Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.01.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Десислава
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6915 по описа за
2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.12.2019г., гр.д.79080/17г., СРС, 173 с-в
осъжда В.И.Е. да заплати на П.Ж.С. сумата 1 289,80 лева, представляваща
обезщетение за нанесени материални вреди – липсваща входна двойна
метална/блиндирана врата на продадения от ответника на ищеца апартамент № 38 в гр.София,
ж.к. „********, идентификатор 68134.4089.186.9.38, сумата 500 лева,
представляваща обезщетение за нанесени материални вреди – липсваща
видеодомофонна уредба на същия апартамент, ведно със законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба (06.11.2017г.) до
окончателното ѝ изплащане и сумата 723.59 лв. - разноски, като отхвърля първия
иск за горницата над 1 289,80 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева,
ведно с припадащата се законна лихва от датата на подаването на исковата молба.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях В.И.Е.. Счита, че не се установява процесните
врата и домофонна уредба да са съществували при договарянето с характеристиките,
посочени в исковата молба, нито да са трайно прикрепени към апартамента.
Определеното от съда обезщетение за вратата е напълно необосновано и дори
аритметически не съответства на средната цена по обявите, представени от
ответника. Иска се за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго,
с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата
– ищцата П.Ж.С. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в
обжалваната част е допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.2 ЗЗД вр.187, изр.2 вр. чл.195, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства, включително оставено е без уважение искането за допускане на
повторна ССЕ, като преклудирано. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на
оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по предварителен договор и впоследствие сключват окончателен
договор за покупко-продажба на апартамент по смисъла на чл.183 ЗЗД.
Продавачът – ответникът В.И.Е., не провежда успешно
доказване да е изправна страна в правоотношението, като полага необходимата добросъвестна
грижа и изпълнява точно задълженията си по смисъла на чл.63, ал.1 и 2 ЗЗД. Не
се установява пълно изпълнение на основното задължение по чл.187, изр.2 ЗЗД да
предаде вещта на купувача - ищцата П.Ж.С., в състоянието, в което се е намирала
по време на продажбата. Нормативно регламентираното задължение е смислово
възпроизведено в нотариалният акт, обективиращ окончателната разпоредителна
сделка. Страните имат постигнато общо съгласие, апартаментът да се предаде с
трайно прикрепеното обзавеждане. Именно такъв е характерът на процесните
липсващи при неговото предаване метална блиндирана входна врата и
видеодомофонна уредба. Обстоятелството, че същите са представлявали част от
апартамента още при воденето на преговори за сделка между страните се
установява от свидетелските показания на брокера, посредничил при договарянето
и на управителя на етажната собственост. Свидетелите установяват и вида на входната
врата за жилището, а именно метална, блиндирана, кафява на цвят и с
допълнителни видеокамери.
Отсъствието на тези необходими за всяко жилище принадлежности
обосновава наличието и на трите алтернативни предпоставки по чл.193, ал.1 ЗЗД
при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват едновременно
нейната цена, годността за обитаване и предвиденото в договора употребление за
жилище. След като имотът не е предаден в състоянието по време на преговорите и
продажбата, а със съществени недостатъци и отклонения, с характер на липси,
които не се установява да са били известни на ищцата по време на продажбата, в
тежест на ответника възниква отговорността по чл.195, ал.2 вр. чл.187, изр.2
вр. чл.82 ЗЗД да обезщети ищцата за причинените имуществени вреди.
Адекватното възстановяване
на нарушеното имуществено равновесие във вид на пропуснати сигурни ползи, може
да се постигне чрез изплащане на обезщетение съразмерно средствата, необходими
за купуване на принадлежности, подобни на липсващите по средни пазарни цени към
момента на увреждането.
В съдебно-техническата експертиза, металната
блиндирана врата е оценена за 2 485,00 лв.,
но по пазарни цени за най-луксозните врати от този тип. По делото ответникът представя
офертни цени за сходни врати на стойност 1 191 лв., 1 555 лв., 739 лв. и 479 лв. Съдът по
реда на чл.162 ГПК определя размера на обезщетението за имуществени вреди на
база средни пазарни цени между тези за луксозните и ниските по стойност врати,
а именно за сумата 1 400 лв., до който намира иска за основателен. Предвид
забраната на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК за влошаване положението на единствената
обжалваща страна, решението следва да се потвърди до уважения размер от 1 289,80
лв.
В СТЕ относно видеодомофонната уредба е определена
цена от 636 лв., поради което искът, предявен за сумата 500 лв. е изцяло
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в
частта, с която са уважени исковете.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано е
влязло в сила.
Ищцата пред първа инстанция установява разноски от 600
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат. Неоснователно
е възражението за тяхната прекомерност. Делото се отличава с известна фактическа
сложност по смисъла чл.78, ал.5 ГПК, поради което възнаграждението не следва да
се намали като уговорено над минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.,
МРАВ. Пред настоящата инстанция установява разноски от 500 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.12.2019г., гр.д.79080/17г.,
СРС, 173 с-в в частта, с която се осъжда В.И.Е. да заплати на П.Ж.С. сумата 1 289,80
лева, представляваща обезщетение за нанесени материални вреди – липсваща входна
двойна метална/блиндирана врата на продадения от ответника на ищеца апартамент №
38 в гр.София, ж.к. „********, идентификатор 68134.4089.186.9.38, сумата 500
лева, представляваща обезщетение за нанесени материални вреди – липсваща
видеодомофонна уредба на същия апартамент, ведно със законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба (06.11.2017г.) до
окончателното ѝ изплащане и сумата 723.59 лв. – разноски.
ОСЪЖДА В.И.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 500 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.