№ 6215
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100506345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 39746/2021г. на СРС,
ГО, 71 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е. П. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу
ответника за следните суми: 3 324, 78 лева – стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ******* абонатен
номер 006943 през периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., ведно със законната
лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане; за сумата от 247, 41 лева
– обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
31.01.2013г. до 20.01.2016г.; за сумата от 53, 14 лева – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5036/2016г. по описа на СРС, ГО, 85 състав. Със същото решение са
отхвърлени предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
1
149 от ЗЕ за разликата над сумата от 3 324, 78 лева до пълния предявен
размер от 3 614, 34 лева и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за разликата над сумата от 247, 41 лева до пълния предявен размер от
543, 24 лева, както е отхвърлена изцяло претенцията с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5, 37 лева – обезщетение за забава върху
главницата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение.
Срещу решението, в частта, в която са уважен предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Е. П. Н.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия на приетата за
установена стойност в съдебното решение. Сочи, че вещото лице по
техническата експертиза не е проверило показанията на индивидуалните
измервателни уреди, а е основало своето заключение на данните,
предоставени от фирмата за дялово разпределение, за която не е представен
договор с етажната собственост. На следващо място, излага доводи, че съдът
е приел, че за доставките в периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. били
приложими Общите условия за продажба на топлинна енегрия от 2014г.,
които установявали правилото, че изпадането на потребителя в забава е
обусловено от покана, изискваща публикуване на изравнителните сметки на
интернет страницата на продавача. Правилно било прието, че в случая не са
представени доказателства за публикуването на общите фактури по
установения в Общите условия ред, респективно, че не е доказано, че
ответницата е изпаднала в забава. Независимо от това с решението е
постановена дължимост на вземане за мораторна лихва, в която част
съдебният акт бил неправилен. Изложени са и съображения, че е нарушен
основен принцип за справедливо и публично гледане на делото в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, в резултат на което ответницата
търпяла серозни вреди. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
2
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в
обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материално-правни норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи
заплащане на доставената в имота топлинна енергия. По отношение размера
на същата е кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза,
съобразно което стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период с включени изравнителни сметки възлиза на сумата от 3 324, 78 лева.
Установителният иск за главното парично вземане е отхвърлен като
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 3 614, 34 лева.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен за сумата от 247, 41
лева, начислена за забавено изпълнение на задължението на ответника
заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода от м.12.2012г. до
м.04.2013г. По отношение на тази част от вземането е посочено, че са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2008г., в
които е предвиден срок за плащане на задължението, поради което
3
потребителите изпадат в забава без покана. За останалата част от исковия
период е прието, че са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите купувачът е
длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база на изравнителната сметка, в
тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. В случая решаващият орган е съобразил, че ищцовото дружество
нито твърди, нито представя доказателства за публикуването на общата
фактура за двата отчетни периода на интернет страницата на дружеството,
съставляващо по своето естество уведомление до длъжника за възникване на
задълженията и необходимо с оглед поставянето на ответника в забава. При
тези данни е направен извод, че не е налице забава по отношение на
задължението за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия за
посочения период и е отхвърлил иска за разликата над сумата от 247, 41 лева
до пълния предявен размер от 543, 24 лева.
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа; че ответницата Е. П. Н. е собственик на процесния
имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
4
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени
са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на
средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка,
която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.
Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ,
Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена
топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За
периода от м.12.2012г. до м.04.2013г. в имота е имало монтирани 4 броя
радиатори с индивидуални резпределители на разходите за отопление и
щранг-лира в банята без монтиран индивидуален уред за измерване. За
останалата част от периода в имота е имало 3 броя радиатори с индивидуални
резпределители на разходите за отопление и щранг-лира в баната без
монтиран индивидуален уред за измерване. За отоплителните периоди 2012-
2013г., 2013г.-2014г., и 2014г.-2015г. абонатът е осигурявал достъп за отчет
на уредите и водомерите, а за периода от 2015г.-2016г. такъв достъп не е бил
осигурен. За съществуващата в имота щранг-лира била начислена служебно
топлинна енергия като за отоплително тяло без уред. Потребената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване били отчитана въз основа на
показанията на монтираните два броя водомери. За периода без липса на
5
достъп за отчет била начислена служебно топлинна енергия по максимален
специфичен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334 за
топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като
същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи
на абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово
разпределение дялови разпределения за потребената топлинна енергия в
процесния имот и документи за годишен отчет, които не са оспорени от
ответницата. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия
период. В този смисъл наведените от жалбоподателката възражения за
неизвършено отчитане на индивидуалните разпределители и за липса на
доказателства за количеството на реално доставената топлинна енергия в
имота, са неоснователни.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие -
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане.
За отоплителен период 2015-2016г. в съответствие с тази законова
уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия
относно имота - предмет на спора, са начислявани помесечно от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по прогнозни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период 2015-2016г. е
изготвена изравнителна сметка от дружеството, извършващо дялово
6
разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за
процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите,
констатиран в изготвен за това протокол. Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия
се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. позволява да се
определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на
функция от показанията на общия топломер. В случай, че клиентът отсъства
продължително от имота и/или не е възможно да изпълни задължението си за
осигуряване на достъп до имота за извършване на отчет, законът предвижда
различни възможности. Съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването
от 2007г. /отм. ДВ бр. 25/20.03.2020г./ клиентът може да подаде заявление до
топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота
му. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите,
неосигурили достъп могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът
може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска
служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като
осигури достъп за осъществяването му.
В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет на уредите, съответно за отчет на
водомерите за отоплителен сезон 2015-2016г. Не се установява също да се е
възползвал от посочените по-горе възможности, и тъй като не e осигурил
достъп до собствения му имот за отчет, за ищцовото дружество е възникнало
правото да определи служебно количеството на доставената топлинна енергия
за имота в периода 2015-2016г., съгласно методиката, установена в
цитираната наредба. Ответникът не твърди и не установява да се е възползвал
от предвиденото рекламационно производство и да e оспорил изготвената от
третото лице-помагач изравнителна сметка в установените срокове съгласно
чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2014г., нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването (отм.) - в ред. до изм. с ДВ бр. 74/2019г., поради което
съдебният състав намира, че разпределението за отоплителен сезон 2015-
2016г. е извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-
техническата експертиза начин в съответствие с приложимата нормативна
7
уредба.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е
годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод
е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско
измерване, които са били предмет на изследване на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за
исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период
ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на присъдената с
решението на СРС сума за главница в общ размер на 3 324, 78 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена
претенцията за мораторна лихва за разликата над сумата от 247, 41 лева до
пълния предявен размер от 543, 24 лева, е влязло в сила като необжалвано.
Спорно на етапа на въззивното производство е дали съществува вземане на
ищеца за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от м.12.2012г. до м.04.2013г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
действалите към тази част от исковия период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ - 001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника. Според нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят
8
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /не е нужно отправянето на покана/, т.е., ответникът следва да
се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ
отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия.
Следователно за задълженията за периода от м.12.2012г. до м.04.2013г.,
ответникът е изпаднал в забава считано от 31.01.2013г., поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е основателна за исковия период и в посочения размер. Правилата по
чл. 33, ал. 1 относно изискуемостта и изпадането в забава на потребителя,
установени в Общите условия за продажба на топлинна енергия, в сила от
12.03.2014г., са неприложими по отношение на потребената топлинна енергия
в периода от м.12.2012г. до м.04.2013г. Доводите на въззивника в този смисъл
са неоснователни. Правоотношението между страните се регулира от
действалите за тази част от процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия от 2008г.
По отношение на вземането за главница за стойността на услугата
дялово разпределение:
Ответникът дължи заплащане на цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Основанието за възникване на това задължение е
нормата на чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР и чл. 22 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, съгласно които дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв.
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
9
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Настоящият съдебен състав счита, че липсата на сключен договор
между клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна
собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови извод за липса
на договорна връзка между клиентите и топлопреносното предприятие, нито
за незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия, стига същото да е
извършено съобразно нормативните изисквания. Чл. 139в, ал. 1 ЗЕ вменява
задължение за клиентите в сграда - етажна собственост да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като решението се взема по реда на ал. 2. Според ал. 3 на чл.
139в, клиентите са длъжни да уведомят писмено топлопреносното
предприятие за резултатите от избора. В случая ответникът не твърди
клиентите в сградата да са избрали друго лице, различно от третото лице
помагач, нито да са уведомили ищеца писмено за такъв нов избор, поради
което ищецът правилно е начислявал сумите за топлинна енергия въз основа
на данните от дяловото разпределение, извършвано от "ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, последното вписано в публичния регистър в Министерство на
енергетиката по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ.
В случая по делото е установено въз основа на заключението на
съдебно-техническата експертиза, както и от представените и неоспорени от
ответницата документи за годишен отчет и за дялово разпределение, че за
процесния период „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД е извършвала услугата дялово
разпределение, поради което ответницата дължи заплащане на нейната
стойност в претендирания размер.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
10
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2462 от 24.03.2022г., постановено по
гр.дело № 39746/2021г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Е. П. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “*******, ап. 8 да
заплати “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ******* седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11