РЕШЕНИЕ
гр. София, 23 Февруари 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети
февруари януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12168 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно
основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Т.А.К. и И.С.С. твърдят, че са пострадали при пътнотранспортно
произшествие на 22/03/2015г., предизвикано от водача на лек автомобил Хюндай с
рег.№ ******* А.Н.Л., поради навлизане в лентата за насрещно движение, в която
се движили ищците с техния автомобил. Вина за произшествието имал водачът Л.,
чиято гражданската отговорност като водач на лек автомобил е била застрахована
при ответника З. „А.“ АД . В резултат от произшествието ищците претърпяли различни по вид увреждания, както следва: Т.К. –
счупване на раменна кост вляво, раздробено многофрагментно
счупване на лакетната става, разкъсно-контузно
рана на палецана лявото ходило и фисура
на дисталната фаланга на този палец, наложили
извършване на три операции и поставяне на плаки,
болтове и др.консумативи; И.С. – фрактура на дясна лъчева кост и кръвонасяданена долния клепач на лявото око с масивен
кръвоизлив по склерата му, наложили извършване на операция и поставяне на
метална остеосинтеза. За своето лечение ищците
извършили разходи, както следва: Т.К. изразходил общо сумата 4722.38 лева, от
които за медицинска плака с винтове - 1390 лева, за лекарства идеос, хепкарсил и ксарелто - 61.38 лева, за фиксатор
горен крайник - 36 лева, за сваляне на конци и превръзка – 35 лева, за поставен
имплант - 1400 лева, за орфит
брейс- 160 лева, за 3 мм анкер
- 1600 лев,а за кинезитерапевтична процедура – 40
лева; И.С. изразходил 829.99 лева за метална остеосинтеза
и 17.40 лева за потребителска такса за болнично лечение. В резултат от
произшествието ищците претърпели болки, страдания, стрес. Нарушен бил и
процесът на обучението им в Университета, където и двамата били студенти. Предявяват иск за изплащане на обезщетение от 70
000лв. за ищеца К. и 30 000 лева за ищеза С.,
обезщетение за неимуществени вреди. Претендират и имуществени вреди, изразяващи
се в сумите, заплатени за лечението им, описани по-горе, а така също и законна
лихва от датата на произшествието за обезщетението за неимуществени вреди и от
датата на последния извършен разход за имуществените вреди.
Ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва искаовете,
като твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил
Хюндай, в резултат от което да са възникнали твърдените от ищците вреди.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че водачът на лек автомобил Фиат с рег.№
******* и водачът на лек автомобил БВМ с рег.№ *****, управляван от единия ищещ и в който се е возил другия ищец, са допринесли за
настъпване на произшествието. Прави възражение за съпричиняване
на вредите, тъй като ищеците са били без поставен
предпазен колан. Ответникът намира размера на исковете за обезщетяване на
неимуществените вреди за прекомерен. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 22.03.2015г. на път 1-9 между с.Ст.Оряхово и с.Рудник по
посока гр.Варна-гр.Бургас е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил Хюндай с рег.№ *******, управляван от А. Л., лек автомобил Фиат с
рег. № *******, управляван от Л.Л. и лек автомобил
БВМ с рег.№ *******, управляван от Т.К..
По делото са представени фактури за
извършени от Т.К. разходи на обща стойност 4722.30 лева за кинезитерапевтични
процедури, за анкер 3мм, за Орфит
Брейс на хумерос, за имплант, за фиксатор на горен
крайник, за лекарства, за медицинска ортопедична плака и винтове. Представени
са и фактури за извършени от И.С. разходи в размер на 847.39 лева за заплатена
потребителска такса и имплант.
През учебната 2014-2015 год. ищците
са били записани като студенти във Върненски Свободен
Университет.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че процесното ПТП е
настъпило на прав пътен участък, след десен завой, при суха пътна – асфалтова –
настилка. Водачът на лекия автомобил Хюндай се движил със скорост от около 90
км.ч. и след преминаване по кривата на десния завох,
е загубил контрол на управлението, автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна
лента. Втази лента се движил лек автомобил Фиат с
рег.№ *******. Водачът на лекия автомобил Хюндай направил опит да избегне челен
удар, като се насочил вляво, но поради приплъзване е
продължил движението си в насрещната лента, където ударил челно с идващия насреща
му лек автомобил БВМ, управляван от Т.К.. Последният не успял да избегне удара,
въпреки, че се отклонил плътно в дясно на банкета. Според вещото лице, водачът
на лекия автомобил Хюндай А. Л. е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако е бил осигурил постоянен контрол върху автомобила си и не е
навлязъл в насрещната лента. Водачът на лекия автомобил Фиат е опитал да
избегне удара, но нямал време нито да спре, нито да избегне удара.
Вещото лице по назначената медицинска експертиза дава
заключение, че в резултат от произшествието Т.К. е претърпял следните
увреждания: диафизарно счупване на лявата раменна
кост в средната и трета част, довело до трайно ограничение на движенията на
левия горен крайник за срок до 6 месеца; многофрагментно
транскондиално счупване на същата кост в областа на левия лакът; разкъсно-контузна
рана на палеца на лявото ходило и фисура на крайната
му фаланга, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На
24/3/2015 год. той е бил опериран, при което е извършено кръвно наместване на
счупената раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и
9 винта, включена била терапия – инфузионна, антибиотична, седативна и
обезболяваща. На 28/3/2015 год. Т.К. бил опериран отново във връзка със
счупването на дисталния край на лявата лакътна кост, като е извършено открито наместване и
стабилизиране с 3 броя винтове и 1 брой Киршнерова
игла и отново е включена инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща
терапия. Поради забавена консолидация на счупването на лявата раменна кост, на
18/6/2015 год. той е бил опериран за трети път, като е извършено отстраняване
на металните синтези, извършена е авто-костна
пластика с взет материал от хълбочната кост на таза и е поставена нова остеосинтеза; включена е инфузионна,
антибиотична, седативна и
обезболяваща терапия и е направено кръвопреливане. Зарастването на костта е
било завършено на петия месец и е започнала
рехабилитация с лечебна физкултура и физиолечение.
Възстановителният период е продължил общо 6 месеца и половина. Причинените на К.
болки и страдания били за период от 6 месеца, като през първите 2 месеца след
произшествието и 30 дни в началото на рехабилитацията болките са били с
по-интензивен характер, а след това са станали периодични и зависими от промяна
на времето или натоварване. През първите 2-3 месеца К. се е обслужвал трудно и
е възможно той да е ползвал чужда помощ. Една година и 3 месеца след ПТП,
здравословното състояние на този ищец е добро, според вещото лице. Следвало
обаче да се направи нова операция за премахване на металните остеосинтези, което щяло да доведе до допълнителни болки и
страдания за около 30 дни. Движенията на лявата раменна става били в норма, но
движенията на лакътната става са останали трайно
ограничени при свиване с 15 градуса и при разгъване с около 10 градуса, като
подобряване на движението можело да настъпи след премахване на металната
синтеза и при рехабилитация. Движенията на палеца били възстановени, като от
раната е останал траен белег. Според вещото лице представените фактури за
извършени разходи за лечение отговарят на периода на лечението и възстановяване
на този ищец, те били дължими, тъй като НЗОК заплаща само част от разходите за
лечение.
За И.С. вещото лице дава заключение, че в резултат от
произшествието той е получил контузия на главата и кръвонасядане
на лицето, довело до кратковременни болки; мозъчно сътресение, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясната
лъчева кост, довело до трайно ограничаване на движенията на десния горен
крайник за срок от около 3 месеца; нестабилност на радио-улнарната
става. С. е бил опериран на 26/3/2015 год. и било извършено открито наместване
на лъчевата кост и стабилизиране с метална плака и винтове; включена била инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Последиците от контузиите
и кръвонасяданията отшумели за 10-12 дни, а от
мозъчното сътресение – до 30 дни. Счупената кост зараснала за около 45 дни, а
възстановителния период приключил за срок от 3 месеца. Претърпените болки и
страдания били за срок от 3 месеца, по-интензивни в първите 30 дни и 2-3
седмици в началото на рехабилитацията. След този период болките се проявявали
периодично при промяна на времето и натоварване на горния крайник. За 30 дни
този ищец е имал затруднение в обслужването си, но е могъл да се самообслужва
без чужда помощ. Година и 3 месеца след злополуката, С. бил напълно
възстановен, освен ротационните движенията на дясната киткова
става, които били в намален обем с 10 градуса; той нямал трайни белези.
Предстояла му нова операция за отстраняване на металната плака и винтовете,
която щяла да доведе до болки и страдания за около 30 дни. Извършените от С.
разходи, съвпадли с периода лечение и е следвало да
се заплатят от него.
Вещите лица по комплексната експертиза дават
заключение, че лекият автомобил БМВ е оборудван с предпазни колани. От
медицинска и техническа гледна точка, с оглед щетите по лекия автомобил БМВ и
травматичните увреждания на ищците, според вещите лица и двамата ищци са били с
поставени предпазни колани. В случай, че те не са били с поставени колани, то
тогава въздушните възглавници нямало да се задействат и получените травматични
увреждания са щели да бъдат различни.
Свидетелят С. С., баща на ищеца И.С., дава показания
че, когато видял сина си, след инцидента той бил уплашен и стресиран. В периода
след болничното лечение той трябвало да взима обезболяващи, всеки ден му биели
по една инжекция. Налагало се свидетелят да му помага за банята, за готвенето.
За около месец, месец и половина всеки ден той бил
със сина си. На свидетеля направило впечатление, че първите дни синът му
говорил малко завалено. Заради катастрофата, той трябвало да отложи и изпита
си.
Свидетелят А. К., баща на Т.К., дава показания, че
видял сина си няколко часа след катастрофата, в болницата. Той не можел да
става, защото му се виело свят и падал. След първата операция имало усложнение,
свидетелят бил непрекъснато със сина си – до тоалетна го водил с инвалидна
количка. След втората операция свидетелят къпел сина си, защото той не можел да
движи ръката си. След първите две операции, докато бил в дома си, ищецът К.
имал нужда от непрекъснати грижи, той не можел да става, трябвало му
придружител. Едва след втората операция, синът му се оправил психически. Освен
това се наложило да прекъсне обучението си, тъй като пишел с лявата ръка.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата,
съдебно-медицинската и комплексната медицинска и автотехническа
експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на
произшествието, гражданската отговорност на водача на лек автомобил Хюндай е
била застрахована от ответното дружество (вж.Определение от 27/1/2016 год.).
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Хюндай с рег.№ ******* А. Л. към 22.03.2015г. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания и направени
разходи за лечение, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, съдът приема за доказано от заключението на автотехническата
експертиза. Заключенията на вещото лице, че водачът на лекия автомобил Хюндай
би могъл да избегне произшествието, ако е упражнявал непрекъснат контрол върху
автомобила и не е навлязъл в насрещната лента за движение, не се опровергават
от други събрани по делото доказателства. Сам по себе си фактът на навлизане в
насрещната лента за движение е достатъчно да се приеме противоправност
на деянието. По делото не се доказва наличие на непреодолима причина или
обстоятелство, което водачът на лекия автомобил Хюндай не би могъл да предвиди
или предотврати, и което да е довело до навлизане в насрещната лента за
движение. Не се доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина
на водача на лекия автомобил Хюндай. Ето защо съдът приема, че той виновно е
допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие двамата ищци са претърпели
вреди – имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства –
фактури, безспорно се доказват извършените разходи за лечение, а от
заключението на съдебво-медицинската експертиза,
съдът приема, че разходите са направени във връзка с възстановяване на
травматичните увреждания, настъпили като резултат от ПТП. Не е оборено и
заключението на медицинската експертиза, че получените от ищците травматични
увреждания се намират в причинна връзка от произшествието и представляват
следствие от него. Съвкупната преценка на медицинската експертиза и събраните
гласни доказателства от своя страна води до извод, че ищците са търпели болки и
страдания, продължили 6 месеца за първия ищец и 3 месеца за втория ищец. И
двамата ищци са ползвали чужда помощ, непосредствено след произшествието, изпитвали
са силен уплах и стрес от случилото се – последното
се доказва от показанията на свидетелите, а и подобен извод е житейски логичен,
предвид ситуацията, в която двамата ищци са изпаднали,поради внезапния и
неочакван пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва
да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите е неоснователно.
Твърдението, че двамата ищци са пътували без представени предпазни колани не се
подкрепя от заключението на комплексната автотехническа
и медицинска експертиза. Доказването на този факт е изцяло в тежест на
ответника и при липсата на доказателства в подкрепа на твърдението му, съдът
приема, че ищците са пътували с предпазни колани. Поведението им не е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
По претендираното
обезщетение: ответникът следва да възстанови изцяло направените от ищците
разходи за лечението. Тези разходи са направени във връзка с уврежданията,
настъпили в резултат от процесното ПТП, адекватни са
на уврежданията и са били необходими за възстановяване на доброто здравословно
състояние на ищците. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага за ищеца К.
да се съобрази периодът на възстановяване, фактът, че същият е претърпял три
операции и му предстои четвърта, дългия период на имобилизация,
необходимостта от ползване на чужда помощ. При определяне на обезщетение за ищеца
С., съдът взема предвид факта, че той е претърпял една операция и му предстои
втора, периодът на възстановяване и имобилизация.
Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 60
000 лева за ищеца К. и 15 000 лева за ищеца С.. В останалата част до пълните
предявени размери от съответно 70 000 лева и 30 000 лева, исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В полза на ищците трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на произшествието до окончателното изплащане на главницата, а върху
обезщетението за имуществени вреди, съгласно претенцията на ищците от датата на
последното извършено плащане – 17/07/2015 год. за обезщетението на ищеца К. и
30/03/2015 год. за обезщетението на ищеца С..
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска – 3222.79
лв., както и разноски от 419.75 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една част ищците също
следва да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
305 лева разноски по делото. Юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.25 ал.1 вр.ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ – в
този смисъл е чл.78 ал.8 от ГПК (редакцията, след изменението от
януари 2017 год.), в размер на 450 лева. Общият размер на разходите на
ответника възлиза на 755 лева, а частта, която ищците дължат да заплатят е
234.08 лева. Този размер следва да се разпредели между ищците, съобразно
отхвърлената част от исковете им. Така, ищецът Т.К. дължи да заплати на
ответника сумата 50.52 лева, а ответникът И.С. сумата 183.56 лева.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Г.И., възнаграждение
за адвокат в размер на 2947.09 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Т.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв.М.Г.И., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 22/03/2015г., заедно със законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане на главницата, сумата 4722.38 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 22/03/2015 год., ведно със
законната лихва върху от 17/07/2015 год. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 70
000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, да заплати
на И.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв.М.Г.И., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 15 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди,настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 22/03/2015г., заедно със законната
лихва от тази дата до
окончателното изплащане на главницата, сумата 847.39 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 22/03/2015 год., ведно със
законната лихва върху от 30/03/2015 год. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на адвокат М.Г.И., с адрес ***, на
основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 2947.09 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумите 3222.79 лева държавна
такса и 419.75 лева разноски.
ОСЪЖДА
Т.А.К., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.М.Г.И. да заплати на ЗАД „А.“
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 50.52 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв.М.Г.И. да
заплати на ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 183.56 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд.
Председател: