О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.11.2020 г.
АпеЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Неделчева
ВНЧД № 542 по описа на АСНС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Производството
е образувано е въз основа на постъпила частна
жалба от адв.Д.Н. ***, защитник на подсъдимите Г.С.В., Л. Ивайлов К., П.А.Д. срещу Определение, постановено в разпоредително заседание на 04.11.2020 г. от СНС, 11-ти състав по НОХД № 2152/2020 г. по описа на СНС. С атакуваното определение съдът е
оставил без уважение искането на адв.Н. да бъде прекратено съдебното
производство по делото, поради наличието на допуснати процесуални нарушения, които
по съществен начин накърняват правото на защита на подзащитните му и да върне
делото на Специализираната прокуратура за изправяне на същите. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като се настоява,
че обвинителният акт не е изготвен съгласно процесуалните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като не са посочени
кои доказателства конкретно касаят престъпната дейност на всеки от подсъдимите,
а изброяването им било съвсем бегло и формално. Адв.Н. намира, че по този начин
е допуснато съществено отсранимо нарушение на правото на защита на неговите
подзащитни. На следващо място като допуснато процесуално нарушение адв.Н. сочи
обстоятелството, че в хода на досъдебното производство не е уважено искането му
да му бъдат предявени, на него и на неговите подзащитни чрез прослушване,
записаните разговори вследствие използваните по делото специални разузнавателни
средства. Иска съдът да отмени така постановеното определение, да прекрати
съдебното производство и да върне делото на Специализираната прокуратура.
Апелативният специализиран наказателен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и материалите по делото, намери
за установено следното:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционното съдебно
производство пред СНС е образувано след внесен
обвинителен акт от СП, с който подсъдимите Г.С.В., И. Валриев К., П.А.Д. и Л.И.К. са обвинени в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, а подсъдимия Л.И.К. и за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С посоченото по-горе определение,
постановено в разпоредително заседание на 04.11.2020
г., съдебният състав се е
произнесъл по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1, т. т. 1-8 от НПК, като е оставил без уважение
искането на адв.Н. за прекратяване на съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения довели до накърняване на правото на защита на
подзащитните му, като е изложил аргументите си в тази насока. Очертаните
процесуални нарушения са същите като тези посочени в депозираната срещу определението
частна жалба от адв.Н..
Въззивният
съд намира така подадената частна жалба за неоснователна, поради което следва
да я остави без уважение, като потвърди постановеното Определение от 04.11.2020
г. от СНС, 11-ти състав по НОХД №2152/2020 г. по описа на СНС.
В
разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК законодателят изчерпателно е дефинирал
какво следва да се разбира под допуснато на досъдебното производство съществено
и отстранимо процесуално нарушение на правата на обвиняемия, а именно да научи
за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да
дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да получи писмен
или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.4, когато не владее
български език. Видно от цитираното непредявяването на част от материалите по
делото не попада в тази разпоредба. Това е така, тъй като след внасяне на
делото в съда с обвинителен акт, съгласно чл.247б, ал.5 от НПК, съдията-докладчик
има задължението да осигури възможност на лицата, които могат да участват в
разпоредителното заседание, да се запознаят с материалите по делото и да
направят необходимите извлечения. Също така, както е посочил и съдебният състав
на СНС, съгласно чл.7 от НПК съдебното производство заема централно място в
наказателния процес, а досъдебното поризводство има само подготвителен
характер. От това следва, че в хода на съдебното следствие събраните чрез
използването на специални разузнавателни средства доказателства ще бъдат
проверени и събрани с участието на страните, като подсъдимите и техните
защитници могат да защитят адекватно своите права в този етап на развитие на
наказателното производство и изложат своите възражения, поискат събиране на
доказаталства и др. Предвид така констатираното непредявяването на веществените
доказателствени средства изготвени вследствие използване на специални
разузнавателни средства представлява нарушение на процесуалните правила, но не
е съществено по своя характер и може да бъде изправено в съдебната фаза на
процеса. С тези материали подсъдимите и техните защитници могат да се запознаят
във всеки един момент от съдебното поризводство в деловодството на съда и да
организират защитата си.
По отношение
на изложените твърдения от адв.Н. за допуснато съществено отстранимо процесуално
нарушение при съставянето на обвинителния акт по делото, тъй като не били
посочени конкретно доказателствата, които касаят всеки един от подсъдимите,
въззивният съд намира същото за неоснователно. Обвинителният акт, с който е
инициирано съдебното поризводство по делото, отговаря на процесуалните
стандарти залегнали в чл.246, ал.2 от НПК, като в това число са посочени и
доказателствата въз основа, на които представителят на прокуратурата основава
своя извод за това, че сочените в обвинителния акт лица са автори на посочените
престъпления. В обвинителния титул е описана
фактическата обстановка и са посочени всички обективни и
субективни признаци на престъпленията по 321, ал.3,
т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за които е повдигнато обвинение на подсъдимите лица. Съдът
не констатира наличието на неясноти, непълноти и противоречия в
обвинителната теза, които по някакъв начин да пречат на подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени и въз
основа на какви доказателства. Събирането и проверката на посочените от
прокурора доказателства тепърва предстои в хода на съдебното следствие, като и
тогава е момента да се установи тяхната относимост към обвинението на всеки
един от подсъдимите.
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено на 04.11.2020 г. по НОХД
№ 2152/2020 г. по описа на СНС, 11-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.