№ 4100
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110140100 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от “*********“ ЕАД срещу С****** иск с правно
основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 259,12 лв. /244,12 лв. + 15,00
лв. ликв. разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ на л.а. „Ф******“ модел „*“ с ДК №
******** за вреди, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 24.03.2020г. в гр.
София, при движение по бул. „Васил Левски“ след кръстовището със северна дъга, ведно
със законната лихва, считано от 08.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор, с който оспорва иска. Исковата молба съдържала много
противоречия. Ако ПТП се е случило на 24.03.2020 г. невъзможно било опис- заключение
по щетата да е издадено на 09.03.2020 г. Регистрационният номер на МПС в записванията
към различните документи бил различен. Различни били имената на водача и подалият
уведомлението като водач на МПС, различни били местата, на които се е случило ПТП. От
представените към исковата молба доказателства не се установявало по несъмнен начин да е
станало ПТП, при което на застрахованото при ищеца МПС са причинени вреди. Липсвал
протоколът за ПТП. От самото ПТП не бил представен снимков материал. Не били
представени документи, които доказват правоспособност на водача и талона на автомобила.
В документите били изписани имената на различни водачи. Не било доказано кой е
управлявал МПС. Не било доказано дали МПС е било в изправност преди твърдяното ПТП
и дали водачът е имал редовни документи. В Уведомлението за щета посоченото място на
1
ПТП е съвсем различно от посоченото в исковата молба. Нямало доказателство за размерите
на твърдяната дупка на пътното платно. Техническата експертиза нямало да може да
установи нищо друго, освен описаното от водача на МПС. Възразява срещу допускането на
САТЕ. Не са посочени доказателства при какви условия и обстоятелства МПС-то е
преминало през дупката, както и че препятствието не е могло да бъде избегнато при
движение на автомобила. Нямало доказателства за скоростта на движение на автомобила
към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя
и превозното средство с интензивността на движението и метереорологичните особености.
Не е било налице основание за възникване на отговорността на застрахователя към
увреденото лице по силата на застрахователния договор, то плащането на застрахователна
сума не водела до суброгиране на застрахователя в правото на увреденото лице. Претендира
юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 410, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу (т. 1) причинителя на
вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение или (т. 2) срещу възложителя за възложената от него работа на трето лице, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или (т. 3) собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД.
В случая се установява от представените по делото писмени доказателства наличието
на валидно сключен договор за имуществена застраховка "Каско" между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил, който е бил в сила към момента на
реализиране на процесното ПТП. Установява се и образуване на щета със застрахования
автомобил и изплащането на обезщетение за нея.
Спорен е въпросът досежно мястото на настъпилото ПТП и наличието на
необезопасено препятствие на пътя - дупка, което е от значение за ангажиране
отговорността на ответника, както и относно причинно-следствената връзка между
механизма на ПТП и настъпилите щети по МПС * * с рег. № ********.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен безспорен извод, че на посоченото в исковата молба място е настъпило
ПТП и че причина за настъпването му е необезопасено препятствие на пътя – дупка.
Ищецът, в чиято тежест е да установи това, не е ангажирал доказателства, които по
категоричен начин да установяват както мястото на настъпването на ПТП, така и причините
за това. Същите не се установяват и от представеното с исковата молба уведомление за щета,
доколкото то касае друго МПС. По искане на ищеца за установяване настъпването на
твърдяното застрахователно събитие съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени
2
средства чрез разпит на св. М. Г. Я., от който ищеца се е отказал в проведеното на
21.09.2022г. публично съдебно заседание. Няма данни пострадалия да е уведомил
застрахователното дружество за настъпване на ПТП вследствие наличието на обезопасено
препятствие на пътя /дупка/. Въпреки назначената съдебно-автотехническа експертиза,
механизма на произшествието остана неизяснен. Установяването на мястото на твърдяното
ПТП, неговия механизъм и причинно-следствената му връзка с причинените щети е от
съществено значение за ангажиране на отговорността на ответника, което е в
доказателствена тежест на ищеца и което не бе сторено в производството. Последното му е
указано от съда и с определението по чл. 140 ГПК.
Ищцовото дружество не доказа по безспорен и несъмнен начин твърденията си за това,
че превозното средство е попаднало н необезопасена и несигнализирана по нормативно
установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което да са нанесени материални
вреди на МПС. Не се и доказа виновно поведение на ответната община, което да се е
изразило в бездействие, в пряка причина връзка между осъществено ПТП и нанесени
материални вреди по лекия автомобил. Не се установи, че увреждането на МПС-то е в
резултат на неподдържането, неизправността на пътния участък, на който е реализирано
произшествие, както и неотстраняването и/или несигнализирането на съществуващо
препятствие по него.
Предвид на гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на правния спор на ищеца не се следва присъждане на разноски, а
сторените от него такива следва да останат за негова сметка.
На ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от “*********“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес
гр. Варна бул. „*****“ № 21, офис 2 – чрез адв. И. срещу С****** с адрес гр. София, ул.
„*******” № 33 иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
259,12 лв. /244,12 лв. + 15,00 лв. ликв. разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ на л.а. „*“ модел „*“ с
ДК № ******** за вреди, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 24.03.2020г. в гр.
София, при движение по бул. „Васил Левски“ след кръстовището със северна дъга, ведно
със законната лихва, считано от 08.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “*********“ ЕАД, ЕИК ****** за
присъждане на разноски.
ОСЪЖДА “*********“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес гр. Варна бул. „*****“
№ 21, офис 2 – чрез адв. И. да заплати на С****** с адрес гр. София, ул. „*******” № 33, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4