Решение по дело №326/2019 на Районен съд - Търговище

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 37                                           03.02.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и трети януари                                                   две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 326 по описа за 2019г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Производството е по предявен иск с правно основание чл. 135,ал.2 от ЗЗД.   

          Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп. директор Д.Ш. и М.В.-прокурист, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Х.И.-САК твърди в исковата молба, че първият ответник Р.М.Р. от гр.София, в качеството си на ЕТ”Р.Р.” ЕИК *********, е длъжник по договор за кредит, сключен с банката, който е обявен за предсрочно изискуем, като ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 813/2011г. по описа на РСТ, след което било образувано изпълнително производство, за които обстоятелства първият ответник бил уведомен, но въпреки това, с НА № 109,том VI, рег.№ 8101, дело № 783 от 2018г. по описа на нотариус П.А. с район на действие РСТ, същият(заедно със съпругата си) дарил притежаваната от него ½ ид.ч. от собствения си имот на своята дъщеря М.Р.М. ***-втори ответник по делото. Поради това и като счита, че посочената сделка е увреждаща интересите на кредитора, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия Павлов иск за обявяване относителната недействителност на посочената сделка до ½ ид.ч. от имота, претендират се разноски.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, постъпила е писмена молба от а.. Х.И.-САК, с която се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, по същество се излагат подробни съображения и се иска уважаване на предявения иск, претенидрат се разноски.

            В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от първия ответник, в който предявения иск се оспорва, като неоснователен по довод от несеквестируемост на процесния имот, който е единствено жилище на ответника; излага се, че ответникът е искал да подпомогне финансово дъщеря си с посоченото дарение, а ищецът е образувал изпълнително дело за дълга, по което на ответника се удържат ежемесечно суми; твърди още, че дъщерите му (една от които е втората ответница) не са знаели за наличието на задължения на баща им към банката.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на първия ответник а..Н.С.-ТАК, който излага, че процесния имот е единствено жилище на ответника и поради това, дори да не е било прехвърлено, би било несеквестируемо по закон, респ. от него банката не би могла да се удовлетвори, а освен това се удържат ежемесечно суми от пенсията на първия ответник, които се превеждат по изпълнителното дело; пледира за отхвърлянето на иска.

           В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, писмен отговор от втората ответница не е постъпил, липсва становище по иска.В съдебно заседание ответницата, редовно призована по реда на чл. 41,ал.2 вр. ал.1 от ГПК не се явява и не се представлява, не е взела становище по иска.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От представения по делото Договор да банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт” № 3398/28.05.2007г. се установява, че между ищеца-като кредитор и първия ответник в качеството му на ЕТ”Р.Р.”***, е сключен договор, по силата на който банката му предоставя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на 30 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди-чл.1, като кредитът е предоставен за срок от 240 месеца-чл.3, уговорено е и право на банката при неизпълнение да обяви целия кредит за предсрочно изискуем-чл. 26.Поради допусната забава в изплащане на погасителна вноска, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника, постановени по ч.гр.д.№ 813/2011г. по описа на РС Търговище(унищожено на 16.06.2017г. съгл. приложения Протокол за унищожаване № 7/20.03.2017г.) за следните суми: 30000лв. главница, ведно със законната лихва от 18.05.2011г. до изплащане на задължението, договорна лихва за периода от 21.02.2010г. до 10.05.2011г. в размер на 6434,69лв., такса за обслужване на кредита в размер на 230лв., както и за разноските в производството в размер на 733,29лв. държавна такса и 979,98лв. адвокатско възнаграждение, като било образувано и изпълнително дело.Видно от представените от ответника писма от ТП НОИ за допусната промяна по искане на ЧСИ относно размера на извършваните удръжки от пенсията на същия, сумите са превеждани по ИД № 20128760400415 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег.№ 876 гр.Шумен. По тези обстоятелства страните не спорят.Не е спорно и обстоятелството, че с НА за дарение на недвижим имот № 109, том VI, рег.№ 8101, дело № 783/2018г. по описа на нотариус П.А. рег.№ 496, с район на действие РСТ, първият ответник и съпругата му са дарили на втората ответница-тяхна дъщеря, недвижим имот, представляващ поземлен имот в с.Стража, общ.Търговище, представляващ имот с пл.№ 283 с площ от 1 485кв.м. в кв.1 по плана на селото , ведно с построената в същия къща, при граници на имота: улица, ПИ № 282 на Х.Д., ПИ № 284 на Т.Т., ПИ № 219 на Х.З. и УПИ ХI-220 на Н.А., като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.В производството по извършване на нотариалния акт надарената е представлявана от своята майка Йорданка Рачева.От Удостоверение за данъчна оценка № **********/27.03.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че данъчната оценка на имота е в размер на 5 236лв.Представена е и справка от СлВп гр.Търговище относно вписаната разпоредителна сделка с процесния имот, както и медицинска документация, представена от ответника относно здравословното му състояние и това на съпругата му.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Съгласно разпоредбата на чл. 135,ал.1 от ЗЗД,  кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а съгл. ал.2, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника., т.е. предпоставките за уважаване на предявен Павлов иск в хипотезата по чл.135,ал.2 от ЗЗД са ищецът да има качеството кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането. В процесния случай, страните не спорят относно обстоятелството, че е налице непогасено задължение на първия ответник към ищеца по Договор да банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт” № 3398/28.05.2007г., за което ищецът се е снабдил с изпълнителен титул и е образувано изпълнително производство за събиране на вземането по ИД № 20128760400415 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег.№ 876 гр.Шумен, което се установява и от събраните доказателства по делото, представени и от двете страни, при което следва да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник, който съответно има качеството на длъжник по отношение на ищеца, като фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена.Както е прието в Решение № 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., на ВКС, II т.о., длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, което се установява и в настоящия случай, доколкото изпълнителното дело по изискуемото вземане на ищеца против ответника е образувано през 2012г., а разпоредителната сделка е извършена през 2018г. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно(както е в случая), е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, което е установено по делото.На следващо място, по делото не е опровергана и презумпцията по чл. 135,ал.2 от ЗЗД, което е в доказателствена тежест на втората ответница поради преобръщане на тежестта на доказване за установяване на незнанието й, което опровергаване не е проведено.Що се отнася до увреждащото действие, извършено чрез дарствения акт, доколкото имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на вземането, то всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора.В този смисъл, съдът приема за неоснователни възраженията на първия ответник  за това, че не е на лице увреждане интересите на кредитора-ищец, поради наличието на продължаващи удръжки от пенсията му, които се превеждат по изпълнителното дело, тъй като наличието на друго имущество-в случай парични доходи от пенсия, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане на кредитора. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение, а и имуществото на длъжника обезпечава кредиторовото вземане до окончателното му погасяване(в този смисъл е Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 224/30.10.2004 г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014 г. на ВКС, III г.о. и др.).И не на последно място-неоснователни са и доводите на процесуалния представител на първия ответник а..С.-ТАК относно несеквестируемост на процесния имот, като единствен жилищен имот на ответника, тъй като в практиката трайно е поддържано становището, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444, т.7 от ГПК, то отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, като с разпоредителната сделка относно единственото си несеквестируемо жилище длъжникът, от една страна, увеличава неплатежоспособността си, и от друга страна изразява воля, че това жилище не му е нужно като обект на собственост, лишавайки се от облагите на несеквестируемостта, поради което същата отпада вследствие на сделката (в тази насока – Решение № 456/25.06.2010 г. по гр.д. 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 612/26.10.2010 г. по гр.д. 1764/2009 г. на ВКС, III г.о., ГК).Що се отнася до обема права по отношение на които кредиторът има право да иска обявяване на недействителност на атакуваната сделка, съдът приема, че доколкото дългът на първия ответник е възникнал в качеството му на ЕТ, в който случай длъжникът продължава да бъде физическо лице и да отговаря неограничено с цялото си имущество, както и обстоятелството, че процесния имот е обект на съпружеска имуществена общност, то претенцията на ищеца за обявяване на относителната недействителност на процесната сделка, уточнена до 1/2 ид.ч. от имота, се явява основателна, а по изложените по-горе съображения и доказана, поради което предявения иск следва да бъде уважен, на осн. чл. 135,ал.2 от ЗЗД.

         По разноските: С оглед изхода от спора, ответниците следва да заплатят на ищеца разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса,            както и общо 10лв. за издаване на съдебни удостоверения, или общо 60лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.  

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп. директор Д.Ш. и М.В.-прокурист, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Х.И.-САК, договор за дарение, сключен с НА за дарение на недвижим имот № 109, том VI, рег.№ 8101, дело № 783/2018г. по описа на нотариус П.А. рег.№ 496, с район на действие РСТ, с който Р.М.Р. с ЕГН ********** е дарил на М.Р.М. с ЕГН ********** собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Стража, общ.Търговище, представляващ имот с пл.№ 283 с площ от 1 485кв.м. в кв.1 по плана на селото , ведно с построената в същия къща, при граници на имота: улица, ПИ № 282 на Х.Д., ПИ № 284 на Т.Т., ПИ № 219 на Х.З. и УПИ ХI-220 на Н.А., на осн. чл.135,ал.2 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА Р.М.Р. с ЕГН ********** *** и М.Р.М. с ЕГН ********** ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп. директор Д.Ш. и М.В.-прокурист, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Х.И.-САК, разноските по делото в размер на 60лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                          Съдия: