Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,04.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2381 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Я.Г. с ЕГН ********** *** ищецът
„АСВ“ЕАД със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано поотделно от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. твърди, че на 01.07.2017г е
сключен договор за цесия между „И. А. М.“АД с ЕИК .... и „Файненшън
България“ЕООД с ЕИК *********/ с предишно наименование „П. Ф. Б.“ООД / по
силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит
№********* от 08.12.2016г сключен между „П. Ф. Б.“ООД и Г.Я.Г. е прехвърлено в
полза на „И. А. М.“АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително лихви , такси и комисионни. Твърди се, че на 01.03.2018г е
подписано Приложение №1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.11.2010г ,сключен
между „И. А. М.“АД и „ АСВ“ООД/ понастоящем „ АСВ“ЕАД, по силата на което „И.
А. М.“АД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит№*********/08.12.2016г. В договора за
потребителски кредит се съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице.Ищцовото дружество е
упълномощено в качеството на цесиорен по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.да извърши уведомления за извършената
цесия съгласно изрично пълномощно от законовия представител на „И. А. М.“АД. На
ответникът е изплатено уведомление УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г.за
извършената цесия на основание допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Твърди се,
че до ответника е изпратено уведомително писмо изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от
07.03.2018г от страна на „П. Ф. Б.“ООД чрез „АСВ“ООД в качеството на
преупълномощено от „И. А. М.“АД/ пълномощник на „Ф. Б.“ЕООД за извършената на
01.07.2017г. цесия между „Ф. Б.“ЕООД и „И. А. М.“АД. Двете писма са изпратени
едновременно до длъжника.Писмото се е върнало в цялост. На 15.05.2019г ищцовото
дружество е изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо уведомително писмо
с изх.№УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително писмо изх.№ЛД-С-ИАМ-ФН/*********
двете с дата 15.05.2019г. Видно от обратната разписка към товарителница
№68367031 писмото отново се е върнало в цялост.
Твърди
се, че ответникът в качеството на кредитополучател е сключил на 08.12.2016г
договор за потребителски паричен кредит №********* с „ П. Ф. Б.“ООД при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключване на
процесния договор за кредит е получил стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „П. Ф. Б.“ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита , с които кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора за кредит ответникът
е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване , разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. По силата на
договора за кредит кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 1 200лв.като сумата е
предоставено от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя като съгласно разпоредбите на договора кредитополучателят
потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на
договора за кредит. Уговорена е възнаградителна лихва, месечният размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на
кредита.Така подписвайки договора за кредит страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236.71лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорна лихва по кредита е в размер на
1 436.71лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски , всяка в размер на
23.95лв. Първата погасителна вноска е платима на 17.12.2016г , а последната
погасителна вноска е к падеж 03.02.2018г. Твърди се ,че с подписване на договора за кредит ответникът е изразил
съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 60
лв.Тази такса е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. Така
таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски всяка в размер
на 1.00лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят допълнителна
услуга , изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеене на кредитополучателя, наречена в договора услуга“ Кредит у дома“.
Съгласно чл.25 от договора за кредит кредитополучателят се е съгласил, че
услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. С подписването на договора кредитополучателят
е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителна услуга“ Кредит у дома“ и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса е дължима при подписване на
договора, но се заплаща на равни вноски през периода да кредита за улеснение на
кредитополучателя.В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставяне на кредита по местоживеене на кредитора е в размер на 307.07лв. и е разделена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 5.12лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която
е в размер на 716.50лв. е свързана с разходите
на кредитора за събиране на седмични вноски в дома на кредитополучателя
и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните
погасителни вноски като е разделена на
60 броя равни вноски всяка по 11.94лв. , платими на падежните дати на
погасителните вноски . Твърди се, че уговорените такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в буква „Д“ от първата страница на
договора за кредит, а именно 1023.57лв. Съгласно чл.26 от процесния договор за
кредит кредитополучателят има право по всяко време да откаже услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя като подаде писмено
уведомление до кредитора. В този случай
кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до
датата , договорена от страните за последното плащане по договора за кредит ,
но ще продължава да дължи непогасената част от 30% от таксата за услуга „Кредит
у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя. Така общата сума, която кредитополучателят се е задължил да
върне на кредитора при сключване на договора е в общ размер на 2 520.28лв.
, която включва главница в размер на 1 200лв., договорна лихва в размер на
236.71лв., такса за оценка на досие-60лв. , такса услуга“ Кредит у дома“ за
представяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 307.07лв. и такса
услуга“Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 716.50лв. Съгласно клаузите на договора общата сума от 2 520.28
лв. е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 42.00лв. като в размера на
вноската се включва както следва:вноска по кредита в размер на 23.95лв., вноска
такса оценка на досие в размер на 1.00лв., вноска такса „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой в местожителството на кредитополучателя в размер
на 5.12лв.и вноска по такса “Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя в размер на 11.94лв. Твърди се, че дължимите суми не са платени като крайния
срок на договора е изтекъл на 03.02.2018г., поради което кредитополучателя е изпаднал в забава и дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на 130.06лв. за периода от 18.12.2016г до датата
на подаване на заявлението. Предвид
изложеното за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за горните суми. Ищецът е подал заявление и е било образувано ч.гр.д.№3989/2018г по
описа на РС-Пазарджик. Издадената заповед за изпълнение е връчена а длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което е породило правния интерес на ищеца да
предяви настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, а именно: сумата от 1200лв., представляваща главница
по договор за кредит , сумата от 236.71лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.12.2016г до
03.02.2018г, сумата от 60 лв., представляваща такса за оценка на досие, сумата
от 307.07лв., представляваща такса услуга“Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита по местоживеене на кредитополучателя,
сумата от 716.50лв., представляваща такса за
услуга“Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучателя за периода от 17.12.2016г до 03.02.2018г., сумата от
130.06лв. обезщетение за забава за периода от 18.12.2016г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата .
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В
подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с което
поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява
становище по исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3989/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 02.10.2018г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2196/08.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Я.Г. / ответника по делото/ да заплати на „АСВ“ЕАД/
ищец по делото/ следните суми: главница
в размер на 1200 лв., договорна лихва в размер на 236.71лв. за периода от 17.12.2016г.
до 03.02.2018г., такса за оценка на досие в размер на 60.00лв. за периода
17.12.2016г до 03.02.2018г, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 307.07лв. за
периода 17.12.2016г до 03.02.2018г., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на
716.50лв. за периода 17.12.2016г. до 03.02.2018г., обезщетение за забава в
размер на 130.06лв. за периода от 18.12.2016г до датата на подаване на
заявлението в съда -02.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението -02.10.2018г до окончателното изплащане на
сумата.В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение по
договор за потребителски кредит №*********, сключен на 08.12.2016г между „П. Ф.
Б.“ООД с ЕИК *********/ понастоящем „Ф. Б.“ЕООД и Г.Я.Г., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от Ф. Б.“ЕООД в полза на „И. А. М.“АД с ЕИК
.... по силата на договор за цесия от 01.07.2017г. и прехвърлено по силата на подписано на 01.03.2018г
Приложение 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между на „И. А. М.“АД
с ЕИК .... и „АСВ“ООД, чиито правоприемник е заявителя.Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.С разпореждане №5596 от 18.04.2019г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 08.05.2019г.
и в едномесечния преклузивен срок,а именно на 05.06.2019г. заявителят е
предявил настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, при връчена в хипотезата на чл.47,
ал.5 от ГПК заповед за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с
предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Като
процесуално допустим искът подлежи на разглеждане по същество. По същество
съдът намира следното :
От
ангажираните от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника е видно,
че между „П. Ф. Б.“ООД в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен на 08.12.2016г договор за потребителски кредит
№*********, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от
1 2000лв. за срок от 60 седмици при следните условия:такса за оценка на досие
-60лв., общ размер на фиксирана лихва
236.71лв. представляваща/ 31.82 % годишно/ , годишен процент на
разходите 48%/ 296.71лв., в която сума е включена такса за оценка на досие
-60лв. и възнаградителна лихва 236.71лв.При сключване на договора за кредит
ответникът се е съгласил да ползва допълнителни услуги, изразяващи се в
предоставяне на заемната сума по местоживеенето му и събиране на вноските по
местоживеенето му, наречени в договора услуги „Кредит у дома“, които услуги се
предоставят от кредитора срещу заплащане в общ размер на 1023.57лв., при което
дължимата седмична вноска на ответника е възлизала на 42.01лв. Ответникът е поел насрещното задължение да
върне общо сумата от 2 520.28лв. включваща главница в размер на
1200лв., такса за оценка на досие 60
лв., договорна лихва в размер на 236.71лв. и такса за услуга кредит у дома в
размер на 1023.57лв. на 60 равни
седмични погасителни вноски всяка в размер на 42.01лв. от 1-ва до 59-та вноска с падеж на първата вноска 17.12.2016г и
размер на последната вноска 41.69лв. и падеж - 03.02.2018г. Съгласно чл.25 от
договора при услугата „Кредит у дома“ кредитът се предоставя на
кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично
също по местоживеенето на кредитополучателя като 30% от таксата е свързана с
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и възлиза
на сумата от 307.07лв. и е дължима при подписване на договора ,но се заплаща на
равни вноски всяка по 5.12лв. през
периода на кредита за улеснение на кредитополучателя.Останалата част от таксата
„Кредит у дома“, която е в размер на 716.50лв. е свързана с разходи на
кредитора за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е дължима през срока на кредита като същата
е включена в седмичните вноски и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка по
11.94лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Приложено е кредитното досие на ответника,
съдържащ формуляра за кандидатстване за кредита и стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация по кредита.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 01.07.2017г. „П. Ф. Б.“ООД с ЕИК ********* е прехвърлило в полза на „И. А.
М.“АД с ЕИК .... всички вземания, произтичащи от договори за паричен заем,
описани в Приложение №1 / неразделна част от този договор/ като няма спор,
че предмет на цесията е било и вземането
на цедента по договор№№********* от 08.12.2016г., а и този факт се потвърждава
от съдържащото се на лист 67 от делото
потвърждение за цесия. С пълномощно от 04.07.2017г цедентът „Ф. Б.“ЕООД/
предишно наименование „П. Ф. Б.“ООД/ е упълномощил цесионера „И. А. М.“АД да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството , възникнали по силата на сключени договор за
парични заеми, които дружеството е цедирало. Между „И. А. М.“АД като продавач и „АСВ“ООД, в качеството на
купувач, чиито правоприемник е ищцовото
дружество на 16.11.2010г. е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/. С
допълнително споразумение от
01.11.2017г към рамковия договор е
разширен обхвата на това рамково споразумение и
предмет на цесията са и всички потребителски договори, сключени от „Ф.
Б.“ЕООД/с предишно наименование „П. Ф. Б.“ООД/ . По делото няма спор, а и този факт се
потвърждава от Приложение№1/01.03.2018г към
Рамковия договор / съдържащо се
на лист 20 и 21 от делото/, че в обхвата на цесията е попаднал и процесния
договор за кредит №********* от 08.12.2016г, като същия се е описан с необходимите индивидуализиращи
белези в позиция 2888 на приложението. Видно от съдържащите са на лист 23 и 24
от делото пълномощни цедентът „И.
А. М.“АД е упълномощил цесионера „АСВ“ЕАД
да уведоми от името на продава всички
длъжници за извършената цесия. По делото
са приложени два броя уведомления / лист 25 и 26 от делото/ изходящи от цесионерите
„Ф. Б.“ЕООД и „АСВ“ЕАД и адресирани до ответника, с които
го уведомяват за извършените прехвърляния на вземанията по процесния договор за
кредит №********* от 08.12.2016г. Пратките са
върнати едната като непотърсена, а другата с отбелязване“ няма връзка с
получател“.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че липсват данни за извършвани
плащания по договора за кредит . Остатъкът от задълженията по този договор за
както следва: главница в размер на 1 200лв., такса за оценка на досие
-60лв., договорна лихва в размер на 236.71лв. и такса „Кредит у дома“
1023.57лв. или общо дължимата сума
възлиза на 2 520.28лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№3989/2018г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №2196 от 08.10.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан,
по развитите от съда по-горе
съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е извършено в негова полза
прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит което както се установи
от анализа на събраните по делото даказателства, а и този факт не бе спорен, е
станало на 01.11.2017г/ преди датата на подаване на заявлението в съда/ по
силата но допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“ и ищцовото
дружество. Установи се също така, че „И.
А. М.“ от друга страна е цесионер на „П. Ф. Б.“ООд, който дефакто е кредитора по
процесния договор.По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема ,
в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Действително съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор било лично било от новия кредитор по силата
на изрично упълномощаване. Трайна е съдебната практика на съдилищата и на ВКС,
че за да възникне за цесионера качеството на кредитор не е необходимо договорът
за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да
възникне за цесионера качеството на кредитор. Съобщаването на договора за цесия
не е елемент от фактическият му състав, тъй като вземането преминава върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането.
Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на
цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор.Неуведомяването не се отразява на валидността на
договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите , обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник/ решение
№139/27.04.2008г на ВКС по гр.д.№4025/2008г/В настоящия случай възражение за
извършено плащане от длъжника на първоначалния кредитор не е направено , няма
събрани такива доказателства, поради което и дали длъжникът е бил уведомен за
цесията или не , не се отразява на валидността и съществуването на вземането.
Вземането
е изискуемо – договорът за кредит е с краен падеж 03.02.2018г. Няма спор по
делото, че сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона да потребителския кредит/ЗПК/. В тази
връзка дори и при липса на възражение съдът дължи служебна проверка относно
действителността на договора, съобразно изискванията на Закона за
потребителския кредит, както и съобразяване на договорните клаузи с правилата
на дорбите нрави –чл.26, ал.1 пред.3 от ЗЗД. Тук е момента на се отбележи, че законодателят изрично в чл.7
ал. 3 от ГПК вменява на съда задължение да следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Процесният
договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин.Посочена е главницата по кредита, годишния процент на
разходите, фиксирания годишен лихвен процент по заема, начина на усвояване,
общия размер на всички плащания по договора, условията на издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащане на погасителни вноски
и размерът на погасителната
вноска като също така предвидено правото
на потребителя да погаси предсрочно кредита / чл.10 от договора/ и да се откаже
от договора / чл.14 от договора/. Макар да няма отделен документ, наименуван
погасителен план, в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от
чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок и за всички вземания по него, последното изискване на
чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми е неприложимо.
Тук е
момента да се обсъди предвидената в т.Д
от договора за кредит такса услуга
„Кредит у дома в общ размер от
1023.57лв., от които 307.07лв. такса за
услугата предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя и
716.50лв. такса за услугата събиране на погасителните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя. Тази такса за услуга е част от договора за кредит, макар
съгласно приложения стандартен европейски формуляр, подписан от ответника, да
се определя като допълнителна услуга , за да се заобиколи ограничението на
чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва.видно от отразеното в б.Г от
договора за кредит ГПК е 48% като същият включва само такса досие и общия
размер на фиксираната лихва б.Б и В от договора.В същото време допълнителната
услуга „Кредит у дома“ се изразява в предоставяне в домашна обстановка на заета
сума в брой по местоживеене на длъжника и седмично домашно събиране на вноските
по кредита. Така определената такса е в размер на 1023.57лв., свързана е пряко
с договора за кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги
са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Отделно от това не са представени доказателства за
реално предоставяне на тези услуги от страна на кредитора. Посоченият размер на
т.нар.допълнителна услуга е почти равен на отпуснатия кредит/ тоест на
главницата от 1 200лв./, което
обосновава извода на съда , че с уговарянето им
се нарушават принципите на добросъвестност и добри нрави , поради което
съдът ги приема за нищожни на основание чл.26, ал.1пр.трето от ЗЗД.Обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги не са включени в
обявения от кредитора ГПР съставляват самостоятелно нарушение на закона и по
–конкретно на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тези разходи са част от ГПР и така тай
надхвърля значително максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК – над петкратния
размер на законната лихва/ОЛП+10 пункта, който
в периода на договора е 10%годишно , респективно петкратния размер се равнява
на 50%, поради което клаузите , които предвиждат възнаграждения за тези
допълнителни услуги са нищожни и на основание чл. 19, ал.5 от ЗПК.Поради
нищожност на тези клаузи претендираните
вземания за сумата от 307.07лв. ,
представляваща такса услуга „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита в
местоживеенето на кредитора и за сумата от 716.50лв., представляваща такса
услуга“ Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на претенцията в исковата молба за заплащане на сумата от 60 лв., представляваща такса за
оценка на досие следва да се посочи, че в чл.3 от договора за кредит е
предвидено, че клиентът заплаща тази такса в размер, посочен в договора ,в случая 60лв. като таксата е дължима при подписване
на договора. Такъв е сключен като от
представеното кредитно досие е видно, че длъжникът е представил свои документи,
както и е попълни други, нужни за сключване на договора/ формуляр за
кандидатстване, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация/ на
база на които е преценено, че кредит може да му бъде отпуснат при съответните
условия-главница ,лихви, такси и т.н.При това положение въпросната такса се
явява дължима, тъй като услугата в случая е предоставена от кредитора- той е
проучил длъжника на база събраната от него информация и е приел, че същият отговаря на изискванията
да му бъде предоставен паричен заем в съответния размер.
Относносно
останалите три иска за заплащане на главница в размер на 1 200лв,. на
договорна лихва в размер на 236.71лв. за периода от 17.12.2016г до 03.02.2018г
и за обезщетение за забава в размер на 130.06лв за периода от 18.12.2016г до
02.10.2018г. претенцията е основателна.Валидно възникналото заемно
правоотношение обвързва страните и поражда своите правни последици, като с
подписването на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел
ги е, а и предварително към момента на
сключване е бил наясно с крайната сума, която ще се дължи по отпуснатия заем.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за извършването на каквито
и да е плащания на главница и договорна лихва по процесния договор, а и от
кредитираното с пълно доверие заключение на съдебно икономическата експертиза не се установиха каквито и да бил
погашения по кредита. Както се посочи по-горе договорът е с краен падеж
03.02.2018г, който е настъпи, а с това и изискуемостта на всички
задължения-главница и лихви. Ето защо главница в размер на 1200лв. и възнаградителна лихва в размер на 236.71лв. с явяват дължими на
годно правно основание – настъпил падеж и неплащане в срок. При всеки договор
за кредит възнаградителната/ договорна/ лихва
е дължима като това представлява цената на предоставената услуга –
ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора и
е във фиксиран размер. Кредитополучателят е запознат с тази клауза, както и със
задължението да заплати цената по кредита.По отношение на втората лихва,
посочена като лихва за забава следва да се посочи,че същата има санкционен
характер и се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника ,
изразяващо се в забавено плащане.
Същата се дължи за периода от 18.12.2016г , тъй като падежът на първата
вноска съгласно договора е 17.12.2016г до датата на подаване на заявлението-02.10.2018г. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице досежно
лихвата за забава, тъй като
периодите по експертизата не съответстват на исковия такъв, поради което
по реда на чл.162 от ГПК съдът определи размера на тази лихва , а именно
217.99лв. При условие, че исковата
претенция е за лихва за забава в размер на 130.06лв. та и този иск се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 78.53лв.разноски по заповедното
производство и сумата от 366.31лв.разноски в исковото производство .
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение
на Г.Я.Г. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „АСВ“ЕАД с ЕИК ....
със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. за сумата
от 1 200лв. главница по договор за потребителски
кредит №********* от 08.12.2016г., за сумата
от 236.71лв. договорна лихва за периода от 17.12.2016г до 03.02.2018г, за сумата от 60 лв., представляваща такса
за оценка на досие и за сумата от
130.06лв. обезщетение за забава за периода от 18.12.2016г до 02.10.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -02.10.2018г.до окончателното
изплащане на сумата , за които суми е
издадена Заповед №2196/08.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3989/2018г по описа на РС-Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 307.07лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в местоживеенето на
кредитополучателя и за сумата от
716.50лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя.
ОСЪЖДА Г.Я.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на „АСВ“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ,
представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 78.53лв.разноски по заповедното производство
и сумата от 366.31лв.разноски в исковото производство .
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :