Решение по дело №823/2020 на Районен съд - Асеновград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Асеновград, 09.03.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

         с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 823 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        С наказателно постановление № 20-0239-000532/30.06.2020 г. на Началника на РУ – Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Д.Н.К., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП  и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.А  от ЗДвП.  

        Недоволен от горното постановление е останал Д.К. и е депозирал жалба срещу него пред  РС – Асеновград в законоустановения 7-дневен срок.  В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Павлова  се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на нарушенията и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила.Алтернативно се пледира за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към  съда е за пълна отмяна на атакуваното наказателното постановление.

        Ответната страна РУ на МВР – Асеновград не взема становище по жалбата.

        Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

        Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

          С акт за установяване на административно нарушение от 11.03.2020 г. е било констатирано, че на същата дата около 11,08 часа в гр.Асеновград на ул. „Гоце Делчев” срещу № 15 жалбоподателят К. е управлявал товарен автомобил   „Пежо Боксер  “ с рег. № РВ5572МА , като при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние с л.а.“Мерцедес“ с рег. № РВ1291РА, с който се разминава, като реализира ПТП с материални щети. След което, като участник в ПТП, не спира за установяване на щетите от произшествието. За инцидента били сигнализирани органите на РУ-Асеновград от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, като при огледа му се установило, че има охлузване по странично ляво огледало.  К. бил установен от полицейските служители и веднага се явил пред районното управление. Обяснил, че не е разбрал, че е причинил произшествие и материални щети по друг автомобил, тъй като и по неговия автомобил нямало никакви щети, поради което и не е спрял на мястото на произшествието. Действително при огледа, щети по неговия автомобил не били установени. За констатираните нарушения в  негово присъствие му бил съставен АУАН, който той подписал без възражения.Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача К. за описаните нарушения са наложени горепосочените административни наказания.

         След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на обжалваното НП, при което намери, че същото страда от съществени пороци касаещи задължителното му съдържание, а извършването на нарушениято не е установено по несъмнен начин.

         По отношение на първото описано в НП нарушение, жалбоподателят К. е санкциониран по нормата на чл. 179 ал.2,  вр. с ал.1 т.5  пр.5  от ЗДвП за нарушение,  касаещо неизпълнение на задължението по чл. 44 ал.1 от ЗДвП да осигури достатъчно странично разстояние при разминаване, поради което неизпълнение се твърди, че е реализирал ПТП с материални щети. Всички данни за самото произшествие за неговия механизъм и съответно извода за вината на К. обаче са направени на базата на заявлението на другия участник, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“,който също е участник в произшествието и заинтересовано лице. От разпита на актосъставителя И. се установява, че на практика мястото на произшествието не е посещавано, нито пък са установени свидетели и такива не са посочени в АУАН, а  по автомобила на К. на практика е нямало никакви следи от произшествието. Не са снети дори писмени обяснения от двамата водачи, за да се обективира версията на всеки от тях за причините за произшествието. При това положение изводът за вината на К. за причиняване на произшествието и оттам за реализиране на състава на нарушението е необоснован, а извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин от гледна точка на неговия субективен състав. Липсват каквито и да е обективни данни, кой от двамата водачи, които са се разминали всъщност не е осигурил страничното разстояние, като напълно възможно е това да е и водачът на л.а. “Мерцедес“, който всъщност е джип с доста големи габарити. Още повече, че спецификата на конкретното произшествие се състои в съвсем лек контакт между двете странични огледала на МПС, който е възможно да не е усетен от водача К., още повече, че по неговия автомобил не е имало никакви следи от удар.

По отношение на второто нарушение, описано в НП при така установените в производството факти правилната квалификация на  нарушението следва да е по  чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази норма въвежда като първо и основно задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Именно това задължение би следвало да не е  изпълнил К., доколкото е установено, че същият не е спрял на мястото на произшествието. Вместо това посочената като нарушена материално правна разпоредба в НП е тази по чл. 123 ал.1 т.3 б. А, която на практика предвижда  задължения за водача в специалната хипотеза, когато вече е спрял, има причинени имуществени щети, но той не оказва съдействие за установяването им. 

От изложените до тук съображения, следва че наказателното постановление е  незаконосъобразно, тъй като не са спазени всички изисквания императивно посочени в чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени правилно законовите разпоредби, които са били виновно нарушение.          

       На второ място и по същественото в случая е, че не е установен по несъмнен начин факта на извършване на нарушението. Видно от субективния състав на нарушението, същото може да се реализира при форма на вината пряк или евентуален умисъл. За да е налице такъв, следва водачът от субективна страна да съзнава, че е възникнало ПТП,  в което той е участник, който факт поражда и задълженията му по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДВП, респективно по чл. 123 ал.1 т.3 б. А от ЗДвП, за да може изобщо да му се вмени във вина неизпълнението на тези задължения. Т.е. те са  функция  на  юридически факт – настъпване на ПТП, в което водачът е участник и същият съзнава това обстоятелство. В конкретния случай водачът К.  твърди, че изобщо не е разбрал, че е причинено ПТП с материални щети, което звучи достоверно  и на базата на останалите установени данни –  съвсем слабия контакт и то само между огледалата на двата автомобила, незначителните видими щети  по увредения автомобил – одраскване на огледалото и липсата на каквито и два е щети  по управлявания от него автомобил. На практика липсват доказателства, от които да се установи  категорично, че водачът К.  е разбрал за произшествието и дали при него изобщо са причинени щети, а в тежест на АНО е да докаже всички обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, включително и относно елементите от субективния  му състав. При това положение следва да се приеме, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото не са  доказани всички елементи от неговия субективен състав, поради което и съдът намира, че съставът на същото не е реализиран от субективна страна. Затова и  НП е като незаконосъобразно следва да бъде отменено. 

         По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. Такива обаче не са претендирани от страните, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

          Ето защо, мотивиран от горното, и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН ,Съдът

 

                                                               Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 20-0239-000532/30.06.2020 г. на Началника на РУ – Асеновград  – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Д.Н.К., ЕГН: ********** ***,  основание чл. 179 ал.2,  вр. с ал.1 т.5  пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП. 

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: