№ 75
гр. Габрово, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П.
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК.
С решение № 380 от 01.12.2021 г., постановено по гр. д. № 980/21 г. по
описа на РС – Габрово, е отхвърлен предявения иск по чл. 45 от ЗЗД от Б. М.
П., ЕГН**********, против П.Д.П., ЕГН**********, за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 465лв., като
неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б.М.П.,
чрез адв. М.М., в която се твърди, че същото е неправилно и необосновано.
Съдът неправилно е приел, че не е доказано, че именно ответника е изпълнил
покривната конструкция в отклонение със строителните книжа. В
приложената заповед на Кмета на Община Габрово от 22.02.2021 г., с която
новият собственик се задължава да приведе покривната конструкция в
съответствие с разрешение за строеж № 18 от 15.03.1999 г., както и
констативен акт № 3 от 02.02.2021 г., изрично се посочвало, че покривната
конструкция е изпълнена от бившия собственик – П.Д.П.. Свидетелят по
делото Ц. Е., началник на отдел „Кадастър и регулация“ в Община Севлиево,
специалист в областта си, в своите показания казва, че покривната
конструкция е изгнила и същата е направена назад във времето. В
действителност не може да се каже, кога точно е извършен ремонта, но
можело да се предположи, че това било направено поне преди 10 години, т.е.
преди прехвърлянето през 2013 на имота от ответника на нейния праводател.
От актовете на контролните органи се установявало, че покривната
1
конструкция е изпълнена в отклонение от строителните книжа от бившия
собственик П. Д. П.. Въпреки, че не можело да се каже, в кой точно момент е
извършено изграждането на двускатната конструкция, в отклонение на
строителните книжа, жалбоподателката счита, че това е именно ответник.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да
уважи предявеният от нея иск. Претендира разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от ответника по въззивната жалба П. П., в който
същата се оспорва по подробно изложени аргументи. Моли да се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да се остави без
уважение жалбата.
Пред въззивния съд в о.с.з. се явява процесуалният представител на
жалбоподателката адв. М., която поддържа жалбата. Ответникът не се явява и
не се представлява.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Пред РС- Габрово е предявен осъдителен иск от Б. П. против П. П., с която
е поискано да се осъди ответника, да заплати на ищцата обезщетение, в
размер на 5 465 лв., за причинените й имуществени вреди от ответника, който
действайки противоправно прави покривна конструкция в противоречие с
издадения и одобрения на негово име проект на 15.03.199 г. Разпореждайки се
с имота и тя като нов собственик търпи имуществени вреди, тъй като е
задължена по административен ред да приведе покривната конструкция в
съответствие със строителните книжа от 1999 г.
В постъпилия отговор ответникът оспорва изцяло иска по основание и
размер. Възразява, че иска е погасен по давност. Възразява, че именно той е
автор на твърдяното противоправно деяние. От представеното от него
удостверение от ДТСУ при Община Севлиево с изх. № 302/12.04.2005 г. било
видно, че при изпълнение на строителството архитектурният план бил спазен.
Оспорва, че е осъществен деликт, освен това той дарил магазина на сина си
през 2013 г., като нищо не е променял конструктивно след изграждането на
процесния имот.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че не е
установено по делото изграждането на двускатната покривна конструкция с
ламарина да е извършено в периода от 19.05.2005 г., когато ответникът е
признат за собственик на магазина до датата 20.03.2013 г., на която същият се
е разпоредил с имота и го е дарил на праводателя на ищцата. Установено е, че
строежът на сградата е изпълнен от ответника, но не е установено същият да е
извършил промяната на покривната конструкция. Приел е, че не се доказва
ответникът да е извършил твърдения деликт и отговорността му не може да
бъде ангажирана.
Въззивният съд, за да постанови настоящото решение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че с нотар. акт № 42, том VI, рег.№ 14176, н.дело № 807 на
нотариус с рег.№ 543 на НК, ищцата Б. М. П. е закупила на 25.09.2017 г.,
недвижим имот, находящ се на ул. „Б." № 22 в гр. Севлиево, представляващ
2
сграда за търговия /магазин/ от лицето И. П. П.- син на ответника. Същият е
придобил имота от баща си П.Д.П. с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 128, том I, per. № 1186, дело № 124/ 2013 г. на нотариус с per. №298
на НК, на 20.03.2013 г.
По искане на лицето Д. П. П. е образувана преписка в Община Севлиево с
peг. индекс ДД-4-Б-03.1072 от 09.12.2019 г., за премахване на западната
стреха на покривната конструкция на магазина, придобит от ищцата. Д. П.
посочва в писмо от 09.12.2019г. при Община Севлиево, че има издадено
разрешение за строеж №18 от 15.03.1999г. с възложител баща му - П.Д.П.,
съгласно което покривната конструкция на сградата е била разрешена като
железобетонна плоча, без корниз или стреха на запад. Към момента на
образуване на преписката покрива на обекта представлява двускатен покрив с
дървена конструкция, покрита с ламарина, т.е .различна от одобрения проект.
Във връзка с извършена проверка на основание разпоредбите на ЗУТ е
издадена заповед № 0156 от 22.02.2021 г., с която новият собственик Б.М. П.а
е задължена да приведе покривната конструкция на търговския обект в
съответствие с одобрения на 15.03.1999 г. проект. В заповедта, както и в
издадения констативен акт №3 от 02.02.2021 г. изрично се посочва, че
покривната конструкция е изпълнена в отклонение от строителните книжа от
бившия собственик на сградата - П.Д.П..
Ищцата Б.П. е предприела необходимите действия по премахването на
съществуващата конструкция и направата на нова такава съобразно
строителните книжа. Извършването на дейностите по премахването на
съществуващата конструкция, и привеждането й във вид съгласно одобрения
проект от 15.03.1999 г.. е на обща стойност 5 465 лв., за което са издадени 3
бр. фактури, по които са извършени плащания, видно от приложените касови
бележки и платежно нареждане.
От представените: удостоверение № 302/12.04.2005г., на Дирекция
"Териториално и селищно устройство" при община Севлиево, разрешение за
ползване № 381/06.10.1999 г. на МРРБ - Дирекция за национален строителен
контрол, Регионална дирекция гр. Габрово както и разрешение за строеж №
18/15.03.1999 г. издаденото Община Севлиево и проект за магазин за
хранителни стоки на П.Д.П., се установява, че същият през 1999г. е построил
процесния магазин за хранителни стоки при спазване на всички строителни
правила и норми. В Разрешението за ползване № 381 от 06.10.1999 г.,
издадено от компетентния държавен орган "Дирекция за национален
строителен контрол - Регионална Дирекция Габрово" е посочено, че
„Строежът е изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж
№18/15.03.1999г., и „Протокол за опреД.е на строителна линия". В издаденото
удостоверение изх. № 302 от 12.04.2005 год. е вписано, че „при изпълнение на
строителството архитектурния проект е спазен" и същото е издадено на
ответника П.Д.П.. На 19.04.2005г. ответникът П.Д.П. е признат за собственик
на магазина за хранителни стоки с нотариален акт № 83, том II, per. №2798, н.
дело № 272 от 19.04.2005 г. на нотариус с per. № 300 на НК.
От показанията на св. Ц. И. Е., която заема длъжността Началник отдел
3
кадастър и регулации от 2019 г., а преди това от 2006г. до 2019г. главен
специалист архитектурно - строителен контрол в Община Севлиево, се
установява, че не е имало никакъв проблем, защото обектът си има
разрешение за строеж, има одобрен архитектурен и конструктивен план от
1999г. Съгласно проекта покривната конструкция на сградата е
железобетонна плоча. След подаване на жалбата, на място е установено, че
над стоманобетонната плоча има дървен двускатов покрив с покритие от
ламарина, което е съществено отклонение от проекта. Свид. Е. обяснява, че
разрешението за ползване се издава веднага след разрешението за строеж.
Удостоверението е издадено през 2005г. за това, че при строителството е
спазен проекта от 1999г. Правилата са били едни и същи, тогава и сега. Това
че конструкцията е различна, е съществено отклонение от проекта. Тази
двускатна покривна конструкция с ламарина е можело да бъде направена във
всеки един момент след 2005 г., но не може да се каже кога е направена.
Видно е, че тази покривна конструкция с улуци и ламарина не е извършена в
близките 5-6 години. Видно е, че е назад във времето, защото ламарината е
ръждясала и изгнила. Не може да се каже годината на изграждане. Във всеки
един момент след издаване на това удостоверение може да е изградена
конструкцията, като съществено отклонение от проекта. Сградата е построена
през 1999 г. Щом е въведена в експлоатация е имала покрив. За да бъде
въведена една сграда в експлоатация трябва да има разрешение за ползване,
което сега се нарича удостоверение за ползване. За да бъде издадено това
удостоверение е трябвало да бъде изградена цялата сграда, включително и
покрива.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
За да бъде уважен предявеният иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД следва да се
установи по безспорен начин, кой е дееца, извършил процесния деликт и този
факт не може да почива на предположения. Във вззивната жалба самата
жалбоподателка сочи, че не може точно да се каже, кога точно е извършено
поставянето на двускатния покрив. Удостовереното в констативния протокол
при извършената проверка на 02.02.2021 г., че покривната конструкция е
изпълнена в отклонение от строителните книжа, от бившия собственик на
сградата П.Д.П., макар да се ползва с материална доказателствена сила, се
опровергава от останалите доказателства събрани по делото делото. Тази
констатация на длъжностните лица направена през 2021 г. е едно тяхно
заключение, което е в пряко противоречие с удостоверение №
302/12.04.2005г., на Дирекция "Териториално и селищно устройство" при
община Севлиево от 2005 г., че ответникът е изпълнил строеж в съответствие
с даденото разрешение за строеж от 1999 г. и е в противоречие със събраните
свидетелски показания на св. Е., която е една от съставителките на протокола.
Видно от показанията й, същата твърди, че не може да се каже, кога е
4
направена процесната двускатна конструкция, тъй като към 2005 г. на П.П.а е
издадено удостоверение, от което се установява, че изграденото от него
отговаря на проекта, но след това не може да се установи, кога е поставена
дървената конструкция, която е следвало да бъде премахната от ищцата. Тя
може да е направена във всеки един момент след това до 2013 г., когато
същият се е разпоредил с имота си, но може да е направена и по – късно, след
което излага само своите предположения как може би се е случило. Т.е. тази
констатацията в процесния констативен протокол от 02.02.2021 г. се
опровергава, както от даденото разрешение през 2005 г. за ползване на обекта
и удостоверяването, че същият е изпълнен в съответствие с разрешението за
строеж от 1999 г., така и от свидетелските показания на члена на комисията
съставил протокола. От изложеното следва, че не е доказано по делото, кога
точно е извършено незаконосъобразното поставяне на двускатната
конструкция на покрива и респ. кой е извършил това, т.е. не се доказва деецът
да е именно ответникът по делото. Предвид гореизложеното правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и
недоказан, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380 от 01.12.2021 г. постановено по гр. д. №
980/21 г. от Районен съд Габрово, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5