Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
09.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Д.а
КАНД № 132 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник РУ – Шумен, при ОД на МВР –
Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В. Д., против Решение № 169/16.05.2023г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 520233630200538/2023г. по описа
на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-1729-000072/23.02.2023г.
на началник РУ – Шумен към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.175а, ал.1
предл.3 от ЗДвП на П.Г.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че в хода на въззивното производство са събрани достатъчно
доказателства, установяващи вмененото на П.Й. нарушение, с оглед на което
застъпва становището за законосъобразност на процесното наказателно
постановление. По изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебното
решение и за потвърждаване на правораздавателния акт. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт
Ив. С.а, която поддържа предявената жалба. В условията на евентуалност моли за
отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия от момента на оглед на вещественото доказателство.
Ответната страна, П.Г.Й.,
депозира писмен отговор посредством адвокат И.И.от Адвокатска колегия – Шумен,
в който изразява несъгласие с депозираната касационна жалба. В съдебно
заседание ответникът се явява лично и с адвокат И.. Оспорва жалбата и моли
решението да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, а разгледана по същество за основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, на
основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП на П.Г.Й. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за това, че „използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“, като по този начин виновно нарушил
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление е посочено, че водачът Й. на 29.01.2023г. в 00.05 часа е
управлявал собственият си л.а. „********“ с рег. №****** в природен парк „Шуменско
плато“ по път „1300г. България“ в посока от вила „Пазачница“ към с. Новосел,
като използва път за обществено ползване с друга цел, а не по предназначение за
превоз на хора и товари, а именно в участъка пред входа за Шуменска крепост,
умишлено приплъзва задната част на автомобила, обръщайки го на 180 градуса,
обратно на посоката на движение, използвайки ръчна спирачка, като освен това е
отбелязано, че нарушението е било заснето с видеорегистратор на служебен
автомобил на МВР.
Тази фактическа
обстановка е възприета въз основа на АУАН № 690229/29.01.2023г., съставен от
свидетелката Б. Д.а в присъствието на свидетеля А.Д., като последният с подписа
си е удостоверил и обстоятелството, че водачът Й. е отказал да подпише съставения
му АУАН. Впоследствие, в законоустановения срок е депозирал писмени възражения,
в които изтъква че категорично не е съгласен със съдържанието в съставеният му
акт за установяване на административно нарушение, като сочи, че причината за
завъртането на управляваният от него автомобил не е умишлено действие от негова
страна, като напротив е направил всичко възможно да овладее автомобила, за да
не възникне ПТП.
Съобразявайки приобщените писмени и
гласни доказателства, в т.ч. и след преглеждане на видеозаписа от DVD диск със
записи от АИС ВОДПС от служебен полицейски автомобил „Шкода“, районният съд
счел, че в конкретната хипотеза не са събрани убедителни доказателства, че водачът
умишлено е произвел действия, които са довели до завъртането на автомобила,
като е посочил, че това може да е в резултат на неопитността на водача, на
състоянието на пътя и на обстоятелството, че санкционираното лице е управлявало
автомобила със счупена дясна ръка. Поради това предходният съдебен състав
формирал извод, че привлеченото към отговорност лице не е действал умишлено и
не е целял да използва път за обществено ползване не по предназначението му, с
оглед на което не е осъществил и приписаното му нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Воден от изложените мотиви, съдът отменил оспорения пред него правораздавателен
акт.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Изложените мотиви, въз основа на
които въззивният съд е стигнал до извода за недоказаност на деянието, се
основават на правилна преценка на събраните по делото доказателства и изцяло се
споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК препраща към тях, за да обоснове решението си.
В унисон с мотивите на районния съд
касационната инстанция приема, че в случая не е доказано, че водачът умишлено е
предприел действия, довели до констатираното завъртане на управлявания от него
автомобил. Предходният съдебен състав напълно резонно е отчел, че приплъзването
на автомобила следва да бъде отдадено на няколко неблагоприятни фактора, сред
които първостепенни са усложнените метеорологични условия и мократа пътна
настилка, неопитността на водача и факта, че той е предприел управлението със
счупена дясна ръка. По отношение на наличието на тези обстоятелства няма спор.
При това положение правилно въззивният съд е заключил, че в хода на
производството не е доказано с категоричност, че водачът е действал умишлено и
е целял да не използва път за обществено ползване не по предназначението му.
В контекста на изложеното,
касационният състав не споделя изразеното в хода на съдебното заседание пред
настоящата инстанция становище на процесуалния представител на касатора, че са
налице основания делото да бъде върнато на предходната инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия. По делото са събрани достатъчно
доказателства, установяващи движението на лекия автомобил, в това число, че
същият е поднесъл и се е завъртял. Въззивният съд е отменил наказателното
постановление като е приел за недоказан фактът, че установеното приплъзване и
завъртане на управлявания от П.Й. лек автомобил се дължи на умишлено поведение
на водача, целящо настъпване на този резултат. Липсата на доказателства в тази
насока се констатира и от настоящия състав и същата не се дължи на процесуален
пропуск на съда, който да обуслови наличие на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на касираното решение и връщане
на делото за ново разглеждане. С оглед на това възражението на касатора следва
да се отклони като неоснователно.
Горните изводи мотивират настоящата
касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса
на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано
и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 169/16.05.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД №20233630200538 по описа за 2023г.на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 09.10.2023 г.