Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Нови пазар, 25.09.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 386 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда
на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 98/18г. на НПРС срещу ответника за сумата от 46,81лв. главница – неплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а останалите два са осъдителни съответно: иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 325,39лв., представляваща договорна неустойка и иск по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 95,03лв., представляваща неплатени лизингови вноски.
Съединени са установителен иск по чл. 415 от ГПК с осъдителни искове, при условията на чл. 210, ал.1 от ГПК, което съгл. т. 11б от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК е допустимо.
Исковете са спрямо
ответника Д.Р.И., която е подала в законния срок възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът сочи, че на 16.05.2014 г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, като ответникът има абонатен номер № *** и е титуляр по предпочетения мобилен № 0893/853389 по избрана абонаментна програма Globul max 10.99лв. Отношенията по този мобилен номер са предоговорени с избрана абонаментна програма Rezerv 19.99лв.
Във връзка с ползването на посочения номер и на преференциална бонус схема е сключен договор, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на изплащане марка NOKIA модел Lumia 630 Black на изплащане посредством месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв.
Ищецът сочи, че по силата на сключения договор ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.
За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури с №№ **********/18.08.2015 на стойност 23,04лв. и № **********/18.09.2015 на стойност 18,25 лв. за потребени услуги и 5,59лв. за лизинговата вноска и 23,04лв. незаплатен баланс по предишната фактура. Крайният срок за плащане е 03.10.2015 г.
Останалото неизплатено задължение е в размер на 46,81лв.
Поради неизпълнението от страна на ответника на задължението за заплащане на потребените услуги на стойност 46,81лв. , на основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилният оператор, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен № *** крайна фактура за сумата от 467,23лв., включваща начислена сума, сбор от незаплатения остатък от 46,81лв. за задължения за предходни фактурирани периоди, начислена неустойка в размер на 325,39лв. и дължими лизингови вноски в размер на 95,03лв.
Ищецът сочи, че неизпълнението на задължението от абоната да заплати в срок дължимите месечни и лизингови вноски е довело до начисляването на неустойка, съгл. чл.11 от индивидуалният договор за мобилни услуги, сключен между страните. Съгласно тази клауза при прекратяване на договора през първоначалния срок на която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина на потребителя се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че прекратяването е по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на 200лв.
Ищецът сочи, че за предоставеното на абоната устройство марка NOKIA модел Lumia 630 Black, в случай на прекратяване на договора, съгл. чл. 12 от ОУ, приложени към лизинговите договори, абонатът дължи и дължимите месечни вноски, които стават предсрочно изискуеми.
Ищецът сочи, че оставащите лизингови вноски, дължими от ответницата са в размер на 95,03лв.
Ищецът сочи, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора да заплаща стойността на предоставените й услуги, и с това е изпаднала в забава.
Ищецът сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са постъпили 200лв., поради което на основание чл. 76 от ЗЗДЗ следва да бъде частично погасено вземането му за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за абонатен номер № *** до претендирания размер на стойност 125,39лв.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 46,81 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ да осъди на основание чл. 92 от ЗЗД ответницата да заплати сумата от 125,39лв., представляваща остатък от неустойка и 3/ да осъди на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД ответницата да заплати сумата от 95,03лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор с абонатен № ***.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответницата не е изпратила писмен отговор, същата е надлежно уведомена от съда за неблагоприятните последици от това.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 98/2018 г. по РС Нови
пазар се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 467,23лв.,
посочена като главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги; 9,23лв.,
мораторна лихва, начислена върху главницата от 04.12.2015 до 15.11.2017 г., въз
основа на което е издадена Заповед № 65/19.01.2018 г., с която съдът е разпоредил
длъжникът да заплати на „Теленор България“ АД, заявените
суми.
От представения по делото договор за предоставяне на мобилни услуги от 16.05.2014 г. между него и ответницата, на последната са били предоставени мобилни услуги за предпочетения мобилен № 0893/853389 и е избрана абонаментна програма Globul max 10.99лв.
Срокът на договора е 12месеца и изтича на
16.05.2015 г.
Съгласно приложение № 1 към този договор тарифният план е от 10,99лв. месечно.
Преди изтичането на срока на договора, на 19.03.2015г. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което е променен тарифният план на Резерв с такса от 19,99лв. месечно. С този анекс на потребителят е предоставено мобилно устройство на изплащане марка NOKIA модел Lumia 630 Black. С анексът е удължен срокът за ползване на мобилният номер до 16.05.2017 г., като се променя тарифният план според новото споразумение.
По делото е приложен договор за лизинг от 19.03.2015 г., сключен между страните, с който ищецът предоставя на ответницата на изплащане мобилно устройство марка NOKIA модел Lumia 630 Black на стойност 128,57лв. на изплащане посредством 23 равни месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв.
Договорът за лизинг е обезпечен със запис на заповед от същата дата за сумата от 128,57лв.
Към договора за лизинг са приложени и Общите условия на Теленор България АД за договорът за лизинг.
По делото са приложени копия от 3бр. фактури: 1/ с фактура № **********/18.08.2015 на стойност 23,04лв. за отчетен период 18.07.2015-17.08.2015 г. са начислени суми за месечни такси и отстъпки на стойност 17,45лв., както и месечна сума по лизинг в размер на 5,59лв. Общата сума от 23,04лв. е дължима, съгласно фактурата до 02.09.2015 г.; 2/ с фактура № **********/18.09.2015 на стойност 18,25 лв. за отчетен период 18.08.2015-17.09.2015 г. са начислени суми за месечни такси и отстъпки на стойност 18,25лв., месечна сума по лизинг в размер на 5,59лв., както и сумата от предишен период в размер на 23,04лв. Общо по тази фактура са начислени 46,88лв., като сумата е дължима, съгласно фактурата до 03.10.2015 г.; 3/ с фактура № **********/18.11.2015 на стойност 467,23лв. за отчетен период 18.10.2015-17.11.2015 г. са начислени суми за неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 325,39лв. и вноска по лизинг в размер на 95,03лв., както и задължения от предходен период в размер на 46,81лв., като сумата е дължима, съгласно фактурата до 03.12.2015 г.
По делото са приложени и Общите условия на Теленор България АД за мобилни телефонни услуги.
По установителният иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 46,81 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намери за безспорно установено съществуването на задължение на ответницата към ищеца за ежемесечно заплащане на предоставените неплатени от ответницата мобилни услуги е в размер на 35,70лв. Останалата сума от 11,11лв. е от месечни лизингови вноски, но не е за предоставените мобилни услуги.
Поради това, съдът намира, че искът за установяване на съществуването на вземането му спрямо ответницата, за сумата от 46,81лв., представляващо главница е основателен само за сумата от 35,70лв.
С оглед на това, че по заповедното производство ищецът е предявил вземане за главница в размер на 467,23лв., то след влизане в сила на решението по настоящето дело в тази му част, следва издадената заповед за изпълнение да бъде частично обезсилена за сумата представляваща разлика над уважения от 35,70лв. размер, т.е за сумата от 431,53лв.
В заповедното производство ищецът е заявил вземане и за сумата от 9,23лв., представляваща мораторна лихва, която в настоящето производство той не претендира, поради което и в тази част издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
Относно осъдителният иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 125,39лв., представляваща остатък от неустойка.
Ищецът се позовава на това, че т.к ответникът не изпълнил задължението си по договора за мобилни услуги за ежемесечно заплащане на дължимите суми, той едностранно е прекратил договора за доставката им. Ищецът се позовава на разпоредбата на т.11 от договора за мобилни услуги, както и на т.ІV-4 от допълнителното споразумение, съгласно които в случай на прекратяване на ползването на услугите, предоставени от оператора на потребителя, през срока на договора, по вина или инициатива на потребителя, той дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че искът относно тази сума е неоснователен, т.к съгл. чл.
53 от ОУ в случаите на прекратяване на договора, това прекратяване влиза в сила
от датата на уведомяване от страна на Теленор до потребителя по някой от
начините по чл. 51 от ОУ. Ищецът нито твърди, нито доказва как е уведомил
ответника за прекратяването на договора с него. Самото прекратяване на договора
по вина на потребителя е една от предвидените в чл. 19б -19в от ОУ възможности,
наред със спирането на услугите, но уведомяването за самото прекратяване се
извършва по посочения в чл. 55 от ОУ начин. По делото не се установява как
ищецът е уведомил ответникът за прекратяването на договора. Поради това, че
самият ищец не е изпълнил задълженията си по договора и ОУ, относно
уведомяването на потребителя за прекратяване на договора, той не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение и да претендира от ответника
заплащането на неустойка.
Съдът намира, че претенцията на ищеца за неустойка е неоснователна и
поради това, че самите ОУ към договора за мобилни услуги нямат пряко обвързващо
страните по делото и по договора действие, което да поражда соченото от ищеца
задължение за ответника за заплащане на неустойка, т.к те не са били индивидуално
договорени от страните при подписването на договора и конкретно от ответника и
той не е могъл и не е бил в състояние да влияе по някакъв начин върху тях. Самите
общи условия са утвърдени и са в сила от 10.09.2010 г. и са били факт към
момента на сключване на договора за доставка на мобилни услуги през 2014 г. с
ответника, като той самият не е бил в състояние и не е могъл да влияе на
условията по тях. От това следва, че посоченото в т. 11 от договора от
16.05.2014 г. и в т. ІV-4 от допълнителното споразумение към договора от
19.03.2015 г. се явяват неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, визирани в чл.
143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в
Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният
съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна
клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е
визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е
разписано, че не са индивидуално
уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени
и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Посочването в двата договора на наличието на наустойка не ги прави индивидуално договорени, т.к както се вижда самите формуляри са предварително изготвени, без възможности потребителят дори да обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по договора. В този смисъл съгласно чл. 146, ал.2 от ЗЗП, съдът намира, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, т.к са били изготвени предварително и поради това потребителят, ответник по делото, не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът и анексът са бланкови, като с оглед начина на попълването им от представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т. 11 от договора и по т. ІV-4 от анекса не е индивидуално уговорена, тя е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.
Дори и да се приеме посоченото от ищеца, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответницата е платила сумата
от 200лв., представляваща част от неустойката, то съдът счита, че ответницата
не дължи останалата претендирана част от 125,39лв.
Осъдителният иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 125,39лв. неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД за неизпълнение
на договор за мобилни услуги за абонатен номер № *** по предпочетения
мобилен № 0893/853389 е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
Относно осъдителния иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 95,03лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор с абонатен № ***.
Съгласно общата формулировка на договорът за лизинг, чл. 342 и следв. от ТЗ и чл. 232, ал.2 от ЗЗД с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и ЗЗД, и е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Съгласно сключения договор за лизинг от 19.03.2015 г. цената на предоставения мобилен апарат, марка NOKIA модел Lumia 630 Black е 128,57лв. Договорено е изплащането на тази цена посредством 23 равни месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв.
Срокът на договора за лизинг е до 19.02.2017 г. и в рамките на този срок ответницата не е изплатила дължимите след 19.10.2015 г. лизингови вноски, които съгласно приложението по чл. 3 от договора за лизинг са в размер на 95,03лв.
Съдът намира, че доколкото предоставения апарат с изтичането на срока на договора за лизинг е станал собственост на ответницата, и същата не го е върнала преди този срок, както и не е погасила в пълен размер лизинговите вноски по него, то същата дължи оставащата сума в размер на 95,03лв.
Съдът намира, че осъдителният иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 95,03лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор с абонатен № *** е основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 75.00 лв., адвокатски хонорар
в размер на 180.00 лв. с вкл.ДДС, както и разноски по заповедното производство
в общ размер на 25лв. и 180лв. адвокатски хонорар.
В исковото производство посочените разноски
са направени за вземания в общ размер на
267,23лв., от които се уважават само тези в размер на 130,03лв. (35,70лв. и
95,03лв.). Пропорционално дължимите на уважената част от исковете разноски са в
размер на 148,41лв., като за разликата над този размер претенцията за разноски
следва да се отхвърли.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са заявени
претенции в общ размер на 476,46лв. и са направени разноски в размер на 205лв.
От заявените претенции в настоящето производство като установителен иск са
предявени само сумите за главница в размер на 46,81лв. (останалите две искови
претенции са осъдителни искове, а не по чл. 415 от ГПК), като е уважена само
частта за 35,70лв. Пропорционално на уважените искове спрямо заявените
претенции е сумата от 15,36лв. от направените по заповедното производство
разноски.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, по иска на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, спрямо Д.Р.И.
с ЕГН ********** ***, че вземането на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата от 35,70лв. (тридесет
и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща главница за неизпълнение на
задължение за заплащане на дължими месечни такси по договор от 16.05.2014 г. и
допълнително споразумение от 19.03.2015 г. към договор за предоставяне на
мобилни услуги, съгласно фактура № **********/18.08.2015 и фактура №
**********/18.09.2015, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 65/19.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 98/2018 г. по описа на НпРС, съществува, като отхвърля иска за разликата над тази сума до сумата
от 46,81лв.(четиридесет и шест лева осемдесет и една стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
92 от ЗЗД на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“
4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Д.Р.И.
с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата
от 125,39лв. (сто двадесет и пет лева тридесет и девет стотинки) неустойка за
неизпълнение на договор за мобилни услуги за абонатен номер № *** по
предпочетения мобилен № 0893/853389.
ОСЪЖДА на основание чл. 342 и следв. от ТЗ, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, Д.Р.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА ОТ 95,03лв. (деветдесет и пет лева и три стотинки), представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 19.03.2015 г. за абонатен № ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, Д.Р.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, СУМАТА от 130,03лв. (сто и тридесет лева и три стотинки) разноски по
настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, Д.Р.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, СУМАТА от 15,36лв. (петнадесет лева тридесет и шест стотинки) разноски
по заповедното производство във връзка със Заповед № 65/19.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 98/2018 г.по описа на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 98/2018 г. по описа на НпРС, за частично обезсилване
на издадената заповед Заповед № 65/19.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, относно присъдените над уважения по настоящето дело размер суми,
представляващи разлика над сумата от 35,70лв.
Районен
съдия: ………………………
Галина Николова