Решение по дело №603/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2238
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20191100500603
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                    

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       гр.София, 15.04. 2020  г.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на четвърти март

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                 Мл.с-я   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова

и прокурора                                                          сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 603 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.“ ЕАД, трето лице помагач в производството пред СРС, срещу решение № 476940 от 25.08.2018 г. по гр.д.№ 44990 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява механизма на ПТП и от тук причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените имуществени вреди. Не се установила и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищеца увреждания. Неправилно СРС бил приел и, че е налице причинна връзка между поведението на ответника – АПИ, в качеството му на възложител на работата, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му задължения и настъпили вреди. Счита, че по отношение на „А.“ ЕАД не възниква отговорност за обезщетяване на вредите на ищеца; дейността по поддържане на съоръженията в изправност била на АПИ и за да възникнело задължение за въззивника, то следвало АПИ да му възложи изпълнение. По делото не били ангажирани доказателства за възлагане на такова изпълнение. Неправилно СРС бил приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на „А.“ ЕАД по процесния договор и че уважаването на главните искове срещу АПИ е основание за уважаване на обратния иск срещу въззивника. Затова счита, че от ищеца не били доказани кумулативно дадените предпоставки на чл.49 ЗЗД. Освен това определеното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД било прекомерно.

Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение по отношение на него и да отхвърли изцяло предявения от АПИ срещу въззивника обратен иск. Не претендира да му се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна – М.С.С., ищец пред СРС е депозирал отговор, с който се оспорва жалбата и иска съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение –да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и справедливо. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал събраните по делото доказателства, които обсъдил в тяхната съвкупност; не били допуснати сочените от въззивника нарушения. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.  е справедливо и не е завишено с оглед получените от ищеца телесни увреждания- контузия на главата с охлузване на челото, мозъчно сътресение, контузия на дясна мишница, контузия на лява китка. Претърпените от ищеца увреждания били установени от показанията на разпитаните по делото, свидетели. Механизмът на ПТП бил установен от заключението на САТЕ. От последното се установило и, че ПТП бил непредотвратим от ищеца като водач на МПС. Правилно СРС бил приел наличие на причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна А.П.И./АПИ/, ответник пред СРС, не е депозирала отговор по въззивната жалба, но в течение на процеса излага становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно; изводите били логични и последователни. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалните правила. Сочи, че е сключил на 29.05.2015 г. договор за обществена поръчка № РД-33-4 с въззивното дружество и последното имало задължение да поддържа съоръженията с цел осигуряване на безопасни условия за движение. В случая не било необходимо изрично задание от страна на възложителя. От изпълнителя /въззивник/ било поето общо задължение да поддържа пътя в изправно състояние и по начин, който да осигури безопасно придвижване по него. Налице било неизпълнение на задълженията на изпълнителя довели до процесното ПТП. По силата на чл.28 от договора при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, изпълнителят носел пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 10.09.2018 г.

Жалбата е подадена на 21.09.2018 г., т.е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Въззивникът е конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ответника като последният е предявил обратен иск, който е уважен.

Следователно налице е правен интерес от обжалване.

Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не е спорно по делото, а и се установявало от всички доказателства, че на 01.11.2015г. на автомагистрала „Хемус“, км.41 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. *******, собственост на ищеца, управляван от Б.М.С., а ищеца бил пътник в същото МПС – на предна дясна седалка и домашно животно - бик.

Относно механизма на ПТП СРС е приел следното: при движението си по автомагистрала Хемус  с посока гр.Варна, на 01.11.2015г. около 03,20 ч.  и в района на 41 км. внезапно на пътното платно излиза домашно животно - бик, вследствие на което водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******* реализира ПТП. С оглед причинените щети по лекия автомобил, разположението на МПС след настъпване на ПТП, наличие на стъкла и отделни елементи от МПС по пътното платно, установени с протокол за оглед на местопроизшествието  и скица към него, се установявало че приблизителната скорост на движение на лекия автомобил е била около 60 км.ч., като ударът бил непредотвратим за водача на МПС, предвид внезапността на появяване на препятствието по пътното платно и неговата близост.

Като се позовава на заключението на САТЕ, писмените документи по делото, СРС приема, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, протокола за ПТП и местопроизшествието,вкл. скица и снимков материал и настъпилите увреждания за лекия автомобил „Опел Вектра“ и които щети възлизали на сумата от 3075,60 лв. по средни пазарни цени, която била и действителната стойност на причинените вреди.

От приложената медицинска документация по делото, както и заключението по СМЕ, се установявало че вследствие на ПТП на ищеца били причинени увреждания: контузия на главата с охлузване в областта на челото, мозъчно сътресение, контузия на дясна мишница, контузия на лява китка, които са констатирани непосредствено след настъпване на инцидента и постъпване на ищеца в болница. От показанията на свидетеля С.се установило, че впоследствие се наложила операция на ръката, където имало дълбоко врязано парче стъкло, както и интервенция по изваждане на счупен зъб. Пак от тези показания се установило, че оздравителния процес е протекъл за 3-4 месеца, като ищеца имал интензивни болки особено в областта на брадата, не могъл да се храни нормално, както и получил сериозна психическа травма, поради което и посещавал психиатър. Прието е, че справедливо обезщетение е такова в размер на 7 000 лв., а за разликата над този размер до пълния предявен от 13 000 лв. искът за овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди като неоснователен е бил отхвърлен./В частта, в която претенцията е отхвърлена, решението като необжалвано от ищеца, е влязло в сила/.

Относно отговорността на ответника- АПИ, СРС се е позовал на чл.19 ал.1 т.1 от Закона пътищата. Автомагистрала „Хемус“ била част от републиканските пътища и съгласно чл.3 ал.2 от ЗП и приложение №1 към т.1 от Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, се управлявала от АПИ. Съгласно ал.2 т.4 от цитираната законова разпоредба управлението на пътищата включвало организиране и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите към пътя. От тук СРС е достигнал до извода, че неизправността – възможност животното да премине предпазна ограда и да се озове на пътното платно, е  вследствие неизпълнение от страна на ответника – АПИ на вменените му задължения по чл.29 от ЗПътищата -  да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда и по чл.30 ал.1 от ЗП – да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, във връзка с с пар. 1 т.13 от ДР ЗП, съгласно която „Ремонт на пътищата“ представлявала дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението и т.14, съгласно която „Поддържане на пътищата“ представлявала дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Налице била и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му задължения и настъпилите вреди.

Предвид тези си мотиви първоинстанционният съд приема, че е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД.

По обратния иск:

Този иск бил предявен като евентуален от страна на ответника, като подпомагана страна, срещу подпомагащата- „А.“ ЕАД, в случай, че решението по първоначалните искове ще бъде неблагоприятно за него. Тъй като това условие в случая се било сбъднало, обратният иск подлежал на разглеждане по същество.

Отговорността на третото лице помагач за вреди се претендирала на основание неизпълнението на задължения по сключен между него и АПИ договор от 29.05.2015г. Сключването на последния се доказало по делото. По този договор АПИ имала качеството на "възложител", а третото лице-помагач, ответник по обратния иск - "изпълнител". По силата на този договор изпълнителят приел да извършва за срок от 48 месеца дейностите по поддържане – превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на автомагистрален участък АМ „Хемус“ от 0+00см. до км 78+554 и пътна връзка Прелок от км.0+000 до км.3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане  осветлението на тунели: Витиня, Топли дол, Ечемишка и Правешки ханове с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ-София и ОПУ-Ловеч, стопанисвани от АПИ, срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение в обема, уговорен в р.VІ от договора.

Действително, в чл.5 от договора било предвидено дейностите по поддържане да се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания – т.е. изпълнение на конкретните дейности, които се включват в обхвата на поддържането – подмяна на принадлежности, отстраняване на повредени принадлежности и т.н., което обаче не изключвало поетото задължение от изпълнителя да поддържа и осигурява безопасни условия на движения в съответния пътен участък и именно неизпълнение на което задължение било в случая основание за ангажиране на отговорността му.

Нямало съмнение, че възможността животно да премине през защитните огради и съответно да се озове на пътното платно на магистралата, което застрашавало безопасността на движението и било в състояние да причини увреждания на пътните превозни средства при движението им по платната на републиканската пътна мрежа, били в предметния обхват на процесния договор /които вреди несъмнено имали характера на предвидими/ и представлявали неизпълнение на договорните задължения на  „А.“ ЕАД. При приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следвало да се приема, че това неизпълнение е виновно.

С оглед тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че са налице всички елементи от правопораждащия договорната отговорност на ответника фактически състав по чл.79, ал.1, пр.ІІ във вр. с чл.82 ЗЗД.

Съгласно чл.12, ал.6 от договора изпълнителят бил длъжен в рамките на своите права да предприеме необходимите действия по опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение. В чл. 28 от договора страните уговорили, че при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следвало да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

При безспорно установеното, че ищецът е претърпял имуществени и  неимуществени вреди вследствие от възникналия инцидент с излязлото внезапно на пътя животно, то следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника –по обратния иск, поради неизпълнение на договорните му задължения за осигуряване безопасни условия на движение.

Уважаването на главните искове срещу АПИ представлявало основание за уважаване на обратния иск. Тъй като регресното притезание зависело от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалните искове, третото лице-помагач и ответник по обратния иск щяло да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение до размер на присъдената сума.

СРС е направил уточнението, че иска за имуществени вреди спрямо  ответника по обратния иск следвало да се уважи само до размера от 2150,00 лв., доколкото след увеличение петитума на иска от ищеца по главния иск М.С., ответникът АПИ не бил направил увеличение на предявения срещу  „А.“ ЕАД, обратен иск, по надлежния ред и довнасяне на дължимата държавна такса, поради което и предвид диспозитивното начало в гражданския процес съдът следвало да се произнесе само до размера на иска, който е заявен от АПИ.

По доводите във въззивната жалба:

Софийки градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Безспорно, автомагистрала „Хемус“ е част от републиканските пътища и съгласно чл.3 ал.2 от ЗП и приложение №1 към т.1 от Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, се управлява от АПИ. Съгласно ал.2 т.4 от цитираната законова разпоредба управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите към пътя. На АПИ са вменени задължения по чл.29 от Закона за пътищата -  да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда и по чл.30 ал.1 от ЗП – да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, във връзка с с пар. 1 т.13 от ДР на ЗП, съгласно която „Ремонт на пътищата“ представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението и т.14, съгласно която „Поддържане на пътищата“ представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Изключването на възможността животни и особено едър рогат добитък да навлизат на пътното платно, съдът приема, че попада в дефиницията „Поддръжка на пътищата“.

Относно механизма на ПТП:

Де факто не се спори, че МПС, в което е пътувал ищецът, е претърпяло ПТП, както и е било увредено.

От въззивника се твърди, че ищецът не е доказал механизма на ПТП, респ. правните изводи на СРС по този въпрос били несъответни.

Този довод е неоснователен, защото: възприетият от СРС механизъм на ПТП е в съответствие със събраните по делото писмени /вкл. тези представени от застрахователя/ доказателства и доказателствени средства, вкл. заключението на САТЕ /л.120 по делото пред СРС/, както и е представен снимков материал. СРС е обсъдил заключението на САТЕ при спазване на изискванията на чл.202 ГПК.

С оглед отговора на въпрос № 7 от заключението на САТЕ се установява, че ударът е бил непредотвратим от страна на водача на МПС.

Заключението по САТЕ не е било оспорено от нито една от страните по спора; правилно е било кредитирано от първата съдебна инстанция, кредитира се и от настоящата като съответно на събраните по делото доказателства.

Относно причинно-следствената връзка:

С имуществените вреди по МПС- видно от заключението на САТЕ, изготвено след съпоставяне на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се достига до извода, че щетите по МПС се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.11.2015 г. ПТП /отговор на въпрос № 2/.

Както вече посочихме, заключението по САТЕ не е било оспорено от нито една от страните по спора.

Следователно установява се механизма на ПТП, а изготвеното въз основа на него заключение на САТЕ доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

         Доколкото въззивника не излага доводи във въззивната жалба относно размера на имуществените вреди, настоящата инстанция не излага мотиви по този въпрос. СРС се е съобразил с диспозитивното начало в процеса и е присъдил сумата в размер на 2 150 лв., т.е. в размера на исковата молба по обратния иск.

         С неимуществените вреди- уврежданията на ищеца са доказани, както от представената медицинска документация-епикриза на л.39 по делото пред СРС, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.115 и следв./- контузия на главата с охлузване в областта на челото, сътресение на мозъка, контузия на дясна мишница, контузия на лява китка. Касае се до временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Заключението по СМЕ не е било оспорено от нито една от страните по спора.

Видно от отразеното в Амб.№ 645/05.11.2015 г. уврежданията на ищеца са резултат от тъпа травма и могат да са получени по начин и време, както освидетелствания съобщава- удар в и от части на автомобилно купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение /л.39 по делото пред СРС/.

         Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Претърпените от ищеца /пред СРС/ болки и страдания се установяват от събраните гласни доказателства - показания на свидетелката Съева, които са преки и непосредствени - същата е съпруга на ищеца и е била през цялото време при него в болницата. Видно от последните ищеца се е оплаквал от болки в лявата ръка от удара, както и се е оплаквал от виене на свят; не е можел да става. Освен това при прегледите не било забелязано, че има счупени зъби и на следващия ден след ПТП е извършена оперативна интервенция по изваждане на счупения зъб. След като е бил наблюдаван в болницата 3 дни е бил изписан. Лечението е продължило в гр. Плевен, къдего същия живее със семейството си. Предписани са му били лекарства. Оказало се, че едно стъкло се било забило в дясната китка по-дълбоко и се наложила също оперативна интервенция. Ищецът се е хранел трудно, както и трудно се е движел като за последното е бил необходим придружител. Чувствал е болки в брадата вследствие на удара. Хранел се е предимно с течна храна. Възстановявал се е около 3-4 месеца. Същият е изпитвал стрес от преживяваното, както и се е страхувал за живота на децата си, които също са пътували в пострадалия лек автомобил. Непрекъснато плачел. Това наложило посещение на психиатър. Притесненията са продължили около година.

         При това положение въззивната инстанция намира, че присъденото от СРС обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Относно отговорността на „А.“ ЕАД:

Видно от отговора по исковата молба по обратния иск, както и заявеното от пълномощника на въззивника /пред настоящата инстанция/ в първото по делото пред СРС, публично съдебно заседание, не се оспорва, че страните /по обратния иск/ са били обвързани от договор за обществена поръчка. Спорно е налице ли е възлагане на задължения по пътно-поддържащи дейности.

Видно от уговореното в този договор /л.66 и следв. пред СРС/- чл.12, ал.5- изпълнителят /ответник по обратния иск, въззивник тук/ е поел задължение да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение.

Правилно СРС е приел, че при положение, че е възможно на пътното платно да навлезе животно – бик, не е било изпълнено задължението от страна на ответника по обратния иск, да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение.

Неоснователен е довода на въззивника, че не му е било вменено изрично задание от ответника в този смисъл.

Клаузата относно изпълнението на допълнителни, писмени или устни, разпореждания на възложителя, е уговорена в ал.6 на същата разпоредба от договора, т.е. задължението на изпълнителя по този договор във връзка с конкретния спор е възникнало в изпълнение на ал.5.

Съгласно чл.28 от същия договор, при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

Ето защо искът, предявен срещу третото лице помагач, въззивник пред настоящата инстанция, правилно  е приет от СРС за основателен и като такъв е бил уважен.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения обратен иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Относно разноските по производството:

При този изход на спора на въззивника не следва да се присъждат разноски за производството, а такива и не се претендират.

Въззиваемият АПИ претендира разноски и такива са били сторени за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът приема, че тъй като изхода по обратния иск до голяма степен е обусловен от иска срещу АПИ, ответник по главния иск, затова не му определя такива.

На въззиваемия М. С. разноски се следват, но предвид липсата на ангажирани доказателства за направени разноски за въззивното производство, а направените такива за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение, не му се присъждат.

Водим от горното Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 476940 от 25.08.2018 г. по гр.д.№ 44990 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав, в обжалваната част.

 

Решението е постановено по въззивна жалба, подадена от „А.“ ЕАД, ЕИК********, трето лице помагач в производството пред СРС, на страната на ответника – „А.П.И.“, ЕИК ********, по исковете по чл.49 ЗЗД, предявени от М.С.С., ЕГН **********.

 

Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   

 

 

                                                                                        2.