Р Е Ш
Е Н И Е
№ 472 20.11.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на осемнадесети
септември ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Д.П. ............................................
и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............….............................…...........… гр.д. № 481 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с
ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и връчване на издадената
заповед на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Между ответника и ищеца
били сключени 10 бр. договори за мобилни услуги и 3 бр. допълнителни
споразумения към тях, като на ответника били предоставени посочени телефонни
номера и мобилни апарати, като към ползваните мобилните номера се прилагали
посочени условия. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му
в 4 бр. фактури, издадени в периода
м.03.2017 г. –м.06.2017 г., произтичащи от посочените договори. След
предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника, поради изпадането
му в забава, на потребителя била издадена посочена фактура, която включвала
задължения за заплащане на неустойки за прекратяване на договорите за мобилни
услуги в общ размер на 712,44 лева, както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 1139,80 лева, равняващ
се на двадесет начислени лизингови вноски. Общата начислена сума по
претендираната фактура била в размер на 1865,83 лева. Моли след установяване на
изложеното, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 1991/2018 г. против ответника за сумата от 2266,28 лева – общ сбор
от дължимите суми, съгласно посочени фактури, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на сумите. Претендира деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.Г.Д. *** - при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Г.К. *** подава отговор, с който
оспорва исковете. Счита същия за
неоснователен. Оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва
сключването на посочените договори за мобилни услуги и на договора за лизинг. В
посочените фактури не било отразено конкретно вземане за конкретни номера и
основание на задължението. Оспорва задължението по посочена фактура относно
начислена неустойка в размер на 712,44 лева, както и за сумата от 1153,39 лева
– вноска за лизинг след 01.01.2014 г. Счита, че по делото не се представят
доказателства, от които да се установи, че договорът е развален едностранно от
мобилния оператор и кога е станало това, тъй като липсвало достигнало
уведомление от негова страна до длъжника, поради което не е възникнало
основанието за начисляване на неустойка. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка, която не била индивидуално уговорена и била
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като поставяла потребителя в
изключително неблагоприятно положение, което противоречало на добросъвестността
и добрите нрави. От друга страна чрез нея се постигало пълно изпълнение по един
вече прекратен договор. Прави възражение за нищожност и на клаузата по чл.12 от
ОУ по договорите за лизинг, липсвала и предпоставката на чл.12, ал.2 ОУ.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 1991/2018 г. и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за сумите: сумата в размер на 2266,28 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и 416,00 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено,
че произтича от Неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от
сключени договори с заявителя, подробно посочени в заявлението. Длъжникът не е
изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизингови вноски и неустойки поради
предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя, начислени в
издадени 4 бр. фактури: № **********/10.03.2017 г. – 172,19 лева, №
**********/10.04.2017 г. – 182,77 лева, № **********/10.05.2017 г. – 45,49 лева
и фактура № **********/10.06.2017 г. – 1865,83 лева, представляваща неустойка
предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя в размер на 712,44
лева и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 1153,39
лева. Разноски: Внесена ДТ – 45,33 лева и 371,18 лева адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на
указанията на съда, ищецът е предявил настоящия иск в 1-но месечния срок.
Между ищеца „Теленор
България“ ЕАД и ответника Г.Г.Д. са сключени
следните договори за предоставяне на мобилни услуги:
1. Договор за мобилни услуги № *********
от 23.09.2013 г. със срок от 24 м., Програма Globul Max 10.99лева на месец. Съгласно договора на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Samsung С3520 La Fleur;
2. Договор за мобилни
услуги № ********* от 27.06.2014 г. и срок 24 месеца, програма Globul Web& Talk 16,99 лева на месец. Съгласно договора на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Huawei Ascend Y511 Black;
3. Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.08.2014 г. с първоначален срок 24
месеца. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Nokia XL Dual White. На
същата датата е сключен и Договор за лизинг на предоставянето устройство.
Стойността на същото е 227,70 лева, за срок от 23 месеца при месечна
погасителна вноска в размер на 9,90 лева съглас8но погасителен план. Издаден е запис на заповед за сумата.
4. Договор за мобилни
услуги № ********* от 21.04.2015 г. и първоначален срок 24 месеца при месечен
абонамент от 5,90 лева. Съгласно договора на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei Е3531 High Speed 21
Mbps;
5. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.04.2015
г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в
сила нов абонаментен план – Резерв 19,99 лева.
6. Договор за фиксирани
услуги № ********* от 21.04.2015 г. и срок 24 месеца при стандартен месечен
абонамент – 5,90 лева на месец. Съгласно
договора на клиента са предоставени фиксиран телефонен номер ********* и
стационарен телефонен апарат ТА 8058 White;
7. Сертификат за пакетни
услуги Combo+ № ********* от 21.04.2015 г. Съгласно сертификата номера
**********, **********, **********, ********* са включени в пакет, спрямо който
се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси. Срок 24 месеца;
8.Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 02.05.2015 г. Срок 24 месеца – план
Резерв 13,99 лева на месец. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Samsung Galaxy Grand Prime White. Предоставянето на устройството е уредно от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 413,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 17,99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
9. Договор за мобилни
услуги № ********* от 23.06.2015 г. Съгласно договора на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei
Е3531 Telenor 21 Mbps;
10. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 23.06.2015 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 312,57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
11. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.11.2015
г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в
сила нов абонаментен план – Нонстоп -29,99 лева, срок 24 месеца;
12. Допълнително
споразумение от 20.01.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за номер
********** и Договор за лизинг от 20.01.2017 г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план и
срок до 20.01.2019 г., а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 1310,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава
да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 56,99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Издаден е запис
на заповед за сумата.
Ищецът представя 4 броя
фактури, ведно с извлечение от потреблението: Фактура № **********/10.03.2017 г. за периода от 10.02.2017 г. до 09.03.2017 г.,
включваща 118,14 лева таксувани услуги и
абонаменти, 88,57 лева –вноски лизинг, задължения от предходен период – 189,98
лева, внесени плащания 59,98 лева баланс от предходен период 130,98 лева, и
обща сума за плащане от 337,69 лева и срок до 25.03.2017 г.; Фактура № **********/10.04.2017 г. за
отчетен период 10.03.2017-09.04.2017, включваща баланса от предходния период
337,69 лева, абонамент и таксувани услуги 94,20 лева и вноска лизинг 88,57 лева
или общо 182,77 лева, и обща
стойност 520,46 лева и срок на плащане до 25.04.2017 г.; Фактура № **********/10.05.2017 г. за отчетен период
10.04.2017-09.05.2017г. включваща задълженията от предходния период 520,46
лева, -25,09 лева абонаменти и такси, 70,58 лева вноски лизинг или дължима сума
от услуги и лизингови вноски 45,49 лева,
внесени плащания -65,50 лева след който остава баланс от предходен период
454,96 лева и обща сума за плащане от 500,45 лева; Фактура № **********/10.06.2017 г. за отчетен период 10.05.2017 г. до 09.06.2017 г.
включваща неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги – 712,44
лева, 1153,39 лева вноска за лизинг, задължения от предходен период 500,45 лева
и приспаднати внесени плащания в размер
- 100,00 лева и остатък-баланс от предходен период 400,45 лева и обща
сума с ДДС в размер на 2266,28 лева и срок за плащане 25.06.2017 г.
В последната фактура
след отразяване на извършеното плащане е останал баланс за услуги и лизингови
вноски в размер на 400,45 лева, равняващ се на сбора на посочените суми по
първите три фактури (172,19 + 182,77 +45,49) лева.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не се оспорва от страна
на назначения особен представител на ответника, че между страните са били
сключени процесните договори за мобилни/фиксирани услуги, допълнителни
споразумения и договори за лизинг, чието сключване и условия се установиха
категорично от представените по делото писмени доказателства.
Съдът приема за
категорично доказано предоставянето на далекосъобщителни услуги и тяхната
стойност, както и стойността на дължимите от ответника лизингови вноски за
получените устройства, като те се установиха
и от представените справки за потреблението по номера и периоди, които
не са били оспорени от абоната.
Плащането
по издадените фактури, съгл. т.27 ОУ, е следвало да бъде извършен в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни от датата на издаването й. Съответно
падежа на задълженията по фактурите е настъпил.
Ответникът е
преустановил плащанията по договора, поради което за ищеца е възникнало правото
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалните договори с потребителя.
Няма доказателства за
изпращане от страна на ответника на ползваните услуги и лизингови вноски.
От ответната страна се
оспорва задължението за сумата в размер на 712,44 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, като се счита, че липсват
доказателства за едностранното разваляне на договора от страна на оператора и дата на която е станало това.
Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка, която клауза съгласно
чл.143 ЗЗП счита за „неравноправна“ клауза – уговорка във вреда на потребителя,
което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Договорите били сключени при общи условия.
Съдът счита, че клаузата
в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на
договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения
за ответника.
Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното
предявеният иск в частта за установяване на дължимост на сумата от 712,44 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на
дължимостта на сумата в размер на 1 139,80 лева по отношение на която
ответникът прави възражение за нищожност на клаузата по чл.12 ОУ на договорите
за лизинг, която била неравноправна по смисъла на чл.143, т. 5 от ЗЗП, поради
което и нищожна.
Съгласно цитираната
разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
случая не се касае за обезщетение или неустойка, а за лизингови вноски за
предоставени на потребителя мобилни устройства на определена стойност по
сключените договори за лизинг. Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към договорите за
лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Поради което съдът
приема за дължими лизинговите вноски в общ размер на 1139,80 лева.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за установено, че
той дължи на ищеца сумата в размер на
2266,28 лева - за неизплатени далекосъобщителни услуги, неустойка
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и лизингови вноски се
явява основателен и доказан до размера от
1553,84 лева, като иска следва да се отхвърли в останалата част до
пълния предявен размер в частта относно сумата от 712,44 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги. Върху уважения размер
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство съразмерно на уважената част от иска –
520,88 лева, а за заповедното производство в размер на 285,57 лева. Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски и не претендира такива,
поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. И М.С. против Г.Г.Д. ***,
ЕГН ********** съществува вземане за сумата
в размер на 1553,84 лева (хиляда
петстотин петдесет и три лв. и осемдесет и четири ст.) – главница, представляваща цена на получени услуги
и лизингови вноски услуги, начислени в издадени фактури: №
**********/10.03.2017 г., № **********/10.04.2017 г., № **********/10.05.2017
г. и фактура № **********/10.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, част от сумата за които е издадена Заповед № 1104/18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
по ч.гр.д.№ 1191/2018 г. по описа на
РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер от
2266,28 лева относно сумата от 712,44 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги начислена по фактура № **********/10.06.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. И М.С., сумата в размер на 285,57 лева – деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 520,88 лева –
деловодни разноски в настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: