Решение по дело №460/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №226/21.11.2013г., постановена по н.о.х.дело № 264/2013 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимия М. Ю. А. от с.К., община К., с ЕГН-*, е признат за невиновен в това, че на 02.04.2013 год. в с.К., О. К. се заканил на Ф. Х. М. от с. К., О. К. с престъпление против нейната личност - убийство, като употребил изразите „два пъти ти се разминаваше, но сега ще те убия, ще те преследвам и когато си сама аз ще те убия"; „ мога да те убия и в собствения ти двор"; „ще изкарам мъжа ти от гроба и ще сложа там теб самата"; „ще убия теб и семейството ти, да знаеш"; „ти ще умреш от моите ръце", както и чрез действия-размахване на тояга пред пострадалата и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.144 ал.3, във връзка с чл.1 от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от Р¤ М., който я атакува,като неправилна.Счита,че същата не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото. Предлага на съда да я отмени, като постанови нова,с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.Прокурорът от О. П. –К., в съдебно заседание поддържа протеста, като излага съображения, че обвинението е доказано, а разминаването в заканите описани в обвинителния акт и тези описани от пострадалата в съда, намира за несъществено.Счита, че следва да се постанови нова присъда,с която подсъдимия се признае за виновен по предявеното му обвинение.

Въззиваемият М. А. лично и със защитника си А.Д.Х.,намира протеста за неоснователен и в съдебно заседание поддържа становището си ,че е невинен.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е подаден в законовия срок и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. А. и свидетелката Ф. М. са съседи в с.К., О.К. и от много години отношенията между тях не били добри.Според подсъдимия това се дължи на свидетелката,която от своя страна твърди,че от 7 години са в лоши отношения заради него.На 02.04.2013г. свидетелката Ф. М.,заедно със синът си свидетеля Б. С. са били на около 250-300 метра от домът си в с.К.,където ограждали ливада.Около 10.30ч. на същата дата,на известно разстояние от тях се появил подсъдимият А., който водел една от техните крави и имал претенции,че е влизала в неговата ливада.По този повод между тях е възникнал словесен спор,при който подсъдимият използвал обидни думи и закани. При така възникналата ситуация свидетелят С. е сигнализирал на тел. 112 и от РУП-К. на място са изпратили полицейски служители,между които и свидетеля Б. Е. След като полицейските служители пристигнали в с.К. същите установили свидетелите Ф. М. и Б. С. пред домът им.В проведения разговор Ф. М. заявила,че подсъдимият минал покрай тях и я обиждал,като й казал „уроспия,ще те вкарам в гроба,както вкарах мъжът ти преди това".Също така споделила,че била разтревожена от тези действия на подсъдимият и се притеснявала да излезе на улицата.Докато полицейските служители разговаряли със свидетелите, подсъдимият се намирал на около 200 метра от тях,в двора пред къщата си и продължавал да вика на висок глас,на турски език.Също така в ръцете си държал брадва и тояга. Полицейските служители отишли при подсъдимият,който се успокоил и споделил,че повод за скандала е бил факта,че кравите на свиделката М. постоянно са влизали в ливадата му.

Описаната по-горе фактическа обстановка е приета от съда, след анализ на наличните доказателства-от обясненията на подсъдимия,от показанията на свидетелите Б. Е. и С. М.,Б. С., А. Е. и Ф. М..от експертно решение №0191/13.03.2013г. на НЕЛК и допълнителен лист към него,жалба ,докладна записка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка и др.

Съдът,правилно е приел за безспорно установено по делото,че на посочената дата е възникнал скандал между подсъдимия и свидетелите Ф. М. и Б. С. ,както и,че отношенията между тях от много години са влошени.По отношение на употребените изрази от страна на подсъдимия е приел,че в обвинителния акт са описани изразите „два пъти ти се разминаваше,но сега ще те убия","ще те преследвам и когато си сама аз ще те убия","мога да те убия и в собствения ти двор","ще изкарам мъжът ти от гроба и ще сложа там теб самата","ще убия теб и семейството ти,да знаеш","ти ще умреш от моите ръце",което не се доказало от събраните доказателства по един безспорен и категоричен начин.В този смисъл съдът е кредитирал показанията на полицейския служител – свидетеля Б. Е.,който е пристигнал на място непосредствено след скандала и пострадалата му заявила,че подсъдимият я обиждал и е употребил израза „уроспия, ще те вкарам в гроба,както вкарах мъжът ти преди това".Не е кредитирал показанията на свидетелите Б. С. и Ф. М. относно твърденията свързани с употребените словесни изрази от подсъдимият,тъй като правилно е приел,че същите са в противоречие с показанията на свидетеля Е.,като освен това тези свидетели като страна в така възникналото пререкание с подсъдимият са заинтересовани от изхода на делото. Приел е освен това и ,че данни за конкретните изрази визирани в обвинителния акт не се съдържат, както в подадената от св.Ф. М. жалба до РП-М. от 03.04.3013г.,така и в изготвената от полицейските служители докладна записка от 03.04.2013г.,които са се отзовали на сигнала подаден на тел.112 и скандала е бил квалифициран като битов. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144 ал.3, във връзка с чл.1 от НК,до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.Действително, процесния случай касае типично битов скандал, дължащ се на влошени междусъседски отношения и деянието не покрива признаците на престъплението по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Безспорно подсъдимият се е заканвал на пострадалата,но няма доказателства,които да установявят по безспорен начин,че тази закана е за убийство,и че тя би могла да възбуди /или е възбудила/основателен страх за осъществяването й, както и ,че заплахата е възприета, именно като такава, в резултат на което у пострадалата е възникнал основателен страх от осъществяването й.Напротив,установява се,че пострадалата веднага след инцидента, е казала на полицая-свидетеля Е.,че е „..била разтревожена”,и „избягвала да излиза в селото и да се вижда с М.”. Приетата фактология навежда на извод не за създаване у потърпевшата на обоснован страх ,а просто на притеснение.Размахваната тояга от лице с 98% трайно намалена работоспособност,/ съгласно експертно решение №0191/13.03.2013г. на НЕЛК/,което се придвижва много трудно с две помощни средства-патерици/възприето от съда непосредствено/,прави невъзможно осъществяване на деянието от субективна страна.

Изложените мотиви безспорно водят до извод, че извършеното от подсъдимия деяние не покрива признаците от обективна и субективна страна на повдигнатото обвинение за извършено престъпление, поради което,правилно съдът е приел,че извършеното от подсъдимия е несъставомерно, по текста на обвинението и е постановил оправдателна присъда .

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №226/21.11.2013г., постановена по н.о.х.дело № 264/2013 г., по описа на Момчилградския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.