№ 713
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110101594 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 599, 97 лв., представляваща остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „Каско“ № .../14.01.2022 г., валидна към датата на
ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 11.01.2023 г.- датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 14.04.2022 г. в гр. София, при управление на МПС с
рег. № ..., водачът му осъществява маневра „завой надясно“, като не пропуска движещото се
по път с предимство МПС с рег. № ..., в резултат на което настъпва удар между двата
автомобила. Вследствие на процесното ПТП са причинени материални вреди на МПС с рег.
№ ..., за които при ищеца към датата на ПТП имало сключена имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № .../14.01.2022 г. Към датата на ПТП
отговорността на водача на МПС с рег.№ ... пък била покрита по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за
обезщетяване на причинените вреди на МПС с рег. № ..., при ищеца е заведена Щета №
..../19.04.2022 г., като било определено застрахователно обезщетение в размер на 3 138, 76
лв., което било, изплатено на увреденото лице с преводно нареждане от 22.07.2022 г. към
сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от
процесния автомобил. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в
1
правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по ЗЗ „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредат, и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното дружество, като
последното я е уважило частично, изплащайки сумата в размер на 2 538,79 лв., с оглед което
останал дължим остатък в размер на 599,97 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноските.
Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. изслушване на съдебна авто-техническа експертиза, която да
отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и
степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в
исковата молба ПТП, и за определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди,
съдебно-счетоводна експертиза за установяване заплащането на застрахователното
обезщетение от ищеца, в случай на оспорване от ответника на този факт, както и за разпит
на един свидетел при режим на призоваване, а именно водачът на увреденото МПС за
установяване обстоятелствата, около настъпване на процесното ПТП.
Ответникът ..., ЕИК ... е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ....
Не оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че във връзка с процесното ПТП при ответното
дружество е образувана Щета № ..., по която била одобрено и изплатено регресно
обезщетение в размер на 2538,79 лв. Оспорва настъпилите вследствие на процесното ПТП
вреди по л.а. „Мазда 6“, рег. № ..., да надхвърлят уважената и изплатена от страна на
ответното дружество сума от 2538,79 лв. Поддържа, че посочената в исковата молба сума по
регресната претенция надхвърля действителния размер на вредите. Твърди, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Поддържа искането на ищеца за допускане на САТЕ, която да отговори
единствено на въпроса за определяне стойността по пазарни цени на имуществените
вреди, резултат от ПТП от 14.04.2022 г.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища, наведените доводи и
възражения, с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
приетата експертиза, установи от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца доказателства,
приети като неоспорени от страните, че на 14.04.2022 г. в гр. София, при управление на
МПС с рег. № ... и извършване на маневра „завой надясно“ водачът на посоченото МПС не
пропуснал движещото се по път с предимство второ МПС, с рег. № ..., в резултат на което
настъпил удар между двата леки автомобила, а на л.а. „Мазда 6“, рег. № ..., били нанесени
имуществени вреди. За описания в исковата молба л.а. „Мазда 6“, рег. № ..., към датата на
ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
2
застрахователна полица № .../14.01.2022 г. при ищеца ..., а за описания в исковата молба
автомобил „Фолксваген“, рег. № ... към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника .... Във връзка с образуваната
щета № ..../19.04.2022 г. а лек автомобил „Мазда 6“, рег. № ... ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер от 3 138, 76 лв., като щетата е приключена чрез
метода „ремонт в доверен сервиз“ от застрахователя, който на 22.07.2022 г. заплатил
посочената сума на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от МПС с рег. № .... Няма спор между страните, че ответното
дружество е уважило частично регресната претенция на ищеца, като му е заплатило
доброволно сумата от 2538,79 лв. и отказало да изплати разликата от 599,97 лв., която
претенция се явява и предмет на настоящото исково производство.
Горните обстоятелства, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
определение за насрочване на делото, в което е обявил на страните и проекта си за доклад
по делото, по който същите не са възразили.
Същевременно, с доклада по делото, обявен за окончателен /в с.з. на 13.10.2023 г./,
поради липса на възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест като
в тежест на ищеца е възложил да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът
и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на
деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е възложил да докаже, че е
погасил дълга, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС с рег. № ..., като за
последното не са изложени твърдения. Доколкото всички посочени като релевантни за
основателността на иска факти, възложени в тежест на ищеца са били обявени за безспорни,
с изключение на размерът и видът на щетите по процесното МПС с рег. № ..., основния
спорен между страните въпрос, около който се концентрира съдебното дирене остана каква е
стойността по пазарни цени на имуществените вреди по л.а. „Мазда-6“ с посочения рег. №
....
Във връзка с това и главно поради оспорване размера на иска по чл.411, ал.1 от КЗ, с
оглед разпределената доказателствена тежест и по искане и на двете страни, съдът е
допуснал изслушване на САТЕ.
Със заключението си, вещото лице В. е установил, че съобразно с приложените
писмени доказателства /Двустранен Протокол за ПТП и скица към него, които не са
оспорени от страните/ процесното ПТП е настъпило при посочения в ДКП за ПТП
механизъм, а именно след като водачът на л.а. „Фолксваген“ с рег. № .. при маневра „завой
надясно“ не пропуска движещото се по път с предимство МПС с рег. № ..., следствие на
което реализирал ПТП и причинил на последния имуществени повреди. При отговора на
поставения от страните въпрос относно пазарната стойност на уврежданията на процесния
3
автомобил, вещото лице е възприела вида и степента на увредените детайли, описани от
ищцовото дружество, при образуване на щетата пред него.
Така, при установения механизъм и при възприетите вид и спепен на уврежданията
по л.а. „Мазда 6“ с рег. № ..., вещото лице е достигнало до извода, че стойността на
уврежданията, определени на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 14.04.2022 г.,
възлиза на сумата от 3562,21 лв. с ДДС.
Заключението е прието, като неоспорено от страните и приобщено към
доказателствата по делото, поради което и съдът го кредитира изцяло. Размерът на щетите,
установен посредством заключението по САТЕ е по-голям от изплатения от ищеца такъв,
предвид на което съдът намира предявения главен иск за основателен и изцяло доказан по
размер. В хода на производството не се установиха детайли, системи и агрегати по
процесния автомобил, които да са били отремонтирани за сметка на ищеца при ликвидиране
на образуваната при него Щета № ..../19.04.2022 г., които да не са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП от 14.04.2022 г. в гр. София, за което няма спор, че е
причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника. Следователно отказа на ответника да заплати пълния размер на стойността на
уврежданията по лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ... причинени при ПТП от 14.04.2022 г.,
е бил без основание, което пък прави предявения от ищеца иск по чл.411 от КЗ основателен
и доказан в пълен размер.
По съдебните разноски:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Съгласно списък по
чл.80 от ГПК, ищецът установява да е сторил разноски в общ размер на 250 лв., за
заплащане на държавната такса за производството и възнаграждението на вещото лице, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът му определя в минимален
размер от 100 лв.
Съобразно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца му се
следват разноски в пълен размер от 350 лв.
Така мотивиран, съдът на осн.чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ ЗК „..., ЕИК ...
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „...“ № ... да плати на ЗД “...“ АД, с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ..., сумата от 599,97 лв.,
представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „Каско“ № .../14.01.2022 г. за обезщетяване
нанесени щети на л.а. „Мазда 6“ с рег. № ..., резултат от ПТП на 14.04.2022 г. в гр. София,
причинено по вина на водач, застрахован по ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 11.01.2023 г.- датата на подаване на исковата
4
молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗК „..., ЕИК ... със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „...“ № ... да плати на ЗД “...“ АД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. София, ..., сумата от 350,00 лева представляваща сторените от
ищеца съдебни разноски в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5