№ 83
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000059 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „З.“АД-гр.София с ЕИК ***,подадена чрез
пълномощника на дружеството адв. В.Д.,против определение №161 от 07.12.2021
г.,постановено по т.д.№60/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което е прекратено
производството по делото по отношение на Г. КР. Д. с ЕГН ********** в качеството й на
трето лице-помагач на страната на ответника-настоящ частен жалбоподател.
В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно и
в тази връзка се твърди,че са допуснати нарушения в процедурата по призоваване на
третото лице-помагач,като не са изпълнени разпоредбите на чл.47,ал.1 от ГПК лицето да е
търсено най-малко с три посещения на адреса,с интервал от поне една седмица между всяко
от тях и най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден.При тези твърдения
частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда,че третото лице не може да бъде
намерено на посочения по делото адрес.Освен това твърди,че не е изпълнена и разпоредбата
на чл.47,ал.3 от ГПК да бъде направена служебна справка не само за постоянния,но и за
настоящия адрес на лицето,както и служебно да се провери местоработата на същото.На
следващо място частният жалбоподател излага и довода,че невъзможността да бъде
намерено едно лице на посочения му адрес не може да се приравни с липсата на постоянен
адрес на това лице в страната по смисъла на чл.219,ал.2 от ГПК.Счита,че хипотезите в
цитираната разпоредба са изрични,ясни и изчерпателно изброени,и не могат да се тълкуват
разширително.Твърди,че по делото е ясно доказано,че третото лице има постоянен адрес в
Република България и няма данни то да живее в чужбина,при което положение и доколкото
1
действително чл.47,ал.7 от ГПК изключва възможността на третото лице-помагач да бъде
назначен особен представител,следва /според частния жалбоподател/ да се приеме,че
призоваването е редовно след редовно изпълнение на процедурата по връчване на книжа по
реда на чл.47,ал.1-5 от ГПК.
Предвид горните съображения,частният жалбоподател „З.“АД-гр.София с ЕИК ***
моли да бъде отменено обжалваното определение на ОС-Пазарджик с указания да бъде
извършено призоваване на третото лице-помагач при изрично спазване разпоредбите на
чл.47,ал.1-5 от ГПК.
В законния срок отговор на частната жалба е подаден от ЕМ. К. В. и В. Д. С.-ищци по
горепосоченото първоинстанционно дело,чрез общия им пълномощник адв.Д.Т..В отговора
е изразено становището,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,а
депозираната частна жалба е изцяло неоснователна,недоказана и необоснована.С оглед на
това е поискано същата да бъде отхвърлена изцяло.Изложени са и конкретни доводи за
обосноваване на така изразеното становище.
На третото лице-помагач Г. КР. Д. с ЕГН ********** е изпратен,но не е връчен
препис от частната жалба.Такъв препис,според настоящата инстанция,не е и трябвало да се
изпраща на същото лице в случая,като се има предвид причината за прекратяване на
производството по отношение на това лице.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес и право да обжалва конкретното определение,а и самото
определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната
жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По съществото на частната жалба:
С определение от 15.09.2021 г.,постановено по т.д.№60/2021 г. по описа на ОС-
Пазарджик,Г.К. М. с ЕГН ********** е конституирана като трето лице-помагач на страната
на ответника на основание чл.367,ал.4 от ГПК,т.е. в хипотезата на привличането му от
страна в процеса /в случая от ответника/.
С обжалваното определение №161 от 07.12.2021 г.,постановено по същото дело,съдът
е прекратил производството досежно конституираното трето лице-помагач Г. К. Д..Този
резултат е мотивиран със съображения на съда,че третото лице е било призовавано на
адреса,посочен по делото и съвпадащ с регистрирания постоянен и настоящ адрес на
лицето,но се е установило,че същият адрес е необитаван от посоченото лице и това
обстоятелства /в хипотезата на привличане на ТЛП в процеса,а не встъпването му по негова
собствена воля/ е приравнимо на липса на постоянен адрес по смисъла на чл.219,ал.2,пр.
първо от ГПК,което обуславя недопустимост на конституирането.
Настоящата инстанция счита за правилно обжалваното определение.В отговора на
2
исковата молба,подаден от ответника ЗК“Л.“АД,е посочен следния адрес за призоваване на
третото лице-помагач Г.К. М.,а именно:гр.Б.,бул.“Ю.“№3,вх.Б,ет.3,ап.7.На този адрес са
били изпратени съответни съобщения и призовки,но върнати цели с отбелязване от
връчителя,че лицето-адресат е търсено на адреса на конкретно посочени дати,но не е
открито,нито е открито друго лице,което да е съгласно да получи съобщението.С оглед на
това,с протоколно определение от 22.10.2021 г., съдът е разпоредил да се призове третото
лице-помагач по реда на чл.47,ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление,а след това съдът
е разпоредил да се направи справка за Г. Кр. М. в НБД-Население за постоянен/настоящ
адрес,каквато справка е налична по първоинстанционното дело и от нея е видно,че
регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето съвпадат,а те са идентични и с
посочения по делото адрес на третото лице-помагач.На същия този адрес лицето не е
открито,както е удостоверил връчителя върху съответно изпратените съобщения.
С оглед на горната фактическа обстановка настоящият съд намира за
законосъобразни изводите на първоинстанционния съд,свързани с тълкуването на
разпоредбата на чл.219,ал.2 от ГПК.Привличането на подпомагаща страна в исковия процес
е средство за защита и право на главната привличаща страна,в случая ответник.В глава VI-та
от ГПК е уреден подробно реда на връчване на съобщения и призовки,като съгласно тези
правни норми връчването следва да стане лично на адресата,на негов представител,на трето
лице,което е съгласно да приеме съобщението или чрез залепване.В конкретния случай
първите три хипотези не са се осъществили.Ако се касаеше за главна страна,съгласно
разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК,когато установи редовността на връчването чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 от ГПК,съдът разпорежда съобщението да се
приложи към делото и да се назначи особен представител на разноски на ищеца.Нормата на
чл.29,ал.3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна,която не може
да бъде редовно призована,но участието на която е свързано със спора и без която делото не
може да продължи.Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и
разреши всяка подадена до него молба /чл.2 от ГПК/ при съобразяване състезателното
начало /чл.8 ГПК/ в процеса,обезпечаващо активното участие на всеки,чиито права и
интереси биха били засегнати от съдебното решение.Законодателят по арг. от чл.47,ал.7 вр.
с чл.219,ал.2 ГПК,обаче,изрично е изключил възможността трето лице-помагач да се
представлява от особен представител,тъй като е ограничил приложението на чл.47 ГПК по
отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал.1 до ал.5
включително.Следователно,щом съдът,който е длъжен да постанови решение с активното
участие на обвързана от решението страна,не намира третото лице-помагач на настоящ и
постоянен адрес,като не са налице каквито и да било данни,въпреки положените усилия,за
наличие на адрес за призоваване,на който страна може да бъде намерена,то налице е първата
хипотеза на чл.219,ал.2 ГПК,чиито правни последици са отказ за привличане,а ако същото е
допуснато-прекратяване производството по отношение на третото лице-помагач и
заличаване правните последици от недопустимото конституиране.Установяване на
необитаване на регистрирания от третото лице-помагач постоянен и настоящ адрес /в
3
хипотезата на привличането му от страна в процеса,а не встъпване по негова собствена
воля/ е обстоятелство, приравнимо на липса на постоянен адрес по смисъла на
чл.219,ал.2,пр. първо ГПК,което обуславя недопустимост на конституирането.В този смисъл
е формирана и практика на ВКС,обективирана в определение №212 от 07.05.2019 г. по ч.т.д.
№632/2019 г. на ВКС,I т.о.,ТК,както и в определение №654 от 09.12.2015 г. по ч.т.д.
№2275/2015 г. на ВКС,I т.о.,ТК.
От гореизложеното се налага крайния извод,че като е прекратил производството по
делото по отношение на конституираното трето лице-помагач,след като е удостоверил
надлежно,че същото лице не обитава регистрирания постоянен и настоящ
адрес,първоинстанционният съд е постановил правилен резултат.Ето защо частната жалба се
явява неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно и като такова следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №161 от 07.12.2021 г.,постановено по т.д.№60/2021
г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което е прекратено производството по делото по
отношение на Г. КР. Д. с ЕГН ********** в качеството й на трето лице-помагач на страната
на ответника.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4