Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. Карлово, 19.05.2020 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети май  две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа АХД № 197по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от ЗМВР.

Производството е образувано по жалба на Г.С.М., против Заповед за задържане на лице № ***/03.04.2020 г., издадена от К.Ц.С. – началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ към РУ-К. при ОД на МВР- П.. Оспорва законосъобразността на заповедта за задържане и моли за отмяната й. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия материален и процесуален закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът счита жалбата изцяло за неоснователна. Счита, че с оглед фактическите обстоятелства, са били налице основанията за издаване на процесния акт. Представя се пълната преписка по издаване на оспорената заповед.

Р.п.К. взема становище за неоснователност на жалбата.

Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице № ****/03.04.2020 г., издадена от К.Ц.С. – началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ към РУ-К. при ОД на МВР- П.. С нея на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето Г.С.М.. Като мотиви е посочено – за лицето има данни, че е извършител на престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК по ЗМ 166/03.04.2020г., за това, че на 03.04.2020г. около 11.40ч. в гр. Б. на ул. „Б.“ до № ** управлява лек автомобил Ровър с рег. № **** след употреба на НВ- канабис, установено с техническо средство DRUG CHECK 5000 с № ARAM 0008. Представена е преписката по издаването й, съдържаща освен процесната заповед, декларации за разяснени права по чл. 72 ал. 5 от ЗМВР, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за личен обиск и разписка за дадени вещи и пари на задържано лице, представени са доказателства за заеманата длъжност на ответника, както и материалите по досъдебно производство № 166/2020г. по описа н.Р.н.М.К.

По делото по искане на ответника е разпитан като свидетел служителят н.Р.н.М.К. И.С., от показанията на който се установява, че той е лицето, изпробвало с тест за употреба на наркотични вещества, оспорващия, който бил спрян от служители н.Р.н.М.К. в момент на управление на МПС, като средството отчело положителен резултат за канабис. За извършената проверка бил съставен протокол, а водачът пожелал да даде кръв за медицинско изследване. За констатираното при проверката срещу М. бил съставен АУАН, а той самият придружен до ФСМП К., където дал кръв.

По делото е приет акт за встъпване в длъжност от 06.01.2020г., съгласно който К.Ц.С. е началник на група „П. на к. п.“ на сектор „К.п.“ към Р.н.М.К. видно и от представената справка, издадена от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР П..

Според представени от РУ на МВР – К. материали по досъдебно производство № ***/2020г., същото е започнато на 03.04.2020г. като бързо за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Бързото производство е започнато със следното действие по разследването – разпит на свидетел.

Оспорващият М. на 08.05.2020г. е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, тъй като назначената химикотоксикологична експертиза на взетата кръвна проба установила употреба от негова страна на наркотични вещества амфетамин и тетрахидроканабинол.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от приложения акт за встъпване и кадрова справка относно служебното положение на нейния издател, тоест от орган по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР, при спазване на установената от закона форма и реквизити.

Съгласно чл. 72 от ЗМВР в правомощието на полицейските органи е  да задържат в помещения за настаняване на задържани лица за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72 ал. 1 т. 1 - 7 от ЗМВР.

Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, като за прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.

В заповедта за задържане, съгласно изричната норма на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането. В случая същата е издадена на правно основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, посочено в нея. Вписването в заповедта само на правното основание за издаването й не изпълнява изискването на закона за мотивиране. В нея следва да се отрази и, че по отношение на нейния адресат към момента на задържането му са налице данни от категорията на посочените в нормата, като същите се отразят чрез описание на престъплението, фактическата обстановка на извършването му и участието на лицето в него. Това в случая, противно на възраженията в жалбата, е налице - в процесната заповед са вписани ясни и коректни фактически основания за издаването, посочено е, че за адресата са налице данни, че е извършител на престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК по ЗМ ***/03.04.2020г., за това, че на 03.04.2020г. около 11.40ч. в гр. Б. на ул. „Б.“ до № ** управлява лек автомобил Ровър с рег. № ****след употреба на наркотично вещество- канабис, установено с техническо средство DRUG CHECK 5000 с № ARAM 0008. Обстоятелството, че не е означена активната съставка на конкретното наркотично вещество- тетрахидроканабинол (ТНС), не прави заповедта немотивирана, доколкото подобно подробно детайлизиране законът от една страна не изиска, а от друга ясно е посочено същото- канабис. Уточнени са и мястото, датата, часа и факта на управлението на конкретното МПС, средството за измерване, вкл. характера на престъплението, което изпълва изискването за мотивиране на заповедта от фактическа страна. При издаването й не са допуснати от административния орган нарушения по смисъла на чл. 146 т.3 от АПК, които да са от категорията на съществените. Спазена е процедурата по разясняване и осигуряване на правата на задържания /правото на защита, на медицински преглед и т.н./. При издаване на оспорения акт съдът не констатира нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това основание. Неоснователно е възражението, че не му е станало ясно за какво се задържа, тъй като както се каза, заповедта е достатъчно мотивирана и откъм факти и е връчена на адресата срещу подпис.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на 03.04.2020г. при управление на МПС, оспорващият е спрян за проверка и изпробван за употреба на наркотични вещества с DRUG CHECK 5000 с № ARAM 0008, който отчел наличие на канабис. Оспорил показанието и пожелал да даде кръв за медицинско изследване, бил съставен АУАН и процесната заповед за задържане с оглед данните за наличие на престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК.

За прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Неоснователно се възразява, че към датата на издаване на заповедта не са били налице данни за извършване на престъпление, тъй като оспорващият не бил употребил наркотични вещества към момента на управлението на МПС, затова и оспорил показанието на техническото средство и дал кръв. Действително определящ за наказателната отговорност е резултата от химическото изследване на кръвта. За прилагането обаче на принудителната мярка задържане до 24 часа не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, което е предмет на друго производство. Наложената мярка предполага единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. В случая е било налице такова предположение с оглед резултата, отчетен от техническото средство, което впоследствие е и потвърдено от извършената в хода на досъдебното производство експертиза, която е установила не само употреба на канабис, а и на друг високорисков наркотик амфетамин. Наличното предположение е основание по смисъла на ЗМВР за налагане на  принудителната мярка.

Неоснователно е възражението за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като в случая задържането е явно обусловено с цел предотвратяване извършването на ново престъпление по транспорта, управление на МПС след установената употреба на наркотично вещество, което е деяние с висока степен на обществена опасност, застрашаващо живота и здравето на неограничен брой лица. От полицейския орган е предпочетен обществения интерес, свързан със защита на останалите участници в движението пред правото на свободно придвижване на М., т.е. наложената мярка не е несъразмерна.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се бъде отхвърлена, като при този изход на делото на оспорващия не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.М. с ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице № ****/03.04.2020 г., издадена от К.Ц.С. – началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ към РУ-К. при ОД на МВР- П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането му за срок до 24 часа, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.