Решение по дело №2097/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1043
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20223110202097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110202097 по описа за 2022 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против
НП № ДЗК-24/10.05.2022г. на Директор РЗИ - Варна .
Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се сочи, че са нарушени чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсва
описание на конкретния търговски обект, с оглед преценка относимостта на визираните
ограничения. Не са посочени конкретни лица без здравен сертификат, което е необходимо,
предвид изключенията за лица, ненавършили 18 годишна възраст. Липсва описание на
нарушението, както и посочване по какъв начин е установено то. В нарушение на чл.42 ал.1
т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, неправилно е посочена правна квалификация на нарушението
Общото посочване на чл.63 от ЗЗ и процесната Заповед на МЗ не изпълва състава на
нарушение. В НП се сочи като нарушен текст от Заповедта, различен от сочения с АУАН.
Нарушени са и чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН; чл. 58 от ЗАНН, както и чл.52 ал.4 и чл.53 от ЗАНН.
Алтернативно се изразява позиция за маловажност на случая. Иска се отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
В заседанието по същество не се явява.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 07.12.2021г. служители на РЗИ посетили търговски обект - магазин на „Декатлон
България“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №268. Проверката касаела
изпълнението на Заповед във връзка с мерки за Ковид 19 и била осъществявана съвместно
1
със служители на МВР.
В обекта служителите, сред които св. Р. констатирали лица, за които приели, че никой
не им е поискал сертификат и никой не ги е проверил на входа. Лицата били с проверена
самоличност от органите на полицията. Те не показали на проверяващите сертификат.
На входа на обекта имало охранител, който от своя страна заявил, че проверява
сертификатите, но проверяващите приели, че не се проверяват качествено.
За приетото за установено, на 07.12.2021г. св. Р. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия
описала ,че нарушителят не извършва пропускателен режим и не е създадена организация за
посещение в обекта на клиенти със здравен сертификат. В момента на проверката има
клиенти без здравен сертификат за Ковид-19. На описаното нарушение била дадена правна
квалификация по чл.63 от ЗЗ и т.32Б от Заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на МЗ. Така
съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на
представляващ дружеството, като било отказано същия да бъде подписан и това
обстоятелство било надлежно удостоверено. Възражения били вписани в съдържанието на
АУАН, а допълнителни такива не постъпили по преписката в срок.
Впоследствие, на 10.05.2022г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите
фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, различна от
посочената в АУАН и е определил административно наказание на осн. чл.209а ал.2 от
Закона за здравето, в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява посредством събраните по делото гласни и
писмени доказателства – св. Р. и св. Д. изясняват обстоятелствата по извършване на
проверката и начина на организация на работа в дружеството по отношение на спазване на
въведените противоепидемиологични мерки; по делото са приобщени и писмени
доказателства- договор за осигуряване на физическа охрана, пълномощни и т.н.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на част
от доводите за отмяна на наказателното постановление и по- конкретно тези, касаещи
нарушаването на чл. 42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.52 ал.4 от ЗАНН.
На първо място с АУАН по отношение на проверявания търговски обект не се сочи с
каква площ е същия, за да се сформира извод за относимостта на конкретни задължения по
отношение на него.
С НП, без да е ясно въз основа на какви доказателства, събрани по реда на
допълнителното разследване, се конкретизира, че обекта е с нетна търговска площ над 300
кв.м.
Подобно изпълване на съдържанието на НП с конкретика според настоящия състав е
недопустимо, тъй като , при липсата на доказателства за проведено допълнително
разследване, представлява своеволно привнасяне на съдържание в обвинението срещу
санкционираното лице.
По същия начин правната квалификация на деянието е била допълнена в опит да се
санира допуснатото нарушение в АУАН , в който, при изписване на цифровата
квалификация е посочен несъществуващ текст от Заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на МЗ.
На следващо място, в обстоятелствените части на АУАН и НП общо се сочи, че не е
създадена организация за посещение в обекта на клиенти със здравен сертификат.
Никъде в АУАН и НП не се съдържа конкретика относно основанието, задължаващо
дружеството да създаде организация по допускането само на определена категория клиенти
на територията на обекта.
2
Съдържанието на АУАТН и НП не може да бъде изпълвано като фактически състав от
посочена цифрова квалификация, какъвто опит е направен с НП, тъй като санкционираното
лице организира своята защита срещу вменените му във вина факти.
В настоящия казус срещу дружеството не е възведено обвинение по отношение на
същото да е съществувало конкретно задължение по организация на пропускателен режим,
съответно- не се сочи / при положение, че доказателствата по делото установяват, че на
входа на обекта е имало поставена охрана, която е твърдяла, че извършва проверка на
влизащите в обекта лица/ , в какво точно се състои неизпълнението на задължението.
При положение ,че се сочи, че се касае за неизпълнение на задължението да се
пропуснат физически лица , които не са представили сертификат при влизането си в обекта,
задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП е била конкретиката по отношение
на тези лица – с три имена , ЕГН и евентуален адрес за призоваване, тъй като
индивидуализацията на лицата, за които се твърди, че не е спазен определен ред по
организация на пропускането им в обекта, пряко засяга правото на защита на
санкционираното дружество, доколкото остава напълно неясно дали лицата, на входа на
обекта са показали сертификат на изпълняващия функциите по охрана и допускане в обекта.

На следващо място, основателно е възразено и, че Общото посочване на чл.63 от ЗЗ и
процесната Заповед на МЗ не изпълва състав на нарушение.
С АУАН и НП общо се сочи, че е нарушен чл.63 от ЗЗ.
Този текст от закона предвижда общо, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област в съответствие с мерките, определени в
националния план по ал. 3а.
Така посочения текст не съдържа в себе си противоправно поведение, при
изпълнението на което да се дири административно наказателна отговорност от съответния
нарушител.
Такава хипотеза не може да бъде извлечена и от добавените в НП точки 13 вр. т.32 от
раздел І на Заповед № РД-01-973/26.11.2021г. на МЗ.
Не може да се приеме, че с посочването на санкционната разпоредба, на основание на
която административно наказващият орган е приел,у че следва да наложи
административното наказание, изпълва със съдържание цифровата квалификация на
деянието, дължима в обстоятелствената част на НП, посочваща , че с конкретни действия
или бездействие, се осъществява състав на конкретно административно нарушение.


Визираните нарушения на закона са съществени и засягат правото на защита на
обвиненото лице до степен, за същото да остава неясно в извършването на какво точно
административно нарушение е обвинено, както и въз основа на какви доказателства.
Подобни пороци не могат да бъдат санирани в хода на въззивното производство, поради
което и се налага цялостната отмяна на постановения краен акт като незаконосъобразен и
необоснован.


С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
3


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ДЗК-24/10.05.2022г. на Директор РЗИ - Варна, с което на „Декатлон
България „ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 лева на основание чл.209а ал.2 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА РЗИ - Варна, да заплати на „Декатлон България „ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 360 лв. представляващи направени по делото разноски.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4