№ 4252
гр. С, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КР.Н.К.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от КР.Н.К. Гражданско дело № 20231110109818
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******,
доуточнена с молба с вх. № *****/13.03.2023 г., подадена чрез процесуалния
му представител юрк. Ф. И, срещу С. Б. С., с ЕГН: **********, с която се
иска ответникът в качеството си на наследник на лицето Б. С. С., с ЕГН:
**********, починал на 10.12.2021 г., да бъде ОСЪДЕН да заплати на ищеца
сумата от общо 628.55 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – апартамент № 15, находящ се в гр. С, общ. Н, ж.к. Н, бл. ***, вх. А, ет.
4, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 512.47 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 90.13 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г.; 2/главница за дялово
разпределение в размер на 21.16 лева за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г. и 4.79 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г.
до 07.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 24.02.2023 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на
ответника съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които лицето Б. С. С. не е
изразило несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът,
1
за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва
се, че въпреки това наследодателят на ответника не е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот от 21.10.2005 г. № 72, том І, рег. № 5013, н.д. № 59/2005 г.,
заявление за откриване на партида и декларация от 26.09.2005 г., договор
между СЕС и ФДР и протокол от ОС на СЕС, договор между ищеца и ФДР,
съобщение към фактура от 31.07.2020 г. и съобщение към фактура от
31.07.2021 г., извлечение от сметка, както и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“
ЕАД от 11.07.2016 г.
Впоследствие е представено и удостоверение за наследници на Б. С. С..
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез работодател на
23.06.2023 г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован – призовката за насроченото заседание
му е връчена чрез работодател на 06.11.2023 г. , не се явява в първото по
делото съдебно заседание. От страна на последния не е постъпило искане
делото да бъде разгледано в негова отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот от 21.10.2005 г. № 72, том І, рег. № 5013, н.д. №
59/2005 г., заявление за откриване на партида и декларация от 26.09.2005 г.,
договор между СЕС и ФДР и протокол от ОС на СЕС, договор между ищеца и
ФДР, съобщение към фактура от 31.07.2020 г. и съобщение към фактура от
31.07.2021 г., извлечение от сметка, както и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“
ЕАД от 11.07.2016 г.) може да се направи извод за вероятната основателност
на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са
налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
2
1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Т.С.“ ЕАД срещу С. Б. С., с ЕГН: ********** за осъждане на
последния да заплати на дружеството следните вземания: сумата от 512.47
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл, и сумата от 21.16 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., начислени за топлофициран имот – апартамент
№ 15, находящ се в гр. С, общ. Н, ж.к. Н, бл. ***, вх. А, ет. 4, , както и сумата
от 90.13 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
07.02.2023 г. върху главницата за потребена топлинна енергия и сумата от
4.79 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г.
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумите в качеството му на
единствен наследник на баща му Б. С. С., с ЕГН: **********, починал на
10.12.2021 г. – доколкото последният е бил жив през целия процесен период.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 155 лева, от които 50 лева държавна такса, 5 лева за съдебно
удостоверение и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, видно от
представен списък по чл. 80 от ГПК. Същите са действително извършени,
поради което следва му бъдат присъдени изцяло.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Н, ж.к. Н, бл.
***, вх. А, ет. 4, ап. 15, в качеството му на наследник на лицето Б. С. С., с
ЕГН: **********, починал на 10.12.2021 г., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ***, сумата
от общо 628.55 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за имот –
апартамент № 15, находящ се в гр. С, общ. Н, ж.к. Н, бл. ***, вх. А, ет. 4, от
които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 512.47 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 90.13 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение
в размер на 21.16 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 4.79 лева
– обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., както и
3
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА С. Б. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. Н, ж.к. Н, бл.
***, вх. А, ет. 4, ап. 15 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я
№ *** сумата от 155 лева, представляваща разноски /за държавна такса,
съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер/ в настоящото исково производство по гр.д. № 9818/2023 г. на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4