Р Е Ш
Е Н И Е №
1743
№
гр. Пловдив, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2565/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП №
19-1030-001935/22.03.2019 г., издадено от Началника на Група към ОД на
МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което А.В.Б., ЕГН **********, е
санкциониран с ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, ГЛОБА в размер на 50.00 лева - за нарушение на чл.139, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10.00 лева - за нарушение на чл.100, ал. 1, т.
2 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.Б., обжалва цитираното НП с доводи
за незаконосъобразност като моли същото да бъде отменено. Редовно призован за
съдебно заседание, не се явява, а се представлява от адв. К., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП да
бъде потвърдено.
От фактическа страна се
установява следното:
На 26.02.2019 г. жалб. А.В.Б. ***, управлявайки
собствения си лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № **. Същият се движил по бул.
„Пещерско шосе“, когато пред номер 168 бил спрян за проверка от служители на
Сектор „Пътна полиция“, а именно свид. Д.Б. и свид. Г.Ч.. Тъй като водачът
преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба и тъй като
единият му фар не работел. В хода на проверката водачът ударил автомобила си в
областта на фара и същият започнал да свети, поради което полицейските
служители решили да приемат, че същият работи, като му съставили, обаче АУАН за
преминаването на червен сигнал. Недоволен от това водачът започнал да оспорва
констатациите на полицейските служители и дори ги обвинил, че са употребили
алкохол, като подал сигнал за това на Национална система 112. За да опровергаят
твърденията му полицейските служители повикали екип от Второ РУ, на чиято
територия се намирали, който ги тествал за употреба за алкохол, който тест
показал отрицателни резултати. След като установил, че констатираното му
нарушение няма да отпадне, водачът Б. се качил в автомобила си и с подаване на
силна газ и форсиране на гуми се отдалечил от мястото на проверката в
неизвестна посока пред очите на около десет полицейски служители, които макар и
възмутени от случилото се, решили да не предприемат преследване, тъй като не
искали повече проблеми с този водач. Малко по-късно, около 22:50 часа, при
полицейските служители неочаквано се появил отново същият водач, който ги
доближил с висока скорост с навлизане през лентата за насрещно движение и
отново с неработещ фар. Слизайки от автомобила си, водачът отново започнал спор
с полицейските служители за проверката, на която са го подложили, претендирайки
за копие от съставения срещу него акт. Предвид констатираните нови нарушения, а
именно несъобразяване с пътната маркировка, движение през платното за насрещно
движение и движение с МПС с техническа неизправност, полицейските служители
предприели съставянето на нов АУАН, като за целта отново поискали документите
на водача, в това число и СРМПС, което следвало да отнемат, заради технически
неизправното МПС. Водачът, обаче не само, че не представил СРМПС, но и започнал
да твърди, че при предходната проверка е предоставил СРМПС и същото не му е
било върнато. Въпреки че полицейските служители го уверявали, че това не е
така, че всичко му е било върнато, водачът продължавал да спори с тях и да ги
обвинява, че не са му върнали всички документи. В крайна сметка на водача бил
съставен АУАН за констатирани четири нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП, 16, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, въз основа на
който в последствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
актосъставителя Б. и свидетеля по АУАН Ч.
– очевидец на нарушението и на съставяне на АУАН, а също така и от съставения
акт, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, не
се разколебава от доказателствата по делото. Като свидетел по делото е била
разпитана и жената, живееща на съпружески начала с жалбоподателя – свид. К.,
чийто показания, обаче не допринасят съществено за изясняване на обективната
истина, доколкото тази свидетелка не е присъствала на процесната проверка и единствено
откъслечно преразказва твърденията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло
показанията на двамата ** – свид. Д.И.Б. и свид. Г.Й.Ч., доколкото същите се
явяват незаинтересовани от крайния изход на делото доказателствени източници. Видно
е от тези показания, че двамата свидетели по абсолютно еднопосочен начин
пресъздават събитията, на които са станали очевидци, излагайки възприетото от
тях в последователен и логичен разказ. Тази показания по същество се явяват
неопровергани от събраните по делото доказателства и доколкото съдът не
констатира основания за противното, кредитира изцяло показанията на двамата
полицейски служители. По отношение на ангажирания от страна на жалбоподателя
свидетел – И.К. К., следва да се посочи, съдът не дава кредит на тези гласни
доказателствени източници, тъй като първо К. не е присъствала при самото
извършване на нарушенията, поради което същата не е годна да опровергае доказателствената сила на АУАН, потвърдена
от показанията на двамата полицейски служители, и второ са налице основания тя
да се счита за предубедена от крайния изход на делото. Това е така тъй като се
установи, че същата е във фактическо съжителство с жалбоподателя, поради което
за нея е налице интерес да подкрепи именно неговата теза.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
По отношение на вменените по чл. 6,
т. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП нарушения.
Съгласно
чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Съгласно
чл.16, ал.1, т.1 „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”
В
конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин
(от разпита на свид. Б., свид. Ч. и АУАН), че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вменените му
административни нарушения. По категоричен начин бе установено от
доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят Б., като водач на лек автомобил не
е съобразил поведението си с пътната маркировка и е пресякъл коси успоредни
линии /М15/, които не позволяват да бъдат пресичани, като същевременно е
навлязъл в насрещното движение, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 и чл.
16, ал.1, т.1 ЗДвП.
Макар жалбоподателят да
оспорва описаната в АУАН и НП, и възприета от съда фактическа обстановка, то
настоящата инстанция намира, че твърденията на същия, както и показанията на
ангажирания от негова страна свидетел не са годни да внесат убедителни съмнения
във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата
доказателствена сила, по изложените вече по-горе съображения. Нещо повече Б. дори сам потвърждава констатациите на полицейските служители
във възражението и жалбата си, в които всъщност признава че е извършил
нарушение, но единствено, за да направи маневра и да се върне обратно при
патрулния автомобил. При тези обстоятелства съдът счита, че нарушенията са
доказани по несъмнен начин, а доказателства в обратния смисъл липсват като и презумптивната
доказателствена сила на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която отразените в редовно
издадения АУАН фактически положения се считат за установени до доказване на
противното, също не бе разколебана.
По отношение
на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно визираната норма, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. От показанията на свид. Б.
и свид. Ч. се установява, че управляваното от Б. МПС е било с неизправен ляв фар още
при първата проверка на жалбоподателя, но въпреки това полицейските органи са
направили компромис, тъй като фарът на автомобила, макар и неизправен, е бил
активиран от Б. с
почукване, но при втората проверка при самото управление МПС е било с
неработеща къса светлина. Посоченото е несъмнена повреда в светлините на „БМВ
318 ИС“ с рег. № **, което обосновава и извода за наличие на неизправност. Видно от
показанията на горепосочените свидетели водачът не е отрекъл, а дори е
признал за наличието на технически проблем в автомобила му, тъй като е почуквал
фара до неговото активиране, което обаче не представлява отстраняване на самата
неизправност, която е била налице и при предходната проверка и явно реализираща
се дори при самото движение на МПС. При това положение правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган
правна квалификация и на посоченото правно основание - чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП,
в която е предвидено наказание за водач, който управлява технически неизправно
превозно средство.
Що се касае до констатираното
разминаване между квалификацията, дадена в АУАН и НП, същото е налично, но по
никакъв начин не се е отразило на правото
на защита, доколкото както в АУАН, така и в НП са описани едни и същи
фактически констатации, а доколкото защитата е срещу фактите, а не срещу
цифрите, посоченото възражение, макар и основателно, не е годно да обоснове
целения от жалбоподателя правен резултат.
По отношение
на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП:
В конкретния случай в
хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията
си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна и състава на
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, който изисква водачът на МПС да носи в себе си и при
поискване да представи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
В тази връзка твърдението на Б.,
че свидетелството му за регистрация на МПС е било задържано от органите на
Пътна полиция, съдът счита от една страна за нелогично, особено при факта, че
по този начин контролните органи сами биха саботирали последващото
санкциониране на нарушителя за констатираната неизправност на МПС, а от друга
се явява и недоказано, а съображенията на свидетелите Б. и Ч., че Б. просто е
отказал да представи малкия талон за регистрация на МПС се подкрепят и от
факта, че той сам потвърждава във възражението си срещу акта, че при
предходната проверка на същата дата документа е бил в него.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършените от него нарушения. Няма как да не
се отбележи, че в случая са били налице основания дори и за предприемане на
мерки по ангажиране на неговата наказателна отговорност, предвид изключителната
наглост, с която се характеризира поведението му по време на процесната
проверка, което е предизвикало възмущението на полицейските служители.
Правилно
е определен и размерът на наказанието за така извършените нарушения, който е
фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за
ревизия на процесното НП.
Не са налице и основания за квалифициране на случая като
„маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид. Касае се за четири умишлени нарушения, които
засягат изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в
движението по пътищата, а самите нарушения от друга страна, видно от справката
за нарушител/водач, съвсем не са инцидентни за жалбоподателя.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид всичко гореизложено
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо ПРС ІІІ н. с.,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1030-001935/22.03.2019 г., издадено от
Началника на Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което А.В.Б.,
ЕГН **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 20.00 /двадесет/ лева - за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20.00 /двадесет/ лева - за
нарушение на 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева - за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10.00 /десет/ лева -
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.