№ 747
гр. Плевен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430105287 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ****АД против Б. Е. С., за
установяване на вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№2779/2024г. на РС-
Плевен, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че
подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано ч.гр. дело №
2779/2024 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен, Последният е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.05.2024 г. по чл. 410 ГПК
срещу Б. Е. С..Със съобщение по ч.гр. дело № 2779/2024 г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен, получено от нас на 19.08.2024 г., **** АД е
уведомено, че длъжникът не е бил намерен за връчване на заповедта за
изпълнение, поради което и съдът е указал на **** АД, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си,
предмет на заявлението.
Основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането на
****АД:
На 31.07.2018 г. между **** АД, в качеството на **** и Б. Е. С., в
1
качеството на */*** е сключен Договор за стоков кредит № ***, с който *****
предоставя стоков кредит в размер на 2133.32 лева със срок за изплащане по
31.07.2019 г.На 25.04.2019 г. се сключи Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажоа на вземания
(цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който **** АД в качеството си на
продавач, прехвърли на **** АД всички свои вземания по отношение на Б. Е.
С., съгласно Договор за стоков кредит № *** от 31.07.2018 г. /дължимите
суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му
принадлежности/.
**** е упълномощено от цедента **** АД да уведоми длъжниците за
сключения Договор за цесия В изпълнение на последното, на Б. Е. С.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилагам
заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото.
Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник е закрепена в
съдебната практика и по-конкретно в Решение №137/02.06.2015г., III г о.,
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е установена като правилна
съдебна практика и съдържащата се в решения № 140 от 17.06.2013 г. по в. т.
д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. №
1048/2012 г„ № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд
гр. Пазарджик. В допълнение, в случай че приемете, че длъжникът не е
надлежно уведомен за цесията с описаното по-горе уведомително
писмо,съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на
ВКС, II т. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.
Налице е неизпълнение по смисъла на Договора за стоков кредит № ***
от 31.07.2018 г. Съгласно чл. 2 от Договора крайният срок за издължаване на
предоставения кредит е 31.07.2019 г. С оглед настъпването на падежа —
31.07.2019 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло
изискуемо.
Към настоящия момент плащане от страна на Б. Е. С., за пълно
2
погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес
на ****, в качеството на цесионер на **** АД и кредитор по вземането, да
инициира настоящото производство.
С оглед гореизложеното и в установения в процесуалния закон
едномесечен срок, предявявам с настоящата искова молба иск по чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК за установяване съществуването на вземането на
**** АД, по отношение на което е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника ответник по делото — Б. Е. С., че дължи на ****, в
качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния договор
за кредит, следните суми:
1 978.88 лева /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и
осем стотинки/ -главница;
678.29 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
непогасената главница за периода от 21.05.2021 г.до 21.05.2024г.;
Законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, като прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№2779/2024г. по описа на ПлРС се установява,
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение за сумите, както следва: 1978,88 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; лихва за забава в
резмер ан 678,29лв. за периада 21.05.2021г.-21.05.2024г; както и направените
разноски в заповедното производство не еспрорно, че есключен договор.
Длъжникът не е открит и съдът е разпоредил на кредитора да предяви
установителни искове на основание чл.422 от ГПК за главницата.
3
На 31.07.2018 г. между **** АД, в качеството на **** и Б. Е. С., в
качеството на */*** е сключен Договор за стоков кредит № ***, с който *****
предоставя стоков кредит в размер на 2133.32 лева със срок за изплащане по
31.07.2019 г.На 25.04.2019 г. се сключи Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажоа на вземания
(цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който **** АД в качеството си на
продавач, прехвърли на **** АД всички свои вземания по отношение на Б. Е.
С., съгласно Договор за стоков кредит № *** от 31.07.2018 г. /дължимите
суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му
принадлежности/.
**** е упълномощено от цедента **** АД да уведоми длъжниците за
сключения Договор за цесия В изпълнение на последното, на Б. Е. С.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, за което прилагам
заверено копие на уведомлението, ведно с обратна разписка за същото.
Възможността предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник е закрепена в
съдебната практика и по-конкретно в Решение №137/02.06.2015г., III г о.,
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е установена като правилна
съдебна практика и съдържащата се в решения № 140 от 17.06.2013 г. по в. т.
д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. №
1048/2012 г„ № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд
гр. Пазарджик.Съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, II т. о., с което ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия, цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба.
Твърди се неизпълнение на договор за стоков кредит, което е
отрицателен факти в тежест на длъжника е да установи плащане, като
доказателства в тази насока няма.Падежът на договора е настъпил на
31.07.2019г. и в рамките на петгодишния срок е депозирано заявлението на
22.05.2024г., като се претендира и лихва за период три години преди
заявлението.В ТР№3/2024г. е посочено, че предсрочна изискуемост почва да
4
тече нова давност, то при положение, че е изтекъл срокът на договора,
започва да тече също нова давност.ТР действат от обявяването им и ако преди
това са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правни последици, то следва да
се съобрази това с действащите Тълкувателни актове на настъпване на
последиците/ТР№3/20г. на ОСГТК на ВКС/
Съдът приема, че при това положение искът се явява основателен и
доказан и следва да се уважи.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в
срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство
следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 103,14лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство 76,02лв. д.т. и
100лв. юрисконсултско възнаграждение и 565 за особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
5
Б. Е. С., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на ****АД, *****, следната суми:
1 978.88 лева /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и
осем стотинки/ -главница;
678.29 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
непогасената главница за периода от 21.05.2021 г.до 21.05.2024г.;
ведно със законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение №1605/23.05.2024г. по ч.гр.д.
№2779/2024г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б. Е. С., ЕГН**********,
ДЪЛЖИ на ****АД, *****, сумата от 103,14лв., представляваща разноски за
заповедното производство ч.гр.д. №2779/2024г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б. Е. С., ЕГН**********,
ДЪЛЖИ на ****АД, ***** сумата от 741,02лв., представляваща разноски за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6