Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и с участието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 111/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна
жалба от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр.Пловдив, срещу
Решение №53/05.06.2023 г., постановено по анд №69/2023
г. по описа на Районен съд – Момчилград. Касаторът твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон. Намира за неправилен извода на районния съд за недоказаност
на деянието. Счита, че извършеното деяние и неговият извършител се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Сочи, че действията по изземване на наносни отложения от повърхностен воден
обект не са били оспорени от жалбоподателя или опровергани от събраните по
делото доказателства. Счита, че собственикът не е посочил друго лице, на което
да е предоставил процесните МПС, поради което
правилно е определен и субектът на нарушението. Излага подробни доводи за законосъобразност на
оспореното НП. Иска отмяна на
оспореното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление. В с.з., чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по касация – „БАЛ” ЕООД, ***, в
писмено становище подписано от пълномощник, оспорва касационната жалба. Излага
подробни съображения за недоказаност на нарушението на Закона за водите.
Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали
намира касационната жалба за основателна. Визираното в НП нарушение на чл.118ж,
ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, намира за доказано по несъмнен начин. Счита, че
правилно, на основание чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, поради
което са налице основания за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
Административният съд, след като извърши
проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в
срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд
№69/2023 г. по описа на РС – Момчилград, а разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление №38/10.03.2023 г. издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр.Пловдив, с
което на основание чл.200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, на „БАЛ“ ЕООД, ***,
представлявано от Ф. А. Б., е наложена имуществена санкция в размер на 20 000
лв., за изземване на наносни отложения от коритото на река ***, в землището на ***,
в участък с посочени географски координати, с механизация и без издадено
разрешително за ползване на воден обект- нарушение по чл.118ж, ал.2 от Закона
за водите.
За да постанови решението си районният съд е приел,
че от събраните по делото доказателства не се установява именно санкционираното
дружество да е извършило посоченото в АУАН и в НП изземване на наносни
отложения, поради което вмененото му нарушение не е безспорно доказано. По
горните съображения отменил издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
При
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита,
че решението е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Установено е по делото, че на 04.09.2022 г., по
повод получен сигнал за добив на инертни материали от коритото на р. ***, в землището
на ***, длъжностно лице при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е извършило проверка на
място, за която съставило Констативен протокол №КЖ-147/04.09.2022 г. В същия е
отразено, че в коритото на реката е натрупан инертен материал. Посочено е също,
че към момента на проверката се извършва товарене на инертен материал от багер,
без обозначителни табели и товарен автомобил с рег.№***. Въз основа на отразеното в
констативния протокол е съставен АУАН и издадено НП, в които е прието, че в
нарушение на забраната в чл.118ж, ал.2 от Закона за водите, „БАЛ“ ЕООД, ***
изземва наносни отложения от коритото на река ***, в землището на ***, с
механизация и без издадено разрешително за ползване на воден обект. Посочено е,
че изземването, товаренето и транспортирането на речна баластра са извършени от
колесен багер и товарен камион, собственост на
горното дружество, съгласно информацията, предоставена от РУ-Кирково.
При
тези данни настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че авторството
на деянието не е доказано по безспорен начин. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже по безспорен начин нарушението, както от обективна, така и от
субективна страна, като нарушителят не е
длъжен да установява, че не е извършил вмененото му нарушение.
В случая, в хода на административнонаказателното
производство не са събрани доказателства за самоличността на лицата,
управлявали багера и товарния камион, както и за това, дали извършваната от тях
дейност е в полза на санкционираното дружество, за да се ангажира надлежно административнонакзателната отговорност на същото.
Обстоятелството, че установените на
място технически средства са собственост на „БАЛ“ ЕООД само по себе си не
доказва, че изземването на инертния материал е извършено от името и за сметка
това дружество. Още повече, че според изготвения констативен протокол и
показанията на св. Т. К., извършила проверката на 04.09.2022 г., същата е
установила единствено товарене на натрупана преди проверката речна баластра, не
и самото изземване на наносни отложения от коритото на реката с посочената
механизация, а последното е основен елемент от състава на нарушението по
чл.118ж, ал.2 ЗВ. Така, отговорността на дружеството е ангажирана въз основа на
косвени доказателства, като хипотетично е прието, че собственикът на
техническите средства е и извършител на нарушението, без да са събрани преки и относими доказателства, водещи до еднозначен извод за извършителя
на нарушението.
При така установеното съдът
намира, че не са налице сочените от касатора нарушения
при постановяване оспореното решение. Същото е обосновано и правилно, поради
което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се
остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид своевременно заявеното
искане, касаторът следва да заплати на „БАЛ” ЕООД, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2200 лева. Последното
възнаграждение е договореното и
изплатено, видно от
представения ДПЗС от 25.10.2023 г., като е в рамките на минималния размер,
установен в чл.18, ал.2, вр.
с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №53/05.06.2023 г.,
постановено по анд №69/2023 г. по описа на Районен
съд – Момчилград.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с адрес: ***, да заплати на „БАЛ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***,
представлявано от Ф. А. Б., деловодни
разноски в размер на 2 200 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.