Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1133
гр.Бургас, 31.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието
на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 3156 по описа на БРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Т.П.А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 18-0769-000697/ 17.04.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183,
ал.5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, тъй като не е извършено описаното в него нарушение. На
следващо място се посочва, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от сина си П.А.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.5, НП е
връчено на жалбоподателя на 06.06.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на 12.06.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.01.2018 г.
срещу жалбоподателя Т. П. А. бил съставен АУАН с бланков номер 029806 от К.В.-
мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр. Бургас. АУАН би
съставен за това, че около 17.30 часа на същата дата, в гр. Бургас на бул. „Тракия”, А. навлязъл и
преминал през кръстовището на бул. „Тракия” с ул. „Янко Комитов” на
неразрешаващ червен сигнал при работеща в нормален режим светофарна уредба.
В съставения АУАН
като свидетел било вписано лицето Д.П.К.- също мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР гр. Бургас, но в графата за подписи липсвал негов
подпис. Актът бил връчен на жалбоподателя, който подал възражение в законовия
срок, в което посочил наличие на допуснати процесуални нарушения.
Въз основа на АУАН
на 17.04.2018г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П.– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Не е съществено процесуално нарушение, че в актът е посочен само един свидетел, както твърди жалбоподателя, тъй като тази възможност е предвидена в нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него (в този смисъл и Решение № 42 от 11.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 2483 / 2017 г. на Административен съд – Бургас). Не се отразява на правото на защита и обстоятелството, че АНО не се е произнесъл по преписката в предвидения законов срок.
Независимо от
посоченото обаче, настоящият състав намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, след като се състави АУАН той следва да се предяви поне на един от свидетелите, които са вписани в него също за подписване, след което актът следва да се предяви на нарушителя да са запознае със съдържанието му и да го подпише. От процесният АУАН се установява, че липсва подпис на свидетеля – Д.К.. Административнонаказателното производство е динамичен фактически състав. Процесуалните права и задължения се пораждат от предходно процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и нарушението му води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП. Разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН е императивна и изисква АУАН да бъде предявен на нарушителя, след като бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите посочени в него. По този начин се гарантира, че посочените в акта свидетели действително са присъствали при съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба създава съмнение за достоверността на посочените в него констатации, Предвид което по отношение на това нарушение на административнопроизводствените правила не може да намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, т.к. очевидно не е налице установено по безспорен начин извършено нарушение.
Неспазването на изискванията на административнонаказателното производство води до незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП, защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя. В горепосочения смисъл е както правната теория- Л.П.и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 52 и стр. 74, така и съдебната практика- Решение № 879 от 15.2.2017 г. по адм.д. № 11094/2016 г. на Административен съд – София, Решение № 162 от 25.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3531 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 13.03.2013 г. по н. д. № 119 / 2013 г. на Административен съд – Монтана и др.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-000697/
17.04.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т. 1 ЗДвП на Т.П.А. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на
100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно
с оригинала:
ММ