Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.07.2020 г.
СГС, VI-4 с-в, в открито съдебно заседание на трети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1463/2019 г., взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба
от „П.и.б.“ АД, с която е предявен срещу „Н.е.к.“ ЕАД иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.93а ал.2 ЗЕ /в редакцията към м.01-м.06.2014 г./
за сумата от 185 485,72 лв. – по фактура N 5591/25.06.2014 г. Твърди се от ищеца, че на 27.06.2014 г. е
сключил с „Т.Б.“ ЕАД договор за цесия, по който е придобил вземане срещу
ответника, произтичащо от фактура N 5591/25.06.2014 г., а на 30.06.2014 г. ответникът длъжник е
получил уведомлението за цесията. Поддържа се, че вземането представлява
определена на цедента цена за разполагаемост за производство на ел.енергия.
Сочи се от ищеца, че ответникът е извършил частични плащания на главницата на
26.01 и на 27.01.2016 г. в размер на 250 044,35 лв. и 72 818,92 лв.,
както и лихва от 706,75 лв. у 71,82 лв., поради което неизпълненото задължение
за главница възлиза на 185 485,72 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 185 485,72 лв.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва иска с възражението, че е погасен по давност, защото е
с периодичен характер. Сочи се, че процесната фактура е издадена на основание
решение N Ц-25/29.07.2013 г. а
ДКЕВР, изменено с решение N Ц-43/30.12.2013 г., и решение N ТЕ-022/29.07.2013 г. С първото решение е определена цена за ел.енергия на
обществен доставчик, която е двукомпонентна – цена за активна енергия и за
разполагаемост, а с второто решение е определена нетна разполагаемост за
производство на ел.енергия от кондензационни централи, една от които „Т.Б.“ ЕАД
за периода 01.08.2013 г. – 31.07.2014 г., през който е включен месец юни по
процесната фактура. Поддържа се, че ответникът в качеството на обществен
доставчик е изкупувал произведена от „Т.Б.“
ЕАД ел.енергия, определена в рамките на разполагаемост по чл.21 ал.1, т.21 ЗЕ.
Вземането е определяемо и произхожда от договор за продажба на ел.енергия, по
който са издавани месечни фактури. Позовава се и на изтекъл давностен срок по
чл.110 ЗЗД.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която поддържа иска с довода, че са извършени многократно плащания,
а с писмо от 31.07.2017 г. ответникът е признал задължението за лихва за забава
от 170 417,14 лв. за периода 10.09.2014 г. – 27.01.2016 г. Оспорва се
процесното задължение да е повтарящо се, защото с решение на ДКЕВР N ТЕ-022/29.07.2013 г. е определена прогнозна
разполагаемост за периода 01.08.2013 г. – 31.07.2014 г., но не за всеки месец
поотделно, а по преценка на обществения доставчик може за даден месец да няма
количество ел.енергия за разполагаемост.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, с който поддържа оспорванията на иска с довода, че е погасен по
давност. Оспорва задължението да е било признато, а освен това последното частично
плащане е от 27.01.2016 г. Сочи се, че с писмо от 31.01.2017 г. е направено
оспорване на вземането. Излагат се съображения относно периодичността на
вземането.
Представен е договор за продажба
на ел.енергия от 19.05.2011 г., от който се установява, че между ответника и „Т.Б.“
ЕАД е възникнало правоотношение, по което ответникът е поел задължението да
изкупува произведената от „Т.Б.“ ЕАД ел.енергия. Към договора са сключени
доп.споразумения от 28.07.2011 г., 01.03.2012 г., 23.10.2012 г. и от 01.02.2013
г.,
Представена е фактура N 5590/25.06.2014 г., в която се сочи, че „Т.Б.“ ЕАД има вземане срещу ответника в размер
на 508 348,99 лв. –разполагаемост за ел.енергия за м.06.2014 г.
Представена е фактура N 5591/25.06.2014 г., която се сочи, че „Т.Б.“ ЕАД има вземане
срещу ответника в размер на 2 360 448 лв. – активна ел.енергия за
м.06.2014 г.
Представен е договор за цесия
от 27.06.2014 г., от който се установява, че „Т.Б.“ ЕАД в качеството на цедент
е прехвърлил на ищеца в качеството на цесионер вземания срещу ответника,
произтичащи от фактура N 5590/25.06.2014 г. и
фактура N 5591/25.06.2014 г., които са в размер на 2 868 796,99 лв.
С писмо от 01.07.2014 г. ответникът е бил
уведомен от цедента „Т.Б.“ ЕАД за цесията на вземанията.
С писмо от 25.08.2014 г.
ответникът е заявил, че не приема да изплати на ищеца цедираните задължения.
С писмо от 24.07.2014 г. ответникът е заявил,
че цедентът е имал намерение вземанията по фактурите да бъдат прихванати с
вземания на ответника, както и че от 01.07.2014 г. не е определена
разполагаемост за производство на ел.енергия, поради което е налице
невъзможност за изпълнение на договора за цесия от 27.04.2014 г.
Представени са 65 бр. платежни нареждания за
извършени от ответника плащания в полза на ищеца по процесните фактури.
Установява се от заключението
на ССЕ, че по процесните фактури ответникът е платил на ищеца сумата от общо
2 868 798,99 лв., а в счетоводството на ищеца сумите от
184 709,16 лв. и 778,57 лв. са отнесени за погасяване на лихви, поради
което по фактура N 5591/25.06.2014 г. остава да се дължи сумата от 185 485,72 лв. В обясненията на
в.лице, дадени в съдебното заседание на 03.07.2020 г., се сочи, че в платежните
нареждания като основание за плащане ответникът е посочил, че плаща главница по
съответен номер на фактура.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд
е иск с чл.99 ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.93а ал.2 ЗЕ /в редакцията към м.01-м.06.2014 г./.
Ищецът е предявил за съдебна
защита спорното вземане в качеството на цедент, който черпи права по сключен с „Т.Б.“
ЕАД договор за цесия, от което следва, че на проверка подлежи естеството на
правотношението между цедента и ответника.
Ответникът и производителят на електрическа енергия „Т.Б.“ ЕАД са били обвързани от договор за изкупуване на ел.енергия от 19.05.2011 г. и сключени към него доп.споразумения от 28.07.2011 г., 01.03.2012 г., 23.10.2012 г. и от 01.02.2013 г., като на 30.06.2013 г. е изтекъл крайният уговорен срок. Доколкото не се спори, че и след изтичане на крайния срок ответникът от м.01.2014 г. е продължил да изкупува произвежданата от цедента „Т.Б.“ ЕАД електрическа енергия, което обстоятелство се потвърждава от издадените от цедента фактури – N 5239/10.01.2014 г., 5240/10.01.2014 г., 5261/27.01.2014 г.,5262/27.01.2014 г.,5273/31.01.2014 г.,5274/31.01.2014 г.,5330/25.02.2014 г.,5331/25.02.2014 г.,5355/28.02.2014 г.,5356/28.02.2014 г.,5298/10.02.2014 г.5299/10.02.2014 г.,5364/10.03.2014 г.,5365/10.03.2014 г.,5478/30.04.2014 г.,5476/30.04.2014 г., 5491/10.05.2014 г., 5492/10.05.2014 г.,5515/26.05.2014 г.,5514/26.05.2014 г.,5538/31.05.2014 г., 5539/31.05.2014 г., съдът приема, че правоотношението по договор за изкупуване на ел.енергия е продължило да съществува. Договорът за изкупуване от обществения доставчик на прозведена ел. енергия е неформален - чл.93а ал.2 ЗЕ / в редакцията към м.01 –м.06.2014 г./ , вр. с чл.15 и чл.11 от Правила за търговия с електрическа енергия, защото за неговата действителност не е предвидено изискване за писмена форма, каквато изрично е предвидена в нормата на чл.149 ЗЕ по отношение на договора за продажба на топлинна енергия, респ. в нормата на чл.117, т.3 ЗЕ по отношение на договора, сключен от клиент на електрическа енергия за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа.
От заключението на ССЕ и от дадените в съдебното заседание на 03.07.2020 г. обяснения на в.лице се установява, че по процесните две фактури, които са на стойност от общо 2 868796,99 лв., ответникът е платил сумата от общо 2 868 798,99 лв., както и че в платежните нареждания като основание за плащане е посочена съответната фактура. Това се потвърждава и от представените по делото платежни нареждания, в които се сочи, че се плаща частично по фактура.
Съобразно задължителните указания, дадени в
т.1 ТР № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото частичните плащания на
лихвоносни парични задължения са извършени със забава
и не са били достатъчни да покрият лихвите и главницата, съдът
приема, че кредиторът има право на избор и може да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая
именно по този начин е процедирал ищецът, който по силата на договора за цесия
от 27.06.2014 г. е новият кредитор,
защото видно от записванията в търговските му книги, установени от
в.лице, е отнасял плащанията и за погасяване на законната лихва за забава, в
резултат на което по фактура N
5591/25.06.2014 г. остава да се дължи главница от 185 485,72 лв.
При тези факти съдът намира за установено, че в полза на ищеца в качеството на цесионер съществува вземане за цена на изкупена от ответника в качеството на обществен доставчик ел.енергия, произведена от цедента „Т.Б.“ ЕАД.
По възражението за погасителна давност. Цедентът „Т.Б.“ ЕАД има качествоото на производител на електрическа енергия, а ответникът притежава лицензия за осъществяване на дейността по обществена доставка на електрическа енергия. През 2014 г. е съществувало правоотношение, по което ответникът и цедентът са изпълнявали законовите си задължения по производство и изкупуване на електрическа енергия в рамките на разполагаемостта по чл.21 ал.1, т.21 ЗЕ. Производителят и общественият доставчик са обвързани от законово уреден договор за изкупуване на електрическа енергия, по който основните задължения са да се произвежда от цедента ел.енергия, която да се изкупува от ответника и да се заплаща по нормативно установени цени. В този случай задължението на ответника е с трайно и повтарящо се изпълнение, а множеството дължими престации за плащане на цената произтичат от един правопораждащ факт - договорът за изкупуване на електрическа енергия, по който падежът настъпва периодично чрез междинни и окончателни плащания, за което цедентът е издавал фактури, по които е следвало да се плати в срок от 14 дни. Ето защо съдът намира, че е налице предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение на ответника за плащане на цената е трябвало да се изпълни, поради което вземанията, които са предмет на договора за цесия, имат характер на периодични плащания.
Задължението на ответника не е еднократно, а е за трайно изпълнение, защото ответникът е длъжен да изпълнява паричното си задължение за изкупената от него ел.енергия за всеки месец. Задължението на ответника е с повтарящо се изпълнение - плащане на цената на произведената от цедента за всеки месец ел. енергия по издаваните периодично от него фактури.
Следва да се спомене, че изрично от страна на ищеца е въведено в исковата молба фактическото твърдение, че падежът на сумите по процесните фактури настъпва след изтичане на 14 дни от получаването им от ответника – чл.303а ал.3 ТЗ. Доколкото обаче в отношенията между ответника и цедента е изкупувана ел.енергия и по фактури, издавани още от 10.01.2014 г. – N 5239/10.01.2014 г., 5240/10.01.2014 г., 5261/27.01.2014 г.,5262/27.01.2014 г.,5273/31.01.2014 г.,5274/31.01.2014 г.,5330/25.02.2014 г.,5331/25.02.2014 г.,5355/28.02.2014 г.,5356/28.02.2014 г.,5298/10.02.2014 г.5299/10.02.2014 г.,5364/10.03.2014 г.,5365/10.03.2014 г.,5478/30.04.2014 г.,5476/30.04.2014 г., 5491/10.05.2014 г., 5492/10.05.2014 г.,5515/26.05.2014 г.,5514/26.05.2014 г.,5538/31.05.2014 г., 5539/31.05.2014 г., съдът приема, че задължението да се плати в 14-дневен срок от получаване на фактурата се отнася за електрическата енергия, произведена от цедента и изкупена от ответника през всеки един месец на 2014 г., а не само за процесния м.06 на 2014 г.
В случая следва да се приложи краткият 3-годишен давностен срок по чл.116 б.“В“ ЗЗД, поради което предявеният на 26.07.2019 г. иск за вземането за м.06.2014 г., което е изискуемо от 10.07.2014 г., е погасен по давност. Следва да се спомене, че дори и да се приложи дългият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, искът отново е погасен по давност.
Съдът не споделя довода на ищеца в допълнителната искова молба, че давностният срок е бил прекъсван с факта на извършени от ответника частични плащания. Признание с последиците на чл. 116, б."а" ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо непогасената му част / решение № 26 от 24.07.2018 г. по т.д. № 1853/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 87 от 24.07.2015 г. по т.д. № 1171/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС решение № 100/11 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 255/13 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98/13 г. на ВКС, І т.о., /. Несъстоятелен е и доводът, че с писмо от 31.01.2017 г. ответникът е признал вземането на ищеца за главница – с това писмо ответникът по категоричен и недвусмислен начин е оспорил съществуването на свое задължение за главница, което е отрекъл да съществува.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.и.б.“ АД срещу „Н.е.к.“
ЕАД иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от
185 485,72 лв. – цена за изкупена електрическа енергия по фактура N
5591/25.06.2014 г., вземането за
която е придобито от „П.и.б.“ АД по сключен с „Т.Б.“ ЕАД договор за цесия от
27.06.2014 г.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, ***, да заплати на „Н.е.к.“ ЕАД, ***, съдебни разноски в размер на 450 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: