РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120108884 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Първа Инвестиционна
Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София –1784, район
М., бул. ****, представлявано от всеки двама измежду ****, *****, против С. Д. С. с
ЕГН **********, последен адрес: гр. Бургас, ул. *****; настоящ адрес: гр. Бургас,
*****, и Н. Г. П. с ЕГН **********, последен адрес: гр. Бургас, ул. *****, с която се
претендира установяване солидарната дължимост на сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 585/16.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 2587/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 3 845.35 лева -
главница, 1 571.94 лева - непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 4 от
договора за кредит за периода от 17.10.2016 г. - 07.04.2021 г. включително, 634.94 лева
- непогасена наказателна лихва, дължима на основание т. 6 от договора за периода
15.08.2016 г. - 12.03.2020 г. включително, 40.81 лева - непогасена договорна лихва за
периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. включително, 460. 28 лева - наказателна лихва за
периода 14.05.2020 г. - 07.04.2021 г., 6. 41 лева - законова лихва за периода 08.04.2021
г. - 13.04.2021 г., 48 лева - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
14.04.2021г. до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
1
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на облигационно правоотношение между страните по сключени между тях
договор за потребителски кредит № 347–165, сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД,
чиито правоприемник е ищцовото дружество, и кредитополучателя С. Д. С. на
14.11.2012 г. и договор за поръчителство от същата дата, сключен между банката и
поръчителя Н. Г. П.. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен, след което били
извършвани плащания по главницата, като последното такова в размер от 88. 90 лв.,
датирало от 03.10.2016 г., както и плащания по лихвата, с последно плащане от
03.10.2016 г. в размер на 43. 99 лв. и още едно такова от 60. 92 лв. от 17.05.2019 г., като
в исковата молба са посочени конкретните дати на плащане, внесени суми и какво
задължения се погасява чрез тях. Така или иначе се излага, че кредитът е в просрочие
от 15.08.2016 г., като към 31.03.2021 г. са налице 56 просрочени месечни вноски за
главница и 54 за лихва. Именно поради това била обявена и предсрочна изискуемост на
вземанията, за което длъжникът-кредитополучател бил уведомен по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК на 31.03.2021 г. Уведомен бил и поръчителят, който получил лично покана за
доброволно изпълнение на 15.03.2021 г. Твърди се в заключение, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 08.04.2021 г., след изтичането на предоставения
едноседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението. Поради изложеното се
претендира установяването дължимостта на сумите по процесната заповед за
изпълнение, които били дължими при условията на солидарна отговорност, съобразно
уговорките между страните по горните договора.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. П.. Със същия се оспорват исковете по отношение на него, като
неоснователни. Твърди се, че даденото от него поръчителство е прекратено на
14.12.2014 г., когато е изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, предвид
уговорената автоматична предсрочна изискуемост по т. 30 от договора за кредит, като
излага подробно тезата си в тази връзка, поради което и счита, че не следва да отговаря
по исковете. Наред с това се излага, че длъжникът С. е уведомен за предсрочната
изискуемост лично на 19.08.2019 г., като му е даден 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, който е изтекъл на 26.08.2019 г. Считано от тази дата отново бил изтекъл
срокът по чл. 147 от ЗЗД, което изключвало отговорността на ответника П.. Оспорват
се и претенциите за лихви, като се излага, че договорни лихви не се дължат след датата
на обявяване на предсрочната изискуемост. Депозира се и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземанията по заповедта. Наред с това се
навеждат доводи, че претенциите за лихви и неустойки се основават на неравноправни
клаузи, които били нищожни, като отново се излагат подробни доводи в тази насока,
като се анализират конкретни клаузи от договора за кредит, договора за поръчителство,
2
стандартните условия и общите такива, които обосновавали този извод. Също търси
присъждане на направените по делото разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. С., чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК адвокат А.. Оспорват се твърденията на банката за настъпване на предсрочната
изискуемост на 31.03.2021 г., както и на просрочието по кредита, датиращо от
15.08.2016 г., като се твърди и че поради това са събрани недължими лихви, като се
развива подробно тази теза. Заявява се също така, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 26.08.2019 г., съгласно преписка № 12197/16.07.2019 г. на ЧСИ С.Н..
Поради това се сочи, че част от вземанията не са дължими, тъй като договорни лихви
не се дължат след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, друга част
съответно са погасени по давност, а някой начислени два пъти, като излага подробно
доводите си в тази връзка. Също навежда доводи за наличието на неравноправни
клаузи.
Ответниците оспорват извлечението от сметки, въз основа на което е издадена
процесната заповед, както и представените от ищеца писмени доказателства.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни и след като съобрази
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа
на документ № № 585/16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2587/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд е разпоредено солидарното осъждане на ответниците за заплащането на
паричните суми - предмет на установяване в настоящото производство. Поради
наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за
предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, при което настоящият съдебен състав намира,
че за ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
В заповедното производството е било уважено и искането за допускане на
незабавно изпълнение и съответно издаден изпълнителен лист, като с определение от
30.03.2022 г. по ч.гр.д. 2241/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено
допуснатото незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист от 19.04.2021 г.
по отношение на длъжника Н. П..
По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за
потребителски кредит и договора за поръчителство към него. Не се спори също така, че
предоставеният кредит е усвоен.
На 14.11.2012 г. между „МКБ Юнионбанк“ АД, чиито правоприемник е
ищцовото дружество, и кредитополучателя С. Д. С. е сключен договор за
3
потребителски кредит № 347-165, съгласно който банката е предоставила на ответника
С. кредит в размер на 5 000 лева за задоволяване на текущи потребности, като средства
се предоставят и отчитат по посочена в договора банкова сметка. До първата година,
считано от датата на първото усвояване на кредита, главницата се олихвява с фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 12. 70 % /т. 4.1./, а след изтичането му
непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 855 базисни
точки /1 точка равни на 0. 01 процентни пункта съгласно т. 6.1/, но не по-малко от 12.
70 % /т. 4.2/. При забава в плащанията на част и/или цялата вноска на главницата по
кредита или при предсрочна изискуемост по реда на раздел II т. 29 или т. 30,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава- наказателна надбавка от
1 000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на годишна
база върху забавена част респективно цялата главница за времето до окончателното
изплащане на забавените задължения. Съгласно т. 8 от договора годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 14. 47 %. Уговореният краен падеж по договора е на
15.11.2022 г., като кредитът се издължава на 120 анюитенти месечни погасителни
вноски, считано от 15.12.2012 г., платими на 15-то число всеки месец. Част от договора
са и стандартните условия относно предоставянето и ползването на кредита, както и
приложения № 1 – ГПР и погасителен план, съгласно който размерът на погасителната
вноска през първата година е в размер на 74. 29 лв. Т. 30 предвижда, че при неплащане
от страна на кредитополучателя /солидарния длъжник/, изцяло или частично на което и
да е парично задължения по договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151-вия ден, кредитът /непогасената главница, ведно с
дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично
предсрочно изискуем.
Не се спори, че на същата дата е сключен и договор за поръчителство между
банката и поръчителя Н. П., с което последният се е задължил да отговаря за
изпълнението на задължения на кредитополучателя по горния договор за
потребителски кредит.
Представена е и покана за обявяване на предсрочна изискуемост адресирана до
кредитополучателя, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 чрез ЧСИ С.Н. / листи 23-25/,
поради което и банката счита кредитът за предсрочно изискуем от 08.04.2021 г.,
предвид дадения със същата седемдневен срок за доброволно изпълнение. Същата
покана е връчена на поръчителя на 15.03.2021 г.
Приложена към отговора на ответника П. е покана за обявяването на предсрочна
изискуемост по процесния договор за кредит и друг такъв от 22.05.2012 г., изходяща от
банката, с която също е обявена предсрочна изискуемост и е даден 7-дневен срок за
доброволно изпълнение, видно приложенията към която е изпълнената процедурата по
4
чл. 47 от ГПК от ЧСИ, като залепянето на уведомлението е от датата 05.08.2019 г. т.е.
14-дневният срок от залепянето изтича на 19.08.2019 г., а седемдневния срок на
26.08.2019 г., за което банката е надлежно уведомена от ЧСИ с придружително писмо
от 05.09.2019 г. /листи 59 – 66/.
Представено по делото и е кредитно досие във връзка с процесния договор,
както и извлечение от сметката, обслужващо същата. Видно от същото е че банката е
отправила искане с възложително писмо до ЧСИ за връчване на покана за предсрочна
изискуемост по процесните договор за кредит и поръчителство до длъжниците на
19.07.2019 г. /лист 212/. Изпратено е уведомление с изх. № 18041/19.07.2019 г. от ЧСИ
във връзка с възлагателното писмо до П., която е получена от него на 24.07.2019 г., във
връзка с което и е депозирал възражение срещу покана за доброволно изпълнение и
обявяване на предсрочната изискуемост, с което се позовава на изтичането на срока по
чл. 147 от ЗЗД предвид необслужването на кредита от 2016 г./листи 45-47 по ч.гр.д. №
2587/2021 г. на БРС/.
От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се
установява, какви са дължимите суми, съобразно уговорките между страните, както и
какви плащания са извършване по кредита.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото
съдът намира от правна страната следното:
Предвид безспорната облигационна връзка между страните следва да се изследва
дължимостта на вземанията спрямо всеки от ответниците, съобразно същата и
качеството им в нея, и при установеното просрочие по кредита, по който последното
редовно плащане датира от 2016 г. С оглед правното естество на договора и предвид
изричните изключения по чл. 4 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, настоящият
договор е договор за потребителски кредит, което всъщност е изрично посочено в него.
Съдът намира, че при сключването му не са нарушени специалните изисквания на чл.
9-15 и чл. 19-24 от закона. От една страна дължимостта на възнаградителната лихва,
която не надвишава максималните размери по закона, не може да бъде възприета като
неравноправна клауза. От друга страна са ясни и размерите на годишния лихвен
процент, както и годишния процент на разходите, които също са под предвидените от
закона максимални размери, обуславящи нищожността на подобни клаузи, като няма
данни същите да се променяни и/или едностранни увеличавани от банката, поради
което и не може да се приеми, че така уговорените клаузи между страните са
неравноправни и съответно нищожни. Друг е въпросът, че и същите са индивидуално
уговорени с потребителя, като размерът им е определен съобразно кредитното досие
на ответника. Не могат да бъдат споделени и доводите на ответниците за
5
неравноправност на сочените от тях клаузи, при все съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от
една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, а и като се
има предвид констатираното по-горе ненарушаване на специалните норми на ЗПК.
Така и ал. 1 предвижда, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя,
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. При това и наведените доводи за неравноправност, в частност и
сочената т. 18 от стандартните общи условия, която предоставя възможност на банката
едностранно да променя ГЛП при промяна на кредитния рейтинг на Република
България следва да се отбележи, че съобразно съдържанието на договора, както и от
това на т. 2.1.1 от договора за поръчтилество е ясно, че ГЛП не може да бъде по-нисък
от 12. 7 %, като няма данни банката да го е увеличавала.
При тези изводи за валидност на договорите и по отношение на поръчителя,
съдът намира, следното:
На първо място по реда на възраженията следва да се отбележи, че
изискуемостта на цялото задължение е поставена в зависимост от неплащането на
определен брой поредни вноски от страна на длъжника, което в случая безспорно е
налице, както и от упражняване на правото на банката да обяви предсрочната
изискуемост на вземането на това основание, като това нейното изявление следва да
достигне до длъжника. Т.е. предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, като е
нужно изявление на кредитора до длъжника в този смисъл, което да е достигнало до
последния, независимо от уговорката за автоматично настъпване, като този въпрос е
подробно и категорично разяснен в тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г.
Независимо от това и съобразявайки разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД се налага
извода, че шестмесечният срок, с изтичането на който се погасява поръчителството,
поради неупражняване от кредитора на правата му срещу длъжника в този срок, в
случая е изтекъл на 01.02.2020 г. Тъй като кредиторът е изпратил нарочното
уведомление до поръчителя за обявяване на предсрочна изискуемост, като му е дал и
срок за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от съобщението, който е изтича на
31.07.2019 г., след изтичането на който изрично е обявил ще счита кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер, се налага извода, че вземанията си срещу
поръчителя кредиторът е следвало да реализира именно до 01.02.2020 г., а заявлението
срещу него е депозирано в съда едва на 14.04.2021 г. Аргумент за това е и т. 4 "б" от ТР
6
№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, която изрично предвижда, че
този срок е преклузивен и след изтичането му поръчителството се прекратява.
Неоснователни се явяват доводите на банката, че срокът по чл. 147 от ЗЗД не е
изтекъл, при все че тя сама е съобщила на длъжника-поръчител, че предсрочната
изискуемост ще настъпи след изтичането на дадения седемдневен срок за
доброволното изпълнение, който изтича на 31.01.2020 г. / и то без изпращането на
повторно уведомление/. Защитната теза в писмените бележки по делото в който се
излага, че банката щяла, можела да обяви кредита за предсрочно изискуем т.е. това
зависи от последващата й воля, не съответства на действителното правно положение
съобразно доказателствата по делото. Всъщност с частната си жалба с вх. №
25615/25.11.2021 г., по повод на която е образувано ч.гр.д. № 2241/2021 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, банката изрично признава обявяването на предсрочната
изискуемост през 2019 г., като едва ли не за по-сигурно извършила ново уведомяване
през 2021 г., с идеята да извърши лично връчване на кредитополучателя. Предсрочната
изискуемост е настъпила и спрямо кредитополучателя също през 2019 г., когато е
изпълнена процедурата по чл. 47 от ГПК от ЧСИ по поС.ния му адрес, който изрично е
посочен като адрес за кореспонденция в договора за кредит, сключен между страните,
и по-конкретно на 27.08.2019 г. В този смисъл е и решение № 71 от 28.04.2022 г. по гр.
д. № 2681/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС. Между другото дори и да се приеме, че
шестмесечният срок по чл. 147 от ЗЗД тече от тази дата, той отново ще е изтекъл към
датата на депозиране на заявлението.
С оглед на изложеното съдът намира, че кредитополучателят дължи
непогасената главница в размер на 3 813. 67 лв., съобразно заключението на експерта
по делото, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на депозиране на
заявлението на 14.04.2021 г. При това иска за заявената такава или над уважения
размер до пълния претендиран такъв от 3 845. 35 лв. следва да се отхвърли. Дължима
се явява по принцип и уговорената договорна лихва, но само до датата на настъпване
на предсрочната изискуемост на 26.08.2019 г. Аргумент в тази насока е тълкувателно
решение № 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г.,
съгласно което размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Или заявената
претенция за заплащане на договорна лихва, с краен момент след датата на обявяване
на предсрочната изискуемост, противоречи на тълкувателното решение или иначе
казано на закона, като последното понятие следва да се тълкува разширително, като
включва и тълкувателните решения на ВКС, които има задължителен характер.
Предвид депозираното възражение за давност и подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК на 14.04.2021 г. се налага извода, че лихвите, чиито падеж е настъпил преди
7
14.04.2018 г. са погасени по давност, предвид нормата на чл. 111, т. 3 от ЗЗД, която
предвижда тригодишна давност за такива вземания. Т.е. дължима е уговорената
договорна /възнаградителна/ лихва по т. 4 за периода от 14.04.2018 г. до 26.08.2019 г. –
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, възлизаща на 514. 75 лв.,
съобразно заключението на вещото лице, което е посочило размера на договорната
лихва за всяка месечна погасителна вноска в табличен вид, съобразно уговорките по
договора /съвпадат изчисленията в таблица 1 и таблица 2 за този период относно
размера на начислената и дължимата договорна лихва за вяска от месечните
погасителни вноски в този период/. Ето защо искът за установяване на нейната
дължимост следва като основателен да се уважи до този размер и да се отхвърли за
горницата до пълния заявен такъв от 1 571. 94 лв. за периода от 17.10.2016 г. до
13.04.2018 г. и съответно за периода от 26.08.2019 г. до 07.04.2021 вкл., както и за
договорната лихва в размер на 40. 81 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
включително. По отношение на уговорената лихва по т. 6 съдът намира, че също не е
неравноправна с оглед на размера, тъй като няма пречка дължимата наказателна
надбавка за забава да е в уговорения размер, щом е постиганото съгласие в този
смисъл, като всъщност от изчисленията на експерта, е видно че дължимият размер на
наказателната лихва за всяка просрочена месечна вноска е по-малък от тази на
договорната лихва, при което няма как да се приеме, че същата е завишена по размер.
Ето защо и тази претенция следва като частично основателна да бъде уважена за
периода от 14.04.2018 г. до 26.08.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост т.е. за сумата от 350. 37 лв., съобразно изчисленията на вещото лице по
таблица 2, което съответства на уговорките по договора, като се отхвърли за горницата
до пълния заявен размер от 634. 94 лв. за периода от 15.08.2016 г. до 13.04.2018 г. и
съответно за периода от 26.08.2019 г. до 12.03.2020г. включително, както и тази в
размер на 460. 28 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г.
Предвид подборно изложените по-горе правни изводи се явява дължима
законната лихва за забава за периода от 08.04.2021 г. до 13.04.2021 г. върху
неплатената главница от 3 813. 79 лв., възлизаща в размер на 6. 36 лв., при което и този
иск за горницата следва да бъде отхвърлен.
Не се дължат разноските по връчването на поканата за предсрочна изискуемост в
размер на 48 лв., тъй като от една страна представените доказателства за направата на
такива, касаят осъществената процедура през 2021 г., а както вече бе отбелязано
банката е обявила предсрочната изискуемост през 2019 г., а от друга страна това
искане е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
При този изход на спора и по разноските:
8
Дължими от ответника С. Д. са част от направените в заповедното производство
разноски в размер на 128. 90 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно
дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора се явява и частично основателна претенцията на ищеца
за заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника С. Д.
да му заплати сумата от 767. 93 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете. Като база за определянето им съдът взе предвид
дължимата и внесена за исковото производство държавна такса от 284. 53 лв., 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото, депозит за
експертизата в размер на 150 лв. и депозит за особения представител от 350 лв.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника Д. възлиза на 896.
83 лв.
Следва също така да се осъди ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на ответника Н. П. направените от него разноски по настоящото дело в
размер на 1 026. 73 лв., включващи изплатено за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 792. 46 лв. и разноските за експертизата в размер на 234.
27 лв., предвид отхвърлянето на исковете срещу него. Разноските по изпълнително
дело не съставляват разноски по воденето на делото и няма как да бъда присъдени в
настоящото производство. По отношение на останалите разноски, описани в писмения
отговор, вече е постановено разпореждане № 7939/08.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2587/2021
г. на Районен съд – Бургас за издаването на изпълнителен лист /лист 122 от същото
дело/, а и те не фигурират в нарочно представения по делото списък на разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че С. Д. С. с ЕГН **********, последен адрес: гр. Бургас,
ул. *****; настоящ адрес: гр. Бургас, *****, дължи на “Първа Инвестиционна Банка“
АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София –1784, район М., бул.
****, представлявано от всеки двама измежду ****, *****, част от сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ №
585/16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2587/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, дължими
на основание сключен на 14.11.2012 г. договор за потребителски кредит № 347-165
между „МКБ Юнионбанк“ АД, чиито правоприемник е “Първа Инвестиционна Банка“
АД и кредитополучателя С. Д. С., а именно: 3 813. 67 лева - главница, 514. 75 лева –
9
договорна лихва, дължима на основание т. 4 от договора за периода от 14.04.2018 г. до
26.08.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 350. 37 лева –
наказателна лихва, дължима на основание т. 6 от договора за периода от 14.04.2018 г.
до 26.08.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 6. 36 лв. –
законна лихва за забава върху дължимата главница от 3 813. 67 лв. за периода
08.04.2021 г. - 13.04.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 3 813.
67 лв. от датата на депозиране на заявлението – 14.04.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля исковете в останалата им част до пълния
заявен размер – иска за главницата над уважения размер от 3 813. 67 лв. до пълния
заявен размер 3 845. 35 лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част от 14.04.2021 г.; иска за договорна лихва по т. 4 над уважения размер от 514. 75
37 лв. до пълния заявен размер от 1 571.94 лева, съответно за периода от 17.10.2016 г.
до 13.04.2018 г. и периода от 26.08.2019 г. до 07.04.2021 г. включително, както и за
договорната лихва в размер на 40. 81 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
включително; иска за наказателна лихва по т. 6 над уважения размер от 350. 37 лв. до
пълния заявен размер от 634. 94 лв. за периода от 15.08.2016 г. до 13.04.2018 г. и за
периода от 26.08.2019 г. до 12.03.2020 г. включително, както и този за наказателна
лихва в размер на 460. 28 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г. и иска за
законна лихва над уважения размер от 6. 36 лв. до пълния заявен такъв от 6. 41 лв.,
както и отхвърля изцяло исковете против солидарния длъжник Н. Г. П. с ЕГН
**********, последен адрес: гр. Бургас, ул. *****, претендирани въз основа на
сключен между него, в качеството му на поръчител, и „МКБ Юнионбанк“ АД, чиито
правоприемник е “Първа Инвестиционна Банка“ АД, договор за поръчителство № 347-
166 от 14.11.2012 г.
Осъжда С. Д. С. с ЕГН **********, последен адрес: гр. Бургас, ул. *****;
настоящ адрес: гр. Бургас, *****, да заплати на “Първа Инвестиционна Банка“ АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София –1784, район М., бул. ****,
представлявано от всеки двама измежду ****, *****, сумата от 896. 83 лв.
/осемстотин деветдесет и шест лева и 83 ст./ за направените по делото разноски, от
които 128. 90 лв. за ч.гр.д. № 2587/2021 г. и 767. 93 лв. за гр.д. № 8884/2021 г., двете по
описа на Районен съд – Бургас.
Осъжда “Първа Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София –1784, район М., бул. ****, представлявано от всеки двама
измежду ****, *****, да заплати на Н. Г. П. с ЕГН **********, последен адрес: гр.
Бургас, ул. *****, сумата от 1 026. 73 лв. /хиляда двадесет и шест лева и 73 ст./ за
направените по делото разноски.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ С.Н. във връзка с изпълнително
дело № 20218050**** за сведение, след влизането му в сила.
10
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11