№ 863
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520102442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу Р. ЦВ. В.,
в която се твърди, че по силата на сключен на 25.02.2019г. договор за
мобилни услуги ответницата е абонат на ищцовото дружество с клиентски №
**** и титуляр на мобилен номер **** със срок на действие на договора до
25.02.2021 година. На същата дата между страните бил сключен и договор за
лизинг към посочения мобилен номер, по силата на който на абоната било
предоставено за ползване мобилно устройство „Samsung Galaxy J4 Dual
Black“ срещу заплащане на 23 месечни лизингови вноски. Въз основа на
посочените договори ответницата ползвала предоставените от дружеството
мобилни услуги и мобилно устройство, за които били издавани съответните
фактури по клиентския и абонатен номер на ответницата. За периода от
05.02.2019г. до 04.06.2019г. били издадени три фактури на стойност, както
следва: фактура № ****/05.03.2019г. за отчетния период на потребление от
05.02.2019г. – 04.03.2019г. на обща стойност 44,79 лв.; фактура №
1
**********/05.04.2019г. за отчетния период на потребление от 05.03.2019г. –
04.04.2019г. на обща стойност 42,66 лв. и фактура № ***/05.05.2019г. за
отчетния период на потребление от 05.04.2019г. – 04.05.2019г. на обща
стойност 38,98 лв. Дължимите по тези фактури суми не били платени от
ответницата, което довело до едностранно прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор. Съгласно условията на договора, след
прекратяването му ответницата дължала освен стойността на ползваните и
незаплатени от нея мобилни услуги, така и цялата незаплатена сума за
лизингови вноски за предоставеното й мобилно устройство на лизинг.
За дължимите от ответницата суми по процесният договор било
депозирано заявление и издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
**/2021г. по описа на Районен съд – Русе, като общото й парично задължение
възлизало на **0,38 лв., в която сума се включвали месечни абонаментни
такси за потребени мобилни услуги от 130,58 лв. и незаплатени лизингови
вноски в размер на 239,80 лв.
С оглед връчването на заповедта на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и дадените от съда указания за предявяване на иск за установяване на
вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответницата Р. ЦВ. В. задължението
й към „Теленор България“ ЕАД за сумите в размер на: 130,58 лв.
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.02.2019г. до 04.06.2019г. и
сумата 239,80 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 25.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумите. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответницата,
назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, изразява становище за допустимост, но
за неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което се
моли те да бъдат отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
2
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните по делото са възникнали облигационни
отношения по силата на два договора, а именно: договор за мобилни услуги
от 25.02.2021г. по който ответницата е абонат на ищцовото дружество с
клиентски № **** и титуляр на мобилен номер **** със срок на действие на
договора до 25.02.2021 г. и месечна такса за предоставяните услуги 26,99лв.,
както и договор за лизинг към посочения мобилен номер, по силата на който
на ответницата е предоставено за ползване мобилно устройство „Samsung
Galaxy J4 Dual Black“ срещу заплащане на 23 месечни лизингови вноски
всяка от които 11,99лв.
За периода от 05.02.2019г. до 04.06.2019г. мобилният оператор е издал
три фактури: № ****/05.03.2019г. за отчетния период на потребление от
05.02.2019г. – 04.03.2019г. на стойност 44,79 лв.; фактура №
**********/05.04.2019г. за отчетния период на потребление от 05.03.2019г. –
04.04.2019г. на стойност 42,66 лв. и фактура № ***/05.05.2019г. за отчетния
период на потребление от 05.04.2019г. – 04.05.2019г. на стойност 38,98 лв.
Няма доказателства по делото за заплащането на дължимите по фактурите
суми.
Поради неизпълнение на задължението на ответницата да заплати
потребените от нея услуги по процесните договори, дружеството ги е
прекратило и издало крайна фактура на обща стойност 607,20лв. от които
130,58лв. за потребени мобилни услуги по предходните фактури, 239,80 лв.
незаплатени лизингови вноски и 236,82лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Последната сума не е предмет на настоящото
производство.
По депозирано от дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д.№**/2021г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответницата
заповед за изпълнение за сумите: 130,58 лв. представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 05.02.2019г. до 04.06.2019г. и сумата 239,80лв. представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.02.2019г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 25.01.2021г. до окончателното
3
изплащане на сумите, както и 205лв. разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените по делото (приложени към заповедното
производство) и неоспорени писмени доказателства, между страните са
възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения.
Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях,
съответно какви са дължимите от ответницата месечни суми за ползвания
мобилен номер – абонаментни такси, електронни съобщения, разговори и пр.,
както и какви са дължимите лизингови вноски за предоставеното на лизинг
мобилно устройство. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответницата, периода за който се отнасят,
тяхното количество и стойност. Посочените са и начислените лизингови
вноски след прекратяване на договорите. Няма основание да се приеме, че
отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответницата, а
именно, че не й е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с
тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор
разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по
процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение
разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с
представените по делото фактури доказва количеството и стойността на
потребените от ответницата услуги. Без данни за нередовно водено
счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано)
оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете
доказателствената стойност на представените по делото фактури и
приложения към тях.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
4
потребени мобилни услуги, а и неплатените лизингови вноски според
уговореното в договора, както и договорни неустойки. Последните не са
предмет на настоящото производство.
По делото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимите
суми по процесните договори, поради което предявеният установителен иск
следва да бъде изцяло уважен.
При този изхода на спора в тежест на ответницата следва да се
възложат направените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство в размер на 125лв. държавна такса, 180лв. адвокатско
възнаграждение и 200лв. депозит за особен представител на ответника (общо
505лв.), както и за заповедното производство по ч.гр.д.№**/2021г. в размер на
205лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. ЦВ. В. с ЕГН********** с
постоянен адрес гр. **** дължи на „Теленор България” ЕАД с
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумите: 130,58 лв. незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.02.2019г. до 04.06.2019г. по договор за мобилни услуги от 25.02.2019г. с
кл. № ****, 239,80лв. незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
25.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.01.2021г.
до окончателното им изплащане и за които суми е издадена Заповед
№**/07.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№**/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р. ЦВ. В. с ЕГН********** с постоянен адрес гр. **** да
заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда
№6 сумата от 205лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№**/2021г. по описа на РС – Русе и сумата от 505лв. разноски за настоящото
производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6