№ 30
гр. Крумовград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Й.
при участието на секретаря Емилия В. В.ева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №
20225130100036 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 252/2021г. на Районен съд -
Крумовград и издадена заповед за изпълнение №100/17.11.2021г. е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски кредит № CREX-18004638, сключен на 01.08.2020 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор и С. А. Й., като кредитополучател в общ размер
на 1409.10 лева, от които 1265.90 лева - главница по договора за кредит, 100.84 лева
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г., 42.36 лева - мораторна
лихва за периода от 15.03.2021 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Сочи, че договора е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок
от 18 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 15.02.2022 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница.След сключване на договора сумата за
закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. С.
А. Й. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
15.02.2021 година, към която дата са били заплатени 5 броя погасителни вноски.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България съществува вземането по договор CREX- 18004638, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 252/2021 по
описа на Районен съд - Крумовград, а именно: 1265.90 лева - главница по договора за
кредит, 100.84 лева възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 година,
42.36 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.03.2021 до
16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
1
на вземането.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство -
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса по настоящото дело, както и направените
по ЧГД № 252/2021г. по описа на РС-Крумовград разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез назначения му особен
представител адв.В. Т. в който сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни
и недоказани. Оспорва както главния, така и акцесорните искове по основание и размер,
като счита, че на този етап от производството, не били представени доказателства за
твърдените факти и обстоятелства. Сочи, че в случая не е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. След това сочи, че с процесния договор за
потребителски кредит била нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, относно
императивното изискване за шрифта на текста на договора. Иска да се възложат в тежест на
ищеца всички разноски по производството
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява . В писмена
молба процесуалният представител поддържа предявения иск.
Ответника С. А. Й., не се явява, но се представлява от назначения особен
представител адв. В. Т., която оспорва иска по съображенията изложени в отговора й.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са представени и приети като доказателства копие на договор за
потребителски кредит №CREX - 18004638, сключен на 01.08.2020 г., извлечение от
погасителен план с отразени по него плащания и копие на последна покана за доброволно
изпълнение на задълженията от 08.06.2021г.
От приложеното към делото ч.гр.д. №252 / 2021 г. по описа на Районен съд -
Крумовград, се установява, че със заповед № 100/17.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С. А. Й. да заплати на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к.. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър
Димитров – заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М., сумата в
размер на 1409,10 лева, от която: 1265,90 лв.- главница по договор за потребителски кредит
№CREX18004638, 100,84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до
15.02.2022г., 42,36 лв - мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2021 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до датата на пълното погасяване на задължението, както и сумата в
размер на 78,18 лв. (седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) разноски по делото, от
която държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на
28,18 лв. и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител.
Вземането произтича от неизпълнение на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер CREX-18004638, сключен на 01.08.2020г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс, като кредитор и С. А. Й., като кредитополучател. Съгласно договора страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
1544,40 лева, който да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
111,10 лева. Длъжникът е преустановил заплащането на месечните погасителни вноски по
кредита на 24.03.2021г.(.л. 15 от делото), към която дата са били заплатени 5 броя
погасителни вноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1 , т 2 от ГПК съдът е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
след справка от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
2
това с посочване на източника на тези данни в съобщението като е указал на ищеца, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.
Заявителят е получил съобщението на 28.01.2023 г. и в законоустановения едномесечен срок
- на 28 02. 2023 г. същият е предявил настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК,
поради което искът се явява допустим. Относно неговата основателност, съдът съобрази
следното:
Видно от заключението на вещото лице В. Т. по назначената по делото съдебна
компютърна-техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, се установява, че
шрифта на текста на договора приблизително отговаря на 12 единици.
Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК за
вземане произтичащо от договор за потребителски кредит № CREX-18004638, сключен на
01.08.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор и С. А. Й., като
кредитополучател.
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението
по чл.415 от ГПК, но разгледани по същество са неоснователни.
Според постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се
връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по
иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба
по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване
не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
3
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По делото липсват доказателства за направено от ищеца и връчено на ответника
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното
производство.
Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за кредит и
лихвата за забава с наказателната надбавка се претендират в общ размер въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в
заповедното производство вземане, с настоящото решение съдебният състав не би могъл да
се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелството, че в
хода на заповедното производство крайният падеж за връщане на кредита е настъпил, също
не може да бъде отчетено като относим факт по чл. 235, ал. 3 ГПК съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
На основание т. 11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото
производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид недоказаност на
твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на
заповедта за изпълнение предявеният иск е неоснователен. (Виж в т.см. Р е ш е н и е № 161
от 08.02.2016 година по т. дело № 1153 по описа за 2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение по
чл. 290 от ГПК).
С оглед изложеното съдът намира, че предявените положителни установителни
искове за установяване дължимост на вземане в размер на 1409,10 лева, от която 1265,90
лв.- главница по договор за потребителски кредит №CREX18004638, 100,84 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.02.2022г., 42,36 лв - мораторна лихва
за периода от 15.03.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от 01.11.2021 г. - датата на подаване на заявлението в съда до датата на пълното
погасяване на задължението, както и сумата в размер на 78,18 лв. (седемдесет и осем лева и
осемнадесет стотинки) разноски по делото, от която държавна такса за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 28,18 лв. и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за процесуален представител - разноски по заповедното производство по
частно гражданско дело № 252 по описа за 2021 г. на Районен съд – Крумовград са
неоснователни.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не е представил
доказателства, че е направил такива.
Водим от изложеното и на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощник
юрисконсулт Н. А. М. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, с които искат да бъде признато за
установено, че имат следните вземания срещу С. А. Й., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********** и настоящ адрес: ********, обл.Кърджали, а именно: сумата в размер на
1409.10 лева (хиляда четиристотин и девет лева и десет стотинки), от която: 1265.90 лева -
главница по договор за потребителски кредит №CREX18004638, 100.84 лева
4
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2022 г., 42.36 лева - мораторна
лихва за периода от 15.03.2021 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 78,18 лв.
(седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), от които 28,18 лв. (двадесет и осем лева и
осемнадесет стотинки) държавна такса за образуване на делото, 50 лева (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение - разноски по заповедното производство по частно
гражданско дело № 252 по описа за 2021 г. на Районен съд – Крумовград като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на съдебните им адреси за призоваване.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5