 06.02.2017 год. на ВАС по адм. дело № 2385/2016год.,
ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48–51, поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане/Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год./. В действащите към момента текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ
са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението
на количеството потребена такава. За установяване на случаите обаче се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или
от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47 ал.
1, ал. 3 ПИКЕЕ, и които към проверката
са отменени. Също така при наличие на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ когато при проверката
на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване,
корекцията се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
на намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по
чл.47/отм./ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан
от тях. Следва да се има в предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. Предметното съдържание на
понятието „правни последици“ по смисъла на посочената разпоредба включва
преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането
до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения, респ. обявения за
нищожен подзаконов нормативен акт и преценка на обезщетението /за имуществени и
неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на подзаконовия
нормативен акт за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен. С решение по т. 1 от протокол № 67 от
24.04.2019 год. на КЕВР са приети ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год./,
които обаче нямат обратно действие и не са приложими за заварени процедури по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите – § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ; същите не
съдържат и правила, уреждащи последиците от отмяната на подзаконовия нормативен
акт – предходните ПИКЕЕ. С оглед на което
към момента на проверката и извършената корекция липсва приложим материален
закон по отношение на процесното правоотношение, по силата на който да бъдат
установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и което е част от основанията за корекция на сметки на ел.
енергия. Неотменените с решението на ВАС норми – чл. 48 – 50 ПИКЕЕ, не могат да
заместят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ
правомощие на КЕВР и същите регламентират хипотезите, при които може да бъде
извършена едностранна корекция, но не определят реда за установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, която е
била регламентирана в чл.47/отм/ ПИКЕЕ и поради което предявеният иск се явява
основателен.
СЪДИЯ: