Протокол по дело №770/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 315
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500770
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 315
гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500770 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателката М. П., редовно призована чрез адв.М. не се явява. За нея се
явява адв. М., редовно упълномощен.
За ответника по въззивната жалба ДПБ - Пазарджик, редовно призована
чрез адв. Б. не се явява законен представител. Явява се адв.Б., редовно
упълномощена.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №260206 от 16.08.2021 год., постановено по гр.д.№1924 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен предявеният от М. П.
гражданка на Полша с адрес :А.Я2/7,80-034, Гданск, Република Полша, чрез
пълномощника и адв.В.М. със съдебен адрес гр.София, ул.“Искър“№4, офис 7
срещу Държавна психиатрична болница -Пазарджик, адрес гр.Пазарджик,
ул.“Болнична“№28 , представлявана от доктор Д.А с правно основание чл.49
1
от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
5000лв.,представляваща обезщетение за причинени на 26.06.2015г.
неимуществени вреди в резултат на незаконно и принудително задържане и
лечение, без да са налице условията, предвидени в Закона за здравето, ведно
със законната лихва от дена на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от ищцата в първоинстанционното производство с твърдение, че
същото е постановено при нарушение на материални закона и
съдопроризводствените правила. Във въззивната жалба пространно се
обосновават твърденията за неправилност на решението, като най-общо
неправилността се изразява в следното: При хоспитализиране в
психиатричната клиника на въззивницата не й бил осигурен преводач и не й
било разяснено на разбираем език какво ще се случи с нея при настаняването
й в ДПБ. Липсата на превод е недопустимо, както и това обстоятелство е
довело до влошаване на състоянието й и е предизвикало страх, паника,
чувство за безпомощност, погрешно възприето за разстройство на съзнанието
й. Задържането й в ДПБ й е причинило стрес и последващи емоционални и
психологически проблеми, които и до днес не се преодолени.
На второ място нарушената от страна на ответника забрана съгласно чл.
3 от ЕКЗПЧОС за подлагане на изтезания и нечовешко или унизително
отношение. Съдът в решението си, обаче, изобщо не е отразил този текст на
Конвенцията и забраната, съдържаща се в него, въпреки, че Конвенцията е
ратифицирана от българската държава и има задължителен характер за
всички нейни институции. Въззивницата твърди, че в болницата е била
жертва на физическо насилие, но вместо да получи подкрепа станала обект на
ново насилие. Задържането й била противозаконно, тъй като било в
противоречие и е довело да насилственото й приемане на ДПБ. Всичките й
действия във въпросния ден са били продиктувани от стремежа да избяга от
прояви на агресия и насилие спрямо себе си, а не да се самонарани или да
предизвика насилие. Твърди , че при задържането й, не й било разяснено
защо е задържана от органите на МВР. Не й е указано, че може да предостави
контакт на лице, което да бъде уведомено за ситуация. При приема в
болницата не й е посочено в какво се състои разликата между състоянието на
афект и състоянието на психично разстройство.
2
На следващо място се твърди, че болницата не била уведомила
посолството на Полша. На следващо място се излагат съображения ,че
въззиницата била третирана със силно успокоителни медикаменти, без да е
дала съгласие за това, нито пък била информирана за тези медикаменти и за
този начин на лечение. Проверката на багажа й била извършено с цел да се
събере повече информация за нея. Излагат се и други съображения относно
приема на въззивницата в ДПБ, като се твърди, че са допуснати съществени
нарушения в болницата.
На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения и при допускането и приемането на съдебно псих.
експертиза, като е посочено, че назначената по инициатива на съда и приета
по делото съдебно – психиатрична експертиза както и отговорите на вещото
лице по допълнително поставените въпроси били изключително
тенденциозни, с видим обвинителен укор срещу ищцата какъвто не би
следвало един експерт да проявява. Излагат се съображения ,че заключението
е необективно и недостоверно. Твърди се, че категорично на са били налице
условията за принудителното й лечение като грубо са нарушени разпоредбите
на Закона за здравето.
На следващо място въззивницата твърди, че съдът неправилно е уважил
възражението за изтекла погасителна давност на исковата претенцията, като
не е съобразил Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, с който закон срокът е удължен.
Искането е решението да бъде отменено, а въззивната инстанция да
реши спора по същество, като уважи исковата претенция.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ДПБ- Пазарджик, чрез адв.Б., в който се посочва, че решението е правилно.
Правилно съдът е приел фактическата обстановка по делото и е формирал
правилни правни изводи. Оказаната спешна медицинска помощ на
въззивницата е била законосъобразна и осъществена единствено и само в
нейн интерес, тъй като заплашвала както личния си живот и здравето, така и
живота и здравето на околните. Искането е да се потвърди решението.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв.М.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
3
на посочените в нея основания. Възразявам срещу отговора на въззивната
жалба и не намирам същия за неоснователен. Имаме едно доказателствено
искане, което е свързано с така направените възражения срещу експертизата
изготвена в първоинстанционното производство. Както и съдът изложи там са
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето и
допускането й и самата експертиза намирам за съществено е
компроментирана, поради което моля да се допусне новата такава съдебно
психиатрична експертиза от друго вещо лице или вещи лица, по възможност
от друг съдебен район, който да няма връзка с ответника, тъй като голяма
част от професионалистите по някакъв начин са свързани с ДПБ. Задачата на
експертизата да включва беседа с въззивницата в онлайн среда, тъй като
същата се намира в Полша. Вещото лице в първоинстанционното
производство не извърши такава беседа и считам, че това води до компромат
на експертизата. Същата беше изготвена единствено върху свидетелски
показания. Вещото лице да има готовност да извърши тази видео –
конферентна връзка с въззивницата.
Адв. Б.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания. Възразявам срещу така направеното искане аз
допускане на тройна експертиза. Основанието е, че на първо място в
първоинстанционното производство вещото лице вече веднъж каза, че
психиатрични експертизи по техните стандарти не се извършват онлайн и е
задължителна лична беседа. Вещото лице помоли в първоинстанционния съд
да се яви лично в България, но същата отказа. Считам ,че твърденията за
компроментираност на експертизата са неоснователни. Не са събрани такива
доказателства и няма такива индикатори. Експертизата беше обективна и
наистина беше само по свидетелски показания, но така беше поставена от
съда. В същото време експертизата не е основополагаща при решаващите
изводи на първоинстанционния съд.
Адв.М.: – Ув. Окр. Съдии, до този момент ищцата не е имала
възможността да се яви в България и не мога да заключа, че ще се яви.
Поддържам искането за експертиза.
Адв.Б.: - Тъй като в първа инстанция и то пискане на ищцата да се
извърши експертиза и същата беше поканена да се яви в България и тя отказа,
4
ищцовата страна следваше да е подготвена с идването на ищцата в България
при повторно искане за експертиза пред въззивната инстанция, поради което
считам ,че това искане за експертиза е по-скоро някакво бавене на процеса.
Не считам ,че експертизата би била съществена, защото са минали 5 години
от случилото се и от тогава може да са настъпили ред други обстоятелства,
които да са повлияли на психиката на ищцата и затова считам, че съдът не
следва да допуска назначаването на такава експертиза.
Адв. М.: - С оглед твърдението, че бавим процеса, моля да ми се даде
възможност да се свържа с доверителката ми.
Съдът считано, че искането за допускане на повторна съдебно –
психиатрична експертиза е основателна и следва да се уважи. Вещото лице
следва да даде заключение по поставената в първоинстанционното
производство задача, след извършването на личен преглед на въззивницата,
който личен преглед следва да се осъществи до 20.01.2022 год., поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на повторна съдебно - психиатрична
експертиза, по която вещото лице за изготви заключение, съобразно
мотивите на настоящето определение, след личен преглед на въззивницата
осъществен до 20.01.222 год.
Възнаграждението на вещото лице ще бъде определено в ЗЗ.
ОТЛАГА и НАСРОЧНА делото за 03.02.2022 год. от 10.30 часа, за
които дата и час страните уведомени.
Вещото лице ще се призове след определянето му и определяне на
възнаграждението му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5