р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми
наказателен състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1917
по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № № 1054 от 04.09.2020 година на ***, с което
на основание чл. 200 ал. І т. 1 буква „А“ от Закона за водите на ***,
представлявано от *** - *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл. 44 ал. І от Закона
за водите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, не се представлява. В депозираната жалба
изразява доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Алтернативно моли съда да прецени и приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА - редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от ***. Моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна и
недоказана. Счита, че нарушението е установено по несъмнен начин и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Счита, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен,
тъй като нарушителят е юридическо лице, което изключва приложението на
института маловажен случай, както и предвид спецификата на охраняваните със
Закона за водите обществени отношения и неговата цел да обезпечи качеството на
водата за обществено ползване, да осигури сигурността и здравето на хората.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган.
На 05.03.2020 година е извършена проверка по документи в сградата на ***,
при която е установено извършено водовземане от *** от *** /***/ без действащо
разрешително за периода от 01.01.2019 година до 31.12.2019 година, съгласно
подадена декларация по чл. 194б от Закона за водите. Общото иззето водно
количество за посочения период и от посочения водоизточник било изчислено на 16556,25 кубически метра
или 0,52 литра в секунда.
На същата дата, в присъствието на ***я на ***, експерти в *** съставили акт за установяване на
административно нарушение по чл. 44 ал. І от ЗВ, а именно: водовземане без
действащо разрешително за периода 01.01.2019 година - 31.12.2019 година от ***
/***/. Актът бил връчен лично на представляващият дружеството.
Впоследствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира
дружеството с имуществена санкция в размер на 150 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –
наказателно постановление № 1054 от 04.09.2020 година на ***, ведно с копие от
разписка за връчването му; акт за установяване на административно нарушение №
1118 от 05.03.2020 година на старши експерт в БДДР; заверено копие на пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 15.09.2020 година; заверено копие на пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 14.09.2020 година; покана до ***я на *** за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение с
изходящ № КД-07-1166/21/ от 14.02.2020 година; заверено копие на товарителница
от 19.02.2020 година; заверено копие на декларация по чл. 194б от ЗВ за
водовземане от повърхностни /подземни/ минерални води за периода 01.01.2019
година - 31.12.2019 година; заверено копие на Заповед № 20 от 02.03.2020 година
на Директора на БДДР; заверено копие на трудов договор № 178 от 20.03.2015
година, сключен между Министерство на околната среда и водите и ***; пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 24.09.2020 година.
В подкрепа на изложените
обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелките И.Г.
и Р.Г., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Използването на водите и водните
обекти съгласно разпоредбите на Закона за водите включва водовземане и ползване на водния
обект.
Разпоредбата на чл. 44 ал.1 от
Закона за водите установява разрешителен
режим за водовземане във всички случаи, освен в изрично изброените в същата
разпоредба случаи.
Събраните в хода на въззивното
производство многобройни писмени доказателства установяват по категоричен и
несъмнен начин, че за периода от 01.01.2019 година до 31.12.2019 година *** е извършило водовземане на водни количества в
размер на 16556,25 кубически метра или 0,52 литра в секунда от *** /***/ без
действащо разрешително, съгласно подадена декларация по чл. 194б от Закона за
водите.
Предвид изложеното СЪДЪТ прие за
установено по несъмнен начин,
осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 44 ал.
1 Закова за водите, което е такова на формално извършване.
Съдът намери, че Наказателно
постановление № 1054 от 04.09.2020 година на ***, с което на основание чл. чл.
200 ал. І т. 1 буква „А“ от Закона за водите на ***, представлявано от *** - ***
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 150 лева
за извършено нарушение по чл. 44 ал. І от Закона за водите е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО. Наложеното от наказващият орган административно наказание е
определено като вид и към минималния
размер в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 200 ал. 1 т. 1 б. А от
Закона за водите, съответства на характера и тежестта на конкретното
административно нарушение и е към минималния размер. Наказателното
постановление е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в
съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, поради което и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът прие, че нарушението по чл. 44
ал. І от ЗВ, макар и такова на формално, не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 буква “А“ от ЗАНН, доколкото се касае за нарушение,
извършвано през дълъг период от време, а именно в рамките на една календарна
година.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. І
от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 1054 от 04.09.2020 година на ***, с което на основание чл. 200 ал. І т. 1 буква „Б“
от Закона за водите на ***, представлявано от *** - *** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 150 лева за извършено
нарушение по чл. 44 ал. І от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд -
Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: