РЕШЕНИЕ
град София,
22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 1347 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД,
длъжник по изпълнително дело № 20198510402743 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на РКЧСИ, срещу разпореждане от 04.12.2019
г., с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение от 230 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че начисленото
адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 10, т. 1
от Наредбата – 200 лв, тъй като по делото от процесуалния представител на
взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2 действия – процесуално
представителство, защита и съдействие и действия с цел удволетворяване на
вземането. Като допълнителни аргументи в тази насока се сочат правната и
фактическа сложност на делото и извършено погасяване на дълга в срока за
доброволно изпълнение. Посочено е, че с обжалвания акт ЧСИ не се е произнесъл
по възражението относно размера на начислените по делото такси, в т.ч. и по т.
26 ТТРЗЧСИ. Съобразно изложеното се иска разпореждането на ЧСИ от 04.12.2019 г.
да бъде отменено, като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., а по отношение на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата - „Г.С.Ч.”
ЕООД, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които
излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа, че
взискателят не е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително дело,
а е депозирал и молба за промяна на изпълнителни способи и е депозирало
уточняващи молби. Твърди се, че задължението не е погасено. Претендират се
разноски за платен адвокатски хонорар.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение и задължението е събрано
чрез посочения от взискателя изпълнителен способ – заповор върху вземания по
банкови сметки.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20198510402743 по
описа ЧСИ М.П., рег. № 851 на РКЧСИ е образувано по молба от 15.11.2019 г. на „Г.С.Ч.” ЕООД, чрез
адвокат М.Л.Л., въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019 г., издаден по
гр. д. № 62885/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 30-ти
състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на В.В.Т.сумата от 360 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за цесия от 07.10.2019 г., с който
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на взискателя по делото – „Г.С.Ч.”
ЕООД.
В молбата е направено искане за налагане
на запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху собствените му
недвижими имоти и притежавани дружествени дялове. Към молбата са приложени
споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.11.2019 г., с което между
взискателя и Адвокатско съдружие „Български правни услуги” е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. за образуване на изпълнителното
дело и процесуално представителство по същото. Уговорено е плащане на сумата по
банков път, като видно от платежно нареждане от 14.11.2019 г. (л. 7 от и.д.) същата е платена.
На
15.11.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че дължи следните суми: 360 лв. – присъдени
разноски, 237,60 лв. – разноски по изпълнителното дело, 155,71 лв. – такси по
ТТЗЧСИ към 29.11.2919 г.
Поканата е връчена на длъжника на 20.11.2019 г.
На 18.11.2019
г., в срока за доброволно изпълнение, от взискателя е депозирана молба, с
която заявява, че оттегля посочените от него в молбата за образуване на
изпълнително дело изпълнителни способи, като определя нов такъв – запор върху
банкови сметки.
На 09.12.2019 г. е изпратено запорно
съобщение от ЧСИ до „Ю.Б.” АД. На 17.02.2019 г. е получен отговор, че към
датата на налагане на запора – 09.12.2019 г. по откритата сметка на длъжника
няма авоари.
На 07.01.2020 г. от ЧСИ е изпратено
съобщение за вдигане на наложения запор. Същото е получено от банката на
09.01.2020 г.
На 22.11.2019
г. при ЧСИ е депозирано възражение от длъжника срещу приетия от ЧСИ размер
на адвокатско възнаграждение и разноски, съобразно посоченото в поканата за
доброволно изпълнение. Изложени са доводи за прекомерност на същите и е
направено искане да бъдат намалени.
Във връзка с възражението е депозирано
становище на взискателя от 04.12.2019 г., в което са изложени доводи за
неоснователност на същото.
С обжалваното разпореждане от 04.12.2019
г. ЧСИ е отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 230 лв. до претендирания от
длъжника размер от 200 лв. Същото е връчено на длъжника на 12.12.2019 г. (за
справка л.22 – гръб от и.д.).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със
свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в
отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на
чл. 78 ГПК.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установява, че взискателят е платил адвокатско възнаграждение за
образуване на процесното изпълнително дело и процесуално представителство по
същото в размер на 230 лв. по банков път. Според настоящия съдебен състав при
определяне размера на дължимото възнаграждение приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като
вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията,
дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. В конкретния
случай, в молбата за образуване на дело взискателят е посочил три изпълнителни
способа, като с молба от 18.11.2019 г., депозирана
преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, съответно преди да
изтече същия, е заявил, че оттегля
посочените до момента способи вместо което определя за способ на изпълнението
друг такъв – налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.
При така установените факти въззивният съд намира, че от взискателя е
депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, уточнена с
последваща такава от 18.11.2019 г., т.е. липсват данни за осъществено
процесуално представителство по делото. Депозирането на становище по
възражението на длъжника също не съставлява такова действие, доколкото не е
насочено към събиране на вземането по издадения изпълнителен лист.
С оглед изложеното, включително предвид
факта, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност и че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ не е приложима за
процесния случай, адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да
бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 230 на 200 лв.
Видно от съдържанието на обжалваното
разпореждане, ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за
адвокатско възнаграждение, предвид което, доводите в частната жалба, касаещи
размера и дължимостта на начислените такси по ТТРЗЧСИ са неотносими и съдът не
дължи произнасяне във връзка с тях. Eдва след произнасяне на компетентния орган
(в исковото производство това е съдът, а в изпълнителното – съдебният
изпълнител) по направеното възражение за редуциране приетите от ЧСИ разноски,
длъжникът ще има възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител във връзка с
тях. За пълнота е необходимо да се посочи, че съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично вземане"
върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и
върху разноските по изпълнението.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е
и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
независимо от основателността на депозираната частна жалба. Неоснователно е и
искането за присъждане на такива на ответника по частната жалба - „Г.С.Ч.” ЕООД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20198510402743 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на РКЧСИ, разпореждане от 04.12.2019
г., с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя „Г.С.Ч.” ЕООД, ЕИК *******, от 230 лв.
на 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на взискателя „Г.С.Ч.” ЕООД, ЕИК *******, адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198510402743 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 на РКЧСИ, както следва: от 230 (двеста и тридесет лева) на 200 лв. (двеста
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.