№ 12676
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
Сложи за разглеждане докладваното от С Г Гражданско дело №
20211110171990 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:43 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Л. Б. Ю. – редовно уведомен на 11.04.2022 г., не се явява,
представлява се от адв. А., с представено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ П Р Б – редовно уведомен на 06.04.2022 г., представлява
се от П В.
С оглед липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. А.: Поддържам исковата молба. Водя допуснатия свидетел.
Запознал съм се с преписката. Нямам възражение по отношение на изготвения
проект за доклад. Нямам други доказателствени искания.
П В: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражение по
отношение на изготвения проект за доклад.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, които не сочат
възражения по отношение изготвения проект за доклад на предявените
искове,
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА исковете, предмет на производството по гр.д. № 71990 по
описа за 2021 г. на СРС, 151 състав, съобразно изготвения в определение от
22.03.2022 г. проект за доклад.
Обявява доклада за окончателен.
ДОКЛАДВА постъпила пр. пр. № 45982/2011 г. по описа на СРП/НСН
46/2016 г. на СРП.
Съдът, като взе предвид, че постъпилите пр. пр. № 45982/2011 г. по описа
на СРП/НСН 46/2016 г. на СРП, са относими към предмета на доказване,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за послужване пр. пр. № 45982/2011 г. по описа на СРП/НСН
46/2016 г. на СРП.
ПРИСТЪПВА към събиране на гласни доказателствени средства.
СНЕМА самоличността на доведения свидетел:
И В В – ... г., неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1
НК. Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетеля на въпроси на адв. А.: Познавам Л.. Аз всъщност по това
наказателно дело й бях адвокат и така се запознах с нея. Колега нотариус ми
се обади следобед през пролетта на 2014 г., че негова клиентка нещо се
случва и има полиция, има проблеми и може ли да й даде моя телефон. След
няколко часа Л. дойде в кантората и така се запознахме. Цялата трепереше и
беше ужасно притеснена и ми разказа, че е била при нотариуса да изповядва
сделка. Като си е дала личната карта той да провери данните му е излязло,
че е издирвана от полицията. Дошла полицията, цялата кантора разбрала,
всички клиенти, че трябва да се изолират от нея, създало се е впечатление, че
е много опасна. Полицаите са я извели с белезници, отвели са я за няколко
часа без изобщо да има представа в каква връзка, в пълно неведение и след
няколко часа й връчили призовка да се яви след 5 дни да повдигнат
обвинение. Повдигнаха й обвинение и тогава всъщност разбрахме, че от
преди това още са предприемани действия срещу нея, от материалите по
делото, банкови тайни, проверки данъчни все в рамките на делото й бяха
правени, това издирване за което беше обявена и което така я стресира.
Бъдейки заедно на всички тези мероприятия се сприятелихме и затова съм
дошла и за свидетел. Наложиха много висока гаранция от 5000 лева, с които
тя не разполагаше. Наложи се да каже на баща си за какво й трябват и той да
й ги даде назаем. Имаше семейни скандали. Аз съм присъствала индиректно.
Чувала съм ги по телефона баща как крещи, че излага семейството. Тя
2
плачеше. Това се случваше пред сградата в М на Н П. Брат беше свидетел
по делото. Правеше скандали „Заради тебе гледай с какво ме занимават“ и
им се влошиха отношенията. Тя е много притеснителна и страшно много
наистина се тревожеше. Отглеждаше племеника си. Той беше ученик, а тя
учеше с него и се притесняваше, ако отиде в затвора какво ще стане с него.
Много усилия съм полагала за да я убедя, че няма да се стигне до там, до
влизане в затвора, но наистина докато приключи делото абсолютно реално я
беше страх. Обаждаше ми се и често сме го обсъждали. Беше постоянно
напрегната. Почна дни след като и повдигнаха обвинение ми каза, че тръгна
на психиатър, не се чувстваше добре, някакви успокоителни и беше
предписал. Тя ми казваше да говоря по бавно, че е пила от тия хапчета и че по
бавно и протича мисълта, за да ме разбере. Много присърце беше взела да
докаже че е невинна и тонове документи събираше. То такива бяха
спецификите на наказателното дело, множество документи за доставки на
стоки, много документи събираше, денонощно ги търсеше някъде, защото те
бяха от минали години. Носеше ги в кантората, даваше ги за превод. Много
подробно сме ги обсъждали постоянно. Абсолютно тази тревога й влияеше на
личния живот. По - късно аз съм се запознавала, имаше и приятел и пак тая
идея, че ще влиза в затвора й пречеше да има деца. Приятелят се сърдеше и
включително и с мене го обсъждаха, защото в колата пътуваме заедно и аз
казвах ,че няма да ходи в затвора и да си гледа семейството и няма проблем, а
тя казваше, че трябва да е чиста пред съвестта си и така, в тая насока имаше
напрежение. 2014 г. – 2015 г. тя толкова не живееше в България, защото
много добре знае езици и пътуваше да работи по кораби. Това което работеше
беше с морски кораби на по - дълги плавания да ходи. С нуждата да участва
по делото, предприе действия да тръгне на по - кратки пътувания - речни из
Европа, за да може във всеки един момент когато се наложи да се върне, а
тази работа е по - ниско платена. По време на тези плавания постоянно бяхме
в комуникация. Тя наистина много се притесняваше и ми пишеше често
имейли „става ли нещо, има ли нужда, да се връщам ли, нещо имаш ли нужда
от допълнителни документи да ти пратя“. Пазеше си отпуските ако се наложи
да се върне, за да не казва за какво я търсят на шефовете си. Притесняваше се
много да не разберат, да не бере срам пред тях. И всъщност така приключи
работата и горе долу като един път се наложи да се яви търсиха я в къщи,
звъняха призовкари, въпреки че сме оставили изрично с молби многократно
какъв е адреса. При семейството й я търсиха, при мене я търсиха и чрез мен
разбира се я намериха и аз й писах, че трябва да се върне. За предявяване на
материали ли беше, не помня честно казано. Тя спешно си купи билет. Пътува
до България, извърши се съответното действие което не помня какво беше и
тя така и си остана тука. Не се престраши повече да се връща, защото точно
може би предстоеше делото да мине от досъдебното в съдебното
производство и остана в България и пое много по не отговаряща на интелекта