№ 254
гр. гр.Велинград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20215210101105 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС от Д. А. А. и М. С. А.
против А. А. Ц. за осъждане на ответника да преустанови неоснователните
действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост върху УПИ XII-144 в кв.9 по действащия КРП на гр.Сърница, с
площ от 754 кв.м, за който регулацията не е приложена от всички съседни
имоти, при съседи: от югоизток -УПИ XI-143, от югозапад- Улица *********
между ол.39 и ол.40; от северозапад- УПИ XIII-145 и от североизток- УПИ
III-33, по неговия източен участък, представляващ ивица с площ от около 16
кв. м., разположена навътре в имота на ищците с дължина от 36 линейни
метра и средна ширина от 0.44 линейни метра, на отстояние от 1 линеен
метър от южно разположената улица, съответно на 3 линейни метра от
крайния северен участък на границата, като премахне всякакви предмети,
включително дърва за огрев, разположени върху границата и пречещи на
изграждането на законно разрешена ограда, за което е издадено Разрешение
за строеж на ограда №13/07.05.2021 г. на гл.архитект на Община Сърница.
Ищците твърдят, че са съпрузи, сключили граждански брак през 2005г..
По време на брака си придобили чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт №88/25.05.2010г. на нотариус с район на действие РС
Велинград, дворно място, съставляващо ПИ пл. номер 144 в кв. 9, за който е
отреден УПИ XII-144 в кв.9 по действащия КРП на гр.Сърница, с площ от 754
кв.м., с неприложена регулация за всички съседни имоти, при граници и
съседи от югоизток -УПИ XI-143; от югозапад- Улица ********* между ол.39
и ол.40; от северозапад- УПИ XIII-145 и от североизток- УПИ III-33 от
родителите на ищцата Д. А. А.-А. и К.Ю.. Към датата на покупко-продажбата
1
се водил спор между праводателя на ищците А. А.Ю. и ответника по предявен
от А. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за граничната ивица от около 16
кв. м., разположена на границата между двата съседни имота УПИ Х-143 и
УПР XII-144 в кв.9 по плана на гр.Сърница, за което било образувано гр. д.
№270/2008г. по описа на Районен съд Велинград. Спорът приключил с влязло
в сила на 23.07.2010г. Решение № 58/10.03.2009г. по гр. д. 270/2008г. на РС
Велинград, поправено с Решение 18/06.01.2010г., с което правата на
настоящия ответник по отношение граничната ивица от около 16 кв. м.,
разположена на границата между двата съседни имота УПИ Х-143 и УПР XII-
144 в кв.9 по плана на гр.Сърница били отречени.
Ответникът А. Ц. обаче не желаел да се съобрази с окончателното
съдебно Решение по №270/2008г. по описа на Районен съд Велинград и
тенденциозно всяка есен складирал дърва за огрев на същата спорна ивица,
която е била предмет на гр.дело №270/2008г. по описа на Районен съд
Велинград с площ от 16 м2, разположена навътре в техния имот с обща
дължина в няколко участъка от 40 линейни метра. Дървата нареждал върху
съществуващата телена ограда, от което се пречупили съществуващите
дървени колове, на които била сложена мрежата. По този начин всяка есен
дървата на ответника навлизали в частта от имота на ищците с площ от около
16 кв. м., представляваща ивица с ширина между 0.30 и 0.50 м., започваща от
1 м от улицата и свършваща на 3 м. от северната граница на имота.
Твърдят, че с тези действия ответникът им пречи да построят ограда по
имотната граница, определена с действащия КРП на гр. Сърница от 1986г. и с
влязлото в сила съдебно решение, за което имали издадено разрешение за
строеж, като и тази есен отказвал да премести дървата си, за да се изпълни
разрешението за строеж на оградата.
Считат, че действията на ответника са неправомерни, извършени в
нарушение на закона, на влязло в сила съдебно Решение по гр.дело №
270/2008г. по описа на Районен съд Велинград и че им пречи да упражняват
правата си на собственост, като изградят ограда между техния имот УПИ Х-
143 и разположения съседен от изток имот УПИ XII-144, собственост на
ответника.
Искат от съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответника да прекрати неоснователните действия, което им пречи да
упражняват правото си на собственост върху УПИ XII-144 в кв.9 по
действащия КРП на гр.Сърница, с площ от 754 кв.м, за който регулацията не е
приложена от всички съседни имоти, при съседи: от югоизток -УПИ XI-143,
от югозапад- Улица ********* между ол.39 и ол.40; от северозапад- УПИ
XIII-145 и от североизток- УПИ III-33, по неговия източен участък,
представляващ ивица с площ от около 16 кв. м., разположена навътре в имота
на ищците с дължина от 36 линейни метра и средна ширина от 0.44 линейни
метра, на отстояние от 1 линеен метър от южно разположената улица,
съответно на 3 линейни метра от крайния северен участък на границата, като
2
премахне всякакви предмети, включително дърва за огрев, разположени
върху границата и пречещи на изграждането на законно разрешена ограда, за
което е издадено Разрешение за строеж на ограда №13/07.05.2021 г. на
гл.архитект на Община Сърница. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. Ц., чрез
адв. К. АК Пазарджик, оспорва основателността на предявения иск.
Възразява, че извършва неправомерни действия или бездействие, с които да
пречи на инвестиционните им намерения на ищците да построят ограда на
регулационно-имотната граница.
Представя протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво от 14.06.2021г., съставен въз основа на
неколкократно цитираното в исковата молба Разрешение за строеж на ограда,
от който било видно, че не съществували каквито и да е било пречки при
даването на строителната линия.
Оспорва твърденията на ищците, че всяка есен поставя в тяхно място
дървата си, тъй като дървата складирал в неговия имот.
Оспорва твърденията си, че с поставянето на дървата разрушава
съществуващата ограда. Излага, че оградата била компрометирана поради
амортизирането си, а не следствие на други причини, респективно на неговите
действия.
Оспорва твърденията на ищците, че частта, върху която се твърди че са
извършвани неоснователните действия е част от собствения им имот УПИ
ХII-144 в кв. 9 по КРП на гр. Сърница. Излага, че съществувала разлика в
площта на собствения на ищците имот дворно място с пл. № 144, кв.9, за
който имот е отреден УПИ XII в приложения по делото нотариален акт за
собственост, по приложената към исковата молба скица и по приложеното
удостоверение за факти и обстоятелства от Община Сърница, която излизала
извън нормативно определения толеранс от 10%.. Липсвали обаче каквито е
да било данни за регулационни промени касаещи имота, извършени след
1986г., от когато влязъл в сила действащия КРП на гр. Сърница, одобрен със
Заповед № 98/23.06.1986г. на ОНС Пазарджик.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Ищците са собственици на недвижим имот-дворно място, съставляващо
поземлен имот с пл. номер 144 в кв. 9, за който е отреден УПИ XII-144 по
КРП на гр. Сърница от 1983г., за който регулацията не е приложена от всички
страни, с площ плана от 754 кв. м., а по документ за собственост с площ на
УПИ XII 670 кв. м., находящ се в гр. Сърница, общ. Сърница, обл. Пазарджик,
с адрес ул. ***** № 12, при граници и съседи: от изток УПИ XI-143, от запад
УПИ XIII-145, от север УПИ III-33, от юг-улица, ведно с построените в него
3
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв. м. и
полумасивна плевня, със застроена площ от 40 кв. м. Имотът е придобит чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
88/25.05.2010г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград от А.
А.Ю. и К. А. Ю.-родители на Д. А., по време на брака на ищците.
Съседният от изток имот УПИ XI-143 е собственост на ответника А. А.
Ц., което не е спорно между страните.
Между праводателя на ищците А. А.Ю. и ответника А. А. Ц. е воден
спор за собственост по предявен от Ц. ревандикационен иск за осъждане на
Ю. да предаде владението върху 16 кв. от имот УПИ XI-143 по КРП на гр.
Сърница, находяща се по границата с УПИ XII-144.
Ищците са придобили УПИ XII-144 по КРП на гр. Сърница от 1983г.,
върху част от който твърдят, че ответникът упражнява неоснователни
действия, в хода на висящия правен спор за собственост по гр. д. 270/2008 г.
на РС Велинград по отношение на УПИ XI-143 по КРП на гр. Сърница.
С влязло в сила на 23.07.2010г. Решение № 58/10.03.2009г. по гр. д.
270/2008г. на РС Велинград, поправено с Решение № 18/06.01.2010г. по гр. д.
№ 270/2010г. на РС Велинград, влязло в сила на 23.02.2010г., е отхвърлен
предявеният от А. А. Ц. против А. А.Ю. иск с правно основание чл. 108 ЗС за
приемане на установено, че е собственик на дворно място, застроено и
незастроено, с площ от 560 кв. м., съставляващо по действащия план на гр.
Сърница УПИ XI-143 в кв. 9, при граници и съседи: север-УПИ IX-140,
изток-УПИ X-142, юг-улица, запад-УПИ XII-144 и осъждането му да му
предаде владението върху част от този УПИ с площ 16 кв. м. /откъм
границата с УПИ XII-144 в кв. 9/, като неоснователен.
Влязлото в сила Решение № 58/10.03.2009г. по гр. д. 270/2008г. на РС
Велинград, макар че обвързва ищците по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, не
установява, че техният праводател и ответник по иска е собственик на имот
УПИ XII-144, тъй като обект на правният спор е УПИ XI-143 в кв. 9 от КРП
на гр. Сърница.
Не са относими и дадените в Решение № 20/20.02.2017г. по гр. д.
6179/2015 г. на I г.о. на ВКС разяснения, че пределите на силата на пресъдено
нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на
реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между
два съседни имота, без да представлява отделен имот на трето лице, се
разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на
ответника и следователно е негова собственост, предвид че спорната реална
част от 16 кв. м. не е индивидуализирана в Решение № 58/10.03.2009г. по гр.
д. 270/2008г. на РС Велинград чрез посочване на точното й местонахождение,
за да се приеме, че е идентична с частта, върху която ищците твърдя, че
ответникът нарежда дърва за огрев.
Следователно в настоящия процес Д. А. и М. А. следва да докажат, че
процесната реална част с дължина от 36 линейни метра и средна ширина 0,44
4
линейни метра, на отстояние 1 линеен метър от южно разположената улица,
съответно 3 линейни метра от крайния северен участък на границата е част от
собствения им имот УПИ XII-144 и върху нея ответникът извършва
неоснователни действия, като нарежда дърва за огрев, които им пречат да
изгради законно разрешена ограда, за което е издадено Разрешение за строеж
на ограда №13/07.05.2021 г. на гл.архитект на Община Сърница, а ответникът
основателност на действията, респ. че се дължат на причини, за които не
отговоря.
За установяване на местонахождението и принадлежността към имота
на ищците на реалната част, върху която се твърди, че ответникът извършва
неправомерни действия, са изготвени две съдебно-технически експертизи-
основна и допълнителна. Съдът кредитира допълнителното заключение на
вещото лице по поставените въпроси, доколкото същото е изготвено при
съобразяване на представените от ответника доказателства за изменение на
КРП от 1983г. със Заповед № 98/23.06.1986г. на заместник-председателя на
ИС на ОНС-Управление „Архитектура и благоустройство“ гр. Пазарджик и
след справка в СГКК Пазарджик за урегулиране на процесните имоти.
Основното заключение на съдебно-техническата експертиза, следва да се
кредитира, доколкото по него е отговорено на въпроси, които не касаят
изменението на имотните граници между УПИ XII-144 в кв. 9 и УПИ XI-143
в кв. 9.
Според заключението по назначената допълнителна съдебно-техническа
експертиза, последният, действащ и понастоящем КРП на гр. Сърница, е
одобреният със Заповед 856/21.07.1983г. на ОНС на гр. Пазарджик. По него за
дворно място, съставляващо поземлен имот пл. номер 144 в кв. 9, е отреден
УПИ XII-144 в кв. 9, а за съседния от изток имот дворно място с пл. 143 е
отреден УПИ XI-143 в кв. 9. Регулацията на УПИ XII-144 в кв. 9 сега по
действащия КРП на гр. Сърница, не е приложена от всички страни.
Планът е приет по време на действието на ЗТСУ /в сила от 01.06.1973
г., отм. с § 20 от ЗР ЗУТ ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./. При
приемането му по него не се е предвиждало придаване по регулация на части
от имот пл. номер 144 в кв. 9 към съседния имот пл. номер 143 или обратно
за урегулирането им.
По плана от 1983г. материализираната на място имотна граница между
двата имота, нанесена в КП не съвпада с регулационната граница на
парцелите.
По молби на праводателя на ищците А. А. Ц. /А. А.Ю./ и на ответника Р.
А. Ц. /А. А. Ц./-л.119 и л. 120 по делото, е започнало производство по
отстраняване на допусната грешка в КРП на гр. Сърница при нанасяне на
регулационната граница, която не съвпада с имотната граница на имоти пл.
номера 140, 142, 143 и 144.
С Констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален от 05.04.1985г.
е установено, че границата между имоти пл. номера 140, 143 и 144 по
5
кадастралния план и тези на място действително не съвпадат. Имотната
граница между имоти пл. номер 144 и 143 е изместена към имот пл. номер
144, имотната граница между имоти пл. номера 140 и 143 е изместена към
имот пл. номер 140. Границите на имоти пл. номера 144, 143 и 140 на място са
материализирани с дървена паянтова ограда.
Изготвен е проект за попълване на кадастъра с верните имотни граници
на имоти пл. номера 141, 143, 144 в кв. 9 и изменение на регулацията на
парцели IX-141, X-142, XI-143 и XII-144, предвиждащ регулационната линия
между тях да минава по имотните граници, който е съобщен на
заинтересованите страни. В процеса на проучване собствениците на парцели
XII-144, XI-143 и IX-141 в кв. 9 се споразумяват регулационната линия между
парцелите да минава така, както е по изготвената скица проект № 47 от
14.04.1986г., видно от приложеното по делото писмо на Общински народен
съвет с. Сърница до Окръжен народен съвет, отдел „Архитектура и
благоустройство“ Пазарджик-л.112.
По приложената скица проект № 47 от 14.04.1986г., послужила за
изменение на одобрения КРП на гр. Сърница от 1983г., имотната граница
между имот пл. № 144, за който е отреден УПИ XII-144 и имот пл. номер 143,
за който е отреден УПИ XI-143 минава по защрихованите в червено линии и
не съвпада с регулационната граница по приетия и действащи КРП на гр.
Сърница от 1983г. Предвид постигнато между собствениците на двата
съседни имота Р. А. Ц. /А. А.Ю./ и А. А. Ц. /А. А. Ц./ съгласие за попълване на
кадастъра с верните имотни граници и изменение на регулацията на имотите
по червено защрихованите линии, е издадена Заповед № 98/23.06.1986 г. за
изменение на регулационния план за парцели IX-141, X-142, XI-143 и XII-144.
С тази заповед е изменена регулационната линия между парцели XI-143 и XII-
144, като към парцел XI-143 са придадени 19 кв. м. от парцел XII-144.
Видно от представената по делото декларация № 1841/09.12.1986г. на
ОБНС с. Сърница, регулационните сметки са уредени. Праводателят на
ищците е получил стойността на придаваемата се от неговия имот към имота
на ответника реална част. Границата между двата имота след изменението на
регулацията през 1986г., според допълнителното заключение на вещото лице,
минава по синята линия на изготвената към заключението скица извадка от
ДКРП на гр. Сърница и съвпада с имотната граница.
При посещение на имота, вещото лице е констатирало материализирана
на място паянтова ограда от мрежа и колове, която не е в права линия,
наклонена е към имота на ищците и не минава изцяло по регулационната
граница, а в по-голямата си част попада в имота на ищците УПИ-XII-144 в кв.
9.
Отстоянията на оградата до дворищнорегулационната граница между
УПИ XII-144 в кв. 9 и УПИ XI-143 в кв. 9, означено в приложените по делото
комбинирана скица към основната СТЕ е в т. 11-0 см., в т. 12-11 см., в т. 13-
39 см., в 14-47 см., в т. 15-41 см., в т. 16-31 см., в т. 17-35 см., в т. 18-34 см., в
6
т. 19-39 см., в т. 20-37 см., в т. 21-27 см., в т. 22-28 см. и в т. 23-33 см..
Констатирано е, че осем от тринадесетте измервания са над 30 см.
Разстоянието между съществуващата на място ограда и регулационната
граница между имотите е с площ 11 кв. м..
Дължината на имотната граница, означена на скица извадка № 7 от
допълнения КРП на гр. Сърница към допълнителната съдебно-техническа
експертиза е 35,60.
При посещение на място вещото лице е констатирало, че по
продължение на съществуващата ограда, откъм имота на ответника, са
наредени дърва за огрев, които на места опират плътно в оградата.
В насока, че по продължение на намиращата се между имотите на
ищците и ответника ограда от мрежа А. Ц. нарежда нарязани дърва за огрев,
са показанията на свидетелите К.Ю.-майка на ищцата Д. А. и Ф. А.. Съдът
като прецени показанията на свидетелката Ю. по реда на чл. 172 ГПК ги
кредитира в тази част, тъй като кореспондират с показанията на свидетелката
на насрещната страна и се потвърждават от вещото лице при разпита му в
о.с.з. при приемане на заключението по основната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Негаторният иск предоставя правна защита на собственика или
носителя на ограниченото вещно право срещу всяко неоснователно пряко и/
или косвено въздействие, посегателства или вредно отражение върху обекта
на правото, с които, без да се отнема владението, се пречи, ограничава или
смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение, в пълен
обем. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Когато
ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен
имот, интерес от този иск е налице, когато извършваните от ответника
действия надхврълят законните ограничения на собствеността, установени в
чл.50 и сл. от ЗС.
Двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова,
че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. Такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото се
7
докаже, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да
било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е
длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва
без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика,
без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Установи се от заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, че имотите ищците и ответника са
урегулирани и по последния действащ КРП на гр. Сърница, приет със Заповед
856/21.07.1983г. за тях са отредени УПИ XII-144 и УПИ XI-143 в кв. 9. Със
Заповед № 98/23.06.1986г. на заместник-председателя на ОНС Пазарджик
регулационният план е изменен, на осн. чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ поради
констатирана грешка в кадастралния план, послужил като основа на
изработване на регулационния план, който не отразява вярно имотните
граници. С изменението регулационната граница е изместена към имот пл.
номер 144 и към имот пл. номер 143 са придадени 19 км. м. реална част по
продължението на материализираната на място като имотна граница дървена
паянтова ограда.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица,
като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до
тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова
регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.
33, ал. 1 и 2 ЗТСУ.
Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена,
основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ са дадени в тълкувателно решение № 3/1993 г.
на ОСГК на ВС. Тълкувателният акт има отношение не само към
дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ
/отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони –
ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в
Княжество /Царство/ България. Приема се, че когато дворищно-
регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в
него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено
закононарушение /чл. 33, ал. 1 ЗТСУ/, прилагането му е налице, когато
придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението
8
върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите
случаи /уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/ планът се счита за приложен при
изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия
собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на
собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при
снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение.
В случая регулационният план е създаден при грешна кадастрална
основа и съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ отчуждителното му е действие
настъпва, когато придадените по регулация части бъдат заети и владението
върху тях продължи повече от десет години, което основанието следва да е
осъществено до влизането в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г.
Тези предпоставки на закона са изпълнени. По делото са налице
безспорни доказателства, че ответникът е владял придадените с изменението
през 1986г. на действащия регулационен план на гр. Сърница към имота му
19 кв. м. по продължението на материализираната на място по имотната
граница дървена паянтова ограда. В тази насока са показанията на
свидетелите К.Ю. и Ф. А.. Според показанията на свидетелката на К. Ю. през
1986г. тя и съпругът й се разбрали с ответника къде да минава имотната
граница между техния имот с пл. номер 144 и неговия с пр. номер 143.
Отстъпили му площ с ширина 1 м. в северния край намаляваща до 0 м. в
южния край, „...подарили му го, като на брат...“ . Оттогава тази част станала
част от неговия имот и се ползвала само от него. В горния край си направил
гараж.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като са за
неизгодни за ищците факти.
Ето защо може да се приеме за доказано, че придадената площ е завзета
и върху нея е осъществено десетгодишно владение, следователно
регулационните граници са се транформирали в имотни.
В допълнение, за придадената към имота на ответника реална част е
заплатено обезщетените, видно от представената по делото декларация №
1841/09.12.1986г.-л. 67, която съдът кредитира, като създадено от
насрещната страна писмено доказателство, удостоверяващо неизгоден за
издателя факт.
Установи се, че понастоящем между имота на ищците и имота на
ответника има материализирана на място ограда от телена мрежа, която не
минава изцяло по регулационната и имотна граница, а след т. 12 навлиза в
имота на ищците на различни разстояния. По продължението на тази ограда
ответникът нарежда нарязани дърва за огрев, които на места опират плътно в
нея. В тази насока са показанията на свидетелите и констатациите на вещото
лице при посещение на имота. Част от наредените дърва попадат върху
регулационната и имотна граница, а друга част върху имота на ищеца.
Действията на ответника по нареждане на дърва за огрев по продължение на
телената ограда, на местата, където попадат в имота на ищците са
9
неправомерни, тъй им пречат упражняват правото си на собственост върху
имот УПИ XII-144, като изградят плътна ограда по югоизточната
регулационна линия, изцяло в техния имот. След т. 12 до т. 23 оградата
минава изцяло навътре през имота на ищците и отстои от имотната граница на
различни разстояния от 11 см. до 47 см., а площта на частта от границата
между УПИ XII-144 УПИ XI-143, до паянтовата ограда, която е част от имота
на ищците е с площ 11 кв. м. Наредените откъм имота на ответника дърва за
огрев, които опират в оградата, попадат тази част с площ от 11 кв. м., т.е. в
имота на ищците. Не се установи по делото ответникът да е титуляр на вещно
или облигационно право, което да му дава право да държи свои вещи в чужди
имот, поради което действията му са неправомерни. В случая пречките за
собствениците на съседния имот да упражняват необезпокоявано правото си
на собственост в пълен обем произтичат от естеството на извършваните
неоснователни действия. Тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие,
което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си.
В обобщение – по делото са събрани достатъчно доказателства, които
сочат, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен.
Съобразно заявеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
премахне всякакви предмети, включително дърва за огрев, които са наредени
до поставената паянтова ограда между двата имота от телена и колове след т.
12 до т. 23 по комбинираната скица-л. 85 към заключението на вещото лице
по основната съдебно-техническа експертиза и навлизат в имота на ищците
на площ от 11 кв. м..
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците се
дължат разноски.
Искането за заплащането им е заявено своевременно с исковата молба.
По делото са представени доказателства за заплащане на разноски от ищеца
за държавна такса в размер на 80,00 лв., 587, 00 лв. за допуснатата от съда
основна съдебно-техническа експертиза и 600,00 лв. възнаграждение на
процесуално представителство, което видно от приложения по делото
Договор за правна защита и съдействие са платени в брой.
Предвид че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е
уважен, ответникът следва да бъде осъден заплати на ищците изцяло
разноските по делото в размер на общо 1 258 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, А. А. Ц., ЕГН: **********, от гр.
Сърница, ул. ***** № 10, да преустанови незаконосъобразните си действия, с
които пречи на Д. А. А., ЕГН: ********** и М. С. А., ЕГН: ********** и
двамата от гр. Сърница, ул. ******* № 9, необезпокоявано да осъществяват
правото си на собственост върху поземлен имот УПИ XII-144 в кв. 9 по
действащия КРП на гр. Сърница, с площ от 754 кв.м, за който регулацията не
е приложена от всички съседни имоти, при съседи: от югоизток -УПИ XI-143,
от югозапад- Улица ********* между ол.39 и ол.40; от северозапад- УПИ
XIII-145 и от североизток- УПИ III-33, по неговия източен участък, като
премахне всякакви предмети, включително дърва за огрев, които са
наредени до поставената между двата имота паянтова ограда от
телена мрежа и колове след т. 12 до т. 23 по комбинираната скица-л. 85
към заключението на вещото лице по основната съдебно-техническа
експертиза и навлизат в имота на ищците на площ от 11 кв. м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. А. Ц., ЕГН: **********,
от гр. Сърница, ул. ***** № 10, да заплати на Д. А. А., ЕГН: ********** и М.
С. А., ЕГН: ********** и двамата от гр. Сърница, ул. ******* № 9 разноски
по гр. д. 1105/2021г. на Районен съд Велинград в размер на общо 1 258 лв.
/хиляда двеста петдесет и осем лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11