№ 23
гр. Ловеч, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело №
20224300900056 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. Г. Г., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Витоша“ № 89Б, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в размер на
следните суми: 150 000 лв. – претендирана като частичен иск, освен
извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., от обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане; 458,80 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на всяка фактура до окончателното изплащане и 19195,98 лв. - лихва
върху извънсъдебно изплатена сума от 100000 лв., за периода от 15.06.2019 г.
до датата на изплащането 05.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2019 г. ищецът управлявал лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № *********, по път 1-3 в посока гр.
София, че при километър 157,025, движещият се в обратна посока към гр.
Варна лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № *******, управляван от
К. К. Л., навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в лекия
автомобил, управляван от ищеца. В исковата молба се поддържа, че виновен
за настъпване на пътното транспортно произшествие е водачът на лекия
автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № ******* - К. К. Л., който с
действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, изгубил управлението
над автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение. Посочва се, че в
резултат на ПТП-то ищецът получил множество тежки травматични
1
увреждания, наложили спешна медицинска помощ, рискови хирургически
интервенции и продължителен престой в различни заведения. Твърди се, че
непосредствено след инцидента ищецът бил откаран във Военно-медицинска
академия в тежко състояние, с данни за политравма, фрактура на 4-7 ребро,
хемопневмоторакс и открита рана в областта на дясно коляно; че по време на
изследванията ищецът получил екстремна брадикардия, довела до изпадането
му в клинична смърт, от което състояние бил изваден след адекватна
медицинска намеса; че ищецът бил интубиран, като при направената
бронхоскопия се установила кръвонасядане под долния ръб на
интубационната тръба с разраняване на лигавицата; че с оглед изключително
тежкото му състояние ищецът бил поставен в състояние на медикаментозна
кома за срок от 2 седмици, през което време същият бил в изключително
тежко общо състояние, с постоянен риск за жИ.та. Посочва се, че през тези
две седмици била извършена евакуация на съсирек от ляво след лаваж, с
наличие на гноевидни секрети от ТБД, а на 21.06.2019 г., поради развила се
ОДН и след консултация със съответните специалисти, била извършена
трахеостомия по медицински показания, регистрирано е нарастване на
плевралния излив, проведено е аспириране на значително количество
съсиреци от бронхите в ляво, които са изцяло обтубирани, като била
извършена и торакостомия, с евакуация на 750мл. стара кръв, с включване на
активна аспирация. Посочва се, че на 18.06.2019 г. е осъществено РСОМ на
дясна патела, поставена е гипсова лонгета, че е установена травматична лезия
на н.перонеус, в дясно, че след проведена консултация и преглед от невролог
на 04.07.2019г. е поставена диагноза перонеална пареза в дясно и увреждане
на десния перонеален нерв, с оглед на което била проведена терапия с
нивалин и милгама, че същото увреждане на нерва е причина за накуцваща
походка на ищеца, което състояние нямало да се подобри до края на жИ.та
му. Твърди се, че поради наличието на болки в дясно подребрие, балониране
на корема, гадене и еднократно повръщане, на 16.07.2019 г. В. Г. бил
преместен за лечение в МИ-МВР, където след консултации със съответните
специалисти се установава: дифузно болезнен корем, с вяла перисталтика;
относителна чревна непроходимост, дилатирани тънкочревни бримки,
предимно в дясна коремна половина, които са с едемни стени, оживена
перисталтика и наличие на свободно подвижна течност; че след извършване
на консервативно лечение, ищецът бил изписан на 13.08.2019г.,
придвиждайки се с две патерици. Посочва се, че поради продължаващи болки
в колянната става и дясната гръдна половина, на 19.08.2019 г. ищецът бил
преместен в Болница за продължително лечение и рехалибитация - филиал гр.
Варна към МИ на МВР, където се провела рехабилитация за период от 21
дни. Посочва се, че поради продължаващи болки в дясна колянна става, както
и на болки при движение в дясна гръдна половина, на 11.10.2019 г. ищецът
бил настанен в Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР,
където провеждал физикална терапия и рехабилитация до 28.10.2019 г., с
кратка пауза, за времето от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г., през което бил
2
преместен в Клиниката по ортопедия и травматология при МИ-МВР, където
му била извършена оперативна интервенция, при която се скъсила едната
игла и се направила екцизия на девитализираните тъкани. Твърди се, че
поради затруднение в походката, болки, оток, ограничени движения в дясна
колянна става, накуцваща походка, на ищеца била проведена рехабилитация в
Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР в периода от
21.11 2019 г. до 28.11.2019 г., че въпреки провеждането ищецът не можел да
сгъва дясното си коляно. Посочва се, че поради непълното затваряне на
стомата след деканюлацията се наложило поредното постъване в УНГ
Клиника към МИ на МВР за периода от 22.01.2020 г. до 24.01.2020 г., където
на 23.01.2022г. била извършена операция за поставянето на пластика. Твърди
се, че на 13.06.2022 г. ищецът постъпил във ВМА за изваждане на металите от
дясното колянно капаче, че това през време на лечението било констатирано
износване на хрущяла на дясна колянна става, поради развилите се артрозни
промени в резултат на травмата, че това щяло да доведе до трудно и
продължително лечение, завършващо със смяна на ставата. Посочва се, че в
резултат на изброените травматични увреждания и провежданите медицински
интервенции ищецът изпитал силни болки и страдания, с продължителност
през целия период на лечение и възстановяване, продължаващи и
понастоящем в долните крайници, че изживявал негативни усещания от
белезите по главата, от обездвижването му на легло, от ограничените
възможности за свободно придвижване, за самостоятелно обслужване, от
ограничаване на контактите с приятели и колеги, че в резултат на
претърпяното ПТП ищецът станал раздразнителен, изгубил съня си и доброто
си настроение, стигнало се до раздяла с жената, с която имали дете.
В писмения отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се правят правоизключващи и правонамаляващи
възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на
оспорвания относно: обстоятелствата, свързани с вида, характера и степента
на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата
молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с
процесното застрахователно събитие. Възраженията срещу иска за
несъответно прилагане от ищеца на критерия справедлИ.ст при измерване на
неимуществените вреди се основават на правни доводи.
Ищецът В. Г. Г. взема участие по делото чрез пълномощника адвокат Е.
Б., която поддържа иска, като в хода на устните състезания моли за
присъждане на претендираните с него суми, вкл. за сторените по делото
разноски. В представени по делото писмения бележки пълномощникът
доразвива съображенията си за основателност на иска за претендираните
размери на обезщетенията.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не взема участие в
съдебното заседание, като в представени по делото писмени бележки се
3
излагат подробни съображения за неоснователност на иска в претендираните
му размери.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2019 г. ищецът В. Г. Г. управлявал лек автомобил марка „О.“,
модел „А.“, с рег. № *********, движейки се по първокласен път ПП 1-3, в
посока гр. София, като при километър 157,025, от колона с насрещно
движещи се автомобили (в посока гр. Варна) внезапно излязъл и навлязъл в
неговата лента за движение лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. №
*******, управляван от К. К. Л., след което се ударил челно в управлявания
от ищеца лек автомобил.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се
установява, че в конкретния участък пътят е с наклон 4 % - низходящ в
посока гр. Русе, и 2,5 % - посока към десния край на платеното. Пътят е
двупосочен, разделен на две ленти, както и с две аварийни ленти. Ширината
на пътното платно е 12,40 метра, като в средата на платното има
хоризонтална маркировка – двойна непрекъсната аварийна лента. Дясната
лента за движение е с ширина 3,65 м, лявата с ширина – 3,60 м, дясната
аварийна лента с ширина – 2,10 м, завършваща с каменен зид, а лявата с
ширина – 2,10 м. В зоната на ПТП са открити пътни знаци както следва: в
посока гр. Русе (Варна), на 81 м след постоянния ориентир (километричен
камък с означение километър 157) – В 24 и А 27, на 27 м. след постоянния
ориентир – Г 1; а в посока гр. София, на 212 м, преди постоянния ориентир Б
3, на 137 метра преди постоянния ориентир В 24 и В 26. В деня на
произшествието и при настъпването му времето било слънчево, ясно, сухо, на
дневна светлина, а пътната настилка – суха, без повреди, с добре изразена
пътна маркировка. Лекият автомобил марка „О.“ се движел в посока гр.
км
София със скорост 52,7 /, а лекият автомобил „Р.“ в посока гр. Русе
ч
км
(Варна) със скорост 98,9 /. Мястото на удара, отразено като вертикална
ч
проекция на контактните повърхности на двете МПС-та върху пътното
платно, е на границата между лентата за движение на лек автомобил О. А. и
дясната аварийна лента по посока на движение на същия автомобил. Двата
леки автомобила се удрят фронтално с предните си части, като от
заключението се установява, че причината за навлизане на лек автомобил „Р.“
в насрещната лента не е от техническо естество, доколкото липсват следи от
триене, задиране, занасяне, необичаен шум или каквото и да било друго
проявление на неизправност.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се
установява следният механизъм на ПТП: лек автомобил „Р.“, движейки се в
неговата пътна лента (в посока Русе/Варна), по неизвестна причина се
насочва наляво, към насрещната пътна лента, пресича осовата разделителна
линия, навлиза в насрещната пътна лента за движение, по която се движи (в
4
посока София) лек автомобил „О.“. Водачът на последния автомобил (св. В.
Г.) прави опит да избегне удара чрез отклоняване посредством волана
надясно, към подпорната каменна стена на пътя, но въпреки това настъпва
сблъсък между двата автомобила. Ударът е челен и за двата автомобила, като
първоначално настъпват пластични деформации с едновременно повдигане
на задните части и на двете превозни средства, след което заради по-голямата
му кинетична енергия, лекият автомобил Р. избутва назад лек автомобил О. и
след ротации около вертикалните им оси и еластичните им деформации,
двата автомобила се разделят, но остават в съприкосновение и изминават
различен път, преди да се установят в покой. От техническа гледна точка,
водачът на лекия автомобил Р. би могъл да избегне произшествието,
движейки се в соята пътна лента с максимално разрешената скорост, като би
се разминал с насрещно движещия се лек автомобил О.. Към момента на
пресичане на осовата линия и навлизане в насрещната пътна лента, водачът на
лек автомобил Р. не е имал техническа възможност да предприеме спиране и
да спре до мястото на удара при реалната му скорост на движение. Същият
водач (на автомобил Р.) е могъл да спре, ако се е движел с максимално
км
разрешената за участъка скорост от 60 /. От техническа гледна точка
ч
водачът на лек автомобил О. не е имал възможност да спре до мястото на
удара при реалната скорост на движение и да предотврати ПТП. От
заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че
лек автомобил О. А. е бил в техническа изправност. Същият е снабден с
инерционни предпазни колани за всички пътуващи – за предните две места и
за трите места на задната седалка, както и с два предни еърбега - пред водача,
монтиран във волана и пред предно седящия пътник - монтиран в
арматурното табло, без предпазни странични завеси.
От приетата медицинска документация и заключението на тройната
съдебната медицинска експертиза се установява, че след претърпяното ПТП
В. Г. Г. е откаран от екип на ЦСМП Ловеч във Военномедицинска академия -
МБАЛ София. Същият е претърпял множество травматични увреждания,
изразяващи се в тежка гръдна травма (счупване на четири ребра в дясната
гръдна половина по предна мишнична линия), съчетана с излив на кръв в
двете гръдни половини и контузия на белите дробове; травма на десния долен
крайник (счупване на капачето на дясната колянна става, наложило
оперативно лечение, с частично нарушаване целостта на малкопищялен нерв
в дясно). Гръдната травма е протекла с много тежко общо състояние,
наложило поставяне на ищеца в медикаментозна кома, довела до тежка
дихателна недостатъчност, наложила интубация и поставяне на трахеостомпа
канюла, като застрашаващото жИ.та на ищеца състояние е било налично от
причиняване на травмата до навременно оказване на квалифицирана
медицинска помощ. Докато е бил поставен в медикаментозна кома за около
две седмици, на В. Г. Г. е направена операция на счупеното капаче на
колянната става. Впоследствие се наложило извършване на повторна
операция под пълна анестезия на затворената, но с фистула рана от
5
трахеостомиита. През месец октомври на 2019 г. по повод разраняване от
киршнероиите игли на оперираното коляно под локална анестезия иглата е
скъсена. През месец юни на 2022 г. остеосинтезния материал от коляното е
изваден, като манипулацията е протекла под подепиналпа анестезия
;
/гръбпачно-мозъчна/. В. Г. енастаняван трикратно в отделение по физикална
терапия с прилагане на адекватно физиолечение, като през целия остър
период на преживяване на травмата Г. е бил подложен на широкоспектърна
антибиотична терапия, мощни обезболяващи и антихипертензивни препарати.
От заключението се установява, че повечето манипулации на В. Г. са
извършвани, докато е бил в състояние на медикаментозна кома, че обща
анестезия е била прилагана при операцията за затваряне на фистулата в
заздравяващата рана от трахеостомията, а при отстраняването първо на част
от металната оетеосинтеза на колянното капаче, а след това и на останалия
остеосиптезен материал са ползвани съответно локална и елннална
(гръбиачно-мозъчна) анестезия. При конкретните травматични увреждания В.
Г. е търпял болки силни болки от причиняването им до привеждането му в
медикаментозна кома, заради същите болки, както и след изваждането му от
комата. При В. Г. не е настъпило пълно възстановяване, като от заключението
се установява и че момента на освидетелстването същият изпитва болки при
ходене и лесна уморяемост. Обичайният възстановителен период при
счупване на повече от три ребра е не по-малко от два, два и половина месеца,
при нормално протичане на оздравителния период, а обичайният
оздравителен период при счупване на капачето на колянна става е не по-
малко от месец и половина, два, при нормално протичане на оздравителния
процес. В резултат на пълната неподвижност на ищеца за продължителен
период от време и невъзможност да се извършват адекватни
физиотерапевтични процедури, към момента на освидетелстването му В. Г. е
с куцаща походка от болеви тип, явяваща се рефлекторен механизъм от
неравномерното натоварване на долните крайници. Частичната лезия на
перонеалния нерв на десния крак е възстановена, като ограничението на
движението в колянната става е резултат на ненавременно провеждане на
физиотерапевтични процедури, поради продължителността на провежданото
лечение в медицинското заведение, през което ищецът е бил на легло. Заради
продължаващите субективни оплаквания и обективни патологични находки,
касаещи белите дробове, се налага проследяване от специалист по
белодробни болести, както и извършване на периодични изследвания (КТ,
рентген, микробиологични изследвания). Споделяните от В. Г. оплаквания от
болки в лявата тазобедрена става са резултат от нейното претоварване, от
щадящото поведение към наранения ляв крак. По тялото на ищеца са налични
белези от медицинските интервенции, които не се отразяват негативно в
значителна степен на външния му вид и нямат особено влияние върху
възприемането му от околните. От заключението се установява, че са налице
фактури и касови бележки за заплатени консумативи, които са означени
общо, без да са изброени поименно.
6
От приетите по делото заверени копия на две фактури и касови бележки
към тях от 19.06.2019 г. и от 16.07.2019 г., издадени от ВМА се установява, че
В. Г. е заплатил на ВМА сумата от 400 лв. (медицински консумативи) и 58 лв.
(потребителска такса).
От показанията на свидетелите В. В. Г.а и Н. Г. И., ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (първата свидетелка е
майка на ищеца, а втората е живяла на съпружески начала с ищеца) се
установява, че след като постъпил по спешност на лечение във
Военномедицинска академия, за известно време ищецът не е бил в съзнание
(14-15 дни), че след извеждането му от кома бил дезориентиран и не
контактувал вербално. През престоя му във ВМА и в МВР болница ищецът
бил на легло, не можел самостоятелно да се обслужва (да се храни, да
поддържа хигиена и ходел до тоалетна в подлога) и постоянно се оплаквал от
болки по цялото тяло (по-изразени в главата, гърдите и едното коляно), за
което му се поставяли венозно обезболяващи средства. След изписване
лечението на ищеца се продължило в домашни условия. Той се придвижвал
на патерици и макар да е бил в състояние сам да се обслужва, за повечето от
обичайните му дейности се нуждаел от съдействие и подкрепа на неговите
близки (двете свидетелски). В домашни условия В. Г. продължавал чувствал
постоянни болки в коляното и гърдите, усещал уморяемост при физически
натоварвания. Освен болките в гърдите, ищецът започнал да кашля и киха,
като често имал кръв в храчките. Той станал тревожен, раздразнителен, не
приемал съвети, лесно влизал в конфронтация и ограничил контакти и срещи
с близки и приятели. Към края на месец февруари 2020 г. настъпила раздяла и
с жената, с която живял на съпружески начала от десет години (св. И.), според
чиито показания причината за това е именно настъпилата промяна в
характера на ищеца.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо
се от доказване, че към 15.06.2019 г. (датата на ПТП-то) управляваният от К.
К. Л. лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № *******, имал
действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, сключена с ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД.
С претенция вх. № 94-E-206/14.10.2019 г. на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, подадена от В. Г. Г. чрез пълномощника адв. EЕ. Б.
до застрахователя, е поискано заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., а за имуществени вреди в
размер на 458,80 лв. Към молбата са описани приложените документи сред
които констативен протокол, епикриза и адвокатско пълномощно.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо
се от доказване и че е налице плащане на сумата от 100 000 лв., извършено на
05.05.2021 г. от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на В. Г. Г. по щета №
43072951900192. С писмо изх. № 0-92-6052/11.05.2021 г. на „ДЗИ-ОБЩО
7
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ищецът В. Г. е уведомен, че по подадената от него
претенция е образувана застрахователна преписка и определеното по нея
справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лв. е
изплатено по посочената от ищеца банкова сметка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в размер на следните суми: 150
000 лв. – претендирана като частичен иск от обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане; 458,80 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на всяка
фактура до окончателното изплащане и 19195,98 лв. - лихва върху
извънсъдебно изплатена сума от 100000 лв., за периода от 15.06.2019 г. до
датата на изплащането 05.05.2021 г.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е
8
претърпял вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП-то, причинено от К. К. Л. (водачът на застрахования при
ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на ищеца, а те от своя страна са довели до
изживени от него болки и страдания (неимущесвтени вреди). След като за
управлявания от К. К. Л. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпял вреди (неимуществени
- болки и страдания от травматичните увреждания) ищецът притежава
качеството на пострадал и увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази
връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите
възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно
механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая се
предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства,
които я изключват. Застрахователят по задължителна застраховка дължи
обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на
моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за
изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на
застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие
в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице. Не се установява и
поддържаното от ответника независимо съпричиняване, основано на
твърдението за липсващо намаляване на скоростта и спиране, които следвало
да се предприемат от водача на другия лек автомобил („О.“, модел „А.“, с рег.
№ *********), в който ищецът се возел. Напротив, от заключението на
съдебната авто-техническа експертиза се установява, че в конкретната
км
ситуация, движейки се със скорост от 52,7 / (рамките на разрешената за
ч
км
участъка от 60 /) водачът на този автомобил не е имал възможност да спре
ч
до мястото на удара и да предотврати сблъсъка с насрещно идващия към него
км
лек автомобил Р., управляван с превишена скорост (98,9 /). и в нарушение
ч
на забраната за навлизане в насрещната пътна лента (двойна непрекъсната
хоризонтална маркировка). Затова съдът приема, че ПТП-то е причинено
изключително поради поведението на водача на лек автомобил Р., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, поради което е
неоснователно възражението по чл. 53 ЗЗД за причиняване на ПТП-то и
вредата от поведението на двамата водачи.
Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени и
9
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в
застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на
имуществените вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по
делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по
справедлИ.ст, като и при двата вида вреди определените размери не могат да
превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Имуществените вреди се доказват в размер от 458,80 лв. доколкото от
приетите по делото документи (фактури и фискални бонове) се установява
заплащане на медицински консумативи (400 лв.) и потребителска такса (58
лв.). Въпреки липсата на конкретно подробно описание на медицинските
консумативи, с оглед на което съдебно медицинската експертиза не се
ангажира с отговор на въпроса от медицинска гледна точка за връзката им с
причинените травматични увреждания, съдът приема, разходите по
заплащане на сумите по документите са в причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания именно защото поводът за издаване на
документите и заплащане на сумите по тях е престоят и лечението на ищеца в
издалото ги лечебно заведение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедлИ.ст” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът
отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и
страдания.
Ищецът е в зряла и работоспособна възраст (41 г.). На него са
причинени тежки травматични увреждания, наложили хоспитализация по
спешност. Тежката гръдна травма, изразяваща се в счупване на четири ребра
в дясната гръдна половина по предна мишнична линия, е съпроводена с излив
на кръв в двете гръдни половини, наложили горакотомия и дренаж в дясно и с
двустранна контузия на белите дробове, е довела до тежка дихателна
недостатъчност и до трайно затруднение на движението на снагата. Травмата
на десния долен крайник, изразяваща се счупване на капачето на дясната
колянна става, е довела до трайно затруднение на движението на десния
долен крайник. Съдът отчита, че травмата на гърдите е жИ.то застрашаваща и
е създала състояние на реална опасност за жИ.та на ищеца, че леталният
изход е избегнат единствено заради своевременна квалифицирана лекарска
намеса. Травматичните увреждания са наложили извършване на оперативно
лечение и на инвазивни процедури (интубация, торакоцентеза и
бронхоскопия) при поставяне на ищеца в медикаментозна кома, респ. под
анестезия (пълна, локална и спинална), като оперативното лечение на
крайника било повече от веднъж, заради отстраняване на отстраняване на
10
остеосинтезния материал. Лечението на ищеца е извършено в с
продължителен престой в лечебни заведения, а след това при амбулаторен
режим и в домашни условия. Съдът отчита, че през време на неговото лечение
и възстановяване ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания, чиито
интензитет е намалявал с времето до отшумяването им към датата на
прегледа. През време на лечението в здравните заведения и в домашни
условия ищецът се нуждаел от чужда помощ при придвижване и извършване
на обичайни човешки дейности, вкл. самостоятелно обслужване. Съдът
отчита наличие на остатъчни явления при ищеца във връзка с причинените му
травми - куцаща походка от болеви тип, ограничено движение на колянната
става и оплаквания от задъхване, налагащо провеждане на периодични
контролни прегледи от специалист по белодробни болести. Освен изброените
обстоятелства относно, съдът отчита конкретните за страната и региона
икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на
всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпените болки и страдания от причинените телесни
увреждания е 100 000 лв., в какъвто размер е и изплатеното от ответника на
ищеца застрахователно обезщетение за същите вреди. Затова частиченият иск
за заплащане на 150 000 лв., освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000
лв., предявен като част от обезщетението за неимуществени вреди в размер на
сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, се явява неоснователен.
Застрахователят дължи лихва върху изплатеното от него
застрахователно обезщетение, но не от датата на вредоносното събитие, както
се претендира от ищеца, а от предявяване на претенцията (14.10.2019 г.) до
изплащане на обезщетението (05.05.2021 г.). За същия период застрахователят
дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение за забавата на
застрахования делинквент, доколкото е налице функционална обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на вредата (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ). От
датата на деликта до най-ранното уведомяване на застрахователя (от
застрахования или от увредения, респ. от предявяване на претенцията от
увредения), обезщетението за забавено изпълнение (законната лихва за
забава) се дължи от делинквента (чл. 86 ЗЗД) и не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. При използване на лихвения калкулатор за
изчисляване на законна лихва на сайта на НАП се установява, че
обезщетението за забавено изпълнение върху 100 000 лв. за периода от
14.10.2019 г. до 05.05.2021 г. е в размер на 15834,60 лв. Доколкото тази сума е
в по-голям размер от предявения, съдът следва да присъди на ищеца законна
лихва в претендирания размер от 9195,98 лв., но за дължимия по закон
период от 14.10.2019 г. (предявяване на претенцията пред застрахователя) до
05.05.2021 г. (изплащане на обезщетението). Искането за присъждане на
законната лихва върху извънсъдебно изплатена сума от 100000 лв. е
11
неоснователно за останалата заявена част от претендираната забава – за
периода от 15.06.2019 г. до 13.10.2019 г. (денят, предхождащ предявяване на
претенцията пред застрахователя).
Обезщетението за имуществени вреди в размер на 458,80 лв. следва да
се изплати със законната лихва, но не от падежа на всяка от фактурите, както
се претендира от ищеца, а от деня на предявяване на застрахователната
претенция от увредения пред застрахователя (14.10.2019 г.) до окончателното
му изплащане. Съображенията за този извод са идентични на изложените по-
горе - че вредите (неимуществени/имуществени), подлежащи на обезщетяване
по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,
произтичат от непозволено увреждане и че отговорността на застрахователя
за забавата на делинквента, макар да е обвързана функционално от деликта, е
ограничена нормативно в аспект относно началния момент, от който се дължи
изплащане на законна лихва (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ). В този смисъл е неоснователно искането за присъждане на
обезщетението за имуществени вреди, ведно със законната лихва за периода
от датата на всяка фактура до 13.10.2019 г. (денят, предхождащ предявяване
на претенцията пред застрахователя).
С оглед частичната основателност на иска, ответникът ще следва да
заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от иска (чл.
78, ал. 1 ГПК). Ищецът е сторил разноски в общ размер на 15086,19 лв.
(6786,19 лв. – държавна такса; 1300 лв. – депозит за вещи лица; и 7000 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение). При конкретния общ размер на
защитавания интерес (159 654,78 лв.), размерът на възнаграждението от 7000
лв. е над минималния такъв от 5 667,71 лв., определен според правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. (редакция преди изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г.) с начислен ДДС (§ 2а ДР от Наредба № 1/2004 г.). В този
смисъл възражението за неговата прекомерност се явява основателно и
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали от 7000 лв. на
5 667,71 лв. Съобразно общия размер на присъдените обезщетения (9 654,78
лв.) и общият, в който са претендирани (159 654,78 лв.), ответникът следва да
заплати по съразмерност разноски на ищеца в размер на 831,74 лв. (чл. 78, ал.
1 ГПК).
От ответника се претендира присъждане на разноски и юрисконсулстко
възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване на разноски
в общ размер на 300 лв. (депозит за вещи лица), като съобразно отхвърлената
част на иска (150 000 лв.) на ответника следва да се заплатят от ищеца
12
разноски в размер на 281,86 лв.
С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78,
ал. 8 ГПК). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален
интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от
цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност
на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 360 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на В. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: *** (по банкова сметка BG********************)
следните суми: 9195,98 лв. - законна лихва върху сумата от 100 000 лв.
(изплатено извънсъдебно застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди на В. Г. Г. по щета № 430729519001920) за периода от 14.10.2019 г.
(предявяване на претенцията пред застрахователя) до 05.05.2021 г. (изплащане
на обезщетението); 458,80 лв. - застрахователно обезщетение за имуществени
вреди (разходи по лечение) резултат на ПТП от 15.06.2019 г., причинено при
управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № *******,
управляван от К. К. Л., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва от
14.10.2019 г. (денят на предявяване на претенцията пред застрахователя) до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, предявен от В. Г. Г.
13
против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за заплащане на сумата от 150
000 лв., освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., предявен като
частичен от пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, както и за законната лихва върху извънсъдебно
изплатена сума от 100000 лв., за периода от 15.06.2019 г. до 13.10.2019 г.
(денят, предхождащ предявяване на претенцията пред застрахователя) и за
законната лихва върху сумата 458,80 лв. (обезщетението за имуществени
вреди) за периода от датата на всяка фактура до 13.10.2019 г. (денят,
предхождащ предявяване на претенцията пред застрахователя).
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ № 89Б да заплати
на В. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 831,74 лв., представляваща
сторени по делото разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1
ГПК).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №
89Б сумата от 281,86 лв., представляваща сторени по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска, както и сумата от 360 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14