РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. В., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110105787 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
"П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Б.“
********** срещу ответника И. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“
**** съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове, както
следва:
- положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата от 2456,63 лева - представляваща неплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020 г.,
сумата от 633,26 лева – представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 05.11.2021г. до 03.06.2022г.,
сумата от 184,24 лева – представляваща законна лихва за периода от
03.06.2022г. до 27.03.2024г. вкл.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението,
за които сума е издадена Заповед № 1699/29.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3806/2024 г. по описа на Районен
съд-гр.В.;
1
- осъдителни искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати следните суми , а именно:
- сумата в размер на 368.27лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ ;
- сумата от 773.50 лв. , представляваща възнаграждение за услуга
„Флекси“.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния и осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
Твърди се ,че на 10.03.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ 30043089729 от 10.03.2020г. между „П. К. Б." ЕООД, като кредитор, и И. С. Г., като
длъжник. Сумата по кредита е в размер на 3900,00 лв. със срок от 36 месеца при
месечна вноска в размер на 188,03 лв. Общото задължение по кредита е в размер на
6769,07 лв. Сочи се, че са поискани и закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси ,
по които се дължат исковите суми.
В съответствие с изложеното, доколкото исковите суми не са изплатени,
се счита, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова
претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът И. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“
**********, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба. В
проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове и
моли същите да бъдат отхвърлени. Не се оспорва сключването между страните на
процесния договор за потребителски кредит № 30043089729 за сумата от 3900 лева, за
срок от 36 месеца с месечна вноска от 188,03лева, при ГПР 49,12%, ГЛП 41,00%,
лихвен процент на деня 0,11%, както и че ответникът е изплатил на ищцовото
дружество сумата в размер на 6081,32 лева. Счита се, че процесният договор за
кредит е нищожен, поради което се дължи единствено чистата стойност на главницата
в размер на 3900,00 лв. Предвид заплащането на ответника на горепосочената сума се
счита, че искът за главница е погасен, поради плащане. Излага се, че клаузите за
дължимо възнаграждение за закупена услуга „Фаст и възнаграждение за услуга
„Флекси“ са нищожни, като противоречащи на чл.143 от ЗЗП, заобикалящи
изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и в нарушение на добрите нрави. Сочи се, че
същите са в нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, т.к. не са включени в
годишния процент на разходите.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
По допустимостта на предявените установителни искове:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 3806/2024 г. по описа
на Районен съд-гр.В., се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
28.03.2024 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
1699/29.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено на длъжника И. С. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: Област В., Община В., гр. В., район Вл. В., ж.к. ,,В. В.“ **** да заплати на
Кредитор ,,П. К. Б.” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление:
Област С. (Столична) Община Столична гр.С. бул. „Б.“ ****, чрез юрисконсулт Г. С. К.
Следното вземане: сумата от 2456,63 лева (две хиляди четиристотин петдесет и шест
2
лева и шестдесет и три стотинки) главница по договор за потребителски кредит №
30043089729/10.03.2020г., сключен между И. С. Г. и „П. К. Б.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
28.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 633,26 лева
(шестстотин тридесет и три лева двадесет и шест стотинки) - договорно
възнаграждение за периода от 05.11.2021г. до 03.06.2022г.; сумата от 184,24 лева (сто
осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) - законна лихва за периода от
03.06.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.03.2024г. вкл., както и сумата
от 98,79 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки) - представляваща
съдебно –деловодни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор
за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020г., сключен между И. С. Г. /в
качеството си на заемател/ и ,,П. К. Б.” ЕООД /в качеството си на заемодател/.
Съобразно посочената в т. VI от Договора, заемодателят се задължил да върне заема на
равни месечни погасителни вноски в размер на 255,20 лева за срок от 36 месеца, и
падежна дата на всяко 5- то число на месеца. Предвид неплащането на задължението
съгласно изготвения погасителен план и настъпил краен падеж за плащане се
претендира неплатения остатък.
Срещу издадената заповед е депозирано възражение в срока по чл.414 от
ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за
заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания
по иска с правно основание чл.422 от ГПК с вземанията по заповедта, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Приобщено по делото Искане за отпускане на потребителски кредит П. К.
Стандарт от 10.03.2020 г., подписано от ответника И. С. Г.. Същият е декларирал, че е
запознат и с Общите условия на „П. К. Б." ЕООД, видно от Декларации. Получил е и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, подписани от ответника на 10.03.2020г.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит П. К.
Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г. , „П. К. Б." ЕООД , в качеството му на
кредитор, предоставя на ответника И. С. Г., в качеството му на клиент, кредит в
размер на 3900,00 лв. със срок на кредита - 36 месеца и при размер на месечната
вноска по кредита в размер на 188,03 лв. Годишният лихвен процент е в размер на
41,00 % , годишен процент на разходите (ГПР %) 49.12, а общото задължение по
кредита е в размер на 6769.07 лв. Видно от договора , кредитополучателят И. С. Г. е
положил подпис на всички страници от същия.
Представен е Погасителен план към Договор за потребителски кредит П.
К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г., надлежно подписан от кредитополучателя
И. С. Г..
Представени и приети по делото са Общи условия на „П. К. Б." ЕООД
към Договор за потребителски кредит П. К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г.
Ответникът е закупил допълнителни услуги по т.15 от Общите условия -
3
услуга Фаст в размер и услуга Флекси. Параметрите по поискана и закупена
допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст": 780.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси": 1638.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 67.17
лева.
Автентичността на подписите на кредитополучателя И. С. Г., положени в
цитираните документи не е оспорена от ответната страна.
Първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски с
падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е
увеличил с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по
ДПК № 30043089729 И. С. Г. е поискал безплатно отлагане на една вноска.
Поисканото отлагане е от дата 02.07.2020г. И. С. Г. е пожелал да отложи една вноска,
които се явява № 4 вноска по погасителния план към договора. Поради отлагането е
подписан Анекс № 1 от 02.07.2020г. към процесния Договор за потребителски кредит
П. К. Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г., с който се отлагат горепосочената 1
погасителна вноска. Неразделна част от този Анекс е нов погасителен план с 37
погасителни вноски, по който клиентът трябва да погасява своето задължение и в края
на същия да погаси и отложените вноски.
От приобщеното по делото преводно нареждане се установява, че „П. К.
Б." ЕООД е превел на кредитополучателя И. С. Г. сумата в размер на 3900,00 лв. на
11.03.2020г.
Поради неплащане на задълженията по процесния договор за кредит –
непогасена част от задължението в размер на 5461,22 лв. „П. К. Б." ЕООД е обявил
кредита за предсрочно изискуем. С уведомително писмо от 09.06.2022г. ищцовото
дружество е уведомило ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
което му е връчено лично на 13.06.2022г.
Представено по делото е извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020 г. с клиент И. С. Г..
Видно от заключенията на вещото лице Е. Т. по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорени от страните, които съдът намира за компетентно изготвени и обосновани,
общият размер на извършените плащания от ответника се равнява на 6 081,32 лв.,
както следва: за главница – 1 443,37 лв.; за договорни лихви – 1 977,75 лв.; за пакети
допълнителни услуги – 1 276,23 лв.; за лихви за забава върху главници – 340,99 лв0;.
за законна лихва върху забавена месечна вноска – 1 012,98 лв.; за такса банка – 30 лв.
По този вариант остатъкът от дълга е както следва: за главница – 2 456,63 лв. (3 900 лв.
– 1 443,37 лв.); за договорни лихви – 633,26 лв. (2 611,01лв. – 1 977,75 лв.); за пакети
допълнителни услуги – 1 141,77 лв. (2 418,00 лв. – 1 276,23 лв.).
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителните искове с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и на
осъдителните искове с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираните суми. В разглеждания случай ищцовата страна е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и
по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
4
черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит П. К.
Стандарт № 30043089729/10.03.2020 г., „П. К. Б." АД е предоставило паричен заем на
кредитополучателя И. С. Г. в размер на 3900,00 лева. Договорът е подписан от
кредитополучателя И. С. Г., като не е оспорен подписа на заемополучателя в
процесния договор. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ
подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат с него са направени именно от кредитополучателя И.
С. Г., което от своя страна установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на
заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не
са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и
общата императивна потребителска закрила. Следователно процесният договор е
потребителски по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК, като съдържанието му е установено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа
ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на
разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от
изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора.
Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора
декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план.
Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да
съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В
конкретния случай формално тези изисквания на закона са спазени. В подписания
между страните договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е
декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер на
дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане. В
договора и анекса към него са посочени броят на вноските, падеж, на който се дължат
плащанията, размерът на вноските, ГЛП и ГПР. В стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити се съдържа и информация
относно правото на отказ на потребителя от договора.
Действителността на подписания между страните договор за
потребителски кредит следва да се прецени и с оглед договарянето на предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на
Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за
5
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на
потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да
прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между
договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира
със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат
над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в
множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и възнаграждение,
включени в сходен договор между потребител и същото дружество, са били поставени
за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда
на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22. В т. 1 от цитираното решение
по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител,
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл.
3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за
потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да
разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от
посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по- специално
тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т.1, така и на т.4 от
цитираното решение.
Съдът намира, че клаузите в процесния договор за възнаградителна лихва
и за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са нищожни, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Включените в пакета услуги на
практика са действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради
което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 ЗПК нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато
посочените допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята същност са
действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Също така, следва да се има
предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги,
на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната
има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на
страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната
страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор
за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
6
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
С оглед на това настоящият състав намира, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това
възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй
като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изключването му от
ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото начисляването и
събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с
който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на
ГПР. Посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР
същевременно не съответстват на действително уговорените такива, обуславящи
значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и потребителя, и
нарушаващи принципа за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.
По този начин кредиторът с формално законни средства постига една
противозаконна цел, като с включването на тези допълнителни услуги към месечните
вноски по погасителния план, без същите да се отразят в ГПР, на практика заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР.
Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор и до
недължимост на претендираната договорна лихва, лихва за забава и законна лихва за
забава.
В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2,
буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така
че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението на
ищцовото дружество за пакет от допълнителни услуги в общ размер 2418,00 лева, то
действителният му размер би достигнал 135 %. Полученият ГПР при включването на
възнаграждението по пакета от допълнителни услуги надвишава законната лихва 13
пъти.
По изложените съображения и доколкото сумата от 2418,00 лева не е
включена в годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че
неравноправните клаузите „Фаст“ и „Флекси“ влекат след себе си и нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
В настоящия случай са падежирали всички вноски съобразно
погасителния план по договора за кредит. Съгласно представеното извлечение от
сметка и заключението на вещото лице, ответникът е направил плащания по договора
в общ размер на 6081,32 лева, а главницата възлиза на 3900,00 лева.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявените искове,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед направеното искане, ответникът има право на разноски, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен делото и
доказателствата за реализирани разходи за сумата в размер на 350,00 лв. – заплатен
депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
7
На основание чл.38, ал.2 ЗА, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение за оказаната от
него безплатна правна помощ на ответника в размер на 741,59 лева за исковото
производство, определено в минимален размер, на основание чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Б.“ ********** срещу ответника И. С. Г.
ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ **** положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата от 2456,63 лева - представляваща неплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 30043089729/10.03.2020 г.,
сумата от 633,26 лева – представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 05.11.2021г. до 03.06.2022г.,
сумата от 184,24 лева – представляваща законна лихва за периода от
03.06.2022г. до 27.03.2024г. вкл.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за които сума е издадена Заповед № 1699/29.03.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3806/2024 г. по описа на
Районен съд-гр.В., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Б.“ ************* срещу ответника И.
С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ **** осъдителни искове с правно
основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните суми , а именно:
- сумата в размер на 368.27лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ ;
- сумата от 773.50 лв. , представляваща възнаграждение за услуга
„Флекси“, като неоснователни.
ОСЪЖДА "П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. бул.“Б.“ № 49 блок 53Е, вх.В ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Г. ЕГН
**********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ № 207 вх.2 ет.7 сумата в размер на 350,00 лв. ,
представляваща сторени в исковото производство разноски за заплатен депозит за
вещо лице, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "П. К. Б." ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. бул.“Б.“ № 49 блок 53Е, вх.В ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. К.
Д., вписана в Адвокатска колегия-гр.В., с личен номер на адвокат № **********,
със служебен адрес: гр.В. , бул. В. В. № 61 ет.2 сумата от 741,59 лв., за осъществено
безплатно представителство на И. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ж.к. ,,В. В.“ №
8
207 вх.2 ет.7, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9