Решение по дело №1231/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 334
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20195501001231
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 02.07.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 19.06.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Стойка Стоилова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1231 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.” ЕАД против Решение от 27.03.2019г. по гр.дело №3232/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение “Е.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П.***, че Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес *** не му дължи сумата от 396.10 лева, представляваща коригирана стойност по  фактура  № **********/29.11.2018 г., за начислена електрическа енергия в размер на 2 739 кВтч електроенергия за периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г., за имот находящ се  в град К.***,  ИТН 2119068, клиентски № №********** и се осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и за държавна такса.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск е признаване за установено, че Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес *** не му дължи сумата от 396.10 лева, представляваща коригирана стойност по  фактура  № **********/29.11.2018 г., за начислена електрическа енергия в размер на 2 739 кВтч електроенергия за периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г., за имот находящ се  в град К.***,  ИТН 2119068, клиентски № №**********.

За да извърши корекция на сметката на ищеца и да му начисли допълнително горепосочената сума за ел. енергия за минал период, ответното дружество е приело (в писмо до ищеца изх.№6590021-1/16.10.2018г.), че от проверката на СТИ, монтирано в имота й, е установено неизмерване на ел. енергия, тъй като електромерът е манипулиран и не отчита консумация, което е основание за корекция на сметката му съгласно чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода от 27.12.2016г. до 27.03.2017г., общо 90 дни.

Това твърдение на ответника обаче се опровергава от доказателствата по делото. Видно от представената метрологична експертиза от БИМ №665/22.05.2018г., извършена след демонтиране на СТИ на ищеца, при същата не е установено неизмерване на ел. енергия или неточно измерване (с определен % грешка), а че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, изразяващ се в допълнително присъединено към електрическата схема устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Изрично е отразено, че проверката е извършена при изключено устройство. Налице е констатация, че с тънък проводник е застопорена пластинката на ключе SB1 за регистрация на отворен капак. В заключение е посочено, че са налице изменения на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип

Въззивният съд счита, че така установеното несъответствие на СТИ на техническите изисквания и фактът на осъществен външен достъп не доказват случай на неизмерване на ел. енергия, нито пък действащите нормативни актове или дори договора между страните позволяват да се презюмира, че в този или подобен случай е налице неизмерване на ел. енергия (пълно или частично) за периода, за който е извършена корекцията на сметката на ищеца. В експертизата на БИМ липсват констатации, че електромерът не отчита, нито е установено при какви условия и как действа монтираното във вътрешността му допълнително устройство, респ. дали и как се отразява на отчитането на консумираната от абоната ел. енергия. В експертизата е посочено, че при проверка за точност, се установяват грешки в границите на допустимото.

От своя страна, ответното дружество нито твърди, нито е представило доказателства, че е налице някаква съществена разлика между консумацията на ищеца през периода, за който е извършена корекцията и обичайната му консумация в предходни периоди, което да е индиция, че вследствие установения достъп до вътрешността на СТИ и наличието на устройство, ищецът или трето злонамерено лице е извършвало манипулации посредством установеното в СТИ устройство с дистанционно управление, с които да е повлияно на измерването на консумацията на ел. енергия, респ. с които да е преустановявано измерването за определени периоди.

В тази връзка, съдът не възприема изводите на приетата по делото пред първата инстанция СТЕ, че в резултат на монтираното в СТИ допълнително устройство, електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи, което съставлявало случай на частично неизмерване на ел. енергия. В заключението не е отразено вещото лице да е извършвало тест на електромера и отражението на монтираното допълнително устройство на отчитането консумацията на ел. енергия, вкл. откъде произтича извода на ВЛ, че устройството се управлява с дистанционно управление. Изобщо не е ясно също и дали приложената към заключението снимка на т.нар „манипулирана платка“ е тази, поставена в процесния електромер.  Вещото лице е коментирало състоянието на СТИ на база констатациите в експертизата на БИМ, където обаче липсват изводи, че електромерът отчита по-малко и по двете тарифи, както и как действа допълнително монтираното устройства. Следователно, при липса на собствени контролни действия относно начина на измерване на електромера и на допълнителното устройство, каквито не са му и възлагани, изводите на експерта в заключението са изцяло произволни и поради това - необосновани. Относно датата на извършване на манипулацията на СТИ, вещото лице се позовало на неприложени по делото или към заключението документи – извадка от паметта на СТИ. Според ответника, началната датата на корекционния период била тази на последния му регулярен отчет, но по делото няма доказателства, че именно това е била датата на този отчети, нито по какъв начин е бил извършен, поради което и очевидно началото на периода е изцяло произволно избран, единствено с цел ответното дружество да се вмести в максимални допустим срок на корекцията от 90 дни. 

По изложените съображения, съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметката на ищеца и допълнителното начисляване на 396,10 лв по фактура № **********/29.11.2018 г., за неизмерена, но потребена електрическа енергия в размер на 2 739 кВтч за периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г., за имот, находящ се  в град К.***,  ИТН 2119068, клиентски № №**********, е извършено неправомерно, поради което Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника посочената сума.

 Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска изцяло, обжалваното първоинстанционно ще бъде потвърдено изцяло.

На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.03.2019г. по гр.дело №3232/2018г. по описа на К. районен съд.

ОСЪЖДА „Е."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. П.***, представлявано от ***, да заплати на Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес *** разноските по делото пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „Е.”ЕАД по следната банкова сметка  ***

IBAN: ***.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

                                                                    

      

 

           2.