Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14664 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.07.2019 год., постановено по
гр.дело № 64025/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 55 състав, е осъдена на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, З. “Л.И.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на Д.Т.И., ЕГН **********, сумата 5000 лв./ пет
хиляди лева/, който иск е бил предявен като частичен от 25000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили, в резултат на ПТП на 18.08.2016 г. на Пернишко
шосе, в района на с.Мърчаево, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
л.а.“Пежо 306“, с рег.№ *******, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до
окончателното плащане. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. “Л.И.“-АД, ЕИК *******, да заплати на Д.Т.И., ЕГН **********, сумата
650,00 лв.- разноски за настоящето производство. С решението на съда е осъдена
на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, З. “Л.И.“-АД, ЕИК *******, да
заплати на адвокат Й. Г.Д., с адрес: ***, партер, сумата 580,00 лева-
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Срещу решението на СРС, 55 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника З.“Л.И.“АД, ***, подадена
чрез юрк.Д.Т., с искане същото да бъде отменено, в частта в
която е уважен предявения частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
за разликата над 2000 лв./ две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 5000 лв./ пет хиляди
лева/. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби
на закона. Твърди се, че
присъденото с обжалваното решение, обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди е в завишен размер, с оглед претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Д.Т.И., чрез
пълномощника си адв.Й.Д., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищцата Д.Т.И. срещу
ответника З. “Л.И.“***, частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в частта, в която същия е уважен до размер на сумата от 5000
лв. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност, в обжалваната част. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на
предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на
ответника и за размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени
неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В настоящия случай не се спори, а
това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички
предпоставки по чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника,
като застраховател на деликвента по "Гражданска
отговорност" за причинените на ищцата неимуществени вреди от
ПТП, станало на 18.08.2016 г., на Пернишко
шосе, в района на с.Мърчаево. Спорният въпрос по
делото е
относно размера на дължимото обезщетение на
ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания. Съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от
въззивния съд.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно
определения размер на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на
претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички
други особености и обстоятелства по случая.
В случая, видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза
прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 18.08.2016 г. при извършени прегледи и изследвания на ищцата
Д.Т.И. са установени контузия с ограничено по площ кръвонасядания на външната
повърхност на дясната мишница, под рамото и такава на меките тъкани с
кръвонасядане по кожата на дясната гърда в горно-вътрешния квадрант; контузия
на таза в ляво странично с масивно кръвонасядане; данни за контузия на шията с
болка от мускулатурата- миалгия. Установява се също така, че при наличните
данни за травмите, следвало да се приеме, че уврежданията на таза в ляво и на
шията сами за себе си са с характер да реализират критериите на медико-
биологичния класифициращ признак- временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а останалите травми са с характер да обусловят критериите на медико-биологичния
признак- болка или страдание. Установява се, че всички травми на ищцата са
резултат от действие на твърди тъпи предмети и получаването им можело да се
обясни с механизма на ПТП, като пасажер на предна дясна седалка фиксиран с
колан, след удар отзад в ляво и последвало преобръщане през таван на
автомобила. Фиксиращият тялото колан е травмирал дясната раменница и гърдите в
дясно при последвалото преобръщане през таван.Установява се също така, че след
подобни травматични увреждания, съпътстващите ги болки и страдания, както и
временни функционални смущения, постепенно отслабвали по интензитет и
отзвучавали напълно до 3-4 седмици.
С оглед така установеното от заключението на
СМЕ и от кореспондиращите му свидетелски показания, и
съобразно посочените по -горе критерии, въззивният съд намира, че съответно на
справедливостта би било обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 5000
лв. Т.е. основателна е предявената от ищцата частична искова претенция по
чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 5000 лв.- част от вземане в общ
размер от 25000 лв. за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от
ПТП, станало на 18.08.2016 г., на Пернишко шосе, в района на с.Мърчаево. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата
въззивна инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето
на ищцата, изхождайки от характера на получените травматични увреждания, периодът
на лечение на причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето
на ищцата, продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и
интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса,
възрастта на пострадалата.
На следващо място общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от
съществуващата икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора
момент. За да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за
приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и
лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника-
застраховател. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания
справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на
конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост /в този смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело №
1203/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело №
990/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело №
1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
Посочените факти, които в съвкупността си
формират съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящият
въззивен състав да приеме за неоснователни изложените във въззивната жалба
оплаквания на ответника, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищцата, в резултат на ПТП, станало на 18.08.2016 г., на Пернишко
шосе, в района на с.Мърчаево, е определен от първоинстанционния съд в нарушение
на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че същия е завишен и не удовлетворява залегналото
в закона изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС №
4/1968 г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв./ пет
хиляди лева/ е съответно на справедливостта, същото не е завишено не само от гледна точка на
действителния обем на вредите претърпени от ищцата, а и с оглед съществувалата
към момента на увреждането /18.08.2016 г./ обществено - икономическа обстановка
в страната. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника - застраховател. От друга страна лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
С
оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. От друга страна, с оглед
изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/
ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.П., пълномощник на
въззиваемата страна- ищец Д.Т.И., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 580 лв.,
предвид обстоятелството, че същата е оказала безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ищец Д.Т.И., видно от
приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 год. за въззивната инстанция.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
18.07.2019 год., постановено по гр.дело № 64025/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 55 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
З. “Л.И.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на адвокат П.З.П.от САК, с адрес: гр.София, бул.“ ******, вх.***,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 580
лв. / петстотин и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.