Р Е Ш Е Н И Е
№ 109 02.02.2022г.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.
Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 2737 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/,
против Решение № 638 от 14.10.2021 г., постановено по НАХД № 3469 по описа на
Районен съд – Бургас за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление №
НП-3/01.03.2021 г. на председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране,
с което на Г.Й.Т., ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, за нарушение
на чл. 14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и на основание чл. 36, ал.2 от с.з., е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2 000,00 лева.
Оспорва
решението на РС – Бургас като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Не
споделя мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно
постановление, като излага подробни доводи в тази насока. Моли се същото да
бъде отменено, а НП потвърдено.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова,
поддържа жалбата на сочените в нея основания. Извънсъдебно е депозирал и
писмени бележки по същество на спора. Прави възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът
по касацията Г.Й.Т., чрез процесуалните си представители адвокат К.-П. и
адвокат Ц., оспорва жалбата като
неоснователна. Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни
доводи относно правилността на въззивното решение. Не претендира разноски.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, като споделя доводите, изложени в жалбата.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че
при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По
изложените съображения е приел, че НП е незаконосъобразно, поради което същото е отменено.
Така постановеното
решение е неправилно. Съображенията за това са следните:
Настоящият
касационен състав не споделя съображенията, че не е спазен срока по чл.34 ЗАНН,
а именно, че АУАН не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушението. Действително с
писмо вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх.№ К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД
– Бургас) пред касатора са представени
копие от договора между „ВиК“ЕАД – Бургас и „ВиК“ООД – Сливен за
доставяне на вода и е посочено, че операторът не разполага с протоколи от
пробонабирания, посочвайки, че е фактурирал цената по степен на замърсеност 1,
само на база обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни води от големи групи
потребители, което е показало средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на
литър. Посочено било също така, че физически е невъзможно да се извърши
пробонабиране предвид характеристиките на канализационната мрежа. Представените
данни и документи обаче не представляват всички изисканите от АНО доказателства.
Така например от страна на санкционираното лице не са представени изисканите от
КЕВР сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места, като в писмото не е уточнено дали разполагат с тях и ще ги
представят на по-късен етап, дали не могат да бъдат представени по обективни
причини или такива договори изобщо не са били сключвани изначално. С оглед
изложеното, настоящият състав приема, че към този момент за АНО не е налице
възможност да установи, че липсват основания за съотнасяне на потребителя
„Атлант 2013“ ЕООД към „промишлени и други стопански потребители“, респ. за прилагане
на по-висока от утвърдената цена. В този смисъл, за АНО няма как да възникне
възможността да установи дали е налице твърдяното нарушение, респ. да открие
нарушителя, към датата на получаване на писмо вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. Това
означава да се презумира предварително недобросъвестно поведение от страна на настоящият
ответник. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д.
№ 3/2019 г. на Върховен административен съд.
За да започне да
тече срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо не просто на някой да стане известно, че е налице нарушение и кой е
неговият извършител, а тези факти да са достигнали до знанието на органите и
служителите, които могат да ги установят със съставянето на АУАН. Установяване
на факта, че е налице извършено административно нарушение представлява
аналитична дейност, като направеният въз основа на нея извод дали е налице
такова, следва да бъде обективиран по съответен начин. В случая това е датата
27.07.2020 г., когато е съставен приложеният в адчинистративнонаказателната
преписка констативен протокол. Затова и срокът за съставяне на АУАН в
хипотезата на чл. 34, ал. 1, пр. първо от ЗАНН започва да тече от момента, в
който реално е било установено наличие на извършено административното
нарушение, а именно 27.07.2020 г., датата на съставяне на цитирания констативен
протокол.
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав приема, че е налице визираното в чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
348, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд -
Бургас от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното
решение по съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от
касационната инстанция.
При разглеждане на спора по
същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира
постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление,
то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение
без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с
оглед приложение както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като
би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение
въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса
на мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд -Бургас от друг състав на
съда.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1,
предл. последно и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, АдмС - Бургас, XIX касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 638 от 14.10.2021 г., постановено по
НАХД № 3469 по описа на Районен съд – Бургас за 2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд -Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.