№ 32
гр. Русе, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500725 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕБ“ ЕООД- гр.Русе, ЕИК *********
чрез пълномощника си адв.Ф.М. от АК-Русе против решение
№1291/19.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1498/2022 г. по описа на
Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от
дружеството против В. Г. Г. иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от
общо дължима сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на
извършени СМР по договор за строителство от 09.11.2021 г. до
прекратяването му, иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общ
размер на 4000 лв. , представляваща стойността на доставен кофраж, както и
за сумата в размер 1250 лв., частично от сума в общ размер на 2224.76 лв.,
представляваща стойността на фракция за бетон, бетон, транспорт и
механизация, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени
в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира и
1
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата В. Г. Г. от гр.Русе чрез пълномощника си
адв.Д.Х. от АК-Русе е подал отговор по реда и в срока на чл.263 от ГПК, в
който изряза становище за неоснователност на жалбата. Счита решението в
обжалваната част за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявени от жалбоподателят против В.
Г. Г. обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на
договорни задължения с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.258 от
с.з. и искове за неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 09.11.2021 г. страните по делото са сключили в писмена
форма договор за строителство, по силата на който „Т Е Б“ ЕООД- гр.Русе в
качеството на изпълнител се е задължило да извърши изграждането на
изкопи, В и К комуникации, кофраж, армировка и леене на бетон с посочени в
чл.1 от договора параметри, по одобрени проекти срещу заплащане на
възнаграждение. В чл.2 от договора страните са уговорили срок за
изпълнение- 45 работни дни, а в чл.3- цената и начина на плащане.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора стойността на договорената работа
възлиза на 12 000 лв., завършено по БДС без армиращо желязо и бетон и
кофраж- на стойност 4000 лв. В чл.3.2 е бил уговорен и начина на плащане. В
договора са уредени правата и задълженията на всяка от страните и са
уговорени неустойки за неизпълнение- чл.6 от договора.
Установено е също, че изпълнението по договора е започнало преди
одобрението на проектите като в хода на работата между тях възникнали
противоречия. В хода на строителството не са били изготвяни строителни
2
книжа- актове и протоколи за подготовка, за откриване на строителна
площадка, определяне на строителна линия и ниво, както и за приемане на
завършени видове СМР. Работата е била преустановена в началото на м.
декември 2021 г.
С приетата по делото СТЕ е установено, че извършените от изпълнителя
строителни работи са били в разрез с изискванията на проектната
документация- част строителни конструкции. Видимите отклонения били в
промяна на местата на фундаментните колони спрямо фундаментните стъпки,
не бил отливан подложен бетон, имало несъответствие и при полагането на
вътрешните бигли. Вещото лице е определило стойността на заявените от
изпълнителя като извършени СМР и е определило стойността на СМР,
необходими за отстраняване на допуснатите отклонения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че между страните е бил налице сключен
договор като част от възложената работа била извършена. Прието е, че при
сключването на договора възложителят е заплатил авансово сумата в размер
на 6000 лв. при подписването му, представляваща половината от уговорената
цена. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част от оглед на клаузата
на чл.3, ал.3 от договора последният има характер на разписка,
удостоверяващ извършеното плащане. Прието е също, че с тази сума били
изцяло заплатени извършените от дружеството СМР до момента на
преустановяване на работата. По отношение на претенцията за заплащане на
кофраж съдът е приел, че не е установено доставянето на обекта на 15 бр.
кофражни плоскости, а от друга страна и с оглед уговореното в договара тази
стойност е платена По отношение на претенцията за заплащане на стойността
на доставена фракция, бетон и механизация за полагането му съдът е приел,
че е налице признание от страна на възложителя за изпълнение на това
задължение като навел доводи, че извършил плащането на дължимата сума,
които не били доказани. Тази претенция е приета за основателна, на същата е
отхвърлена с оглед основателността на наведените от възложителя
възражения за прихващане.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти, въз основа
3
на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е
приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение за кредиторът възниква субективното право да
претендира от длъжника реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава.
За да бъде уважен иск за реално изпълнение на договорно задължение в
доказателствена тежест на дружеството- жалбоподателя е да установи в
процеса сключването на договор и точното изпълнение на задълженията си по
него.
С представеният по делото договор за строителство, двустранно
подписан и ползващ се с регламентираната в чл.180 от ГПК е установено по
категоричен начин, че на 09.11.2021 г. страните по делото са сключили
договор. Съдът като съобразява съществените елементи на договора, приема,
че същият е договор за изработка.
По правната си същност договорът за изработка е двустранен, възмезден,
регламентиран в чл.258 и сл. от ЗЗД. С факта на сключване на договора
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение- права
и задължения за всяка от тях.
Правилно първоинстанционният съд като е съобразил доказателствената
сила на договора е приел, че при сключване на договора възложителят е
изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена по начина,
визиран в чл.3, ал.2 от договора- 6 000 лв., представляваща авансовата
стойност на договорените строителни дейности, както и стойността на
кофража в размер на 4000 лв.
В чл.3, ал.2 от договора изрично е посочено, че при подписването на
договора възложителят извърши плащане на материалите за кофраж на обща
стойност 4000 лв., както и аванс в размер на 50% на договорените дейности
на стойност 6000 лв. В тази част договора удостоверява факта на
извършеното плащане като част от задължението на възложителя да заплати
уговореното с договора възнаграждение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за установяване на
факта на плащане следва да са налице други доказателства. Клаузата на
договора е ясна, не се нуждае от тълкуване и правилно е съобразена от
4
първоинстанционния съд. Правилно въз основа на удостовереното в нея е
прието, че в тази част договора има характер на разписка, удостоверяваща
извършеното плащане на сумата в общ размер на 10 000 лв.
Правилен и обоснован е изводът за неоснователност на претенциите за
заплащане на бетон и признатите за извършени СМР.
Съвкупният анализ на доказателствата дава основание да се приеме, че
възложителят е изпълнил задълженията, породени от договора като авансово
е заплатил стойността на договорените строителни дейност в размер на 6000
лв., която сума надхвърля стойността на извършените от жалбоподателя
СМР. В тази връзка правилно е уважено наведеното от ответникът по жалбата
възражение за прихващане, което има за последица погасяване на вземането
на жалбоподателя.
Правилни са и изводите на районният съд за липсата на надлежни
строителни книжа, които да удостоверят извършената работа по надлежния
ред. В този смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза, както
и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Жалбоподателят е признал, че е започнал извършването на дейностите
без влязло в сила строително разрешение и одобрени проекти. Започването на
работа без одобрени проекти е в нарушение на уговореното в чл.1 от
договора, поради което същият не може да черпи права от собственото си
неизпълнение.
Извършването на строителни дейности в нарушение на чл.1 от договора е
било и повод за появилите се противоречия между страните и като
закономерна последица е обстоятелството, че част от извършените СМР са в
разрез с изискванията на проектната документация- част строителни
конструкции.
Въззивният съд приема, че решението в обжалваните части не страда от
наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна
направените разноски в размер на 700 лв.- платено адв. възнаграждение.
5
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1291/19.10.2022 г., постановено по гр.д.№
1498/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „ТЕБ“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК ********* против В.
Г. Г. от гр.Русе иск за сумата в размер на 1200 лв., частично от общо дължима
сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на извършени СМР по
договор за строителство от 09.11.2021 г. до прекратяването му, иск за сумата
в размер на 1200 лв., частично от общ размер на 4000 лв. , представляваща
стойността на доставен кофраж, както и за сумата в размер 1250 лв., частично
от сума в общ размер на 2224.76 лв., представляваща стойността на фракция
за бетон, бетон, транспорт и механизация.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТЕБ“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК ********* да заплати на В. Г. Г.
от гр.Русе сумата в размер на 700 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6