Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………
2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от Председателя на
състава к.адм.нак.дело № 137/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ТД на
НАП – Варна срещу Решение № 2285/11.12.2019г.,
постановено по НАХД № 3438/2019г. по описа на Варненски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 441483-F481504/11.06.2019г.
на Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Варна, с което за
нарушение на
разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на „Ийст Интерактив България“ ООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. Жалбоподателят счита решението
на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, по съображения подробно изложени в
жалбата; изразява несъгласие с изводите на съда за маловажност на нарушението.
Поради изложените съображения моли решението на ВРС да бъде отменено, а
отмененото с него НП да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото
молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли съда да я уважи.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответната страна редовно призована
не се явява, не се представлява.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „Ийст
Интерактив България“ ООД против НП № 441483-F481504/11.06.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на
чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500лв. За да отмени
процесното НП, първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна
следното:
На
16.01.2019г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна било
установено, че за „Ийст Интерактив България“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не
била подадена справка декларация за
данъчен период 01.12. 2018г.– 31.12.2018
г. в ТД на НАП – Варна в срока,
установен по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, а
именно до 14.01.2019г. Декларацията била подадена на 22.01.2019г. За нарушение
на чл.125 ал.5 от ЗДДС бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено
лице. В законоустановеният срок са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, АНО
издал НП, предмет на въззивна проверка от ВРС.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от
административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства: надлежно съставени АУАН и НП, както
и останалите, събрани в производството писмени доказателства.
При постановяване на решението
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила,
извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312
и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е
изследвал дали АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване
разпоредбите на ЗАНН и съответстват ли на изискванията за съдържанието им, като
е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването им. За
да отмени обжалваното НП съдът е приел, че в случая се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав на
административния съд намира решението на Районен съд-Варна за правилно като
краен резултат, но по мотиви различни от изложените.
Както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно
постановление липсва дата и място на извършеното нарушение.
Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ са посочили само
датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата и
мястото, на която касаторът е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление
дата е тази на извършване на проверката – 16.01.2019г., последната не
представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на
неговото установяване от контролните органи.
За да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в
т.ч. дата и място на извършване на
нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно
изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във
връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния
контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата
на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при
определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.
Ето защо, настоящият състав на
касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент
за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата
отмяна.
Въпреки изхода на спора ответника не е направил искане за
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК,
Варненският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2285/11.12.2019г.,
постановено по НАХД № 3438/2019г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: