РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Бургас, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120204713 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 59-63д от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Й. Й. В. с ЕГН ********** от гр.П.,
********* чрез адв.Я. С. АК-Бургас срещу наказателно постановление №23-
0769-000996 от 20.06.2023г издадено от началник група в ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 700 лева и е била
лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание
Наредба №Із-2359 от 17.12.2012г на МВР са й били отнети 12 контролни
точки.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че в нарушение на чл.34 ал.3 от ЗАНН
наказателното постановление е било издадено в срок по-голям от 6 месеца от
издаването на акта за установяване на административно нарушение. Не се
възразява по по съществото на спора. Оспорва се процедурата по връчването
на акта. Възразява се по спазването на процедурата по чл.43 ал.6 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
1
представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Не сочи
нови доказателства. Моли съдът да отмени наказателното постановление,
поради нарушена процедура. Претендира заплащане на разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК
Ж.. Счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли съдът да го
потвърди. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита,
че е подадена в срок, тъй като са налице писмени данни, че обжалваното НП е
било връчено на жалбоподателя на 26.10.2023г, а жалбата е постъпила в
ОДМВР-Бургас на 02.11.2023г. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, като аргументите в подкрепа на този извод са следните:
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и
гласните такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна
инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2021г, около 13,57 часа, на път І-9 км 249+100, в посока пътен
възел „Юг“ към кв.Крайморие, водач на лек автомвобил марка БМВ модел 3 с
рег.№**** собственост на Й. Й. В. с ЕГН ********** управлявал с
наказуемата скорост от 104 км/ч при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч. Нарушението е било
установено и заснето под клип №30849 от АТСС TFR1-M с фабричен номер
№644114 (лист 13 от делото) с отчетен толеранс на измеренанта скорост от -
3% АТСС се намирало поставено в полицейски автомобил с рег № ****
ситуиран на посоченото по-горе място за времето от 13,00 до 15,00 часа на
27.04.2021г (видно от протокола за ползване на АТСС съгласно Приложение
№1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-532/12.05.2015г на лист 33 от делото).
Издирен бил собственикът на горецитираното МПС (лист 13 на гърба), от
който за първоначална регистрация на МПС от КАТ е посочено, че
жалбоподателката е собственик на автомобила. На 10.08.2021г
жалбоподателкта В. се явила в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас и попълнила
декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 14 от делото), в която декларирала, че на
27.04.2021г не си спомняла кой е управлявал нейния автомобил. В същия ден
на 10.08.2021г жалбоподателката В. получила покана за явяване и връчване
на АУАН в срок след 7 дни -18.08.2021г (лист 15 от делото).
2
На 18.08.2021г жалбоподетелкта не се явила в КАТ в условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН бил съставен срещу нея АУАН серия АА и бланков №949445
(лист 11 от делото). В него правната квалификация на нарушението е по чл.21
ал.2 от ЗДвП.
На 15.09.2021г жалбоподактелката била търсена на адреса й в гр.П., но
не била установена. Установен бил нейният телефонен номер. От разговора й
със служител на полицията станало ясно, че не се намирала на територията на
град П., тъй като предприела посещения в различни медицински заведения
поради здравословен проблем и не поставила конкретен срок за
завръшщането си у дома. Отказала да се яви в РУ-П. и да й бъде връчен
АУАН. По този повод била изготвена докладна записка (лист 27 от делото). С
нарочно писмо цялата преписка и АУАН били изпратени в сектор „ПП“-
Бургас. С отбелязване в акта и на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН
административното производтво било спряно на 24.09.2021г. Като основание
за спирането е посочено, че след щателно издирване жалбоподателката не
може да бъде устоновена. На 02.04.2023г административното производство
било възобновено, като на 16.05.2023г актът бил предявен на
жалбоподателката, която отказала да го подпише. Това обстоятелство било
удостоверено с подпис на свидетел на отказа. На 19.05.2023г в ОДМВР-
Бургас постъпило възражение по акта, в което жалбоподателката твърди, че
едва на 16.05.2023г разбрала, че срещу нея имало съставен акт за
установяване на административно нарушение извършено на 27.04.2021г и се
позовала на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН като посочила, че е изтекъл и че не
следва да бъде издавано НП.
Като взел предвид акта, възражението по него и останалите писмени
доказателства и доказателствени средства на 20.06.2023г срещу
жалбоподателката било издадено наказателно постановление № 23-0769-
000996, в което е описана същата фактическа обстановка както в акта, и е
направена същата правна квалификация–по чл.21 ал.2 от ЗДвП. На основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателката В. били наложени две
кумулативни наказания–глоба в размер от 700 лева и временно лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание на Наредба
№Із-2539 от 17.12.2012г й били отнети 12 контролни точки. На 26.10.2023г
НП било връчено на жалбоподателката. В 14 дневния срок същото било
3
обжалвано.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните (в посочения по-
горе смисъл) и писмени доказателства. Като цяло основният правен спор е
съсредоточен около това, дали е било налице щателно издирване на
жалбоподателката за да й бъде връчен акта.
Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен
в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за
предявяване и подписване. В конкретния казус жалбоподателка е подписала
покана, с която е уведомена, че на 18.08.2021 г следва да се яви на посоченото
в поканата място за да й бъде съставен акт. Въпреки, че е знаела за датата, тя
не се е явила и актът е бил съставен в нейно отсъствие. В законовия срок
жалбоподателката била потърсена от полицай в РУ-П. на нейния адрес в
града. Не е открита и с нея е проведен телефонен разговор, от който става
ясно (чрез изтотвената докладна записка от полицая), че същата не е дала
информация кога ще се прибере на адреса си както и че е била уведомена, че
срещу нея има съставен акт и може да си го получи в полицейското
управление в гр.Приморско. Следователно в този казус няма основание да се
счита, че са налице в кумулативна даденост предпоставките на чл.43 ал.6 от
ЗАНН. Жалбоподателката е знаела, че срещу нея има съставен акт, но
съгласно заявеното от нея, че поради здравословни причини не знае кога
може да бъде намерена на адреса си по местоживеене производството е било
спряно. В този случай щателното издирване на жалбоподател не е било
необходимо. Прозводството е било спряно за да може да бъдат спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН, а не заради това, че жалбоподателката не е знаела
за съставения срещу нея акт.
По отношение на останалите възражения, а именно, че в НП не било
описано, че производството е било спирано. Това не е задължителен
4
реквизит. Задължително отбелязване за спиране на производство съгласно
нормата на чл.43 ал.6 от ЗАНН се извършва в акта, а не в НП.
Относно извършеното нарушение същото се доказа по несъмнен начин.
Техническото средство-мобилна система за контрол над скоростта -
„TFR1-M“, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложения по делото Протокол за проверка (л.31 от
делото). Жалбоподателката отказала да получи акта и да го подпише (видно
от лист 11 от делото), но в 3 дневния срок направила възражения по него
(лист 16от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) -
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава наказателно постановление в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение и временно лишаване от право да управлява МПС. В §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за
5
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на
наказателни постановления не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС . Разрешението, дадено в това
Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава
на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните
технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или
наказателно постановление за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията са установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
6
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция – например Решение №
613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Бургас.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (лист 36 и 37 от делото) видно от Заповед с рег.№8121з-1632 от
02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. И АУАН, и НП са издадени
в давностните срокове по чл.34 ЗАНН. От формална страна и двата акта
съдържат реквизитите при спазени изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението – в гр.Бургас,
на път І-9 км 249+100, в посока пътен възел „Юг“ към кв.Крайморие в зоната
на действие на пътен знак В-26 за скорост до 50 км/ч в населеното място. По
делото е приложен на лист 33, попълнен от служител на Пътна полиция
ОДМВР-Бургас –оператор със системата протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата
№8121з-532/15г. Протоколът е от датата на нарушението, чийто час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в
работен режим по зададените параметри (виж в протокола на лист 33 от
делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък максимално
разрешената скорост е като за населено място е 50 км/ч, както и № на
статичното изображение (видеозаписи ) като видеозаписът е сред изборените.
Посочено е че АТСС е разположено в лек автомобил и е направена снимка.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице
или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от
това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на
ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно
нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може
да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното
7
нарушение. В конкретния случай, собственикът на лекия автомобил е
посочил, че не си спомня кой е управлявал автомобила му, поради което и
правилно е бил санкциониран.
Органът няма задължение да прави снимка на пътния знак в участъка,
който се сочи като нарушен. В протокола по чл.10 ал.3 от Наредбата е
посочено, че мобилното устройство разположено в участък от пътя
автомобил следва да бъде удостоверено не само с протокол, но и да бъде
изготвена снимка. Налице е приложена снимка на мобилното устройство,
което според съда е не е необходимо и задължително, тъй като камерата е
поставена в лекия автомобил, а не до пътното платно.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182,
ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) - глоба в размер на 700 лева и временно лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, са в размери точно определени в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и
въпросът дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на
пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност. Предвид изложеното съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63д, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021г.),
съгласно която в производството по обжалване на НП принципно въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата
за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0769-000996 от
20.06.2023г издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“ Бургас, с което на Й. Й. В. с ЕГН ********** от гр.П., *******
чрез адв.Я. С. АК-Бургас за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП й е наложена
глоба в размер на 700 лева и е била лишена от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание Наредба №Із-2359 от 17.12.2012г на МВР са
били отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА Й. Й. В. с ЕГН ********** от гр.П., *********, да заплати на
ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9