Решение по дело №396/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			18.11.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	15.11.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		396		2019

 

                                дело №                          по описа за                     г.

 

„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, е предявило срещу М.И.М., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 547, 79 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2886834 от 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 87, 65 лв. - договорна възнаградителна лихва; 470, 71 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома"; 55, 99 лв. - лихва за забава от 16.03.2018 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/ до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.10.2018 г. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 17.01.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.И.М. e сключен договор за потребителски кредит № 2886834, съгласно който кредиторът отпуснал сума в размер на 650 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят декларирал получаване на сумата, предмет на кредита. Ответникът се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски по 22, 76 лв. /последната в размер на 22, 31 лв. с падеж 15.03.2018 г./ сумата 1365, 15 лв., които съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 128, 22 лв., такса за оценка на кредитното досие – 32, 50 лв. и 554, 43 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представлява домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието и администриране на кредита.

Длъжникът е заплатил общо 259 лв., поради което са дължими: 547, 79 лв. – главница; 87, 65 лв. - договорна възнаградителна лихва; 470, 71 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома"; 55, 99 лв.-  лихва за забава от 16.03.2018 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/ до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.10.2018 г.

С договор за цесия от 01.07.2017 г. между „Провидент Фаиненшъл България" ООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт" АД.

С рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 03.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 2121/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебното заседание, за което е бил редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства договор за потребителски кредит № 2886834 от 17.01.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.И.М. за сумата 650 лв., с с фиксирана годишна лихва 31, 82 %, възлизаща общо на 128, 22 лв. и ГПР 48, 1 %, на такса за оценка на досие – 32, 50 лв. С отделно положен подпис ответникът е удостоверил съгласието си за ползване на услуга „кредит у дома“ с дължима такса 554, 43 лв., с което общо дължимата от него сума е посочена в размер на 1365, 15 лв., разделена на 60 седмични погасителни вноски по 22, 76 лв., с посочен ден от седмицата за извършване на плащане и дата на първата дължима вноска.

 В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава получаването на сумата по кредита.

Ищецът е представил и рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложение 1 от 03.07.2018 г. към договора; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2121/2018 г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

В съдебното заседание с писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му указани последиците на чл.238 и чл.239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание той не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в размер на 463 лв. - 175 лв. внесена държавна такса и 288 платено адвокатско възнаграждение.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2121/2018 г. по описа на ДРС /25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.И.М., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 547, 79 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2886834 от 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 87, 65 лв. - договорна възнаградителна лихва; 470, 71 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома" и за оценка на досие; 55, 99 лв. - лихва за забава от 16.03.2018 г. /датата, следваща падежа на последната вноска/ до 17.10.2018 г.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, да заплати „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 463 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2121/2018 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: