О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260379 18.12.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен
съд,
ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На осемнадесети
декември 2020 г.
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ : М. МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
: Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
частно
гражданско дело N 3380 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.248,
ал.3 във вр. с чл.78, ал.2 във вр. с чл.269- 273 от ГПК, и във вр. с чл.30 от ЗН и чл.34 от ЗС.
Делото е образувано въз
основа на постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 267218/11.11.2020г.
от ищцата М.И.А. против Определение № 260695/27.10.2020г., постановено
по гр.д.№ 1419/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е оставена без
уважение молба й за изменение на предходното
Определение № 260435/06.10.2020г. по същото прекратено гр.дело, по
отношение на присъдени разноски, направените от 2 бр. ответници в размер на общо 720 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.2 от ГПК, която
счита, че Определението е незаконосъобразно и неправилно,
тъй като ответникът не бил направил никакви доказани разходи за адвокат до
приключване на делото с неговото прекратяване. Счита, че неправилно
РС е присъдил разноски в полза на ответника, а с атакуваното
Определение РС отказал да уважи молбата
й по чл.248 от ГПК. Счита същото за необосновано и незаконосъобразно, и моли настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, ведно със законните
последици от това.
По
делото не са постъпили писмени Отговори на ч.жалба в законните 1- седмични срокове
по чл.276, ал.1 и 2 от ГПК от никой от 2 бр. ч.въззиваеми- ответниците И.Д.Д. и
Д.И.Д.- и двамата от ***.
Настоящият
въззивен ОС- Ст.Загора, след като се запозна с атакуваното Определение на РС,
след като провери събраните по делото писмени доказателства, като обсъди
доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и
процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Производството е било по реда на
чл.30 от ЗН и чл.34 от ЗС. Подадена е искова молба от М.И.А. от *** срещу И.Д.Д.
също от ***, в която ищцата твърди, че е наследник по закон на нейната майка К.М.И.,
и след смъртта й същата била оставила универсално саморъчно завещание от
18.04.2012 г., с което се била разпоредила с цялото си имущество в полза на И.Д.Д.-
племенник на М.А.. Имуществото представлява дворно място с площ 600
кв.м.,съставляващо УПИ IV-9835,
в кв.496 по плана на
***, находящо се на ***, заедно с постройка в западната
част на имота. Заявява, че завещанието е било обявено на 18.05.2018г., а самата тя е
разбрала това в последствие. Счита, че е получила запазената си част по закон
съгласно чл.28, ал.1 от ЗН и с това била накърнена полагащата й се част от
наследството в размер на 1/3 ид.ч. Моли съда да намали
завещателното разпореждане и да възстанови полагащата й се част.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК, първият ответник И.Д.Д. от *** e подал отговор на исковата молба, като е оспорил
твърдението, че със саморъчното завещание, завещателката се била разпоредил с
цялото имущество в негова полза. Счита, че наследници по закон са М.И.А. и Д.И.Д.,
и въпреки, че е внук, счита че не е призован към наследяване, тъй като е по-
далечен по степен по права линия роднина в сравнение с ищцата и баща му.
Твърди,че не може да се приложи спрямо него разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН и
в случая предявеният иск против него бил неоснователен. Направил е искане за
присъждане на разноските си по делото.
Впоследствие с Определение от з.з. на
17.07.2020г. РС- Ст.Загора е конституирал като страна в качеството на втори
ответник по делото и Д.И.Д. от ***. Подаден е писмен отговор от него, който
счита, че неправилно е конституиран като такъв, тъй като не бил приемал под
опис наследството, както й самата ищца. Твърди,че покойната му майка не е
притежавала други недвижими имоти.
С молба от М.И.А. на осн. чл.232
от ГПК тя е оттеглила напълно исковете си и е помолила РС да прекрати изцяло
делото. Въз основа на нея с Протоколно определение от 06.10.2020г. по гр.д.№ 1419/2020г. РС е
прекратил изцяло производството по делото и е осъдил ищцата да заплати на
ответните страни направените от тях разноски по делото в размер на 720 лв. за
възнаграждение на един адвокат.
Видно от писмените доказателства по приключеното
прекратено гр.д. на РС- Ст.Загора, действително всеки един от общо 2 бр.
отделни писмени Отговори на ИМ вх.№ 18411/15.07.2020г./л.34- 35 от
делото на РС/ и вх.№ 260142/17.08.2020г./л.47 от делото на РС/ по реда и в
сроковете по чл.131- 133 от ГПК са подадени и подписани лично от въззивниците И.Д.Д.
и Д.И.Д./и двамата от ***/, а не от техен пълномощник- адвокат. Действително след
подадената от ч.въззивница- ищца А. Молба вх.№ 263458/05.10.2020г./л.55 от
делото на РС/ за оттегляне на исковата си претенция съгласно чл.232 от ГПК по
двата обективно и субективно съединени иска по чл.30 от ЗН и по чл.34 от ЗС, но
преди проведеното едно о.с.з. по делото на 06.10.2020г., с официална писмена
Молба вх.№ 263468/06.10.2020г. пълномощникът на двамата ответника- ч.
въззиваеми И.Д.Д. и Д.И.Д.- адв.В.Ц. от АК- Ст.Загора е заявила, че поради
друга конкретно посочена служебна ангажираност не може да присъства в о.с.з. по
това дело, като е приложила към молбата си в оригинал по- рано сключения Договор
за правна защита и съдействие № 0217512/30.09.2020г./л.59 от делото на РС/.
Въз основа на така установените обстоятелства, мотивите на
атакуваното Определение, приложимите материални и процесуални норми, събраните
доказателства по делото, въззивният съд направи следните правни изводи :
Частната жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения в закона
1- седмичен срок за обжалване срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е частично
неоснователна, поради следните причини :
От приложените
документи по делото ясно се вижда, че е бил представен договор за правна защита
и съдействие от страна на двамата ответници, по който е бил заплатен
адвокатският хонорар в размер на общо 720 лв. Договорът за правна защита и
съдействие, сключен между адвокат и страна по делото е с характер на договор за
поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД. С
т.1 от Решение по т.д № 6/2012г. на ВКС- София е тълкувана
хипотезата за наличен между страната и и надлежно упълномощен адвокат писмен
договор за правна защита и съдействие,в който размерът на адвокатското
възнаграждение и начинът на плащане са договорени,като при плащане в брой
приложеният към делото писмен договор има характер на разписка. Налице са
безспорни писмени доказателства на осъществено процесуално представителство и
заплатено адвокатско възнаграждение с ясно посочени основание и размер. Не може
да се приеме твърдението, че процесуалният представител на ответника не е участвал
по никакъв начин в делото и, че от него не са извършени абсолютни никакви процесуални
действия. В разпоредбите на чл.78, ал.3 и 4 от ГПК законодателят е уредил
правото на разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на
ищеца поради неоправдано заведено против него дело, станало причина същият да
извърши разноски за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Доколкото
в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за
присъждане на разноски, приложение следва да намери общото правило, че страните
са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на
последното съдебно заседание за разглеждане на делото пред съответната
инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателства за
разноски.
При изричното
писмено оттегляне на исковете от ищеца, производството по делото е било прекратено
по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответниците,
поради което за тях възниква право на вземане за направените от тях разноски по
производството до прекратяване на делото. Възможността обаче за присъждане на
същите в настоящото производство е обусловено не само от своевременното искане
на страната, а и от представените доказателства за извършените разноски, които
в настоящия случай са очевидно налице. Ответниците са направили искане да
присъждане на разноски по производството още с отговорите на исковата молба.
Предмеът на делото е с правна сложност, тъй като се касае иск за делба и обективно
и събуктивно съединен с него инцидентен установителен иск по реда на чл.30 от ЗН.
Тъй като по
исковата претенция за делба не се присъждат разноски на другите
страни/съделители/, а всяка страна/като съделител/ трябва сама да понесе
направените от самата нея разноски, и тъй като адвокатският хонорар не е
разделен на две части според предявените 2 иска/за делба и за уст. иск по чл.30
от ЗН/, а е общ в размер на 720 лв., въззивният съд счита, че дължима се явава само
½ от общия хонора/общо 360 лв. за 2 отв./
относно уст. иск по чл.30 от ЗС, а другия обективно и субективно съединен иск по
чл.34 от ЗС такъв не се дължи от съделителката/ищца/ на другите двама
съделители/двамата ответници/.
Поради което искането на ч.жалбоподател/ищцата/ за отмяна
на това атакувано Определение се явява частично основателно и доказано за
сумата 360 лв., и следва да бъде уважено в тази му част, ведно със законните
последици от това. А в останалата му част за останалите 360 лв. до общо
присъдените 720 лв., не явява неоснователно и недоказано, и следва да се
отхвърли, със законните последици от това.
В този смисъл е и задължителната
за всички съдилища в страната практика на ВКС- София по аналогични казуси, съгласно
императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Това
въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.248,
ал.3 във вр. с чл.78, ал.2 във вр. с чл.269- 273 от ГПК, и във вр. с чл.30 от ЗН и чл.34 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ частично Определение № 260695/27.10.2020г. по гр.д.№ 1419/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, относно сумата 360
лв./триста и шестедесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Определение № 260695/27.10.2020г., постановено
по гр.д.№ 1419/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, относно останалата сума от 360
лв./триста и шестедесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :