О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
№ 11.07.2023 г. Град Търговище
Търговищки Административен
съд
на единадесети юли
2023 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 62 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК и във вр.
с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба,
подадена от А СД. – началник на група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, против Определение № 103/17.05.2023
г. постановено по АНД № 4/2023 г. по
описа на Районен съд – Търговище.
Частният жалбоподател заявява,
че в законоустановения 7-дневен срок обжалва Определение № 103/17.05.2023
г. АНД № 4/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище,
постановено по повод подадена молба с искане за изменение на постановеното
Решение № 64 от 10.04.2023 г. на Pайонен съд –Търговище по същото АНД, относно
частта му, в която са присъдени деловодни разноски по делото в полза на
жалбоподателя, в размер на 1080 лв. лева. Счита, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, неправилно и че противоречи на материалния закон, тъй като в
настоящото дело, при определяне на адвокатското възнаграждение, била приложима
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а също така счита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и определянето на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба № 1 се явявало
прекомерно и не отговаря на критериите, възнаграждението да е "обосновано
и справедливо". Заявява, че не споделя изложените мотиви в определението
на въззивната инстанция, поради това, че в настоящия случай разпоредбата на чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1 била неприложима, тъй като се касае за едно нарушение,
за което на жалбоподателя са били наложени кумулативно предвидените в закона
две наказания, едното от което било глоба, с определен материален израз. Счита,
че от това следва, че при такъв случай при определяне на адвокатското
възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от посочената по-горе
Наредба, според която: "Ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а съгласно чл. 7, ал. 2: "За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при материален интерес до 1000 лева - 400 лева.
". Частният жалбоподател сочи също, че по въпросното дело е проведено едно
съдебно заседание и не счита, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност и определянето на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над
минимално определените по реда на Наредба № 1 се явява прекомерно и не отговаря
на критериите същото да е справедливо. С
оглед на изложеното, с частната жалба моли съда да отмени атакуваното
определение и да се произнесе по спора по същество, като присъдените разноски бъдат
намалени до определения от закона минимум, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по така подадената
частна жалба е получил
препис от частната жалба, но не е депозирал писмен отговор по частната
жалба и не изразил становище по същата.
При преценката на
допустимостта на така подадената жалба, съдът намира, че същата е допустима за
разглеждане от настоящия съд, предвид следното:
Жалбата
е депозирана от активно легитимирано
лице и при наличие на правен интерес за жалбоподателя, тъй като с атакуваното
определение е оставена без уважение подадената от него за изменение на
Решение № 64 от 10.04.2023 г. на Pайонен съд –Търговище в частта му за разноските, с която част ОДМВР
– Търговище е била осъдена да заплати сумата
в размер на 1080 лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение.
Разгледана по същество, съдът
в настоящия състав намира частната жалба за основателна, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 64 от
10.04.2023 г. на Pайонен съд –Търговище постановено по АНД № 4/2023 г. ТРС е отменил
наказателно постановление № 22-1292-002820 от 18.11.2022 г. на А СД. –
началник на група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Търговище, с
което на И.М.Й. на основание чл.175, ал.
3, пр.1 от ЗДвП са наложени следните наказания : „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца , като
незаконосъобразно.
Със същото решение е
осъдил Областна дирекция на МВР – Търговище, да заплати на сумата
в размер на 1080 лева, представляваща заплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят е направил разноски за възнаграждение на един
адвокат в това производството и е поискал своевременно присъждането им в хода
по същество. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са договорили
възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по
административнонаказателното дело, образувано въз основа жалбата срещу
процесното наказателно постановление, в размер на 1080 лева, като изрично е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на
органа, издал отменения административнонаказателен акт.
С молба до ТРС е поискано, на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, посоченото по-горе решение
да бъде изменено в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски
в полза на жалбоподателя до определения от закона минимум, т. е. според
изложеното в мотивите на молбата, до размера, определен в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно –
400/четиристотин/ лева.
По повод тази молба е
постановено и обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е
оставена без уважение молбата, с която е поискано намаляване на присъденото с
решението адвокатско възнаграждение към минимума, определен в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е
приел, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като в случая с обжалваното
наказателно постановление има наложени санкции "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС", за срок от шест месеца и че се дължат две възнаграждения.
Проверката за правилност и
законосъобразност на атакуваното определение настоящият състав извърши с оглед действащата
към датата на постановяването му редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК,
ГПК и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована
"Отговорност за разноски", а съгласно ал. 2 на същия чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Според чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет от
9.07.2004 г., на основание чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Според действащата разпоредба
на чл. 18, ал. 2/изм.,
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. / от тази Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание/наложено с обжалваното наказателно постановление/ е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са диференцирани
различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от
определения материален интерес по делото, като според чл. 7, ал. 2, т. 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
до 1000 лева, минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400
лева. Същевременно, действащата разпоредба на чл. 18, ал. 4/изм., ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г. / от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.
С наказателното
постановление, на жалбоподателя по административно-наказателното дело са били
наложени две отделни наказания, едното от които е било "глоба", в
размер на 200/двеста/ лева. Другото, наложено му с това наказателно
постановление наказание, е било "лишаване от право да управлява МПС",
за срок от 6/шест/ месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата в относимата им редакция - ДВ, бр. 88 от 2022 г. /. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 от Наредбата/в приложиматга й редакция - ДВ, бр. 88 от 2022 г.
/ предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато
административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от
глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези
обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН,
то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер
адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно
е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е.
приложима за тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има
предвид, че са предвидени законово две кумулативни наказания, но фактическия
състав на нарушение е един. Производството
пред РС е приключили в едно заседание. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Участието на процесуалния представител свежда до изготвяне на
жалба и писмено становище.
В конкретния случай, договореното и реално
заплатено адвокатско възнаграждение е определено на 1080 лв. За договореното
възнаграждение е издадена фактура по ДДС. От изложеното по-горе следва изводът, че неправилно
решаващият състав на Търговищкия районен съд е приел, че молбата
е неоснователна за
изменението на постановеното решение в частта му за разноските, а именно - за
намаляване на присъдените в полза на жалбоподателя разноски, направени за
адвокатско възнаграждение.
В
производството за изменение на акта се
претендират нови 480 лв. с включен ДДС и
приложена фактура за разноски по изготвянето на практика, на отговор по
направеното искане за изменение.
Настоящото
производство не е самостоятелно производство, а е продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане
на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или
чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по
същество съдебния. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е
допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени
разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.
Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за
страната, инициирала производство. Противното ще противоречи на целта за
закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.
В отношенията
между адвокат и клиент важи принципът за свободно определяне на адвокатското
възнаграждение. Уговореното между тях адвокатско възнаграждение обаче
рефлектира и върху трето за тези отношения лице – загубилата делото
страна. Именно поради тази причина фактът, че молителят
е удостоверил извършването на разноски за адвокатска защита в производството по
допълнение и/или изменение на съдебния акт не променя характера на
производството като продължение на делото в инстанцията (за която вече е
сключен договор за правна защита и съдействие) и не е причина за присъждането
им само заради представянето на доказателства за направено плащане.
Следователно молба за присъждане на разноски за
това производство следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски“. Чл. 81 ГПК обаче не
следва да се отнася до това производството . Процесуално право на всяка от страните
е да иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната
инстанция в частта относно разноските без да носи отговорност за направените в
стартираното по нейна молба производство разноски. „Страхът“ от кумулирането на
нови задължения за разноски, в случай че молбата бъде оставена без уважение
противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на
акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на
практика води до ограничава правото на защита на страните и до ново
обременяване на страната с разноски чрез насрещна молба на другата страна за допълване (в случая отговор).
Определението
за разноските може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване решението. Откъдето следва, че в
закона не е уредена възможност постановеното по този ред определение да се
изменя/допълва отново на основание това основание по искане на страна по
делото. В същото време изрично е посочено, че определението подлежи на
инстанционен контрол. Това тълкуване на закона е застъпено и в Определение №
377 от 17.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3105/2013 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС,
съгласно което „Според разпоредбата
на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може
да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Оттук следва,
че то е неоттегляемо. С него се определя отговорността за разноските по делото,
т.е. разрешава се материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното
производство. По тази причина защитата срещу неправилното
определение по този ред за изменение на решението в частта за разноските може да се
постигне по реда на инстанционния контрол чрез обжалване, но не и чрез
изменението му от същия съд.“
Съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК при предявяване на искане за процесуална
защита или съдействие се събира държавната такса, предвидена в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата.
За разглеждането на молбата, подадена по чл. 248 ГПК и настоящото производство не е предвидено
заплащането на държавна такса по Тарифата, което само по себе си води до
извода, че производството за изменение и/или допълнение на постановеното
съдебно решение не е самостоятелно производство. Договорът за правна защита и
съдействие за съответната инстанция включва и защитата по повод на размера на
дължимите разноски, затова и в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване и
отговор на молба по чл. 248 ГПК или по настоящото производство.
Водим от това и на основание
235, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК и във вр.
с чл. 144 АПК,
Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
103/17.05.2023 г. постановено по АНД №
4/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище И ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 64 от
10.04.2023 г. на Pайонен съд –Търговище
постановено по АНД № 4/2023 г. ТРС
В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА размера на разноските, които
ОД на МВР – Търговище е осъдена да заплати на И.М.Й. от 1080 лв. на 600 лв.
Определението не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.